изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-11-17 @ 15:47 EET
Изневяра по взаимно съгласие?!    
Любопитно Днес е доста необичайно да се направи избор за цял живот за каквото и да било. А изборът на партньор, с когото да останем, „докато смъртта ни раздели“, ни се струва направо абсурден...


Възможно ли е въобще да бъдем цял живот с един и същ човек?! А да го обичаме до края на дните си? Трябва ли сексуалните изневери да се приемат като „престъпления срещу верността“? Такива едни нови въпроси ни поставя нашето егоцентрично време. И още... Може ли да се развиваме хармонично като личности в рамките на една постоянна двойка? И не е ли по-разумно да приемем, че за да се чувства жив, всеки има нужда да вложи чувства и страст, но в... някого другиго, а не само в постоянния си партньор. На мнозина от нас не им е лесно да изгладят (мнимото) противоречие между любовта към себе си и любовта към другия. Собственото ни „аз“ ни става все по-скъпо напоследък. Много го глезим. И ако за някого подхранването на егото е висша форма на егоизъм, за друг то е усещане за лична свобода. Ясно е, че днес, повече от когато и да било, всеки от нас е свободен да разполага с интимния си живот, както намери за добре. В желанието си да получат всичко и веднага, много хора искат да обичат без задължения и не смятат, че верността непременно е съставна част на любовта.
 
Другият модел
Ние се превръщаме във все по-големи индивидуалисти, а това означава, че престава да действа старият модел на обществото, според който на всекиго се полага да има едни партньор за цял живот, една работа и един дом. Нашият свят се променя динамично, а продължителността на живота расте. Това обяснява защо съвременният човек може в рамките на живота си да мине през няколко брака например. Все по-често се срещат и хора, които живеят паралелно в две и дори в три връзки. Тази скрита полигамия се ражда от потребността да се съчетае стабилността на брака със силните усещания на извънбрачния живот.
Векове наред общественото мнение е осъждало женската изневяра. Това е пречело на жените да задоволяват сексуалното си любопитство и да търсят удоволствие настрани. Днес отношението на жените към изневярата много се е променило. Положително към извънбрачните връзки се отнася всяка десета жена, а за недопустими ги смята едва всяка трета.
За много жени изневярата е престанала да бъде табу. Според социологически изследвания всяка пета омъжена жена изневерява.
62% от запитаните от двата пола изразяват отношението си към изневярата по следния начин: „Има различни ситуации и за всеки конкретен случай трябва да се съди отделно.“ Това означава, че днес ние избираме (не)верността по-скоро въз основа на лични критерии, отколкото въз основа на предварително зададени културни и морални норми.
 
Полови различия
В основата на мъжката и женската изневяра са заложени различни механизми. Мъжете по природа са полигамни. Много мъже изневеряват не защото са разлюбили жена си или защото другите жени им се струват по привлекателни, а защото в изневярата виждат своеобразен начин за самоутвърждаване, за доказване на своята мъжественост и независимост.
Мъжът често тества активността на своя пенис именно чрез изневери.
Колкото повече партньорки имат в любовната си биография, толкова по-уверен в себе си е мъжът и по-значим изглежда в собствените си очи. Жената пък подсъзнателно разглежда всеки сексуален партньор като кандидат-баща на своето дете. Затова тя по-емоционално преживява въвличането в случайни отношения и є е трудно да се справи с чувството на вина от изневярата, била тя и само сексуална.
 
Доставчик на услуги
Потребителското общество ни внушава, че всяко самоограничение е враг на нашето щастие и оттам – необходимостта да удовлетворяваме всички свои желания.
За да заглушат екзистенциалните си проблеми, тревогите и разочарованията си, мнозина от нас следват принципа на удоволствието, превръщайки се в обикновени потребители на секс със или без любов.
Другият е само предмет на потребление. Неудовлетвореността в двойката може да възникне по различни причини: заради усложнения в отношенията, заради отслабване на сексуалното желанието, заради отсъствие на сексуално разбирателство. Изневярата често възниква не само поради недоволство, но и заради усещане за вътрешна пустота, което нашият постоянен партньор не е в състояние да запълни. Често (погрешно) се надяваме, че друг ще ни даде онова, което не ни достига в брачния живот. Когато партньорът ни не успява да удовлетвори потребностите ни, ние веднага търсим друг „доставчик на услугата“.
 
