изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-10-17 @ 21:13 EEST
Библейските камъни    
КоледаСкъпоценните камъни са били ценени във всички времена и от всички народи не само защото постоянно растящата им стойност ги прави надеждни за инвестиране на капитал. В древността царете са трупали камъни в своите съкровищници, тъй като вярвали, че магическата им сила ще спаси династията от падения и гибел. В Индия се кланяли на скъпоценните камъни, в Древен Египет, Гърция и Рим много минерали били посветени на боговете. Смятали, че камъните са звезди, паднали от небето, и им приписвали какви ли не свойства.

 Масонски вариант на нагръдника със скъпоценните камъни

Библията също споменава скъпоценните камъни и магическите им свойства. Когато Савската царица отива при цар Соломон, тя му носи "голямо богатство и камили, натоварени с благовония, много злато и драгоценни камъни”.
(Трета книга на царете 10:02). Подаряването на камъни по онова време било смятано за проява на най-добри чувства и намерения. Дворецът на най-мъдрия цар бил украсен със скъпоценни камъни, защото хората вярвали, че светлината, излъчвана от минералите, гони злите духове от помещенията.

"И Хирамовите кораби, които донасяха (на Соломон) злато от Офир, донасяха оттам и голямо изобилие от алмугови дървета и скъпоценни камъни. (Трета книга на царете 10:11). Соломоновият храм е бил обсипан "със скъпоценни камъни за красота" (Втора книга на Самуил 03:06). Великият Вавилон бил "украсен със злато, със скъпоценни камъни и с бисери" (Откровение 18:16), основите на стените на небесния Йерусалим били украсени с "всякакви скъпоценни камъни" (пак там, 17:19).

Някои изследователи са изчислили, че в светото писание се споменават 31 скъпоценни
камъка. Дванадесет от тях заемат специално място в Библията, често ги наричат "сакрални камъни", защото символизират дванадесетте основи на Небесния Ерусалим, отговарят на дванадесетте Израилеви племена, на дванадесетте апостоли, на дванадесетте зодиакални знака и съответно на дванадесетте часа от денонощието. Те се изброяват два пъти в Библията в книгите на Стария и Новия завет.

Първия път е във връзка с нагръдника на първосвещеника Аарон, изработен според указанието, което Господ дал на Мойсей, и чието описание е изключително подробно. Върху всеки камък е написано името на едно от Израилевите племена. Указанията за нагръдника заемат почти цялата 28 глава от "Изход".

28: “... 16. той трябва да бъде четириъгълен, двоен, педя дълъг и педя широк;
17. нареди по него четири реда изработени камъни; наред: рубин, топаз, изумруд: това е първи ред;
18. втори ред: карбункул, сапфир и елмаз;
19. трети ред: опал, ахат и аметист;
20. четвърти ред: хрисолит, оникс и яспис; те трябва да се вложат в златни гнезденца.”
(Библия, изд. на Св. синод на Българската църква, 2010 г.)

После се уточнява, че камъните трябва да бъдат дванадесет според броя на синовете на Израиля, според техните имена и на всеки трябва да бъде издълбано като на печат по едно име на дванайсетте колена.

Втория път дванадесетте камъка се изброяват в "Откровението на Йоан" като основи, върху които е изграден Небесният Ерусалим.

Откровение, 21:10: ,,...и ми показа големия град, светия Йерусалим, който слизаше от небето - от Бога ...14:20. Стените на града имаха дванайсет основи и върху тях - имената на дванайсетте апостоли на Агнеца... Стените му бяха съградени от яспис, а градът беше чисто злато и подобен на чисто стъкло. Основите на градските стени бяха украсени с всякакви драгоценни камъни: първата основа - яспис, втората - сапфир, третата - халкидон, четвъртата - смарагд, петата - сардоникс, шестата - сардий, седмата - хрисолит, осмата - берил, деветата - топаз, десетата - хрисопрас, единайсетата - хиацинт, дванайсетата - аметист. А дванайсетте порти бяха дванайсет бисера; всяка порта беше от по един бисер."

Изброените камъни обаче се различават от тези на нагръдника. Вместо елмаз, карбункул, ахат и оникс се появяват халцедон, сардоникс, хризопраз, хиацинт.
Разминавания се появяват и от това, че в разните версии на Библията и в различните й преводи камъните са наречени по различен начин. Например първият камък в нагръдника някъде е рубин, другаде - сард. И двата са червени. Преобладава мнението, че всъщност се има предвид червената разновидност на халцедона - карнеол.

Трудността в идентифицирането на камъните идва от това, че древните са ги наричали според цвета им с имена, различаващи се от днешните минералогични класификации. Такова е объркването и по отношение на карбункула, споменаван на места като антракс. Явно се подразбира някакъв вид камък с тъмночервен цвят, "на тлеещ въглен" - изследователите предполагат, че е гранат. Според някои експерти с името "сапфир" е наричан лазуритът. Той е бил изключително популярен в Древния Египет за разлика от много редкия за района на библейските земи сапфир.

