изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-11-20 @ 15:19 EET
МОИТЕ „СРЕЩИ” С ГОЛЕМИЯ БЪЛГАРСКИ БАС НИКОЛАЙ ГЯУРОВ    
Култура Като студент в София, през 1955 година прочетох във в. „Вечерни новини”, че в Париж /Франция/ е проведен световен конкурс за оперни певци, на който са участвали и двама българи: Николай Гяуров и Димитър Узунов. На този конкурс Гяуров печели екстрената награда, а Узунов - първата. Това е отсъдило международното жури с председател сравнимата с Мария Калас – Рената Тебалди.

Настроението ми се повиши, почувствах се горд, че съм българин. За да няма изкушение от страна на членовете  на журито, конкурсът е анонимен, участниците се явяват не с личните си имена и държавата която представляват, а по реда на изтеглените от тях номера и зад завесата.

Същата година /1955/ имах здравословен проблем, трябваше да лекувам кариес и се запътих към Медицинска академия, където имах брат студент по стоматология. Преди да се влезе в залата за лечение, където студентите се учеха да лекуват под ръководството на своите преподаватели, болният минава през един кабинет, където асистент-стоматолог поставя диагнозата. В момента, в който пристигнах, вътре имаше човек и трябваше да почакам. Междувременно дойде и друг пациент, които беше облечен в болничен халат, но с придружител – медицинско лице. Докато чакахме, придружителят говореше и между другото каза, че „болките на пръстите на краката, може да имат връзка с проблем в зъбите”. През това време аз огледах човека в болничен халат и много ми заприлича на Николай Гяуров, чиято снимка видях във вестника. Беше широкоплещест с големи лапи. Въпреки приликата аз отхвърлих мисълта, че може да е той. Когато ми дойде редът, аз влязох в кабинета, но заедно с мен влезе и въпросният болен с придружителя. Най-напред се заеха с него.  През цялото време болният не продума нито дума. Говореха медицинските лица. Прегледаха го, дадоха му нужните указания и на тръгване той изрече една единствена дума „ДОБРЕ!” Тази дума започна да се „блъска” по стените на малкия кабинет, като ехо, и за мен не остана нито капка съмнение, че това е именно Николай Гяуров. След като излязоха от кабинета лекуващият лекар каза: „Какво нещо е да си известен?” Това беше първата ми „среща” с Николай Гяуров.

 

През 1958 година Николай Гяуров и гостуващият румънски бас–баритон Николае Херлея пяха на Софийска сцена в операта „Севилския бръснар” от Джоакино Росини. Аз вече работех в Добрич, но отидох в София специално да ги чуя. Удоволствието което изпитах беше неoписуемо.

В началото на 70–те години на миналия век на „Варненско лято” гостува Московски балет на ролки, съставен само от момичета. Те пристигнаха в България през границата на Добрички окръг при село Кардам. Тогава бях на работа – инспектор по „музика” към отдел култура на ОНС. Ние, като домакини, отидохме до границата да ги посрещнем. Балерините пристигнаха с три луксозни автобуса след няколко месечно турне в САЩ и Западна Европа. Като се отвориха вратите на трите автобуса, от тях слязоха почти едновременно 100 феи, изумително и невероятно красиви същества, нещо което с думи не може да се опише. Учудващо и уникално нещо е да се струпат толкова красавици на едно място. Признавам си, че ние, домакините, станахме разногледи.

След тоалета на красавиците и формалностите на граничния пункт потеглихме за Варна. Там истинските домакини ги посрещнаха любезно, а ние от Добрич за благодарност получихме два пропуска за вечерния спектакъл. Аз и моя колега отидохме на време и се настанихме удобно на нашите добре избрани места, като за гости. Секунди преди да изгаси светлинната завеса на летния театър и спектакълът да започне, при нас дойде крайно смутен и притеснен директорът на Варненската Концертна Дирекция Спас  Левков с молба да отстъпим нашите места на Николай Гяуров и неговата съпруга, които го изненадали с идването си в последния момент. Разбира се, ние отстъпихме местата си, а на нас ни предоставиха два стола на пътеката на същия ред. След  пристигането на високите гости имаше извинения от тяхна страна и след разменяне на някои любезности спектакълът започна. Удоволствието за мен тази вечер беше двойно: грандиозен спектакъл, гледан редом с големия български бас Николай Гяуров. Това беше втората  ми „среща” с него.

Ахил КАРАМУЗОВ

 


Сходни връзки

МОИТЕ „СРЕЩИ” С ГОЛЕМИЯ БЪЛГАРСКИ БАС НИКОЛАЙ ГЯУРОВ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 1.14 секунди