изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-09-24 @ 18:53 EEST
ЕДНА НАПИСАНА И НЕПРОЧЕТЕНА КНИГА    
Култура

 През последните години бяха написани много книги и публикации за живота и творчеството на маестро Захари Медникаров. Сигурна съм, че колкото повече време минава, толкова по-голям ще бъде интересът на изследователите на българската музикална култура и на няколко поколения почитатели на З. Медникаров към неговата личност и цялостното му присъствие в културния живот на страната ни. Тепърва ще бъдат оценени неговите качества и заслуги като диригент от световна величина.През 2009 година излезе книгата "Вълшебните ръце на Захари Медникаров" от Ал. Абаджиев. Сензация в културния живот на гр. Добрич. Тя беше представена помпозно на високо ниво, като тържествен ритуал в памет на Маестрото. Заслужено! Но тя разбуни духовете и критическата мисъл със своята незначителност като принос към делото на Медникаров, като изследователски и художествен факт.



Аз и този път няма да отмина мълком това ерзац"творение". Обичам анализите и цифрите и ще си послужа с тях. Те са неопровержимата истина, приятна и неприятна. Ще направя съпоставка между книгата на Александър Абаджиев и тази, която написа Ахил Каразумов - "Добруджанският чародей Маестро Захари Медникаров" /2012 г./ Искам да подчертая разликата в подхода на двама автори към темата Медникаров.

Когато отправям, и преди, и сега, критики към Ал. Абаджиев, отново се попитах: "Що е това автор?" Автор е гръцка дума autos и означава САМ, т. е. сам написал, създал, сътворил. При

Абаджиев 17-18 души САМИ са написали общо над 30 страници, за да се разпише над тях като автор. Ахил Каразумов се е задоволил с 10 страници текст на други автори. Между тях на първо място композиторът Тодор Попов, когото е интервюирал приживе, и проф. д-р Пенчо Стоянов.

 

В книгата на Абаджиев са поместени 61 снимки и 6 факсимилета, две резюмета на 6 стр., заглавки на 3 стр. Общо 47 страници от 111.

При Ахил Карамузов са използвани 43 снимки, всяка към съответния текст и резюме на италиански общо 29 стр. от 94 стр. За авторските текстове на Абаджиев остават около 24 страници, на Ахил Карамузов - 52. Но в своя "изследователски текст" на 5 стр. Абаджиев обяснява колко книги и как ги е написал. На още 3-4 страници в края на съчинението известява подборно възникналия в него интерес към кантатно-ораториалния жанр и да не е без нищо, като заключение ни в клин, ни в ръкав 4 реда от Тодор Попов, създал най-красивите си песни и хорали за хоровете на Захари Медникаров. И тъй в десетина-петнайсет страници той ни представя човека, музиканта, диригента Медникаров. Освен това отделя половин страница /твърде малко/ за благодарности към Фани Медникарова и "нейното огромно желание" той, Абаджиев да напише книга за Зарко. Към проф. Камбуров за щедрото финансиране /че как иначе!/ и г-жа Детелина Николова - кмет на гр. Добрич, за "оказаната помощ". Всичко това за КОЛКО? И оправдано ли е това "колко"?