Лиценз за измяна
„Какво ме свързва със съпруга ми? – разсъждава 40-годишната Емилия. – Свързва ни нашият син. Свързват ни общите спомени. Свързва ни залезът, който всяка вечер гледаме заедно от прозореца на съвместно градения от нас дом. И едно приятелство, което не съм имала с никого другиго. Ако разруша всичко това, ще разруша себе си. Но все пак рискуваме и си позволяваме сексуални забежки. Сексуалната свобода ни е нужна. Защо ли? На мен ми доставя голямо удоволствие да съблазнявам, за мен това е енергия, движеща сила. Аз съм музикант и подобни усещания изпитвам, след като съм била на хубав концерт. Ние със съпруга ми сме максимално деликатни един към друг. Не споделяме за изневерите си. Ревността е тежко чувство и е излишно да се разпалва.“
Поддръжниците на „любов без ревност“ искат да се наслаждават на нови сексуални партньори, без да принасят в жертва семейните си отношения.
Създава се впечатлението, че тези хора компенсират фрустрацията за вече направения окончателен избор на спътник в живота (която очевидно не са в състояние да понесат) с поредица от изневери. Тоест изневерите се явяват като компенсаторен механизъм – смекчават стреса от перспективата да прекараш живота си с един и същ човек.
 
За да се върна...
Никой не е в състояние да гарантира, че няма да се поддаде на съблазън. Да се поддадеш на съблазънта, може и да е доста жизнеутвърждаващо. Кривването от правия семеен път ни напомня, че имаме собствен живот.
По специфичен начин дори ни помага да намерим себе си, като ни напомня, че има нещо, което вече сме избрали и трябва да ценим.
Контрастът между паралелните връзки и отношенията с постоянния партньор ни дава възможност да констатираме, че има нещо единствено и неповторимо в нашия живот – и това е човекът, при когото се връщаме и когото избираме отново и отново.
Това е той, нашият спътник в живота, нашият любим....
 
Бремето на свободата
„Само мисълта, че причинявам болка на партньора си, е непоносима за мен.“ Това е коронното изречение, което безброй неверни съпрузи изричат. То е показател за това, че не е лесно да се изневерява. По данни на институт по психология в Германия новината за изневяра предизвиква не само психически травми, но и физически страдания у „жертвата“: безсъние, трудна концентрация, страхове.
Да живееш с чувството на вина и да се стараеш да спасиш другия от страданието, е двойно по-голямо усилие и, естествено, двойно по-голям стрес, за който трябва да е подготвен всеки, който възнамерява да изневерява.
За да се справите с този стрес по-лесно, трябва да сте наясно с отношенията с постоянния си партньор и да знаете какво точно търсите извън тях.
 
Едно е секс, друго е любов
Желание да повишите самооценката си, оглеждайки се в очите на някой нов сексуален партньор, и да изпитате по-силна страст – това са мотивите за изневяра, посочвани най-често от онези, които смятат, че неверността е съвместима с любовта. Има и друго обяснение за това поведение обаче, за което разумът не може да се досети.
Възможно е невярната жена да търси идеалния партньор (тоест мъж, който да прилича на баща є), а неверният мъж да се опитва да отдели образа на майката от образа на мръсницата в съзнанието си.
Като тук изневерите имат една-единствена задача: да помогнат на човека да осъзнае разликата между секса и любовта.
 