Диамантът не фигурира в по-ранните източници и е добавен по-късно в някои описания на нагръдника.
Тълкуватели на камъните и местонахожденията им твърдят, че зад някои имена в камъните на нагръдника се крият тюркоаз, турмалин, кварц. В старите версии на Светото писание е посочен и загадъчният камък лигур или лигирий. Предполага се, че е жълт циркон.

Нагръдникът е част от специалното облекло на първосвещеника. Поставял се на гърдите заедно с платнена торбичка, в която държали тайнствените амулети Урим и Тумим, с чиято помощ жрецът разяснявал повеленията на Йехова. Нагръдникът бил обличан над ефода и бил изтъкан от злато, висон и вълна в син, пурпурен и червен цвят. Халките, верижките и други украшения, които го прикрепяли към ефода, били изработени от злато. 12-те скъпоценни камъка върху нагръдника били поставени в златни рамки. Върху тях били гравирани имената на дванадесетте племена на Израел.

Нагръдникът бил наричан "съдебен" (Изход 28:15), защото го носел първосвещеникът - високопоставена личност, която трябвало да служи като източник на правда и съд за еврейския народ. Решенията му винаги трябвало да бъдат справедливи и задължителни за юдеите. Първосвещеникът бил и глава на всички останали свещеници на Юдея и само той можел да се появява пред лицето на Бога.

Описанието на скъпоценните камъни на нагръдника е направено в Изход на Стария завет около 1500 г. пр. Хр. Освен него до наши дни са оцелели още четири варианта: в Септуагинта - гръцкия превод на Библията, направен в Александрия през първата половина на III в. пр.Хр., във Вулгата - латинския превод, направен от св. Йероним около 400 г. сл. Хр, и в двете книги на Йосиф Флавий - "Юдейската война", написана около 75 г., малко след разрушаването на Ерусалим, и "Юдейски древности", написан около 93 г.

През многовековната история на християнството са създадени огромен брой преводи на библейските текстове на различни езици. Има и различни варианти на превода на древноеврейските названия на библейските камъни, което изкуствено създава тяхното многообразие, понякога променя и реда им.

Нагръдникът на първосвещеника е бил заловен от римляните след разрушаването на Ерусалим и изчезва. В легендите остават изброени различни набори от камъни, но е трудно да се определят истинските им имена.

12 съкровища красят нагръдника

Най-авторитетен тълкувател на библейските текстове е един от ранните църковни отци - Епифаний Кипърски. В книгата си "За дванадесетте камъни", написана в края на IV век, той описва и тълкува скъпоценностите върху нагръдника.

1. Първият камък на нагръдника е наричан одем, сардер, рубин.
Древноеврейското име "одем" ясно сочи червения цвят. Сардерът се преценява като карнеол. Чак в някои по-късни редакции на Библията камъкът се нарича рубин, който едва ли би могъл да е включен в нагръдника. Историята на използването на рубина на територията на древните евреи започва много по-късно от времето на Изхода от Египет. Карнеолът от своя страна е широко използван в Древен Египет и Месопотамия, където му приписват магически и защитни свойства. Смятан е за камък на богинята Изида, въплъщаваща идеала за женственост и майчинство. Шумерите го свързват с богинята Ищар, евреите също ги имат за символичен женски камък. Върху него е гравирано името Рувим.

Първосвещеникът Аарон от черквата в Лихфийлд. Ясно се вижда нагръдникът с 12-те сакрални камъка.Снимка: архив

2. Вторият камък на нагръдника е питда. Тълкувателите смятат, че името произлиза от санскритското "пита" - жълт или огън, пламък. В почти всички преводи на Библията този камък фигурира като топаз. Трудно е да се каже кой жълт камък е бил използван в нагръдника, още повече че камъни с подобни признаци - цвят, блясък, прозрачност, са били обединявани под едно име в древни времена. Възможно е и думата питда да се тълкува неправилно. В писанията на древногръцкия историк Страбон и древноримския учен Плиний Стари под името "топаз" е описан камък със зелен цвят. В началото на ХХ в. на остров в Червено море са открити стари мини с жълто-зелени прозрачни камъни, които днес наричаме хризолит. Върху втория камък е изписано името на втория син на Яков - Симеон.

3. За трети камък в нагръдника се посочва барекет, изумруд, смарагд. Има се предвид зелен камък. В древността са били легендарни мините на Клеопатра в Египет, от които добивали смарагди. Това название обаче е обединявало понятието за зелени камъни. Един от най-вероятните камъни на трето място в нагръдника може да е зелен фелдшпат, известен като амазонит. Той е често срещан в бижута и церемониални предмети, намерени в гробниците на Древен Египет. На камъка е изсечено името на Леви.

