изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-11-14 @ 12:59 EET
ДЕН НА НАРОДНАТА ПАМЕТ - ПОДПИСАН Е ПОЗОРНИЯТ НЬОЙСКИ ДОГОВОР, С КОЙТО ОТНЕМАТ НА БЪЛГАРИЯ РОДНИЯ НИ КРАЙ - ЮЖНА ДОБРУДЖА    
История На 27 ноември 1919 г. в Париж е подписан Ньойският мирен договор. Договорът се налага на България от силите на Съглашението след поражението й в Първата световна война (1914-1918). От страна на България договорът е подписан от министър-председателя Александър Стамболийски. Влиза в сила на 9 август 1920 г. С подписването на Ньойския договор от България е откъсната площ от 11 278 кв.км. с българско население. От България се откъсват Южна Добруджа, Западните покрайнини - Царибродско, Босилеградско, Струмишко и Беломорска Тракия.

На страната се налагат тежки репарации на обща стойност 2 милиарда и 250 милиона златни франка, платими за 37 години при лихва от 5 процента. България се лишава и от правото да поддържа собствена армия, военен флот и авиация, като въоръжените й формации не трябва да надвишават 20 хиляди души доброволци.
1920 г. Влиза в сила на Ньойския мирен договор, наложен на България след поражението й в Първата световна война 1914 г. – 1918 г. Договорът е подписан е на 27 ноември в парижкото предградие Ньой от министър-председателя Александър Стамболийски, от българска страна, а от страната на силите победителки – от ръководителите на техните делегации на Парижката мирна конференция 1919 г. – 1920 г. Според договора на България са наложени тежки репарационни задължения, възлизащи на 2 250 000 златни франка, които следва да бъдат изплатени в срок от 37 години след влизането му в сила с 2 % лихва върху общата сума за първата и 5 % за следващите години. Освен това България е задължена да предаде на своите съседи (съюзници на съглашенските сили победителки) – Сръбско-хърватско-словенското кралство (от 1929 г. Югославия), Румъния и Гърция – значително количество добитък, както и 250 000 т. въглища. Наред с това България губи Западна Тракия, която първоначално се предоставя за управление от самите западни съглашенски държави, които от своя страна през 1920 г. я предоставят на Гърция. От България се отнема Южна Добруджа, която повторно се включва в територията на Румъния, както и гр. Струмица и нейната околност, заедно с т. нар. Западни покрайнини (включващи земите на част от Царибродска, Босилеградска, Трънска и Кулска околия), които се предоставят на Югославия. По такъв начин страната е лишена от значителни свои територии, населени с компактно българско население. По силата на Ньойския мирен договор на България е отнето правото да има своя наборна армия, като на нейно място й се разрешава рекрутирането на платена войска в размер само на 33 000 души войници и офицери, с които да охранява границите си и да пази вътрешния ред. Като неделима част от договора, по искане на Гърция, е приложена и т. нар. конвенция за доброволна размяна на малцинствата между двете съседни държави, която впоследствие е използвана от атинските управляващи среди за насилствено прогонване на българското население в Западна Тракия. Ньойският мирен договор съществува до началото на Втората световна война (1939 г. – 1945 г.).

Ньойски мирен договор /ДИКТАТ/

Според договора България трябва да предаде на новосформираната държава Югославия Западните покрайнини, в частност градовете Босилеград, Цариброд и Струмица. Беломорска Тракия бива присъединена към Гърция. flags-down

Потвърждава се румънското владение на Южна Добруджа. Безпомощността на българската държава се използва безмилостно от нейните тогавашни съседи. През лятото на 1919 г. Югославия изпраща мемоар до френския премиер, където се настоява цялата българо-югославска граница от река Дунав до Беласица да бъде преместена навътре в територията на България, като в състава на Югославия бива включени Видин, Кула, Белоградчик, Трън, Цариброд, Босилеград, Кюстендил, Струмица и Петрич, и население от половин милион българи е наречено от югославянското правителство като „чисто сръбско”. Като допълнителни съображения били изтъкнати и стратегически мотиви за сигурност. Гърция проявява претенции за Западна Тракия, въпреки че шест години по-рано, през 1913 г. дотогава османската област е преотстъпена на България. През 1919 г. Гърция решава да лиши България от беломорски излаз. Без значение остава българският контрааргумент, че липсва промяна в етническата характеристика на областта. Румъния присъединява Южна Добруджа, въпреки противоречия между великите сили, но стратегическото положение на Румъния и отредената й роля на буфер спрямо Съветска Русия, определят Румъния да стане важен балкански фактор. Разнообразното население на Балканите става база за фалшифициране или преувеличаване числеността на дадена група. Именно в този период започватголемите фалшификации относно състава на населението в различните балкански региони.

България няма право да притежава модерни военни технологии, флот и авиация, а задължителната военна служба е отменена. Сухопътните сили трябвало да не надминават 33 000 души, включително полицията. Репарациите, които България трябва да изплати на съюзниците според Ньойския договор, са в размер на 2,25 милиарда златни франка. Освен паричните репарации, изплащани на Репарационната комисия, България трябва да компенсира съседните страни и с голямо количество добитък.

В допълнение, България трябва да доставя на Югославия по 50 хиляди тона въглища в продължение на 5 години, като компенсация за щети, нанесени на сръбските каменовъглени мини. В допълнение към това е създадена Международна контролна комисия, чиято назована цел е да следи спазването на договора в България. Но реално тя налага още по-големи финансови задължения на България към страните от Антанта, системно налага своето влияние върху дейността на българското правителство и нарочно просрочва външният дълга на страната, налагайки високи лихви върху него и реално го увеличава почти двойно. По този начин страната ни става икономически силно зависима от държавите победителки. До края на 60-те години на 20 век България все още не може да изплати дълга си. От отделените територии в следващите 3 години в България пристигат над 100 хил.бежанци. 600 хиляди българи остават отвъд граница. България вече няма шанс да бъде обединена и идеала-постигнат, но българите не спират да таят надеждата си за обединение…

http://www.sitebulgarizaedno.site50.net

Живко Марков: Писалката, с която е подписан Крайовският договор, се пази в Историческия музей в Добрич

Доц. Пламен Павлов: И до днес ние не сме намерили верния отговор как да се отърсим от последиците на Ньойския договор

ВЛЕЗТЕ ВЪВ ФЕЙСБУК-ГРУПА "ДОБРУДЖАНЦИ"

 


Сходни връзки

ДЕН НА НАРОДНАТА ПАМЕТ - ПОДПИСАН Е ПОЗОРНИЯТ НЬОЙСКИ ДОГОВОР, С КОЙТО ОТНЕМАТ НА БЪЛГАРИЯ РОДНИЯ НИ КРАЙ - ЮЖНА ДОБРУДЖА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.52 секунди