Свобода за двама
Девизът „Ще взема всичко от живота!“ е добър за онези, които все още си търсят партньор. Животът в двойката се развива по съвсем други правила. На пръв поглед свободният брак, в който мъжът и жената се договарят за правото да имат сексуални връзки настрани, изглежда привлекателен.
Създавайки семейство, партньорите могат да си позволят да опитат нещо различно. Но защо да не могат да намерят това различно нещо в самия брак?
Ако партньорът постоянно търси нови приключения извън семейството, доверието и интимността между двамата постоянни партньори започват да страдат. А близките доверителни отношения в една двойка са невъзможни без удовлетворяващ сексуален контакт между двамата. Обаче да се създаде подобна дълбока интимност едновременно с няколко партньори, е невъзможно. Имайте го предвид, когато решите да изневерявате.

CLUBERR - ТИ ВЕЧЕ СИ ТАМ
 
„Всички ме напускат...“
На някои не им върви – постоянно им изневеряват и ги напускат. Но може би те подсъзнателно искат да бъдат изоставяни постоянно? Именно това твърдят психолозите.
„Ужасно! Напуснаха ме за трети път. Винаги се случва едно и също нещо. Такава съм глупачка! Всеки си прави с мен каквото си иска!“
Всъщност това момиче не е такова, за каквото то самото се мисли. Но пък за тази негова съдба на „жертва“ не може да бъде обвинена безотговорно единствено... съдбата. Колкото и да е странно, някои хора несъзнателно се стремят да бъдат... изоставени. Защо? Защото по този начин пресъздават важните отношения в своята лична житейска история. Тези отношения някога са довели до това между думите „другия“и „напуска“ и между думите „другия“ и „изчезва“ да се появи знак за равенство. Понякога това може да е много стара история: „мама ме заряза да ме гледа баба...“, „когато се роди сестра ми, баща ми престана да се интересува от мен“, „обожавах дядо си – бях на четири, когато той умря, и аз се почувствах като изоставена“, „до петата ми година имах гледачка, но родителите ми взеха и я уволниха, което много ме нарани“. Моделът „другият престава да ме обича“ винаги се корени в нашето детство. И не можем толкова лесно да се отскубнем от света, в който другият винаги сбъдва най-лошите ни очаквания.
 
Изкушението да си признаеш       
„Имах извънбрачна връзка. Необходимо ли е партньорът ми да научава за това?“ На този въпрос повечето психотерапевти отговарят отрицателно. Според тях не е нужно да се създава напрежение заради мимолетна история. Признанието винаги причинява болка и често разрушава отношенията. Всеки има право на своя тайна „територия“, на заключена за другия врата. Призналият „провинението“ си прилича на извършило пакост малко дете, което иска прошка от родителите си. Угризенията на съвестта и произтичащото чувство на вина са грижа на изневерилият. Съобщавайки за своята авантюра, той постъпват жестоко, прехвърляйки товара на своята вина върху партньора си.
И отказва да се държи като самостоятелна, зряла и отговорна личност.
Психотерапевти обаче не отчитат факта, че свръхазът на някои хора (т. е. съвестта) е толкова критичен, че потребността да си признаят изневярата може да е непреодолима. Те осъзнават, че рискуват да развалят и да загубят всичко, че ги очакват сълзи и бурни сцени, и въпреки това признават, защото това е по-силно от тях. Но това не е достойно за похвала.

http://www.bela.bg

ВЛЕЗТЕ ВЪВ ФЕЙСБУК-ГРУПА "ДОБРУДЖАНЦИ"

ООН призова изневярата да не се смята за престъпление

ТОП 5 на зодиите, които изневеряват най-често

Доказано! Жените изневеряват повече от всякога

КАК СЕ СВАЛЯ ЖЕНА СПОРЕД ЗОДИЯТА Й?

Мъжете лъжат по 1062 пъти годишно?

Любимият ни цвят издава част от характера ни

Ново и необяснено: Силно главоболие по време на секс

За брюнетките с любов

10 съвета за стабилна връзка

Изневерявам на мъжа си всеки месец

СКЛОННА ЛИ СИ ДА КРЪШНЕШ? ТЕСТ

Анатомия на изневярата

Лошо! iPhone приложение лови неверни съпруги

Кога тя е най-лесна


 


Сходни връзки

Изневяра по взаимно съгласие?! | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 3.42 секунди