Абаджиев признава, че не е бил в "кухнята" на Медникаров. Ахил Карамузов пестеливо, на две страници уведомява читателите за СЪВМЕСТНАТА си работа с Маестро Медникаров, за своите професионални наблюдения върху работата на ДМШ като преподавател по цигулка, а като инспектор в Окръжния съвет за култура и директор на дирекция "Българска музика" той имаше цялостен поглед върху работата и сценичните изяви на хор "Добруджански звуци" и Детския представителен хор. Тази връзка надвишава половин век. Достатъчно време авторът да опознае в детайли подхода и стила на работа на Захари Медникаров, неговия характер, изисквания и предпочитания. Като историк, музикант и музиковед, отразяващ всяко крупно музикално събитие в Добрич не само в местния печат, но и в централни специализирани издания, както и общуването му с най-изтъкнатите български композитори и изпълнители, той е наясно, че е нужен научен подход към отразяването на такъв важен момент от културната история на гр. Добрич и представянето на една необикновена личност като Захари Медникаров. Във всички свои изследвания, събрани в около десет книги и многобройни публикации, както и в "Добруджанският чародей Маестро Захари Медникаров", Ахил Карамузов прави цивилизовани изводи и оценки за цивилизована музикална култура в Добрич в най-трудните години за добруджанци - Първата световна война, преди и след нея, в годините на румънското владичество. За несекналия и богат музикален живот в града, като продължение на традициите, за устояване на румънската асимилационна политика и поддържане националното достойнство на добруджанци. Той подчертава, че тази именно атмосфера и културна среда са благоприятствали за появата на плеяда талантливи мъже и най-талантливия между тях - Захари Медникаров. Той като човек и музикант на е поникнал на камък, а на благородна почва.

По настояване на голяма част от културната общественост - хористи, почитатели на музиканта и близки на Маестрото, като контрапункт и необходимост от обективно, цялостно и професионално представяне на диригента Медникаров и неговата повече от 50-годишна творческа дейност, Ахил Каразумов написа "Добруджанският чародей Маестро Захари Медникаров". Една книга с много достойнства, перфектна като професионален поглед на историографа и музиковеда и като коментатор на събитията с реални оценки, а не суперлативна плява. Направени са прецизно, не като характеристики от приятели и мнения на колеги на Медникаров. Събитията са хронологично и тематично подредени и градирани по значимост. Текстовете се с високи художествени качества. Написано с култура. Освен това, за разлика от Абаджиев, който се изявява като автор, съставител, редактор, коректор, само не е печатар и е пропуснал съдържанието със статиите на съответните автори /Хитро!/

Ахил Карамузов се придържа към задължителните изисквания на книгоиздаването. Негов рецензент и редактор е проф. Емил Янев, който има непосредствени наблюдения върху диригентската работа на Медникаров, има и издадени няколко публикации за Маестрото. Той е в постоянна връзка с А. Карамузов за съвет, препоръка или обсъждане на проблемите.

Въпреки всички достойнства "Добруджанският чародей..." все още не е представена и популяризирана. Предизвиква недоумение това мълчание. Потулването на книгата в библиотеки и частни лица като апокриф. Завеса от някакво мистериозно и не съвсем почтено поведение и към автора, и към книгата, посветена на делото и паметта на Медникаров. Още по-учудващо е, че ръководството на хор "Добруджански звуци" не проявява особен интерес. Възпитаници на Медникаров ръководят културния живот в Добрич. Ако не първи, би следвало да са сред първите инициатори на представяне на "Добруджанският чародей..." Книгите се пишат, за да се четат, а за да достигнат до читателя е нужна реклама. Моят въпрос е: Ще получи ли обществеността информация за тази книга? Когато става въпрос за регионални или национални събития личните симпатии и антипатии нямат място. Тук не се касае за популяризирането на автора. Той е достатъчно известен. Не става въпрос дори за книгата, която е написал, а за личността, твореца, диригента, на когото я е посветил. Ако продължаваме да мълчим това ще бъде нашето предателство към паметта на Захари Медникаров.

Не искам да се впускам в разсъждения за народопсихологията на българина, но ми идва на ум едно произведение на Иван Вазов: "С чужди драг, в същи враг".

 

Рада ВЪРТУНИНСКА

ДОБРУДЖА ЗА МЕН Е ВТОРАТА МИ МАЙКА, А МОЖЕ БИ И ПЪРВАТА

КАТО ДЕТЕ СВИРЕХ НА РЪЖЕНИ СЛАМКИ

 


Сходни връзки

ЕДНА НАПИСАНА И НЕПРОЧЕТЕНА КНИГА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.10 секунди