изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-09-21 @ 04:52 EEST
ОБИЧАМ ТЕ, МОЙ ДОБРИЧ! /Йовчо Карамфилов/    
ПоезияОБИЧАМ ТЕ, МОЙ ДОБРИЧ!  /Карамфилов/


     Обичам те страстно и завинаги, о, мой роден град, мой красив Добрич!

     И най-яркото доказателство за тези неугасващи чувства е историческият факт, че преди 80 години аз избрах да се родя именно в теб. И не къде да е, а в знаменитата Карабоклук махала. Територия, откърмила толкова известни добричлии, като Гина Мъглата, Васила Артъкпанайотчината, Митю Парамондито, Павли Калчоолу, бай Дяко Кожухарина, Зафира и Калуда, Милю Обущарина, кокетната и любвеобилна госпожица /другарка/ Смарайда.

     А също така и цяла сюрия политици, писатели, журналисти и дори първият наш и истински професор – многоуважаваният прославен хирург Енчо Калчев.

     Мама, лека й пръст, си спомняше, че когато съм се „пръкнал” на 13 септември, петък, в така далечната 1932 г. имало много мухи. Дали още оттогава в главата ми не бръмчат разни досадни мухи?

     Помня колко много страдах през 1949 г., когато, без да ни питат, червените управници в София решиха да кръстят моя роден град на името на сталиновия маршал Ф. И. Толбухин. Това печално събитие ме завари във Варна, където учех във ФЗУ ”Кораловаг”. Съучениците ми започнаха да ме подиграват, че съм бил не от Толбухин, а от град Кал-бухин, представете си!  По тази причина жертвах и една от първите си любови, която също си позволи да оклевети моя скъп роден град с калното прозвище. Загубих и досега се тюхкам, защото Хели се изсели в Израел, подхвана доходоносен бизнес и стана милионерка. Истинска, не като нашите, преходните…

     Ето такива кръвни жертви правих аз за Добрич през десетилетията!

     Помня, веднъж пък едва не се сбихме с един руски журналист, гост от Москва. Дали под въздействието на литъра коняк „Плиска”, комбиниран с кока кола и наричан от него любовно „цимент”, той реши да ми направи комплимент, заявявайки нещо от рода на: ”Ваш город Толбухин, ето маленкая Москва.” На което пък аз гордо му отвърнах, че в същност неговата Москва е един голям Толбухин! И да не ми се перчи много-много, защото „Белокаменната” дори няма 900 години, докато в моя роден и мил Добрич още преди 1 600 години са марширували гордите римски легиони. В това време на мястото на сегашния Кремъл се издигали девствени гори, из които бродели само мечки, скъпи другарю!

      За доказателство го заведох да види археологическия обект „Римска баня” в местността „Горчивите чешми”. Дали от изненада пред неопровержимото историческо доказателство, дали от тройната доза „цимент”, но московчанинът падна в археологическия обект и едва го открихме сред гюрлюците, консервирали „Римската баня”.

      Понякога, в часове на носталгия, разглеждам снимки на оня Добрич, истинския, преди тоталното му разрушение. Каква чаршия имахме само! От Варненския мост до някогашната Гудева фабрика /сега ДКЦ І І / всичко от двете страни на улица „25-ти септември” беше дюкяни, занаятчийски работилници, ханове, гостилници, кръчми, хотели, кантори… Един пъстър калейдоскоп от различни сгради и фасади, от улици и улички, от площади и мегданчета, от стари каменни чешми с по един или няколко чучура… Имаше цели браншови улици, например Обущарската, Сарашката, Коларо-железарската.

       Можело да не събаряме стария Добрич. Можело новият град да бъде разположен над жп-линията и казармите, та чак до Кобаклъка, като гората щяла да стане естествен градски парк. Можело, ама…

       След години бяха хвърлеи стотици хиляди, за да бъде изграден сегашният етнографски комплекс „Старият Добрич”. Той обаче има много малко от оня истинския и така мил на сърцето ми Добрич!

       По-късно пък червено-сините общински управи, също без да ни питат, поне от демократична кумова срама, разпродадоха с комерчески цели част от пешеходната зона с жълтите плочи в центъра на града ни…

      Но дори и така, аз пак си го обичам моя роден и красив Добрич! И ще го любя до деня, когато с краката напред ме понесат в последната житейска дестинация към „града на вечната печал”, над който гордо стърчи телевизионната кула.

От книгата „Добрич се смее…”, 2007г.

 


Сходни връзки

ОБИЧАМ ТЕ, МОЙ ДОБРИЧ! /Йовчо Карамфилов/ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.44 секунди