4. Четвъртият камък е наречен мофек, карбункул, антракс.
Имената отразяват характерния цвят и в превод означават "въглища". Краткото описание на антракса, дадено от прочутия древногръцки учен Теофраст, позволява с голяма сигурност да се каже, че така са наричали граната. Имал е "цвят червен, а изложен на слънце, наподобявал горящи въглища". Въпреки това етимологията на древноеврейското название не е ясна и дава възможност за други тълкувания. В някои преводи камъкът е посочен като тюркоаз. Той е с небесносин цвят, а залежите му на Синайския полуостров са известни от древността. Широко е използван в украшенията на Египет и Месопотамия. Тюркоазът определено трябва да присъства в светите одежди на първосвещеника и вероятно е четвъртият камък в нагръдника. На него е изрязано името Юда, а знамето на това племе е било небесносиньо.

5. Петият камък в нагръдника е шапир или сапфир.
Теофраст описва подробно този скъпоценен камък, като отбелязва неговата особеност - наличие на "златни точки". По тази причина мнозина учени еднозначно го идентифицират като лазурит (лапис лазули) - непрозрачен, тъмносин камък, най-добрите образци на който са обсипани със златисти кристалчета от пирит. Сапфирът е най-често споменаваният скъпоценен камък в различни стихове от Библията - 13 пъти. Според Епифаний на него е изсечено името на Дан - пети по реда на раждане син на Яков, според други интерпретации е името на петия син на Яков и девети по реда на раждане - Исахар.

6. Шестият камък е яхалом на иврит. В някои преводи го наричат елмаз. Диамантът обаче не е бил известен на древните евреи и следователно не може да украсява дрехите на първосвещеника. Според Септуагинта и Вулгата шестият камък е бил "иаспис" - еквивалент на древноевройското "яшфе". Вариантите са това да означава яспис или нефрит. Едни го отнасят към коляното на Нефалим, други - на Завулон.

7. Седмият камък на нагръдника е най-трудно да бъде определен. Гръцкото му име "лигурион" обикновено е тълкуван като "урината на рис". Теофраст го описва като жълт, от който са изрязвали печати, хладен и много прозрачен. Има много големи различия в превода на името: опал, кехлибар, хиацинт. Също много са и вариантите за отнасянето му към Израелевите племена: Гад, Дан или Йосиф.

8. Осмият камък в нагръдника е "шебо" на древноеврейски - по името на държавата Саба (Шева) в южната част на Арабския полуостров, откъдето е Савската царица - днешен Йемен. В древни преводи винаги е сочен като "ахат", един от най-почитаните камъни в древността. Трудности възникват само от съотнасянето му към племената на Израел. Според едни отговаря на Асир, според други - на Нефалим, трети го приписват на Вениамин.

Картината на Тициан "Въведение на Мария в храма". Първосвещеникът носи нагръдник с 12 камъка.

9. Деветият камък в нагръдника е аметист, единодушни са всички автори. Името на иврит "ахлама" означава, че камъкът има свойство да потапя в сън и да внушава видения. Гръцкото му название "аметистос" подчертава, че пази от опияняване. Камъкът е с редкия лилав цвят с богати нюанси и има дълга история на употреба. Според Епифаний на него е издълбано името Исахар, други версии сочат Гад или Дан.

10. Десетият камък "таршиш" почти навсякъде се превежда като хризолит. Това означава златокамен (от гръцки "хризос" - злато, и "литос" - камък). Древноеврейското име насочва към пристанищния град Таршиш, често споменаван в Библията, откъдето очевидно е бил доставян. Позоваването на жълтия цвят означава, че може да се има предвид и яспис или жълт кварц - цитрин. На камъка е гравирано името на десетия син на Яков - Завулон, има и варианти за Асир и Нефалим.

11. Единадесетият камък е "шохам", обикновено превеждан като оникс. Среща се и като берил. Според Епифаний така е означаван син камък, известен днес като аквамарин. Някои изследователи оспорват това, тъй като при изработването на първия нагръдник аквамаринът едва ли е бил известен. Те предполагат, че може би става дума за малахит или тюркоаз. Древноеврейското название обаче навежда на оникс - ивичест халцедон, красив и здрав камък, използван в Древна Гърция за изработване на камеи. Върху 11-ия камък е издълбано името на Йосиф.

12. Дванадесетият камък на нагръдника е посочван като "яшпех", яспис или оникс. Според Вулгата пък е берил. Трудно е да се определи кой да бъде предпочетен. Може да бъде мраморен оникс, зелен яспис, тюркоаз, малахит. На него е гравирано името на последния син на Яков - Вениамин.

http://www.24chasa.bg

 


Сходни връзки

Библейските камъни | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.11 секунди