изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-11-19 @ 17:18 EET
ОМУРТАГОВАТА МОГИЛА В СВЕЩАРИ    
Забележителности Вече няколко дни водеща новина от културно-историческото ни наследство е находката, разкрита от археолога д-р Диана Гергова. Тя и екипът й откриха богато златно съкровище, затворено в дървен сандък, в Омуртаговата могила, известна като Свещарската могила. Натъквайки се на находката, цяла нощ екипите са работили, тъй като очакват да вали и затова са извършвали разкопки и на фарове, защото дъждовете могат да провалят или най-малкото да забавят откриването на още други ценни богатства за историята ни по тези земи, казва д-р Гергова от Археологическия институт с музей при БАН.

В дървеното сандъче, в Омуртаговата могила, са открити златни накити и апликации върху конска сбруя със златен начелник с конско протоме. Датирани са от края на IV и началото на III век пр. Хр., но тепърва ще се направи подробен анализ за определянето на по-точното време, откогато датират.

Д-р Диана Гергова е щастлива, че доказва за пореден път, че резервата Сборянова има изключително културно-историческо значение за държавата, която не дала никакви средства за археологическите разкопки в Свещарската могила, а благодарение на спонсор успяват да постигнат до това забележително златно съкровище. Омуртаговата могила е важна историческа находка, тъй като се вярва, че именно там са били положени тленните останки на Омуртаг.

Тракийското златно съкровище от Свещари е изложено за посетители в Националния археологически музей. Очаква се през 2014 г. съкровището да бъде изложено и в Лувъра според интернет страницата на БАН.

Златните находки с общо тегло близо 1 килограм и 800 грама бяха открити на 7 ноември от екипа на д-р Диана Гергова в Омуртаговата могила в резервата "Сборяново" край Свещари. Намерени са много накити, сред които диадема с лъвове и фантастични животни, пръстен и гривни, както и елементи от конска сбруя. Предметите са изработени от северни траки - гети, и вероятно датират от края на IV - началото на III век пр. Хр.

Свещари е известно и с тракийската си гробница, която е обект от списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО и е сред Стоте национални туристически обекта. Разкрита е през 1982 г. при разкопките на високата Гинина могила край селото. Представлява тракийско-елинистична гробница от първата половина на III в. пр. н. е. Това е царска гробница, в която вероятно е погребан гетският владетел Дромихет. Изградена е от гладко обработени каменни блокове от мек варовик. Състои се от коридор и три квадратни камери: преддверие, странично помещение и гробна камера, покрити с полуцилиндричен свод. Входът е украсен със стълбове с йонийски капители, а над тях лежи плоча с релефен фриз от стилизирани волски глави, розетки и гирлянди. Встрани от входа на помещението вероятно са били поставени дарове и жертвоприношения. Всичко, направено от скъпи метали, е разграбено още в древността. За богатствата, затворени в гробницата, говорят откритите кости на 5 коня, посечени тук, за да придружават господаря си в отвъдния живот. В гробната камера са открити 2 каменни легла, човешки кости и гробни дарове. До едно от леглата е изправена скулптурна фасада на умален храм. Всичко това показва, че е предстояло обожествяване (хероизация) на покойника - владетел. Ритуалът по обожествяването е представен горе на полукръглата стена под свода на гробната камера. Тук владетелят е на кон, следван от двама оръженосци, а срещу него е богинята, която му подава златен венец, следвана от четири жени с различни дарове в ръцете.

Стените на гробната камера са оформени като колонада. Колоните са долепени до стената. Блоковете под свода се поддържат и от 10 кариатиди (женски фигури). Те са застанали с вдигнати ръце и са високи по 1,20 м. Облечени са в дълги, ситно надиплени дрехи без ръкави, препасани под гърдите с коланче. Краят на дрехите е силно подгънат и оформен като обърната чашка на цвете. Къдравите им коси се спускат надолу по раменете, а на главите си имат своеобразна кошница, наречена калатос. Косите, лицата и дрехите са били оцветени, запазена е тъмно кафява боя по тях. По статуите на кариатидите и по нарисуваната в люнета под свода сцена се разбира, че нито скулпторите, нито художниците са успели да завършат работата си. Тези детайли показват, че владетелят, за когото е била предназначена гробницата, е починал внезапно. Ръцете на някои от кариаридите са издялани грубо, а рисунката е очертана само с черна креда.

НДТ по материали от интернет

 


Сходни връзки

ОМУРТАГОВАТА МОГИЛА В СВЕЩАРИ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.54 секунди