изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-09-21 @ 02:53 EEST
Пъзълът на Балканите    
Коментари

Хърватия ще влезе в ЕС това десетилетие в ЕС, останалите от Западните Балкани - ще почакат. С Турция преговорният процес е брутален. Това се чете между редовете в доклади на Еврокомисията за напредъка на тези държави. Резултати от дискусия за новото евроразширяване, проведена в София, обобщава Антоанета Ненкова:



"Западните Балкани са като пъзъл. Липсва ли и един само елемент, картината е непълна. Така че, важно е да няма изоставащи страни от региона по пътя към еврочленството“. Това заяви в София зам. външният министър на Косово Петрит Селими.

Прием в европакет повече няма да има. Западните Балкани ще се присъединяват страна по страна. И то само ако изпълняват познатите интеграционни предизвикателства - борба с корупцията и организираната престъпност, съдебна реформа, диалог, медийна свобода. Това пък е перспективата за уморения от евроразширявания Брюксел, според Димитър Бечев от Европейския съвет за външна политика.

Кой кога?

Според Петрит Селими, Косово ще влезе в официални отношения с ЕС до края на годината. Според наблюдателите в София обаче Косово, заедно с Босна и Херцеговина са отпратени в категорията „безнадеждни“.

Хърватия е най-напред: през юли 2013 г. тя ще стане 28-та страна-членка на Евросъюза. Следващата еврочленка ще е Черна гора. Според Димитър Бечев Черна гора засега е най-напред в преговорната скала. Миниатюрната балканска държава започна в края на юни преговори за присъединяване към ЕС и надеждите на Подгорица са, че ще бъде приета в ЕС в рамките на едно десетилетие.

За Албания - морковът „статут на кандидат“

Най-положителна е оценката на Брюксел за Албания, казаха експертите в София. Страната получи препоръка за статут на кандидат за присъединяване, само че при две условия. Някой може да остане с впечатление, че тези условия отдалечават европерспективата пред Албания, но при политическа воля Тирана има шанс да се доближи до крайната гара, твърди Антоанета Приматарова от Центъра за либерални стратегии.

Първото „ако“ пред Албания е да завърши реформата на правилата за работа на парламента. Второто условие е да промени закона си за Върховния съд. Проблемът на Албания е силната политическа поляризация между двете основни партии. От ноември насам има обаче напредък в консенсуса, отбелязва Приматарова.

Голямото„ако“ за Сърбия и Македония

В сравнение с останалите страни от Западните Балкани Сърбия е със сериозни шансове да направи следващата крачка – от страна-кандидат да започне преговори, казва Димитър Бечев. Основната политическа пречка обаче е Косово.  За Сърбия Брюксел има препоръка “да спазва териториалната цялост на Косово“ - това е доста силна формулировка от страна на Брюксел, коментира Димитър Бечев. Еврокомисията настоява Белград да продължи нормализирането на диалога с Прищина, коментира Бечев. А това означава не просто формално признаване на Косово, а и отпушване на всички икономически сфери – магистрали, самолетни полети, роуминг споразумения, уточнява Петрит Селими. В момента Косово внася от Сърбия стоки за над 600 милиона евро годишно.

Докато голямото „ако“ за Сърбия е Косово, за Македония то е Гърция. Макар в евродоклада да има окуражителни думи, че Скопие може да започне преговори, гръцкото вето в Съвета на министрите е сериозна бариера Македония да получи статут на кандидат. Условие за евроинтеграцията на Македония е решението на проблемите й с Гърция.

Дали България ще шантажира Скопие? Шантажът не е добър модел за България, категорична е Антоанета Приматарова. Бившата зам.-външна министърка признава, че има отделни български гласове за натиск над Скопие, но изясняването на това кой бил крив, кой - прав в двустранни спорове не бива да е разменната монета срещу европерспективата на Македония и Сърбия, категорична е Приматарова.

Една лоша и две добри новини

Добрата новина в евродокладите за Западните Балкани е, че процесът на разширяването продължава, въпреки вътрешните проблеми на Евросъюъза, обобщава Димитър Бечев. Лошата е, че това, което предстои да се случи на Балканите, зависи от случващото се вътре в Евросъюза. Дали ще бъде преодоляна кризата и какъв ще е бъдещият формат на ЕС – това са двата въпроса, от които зависи европерспективата в западния ъгъл на Балканите.

Ако икономическата стагнация в Евросъюза продължи, ще продължи също тъй икономическата и политическата стагнация на Балканите. Присъединяването ще се проточи и това ще е новото извинение да не се правят реформи, обобщава Бечев. По трудната тема Турция българският експерт смята, че нито Анкара, нито Брюксел имат стимул да разблокират преговорния процес и да намерят обща формула за бъдещето. 

Другата добра новина: поука от петото евроразширяване е, че европриемът в пакет е и полезен. Според бившия шеф на Пакта за стабилност Ерхард Бусек, след присъединяването на Хърватия може да се помисли също за ново групиране на Балканите по пътя им към Европа. Тази възможност все още не е отписана, твърди Антоанета Приматарова. http://www.dw.de

 


Сходни връзки

Пъзълът на Балканите | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.42 секунди