изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-11-17 @ 17:01 EET
ПОЛЯ МЕЧТАЕ ЗА РАБОТА И ДОМ    
Коледа

На 35 г. младата жена вярва в чудеса и мечтае децата й никога да не отидат в дом. Свещеник Стоян Иванов дарява надежда



35-годишната Поля Георгиева е една от общо петте майки, които са намерили своя дом в приюта към храм Света Троица. Там тя е заедно с трите си дъщери, след като съдбата им изиграла лоша шега. Едва 6-годишна Поля,  заедно с по-малката си сестра Наталия и брат им Валентин, попада в дом в русенското село Стърмин, започва разказа за трудния си живот младата жена. Причината – майката зарязва семейството си и социалните работници преценяват, че бащата и възрастната им баба в родното им село Обретеник, Русенско, няма да могат да се грижат за тях. Така минава детството - зад стените на дом за деца, лишени от родителски грижи. "Добре, че беше баба. Тя настоя да сме тримата заедно - в един дом, иначе днес нямаше и да се познаваме" - казва Поля. Докато са малки и баба им е жива,  Поля, брат й и сестра й прекарват ваканциите у дома, но възрастната жена напуска този свят. Това обрича Поля на делници и празници само в дома, където липсва грижата от близък човек. Няма я усмивката, няма го съветът на близкия възрастен. Така липсата на майчина грижа бързо отвежда момичето едва на 16 години и половина пред олтара. Тя се омъжва за три години по-големия от нея Георги, с когото се запознали в училището, в което учат и двамата. Скоро след това се появява и първата дъщеря Илиана. Животът започва да тече в своето русло - младо семейство с дете. Георги работи по строежите, а Поля се грижи за детето и домакинството. Като че ли щастието е изгряло на улицата на сирачето. На бял с8вят идва и втората дъщеря - Деница. Животът в Русенско става по-труден и затова семейството се мести в големия град на морето - Варна. Тук четиримата продължават да се борят с несгодите, но нещо в Георги се променя. Той вече не е същия - започва да пие. Не дава пари за издръжката на домакинството. Поля работи каквото намери - предимно се хваща в общинските дружества за поддръжка на чистотата в големия град. Имало е и случаи, в които е работила като асистент на възрастни хора - да им изчисти, да напазарува, да сготви срещу някой лев, защото децата растат, а с тях и разноските им. В ежедневието обаче все по-често и трайно се настаняват скандалите между двамата съпрузи. Опитват да спасят брака с трето дете - малката Наталия, която в началото на идната година ще навърши три години. Опитът обаче е провален. Малко след като се роди Наталия, Георги ни напусна, разказва младата жена. "Извикал Илиана на гарата, дал й малко пари за памперси на Наталия и казал, че ни напуска, защото му писнало да се грижи за нас. Заминавал да работи в Германия и се отказвал от нас. Тогава беше април месец.  През май подадох сигнал до полицията и го пуснаха за издирване, като малко след това ми казаха от полицията, че е засечен в София. Вече година и половина живеем без него. Не ни е потърсил, нито мен, нито децата. Заради това, че съм семейна, ми спряха и детските надбавки. Казаха, че не мога да получавам, защото съм социално слаба и нямам доходи, но пък съм семейна и трябва да има документи от съпруга ми, а той изобщо не се интересува от нас" - разказва Поля, като връща лентата на трудното време. Тъй като Наталия е съвсем малко бебе, Поля не може да работи, защото няма кой да се грижи за нея. Младата жена разчита отначало на помощта на приятели, но тя не може да бъде безкрай. На помощ се притичва приятел на Илиана, който - научил за тежката ситуация в семейството, дава пари за наем на квартирата и плаща тока няколко месеца. Тежкото състояние на майката с трите момичета довежда служители на социални грижи, които вземат средното дете - Деница и го настаняват в дом "Гаврош" във Варна. "Всеки ден ходех да я виждам. Аз знам какво е да си в дом. Не искам децата ми да растат в дом и никога няма да ги оставя" - казва Поля през сълзи. Социални работници й казват, че са се свързали с отец Стоян и така от май Поля и момичетата се озовават в приюта. "Това за мен е чудо - че съм тук. Тук ми помагат. Намериха ми работа и се моля всяка вечер възрастната жена, за която се грижа и дъщеря й, да ме одобрят, за да имам пари за децата си" - казва Поля. Вече е подала документи за развод и очаква решението на съда, за да може да получава поне детски надбавки, докато си намери работа. "Вярвам в коледното чудо. Продължавам напред и не се сърдя на никого за съдбата си, просто е била такава. Мечтата ми е да имам работа и един ден свой дом - за мен и момичетата" - казва Поля. Мечтата й споделят и другите майки, които са намерили временен дом - за себе си и децата си, благодарение на неуморния труд на отец Стоян. Той самият е убеден, че това е част от работата на църквата. "Не мога да се спра. Не мога да гледам как хората страдат. С каквото мога, гледам да помогна. Тъй като приютът тук е малък, реших да направя още един в кв. "Рилци", където църквата има земя. Архитекти и общината ми оказват пълно съдействие и вече имам плановете. В момента се правят  работните проекти за новия приют, в който ще има стаи на два етажа за настаняване. Проектите са изцяло дарени на църквата. Ще поискам благословията на дядо Владика - Варненски и Великопреславски митрополит Кирил. Надявам се, догодина да започне строителството му" - каза отец Стоян. НДТ

 

 

 


Сходни връзки

ПОЛЯ МЕЧТАЕ ЗА РАБОТА И ДОМ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.39 секунди