изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-11-13 @ 17:57 EET
ПОЧИНА ДОЦ. БОРИСЛАВ ДЪРЛЕНСКИ /БОБО/    
Общество

ВЧЕРА ДОБРУДЖА СЕ РАЗДЕЛИ СЛЕД ТЕЖКО БОЛЕДУВАНЕ С ДОЦ. БОРИСЛАВ ДЪРЛЕНСКИ /БОБО/ - НА 62-ГОДИШНА ВЪЗРАСТ



Вчера Добруджа се раздели с потомствения професионалист - доцент доктор Борислав Дърленски, който почина в събота на 62 години след тежко боледуване.

Предлагаме ви последното интервю на доц. Дърленски за НДТ:

 

ТРИ ПОКОЛЕНИЯ ДЕРМАТОЛОЗИ ВЪВ ФАМИЛИЯТА ДЪРЛЕНСКИ
Интервюта

Доц. Борислав Дърленски повече от десет години оглавява създаденото от баща му отделение в болницата в Добрич * Увеличават се кожните алергии, рязко намалява броят на потърсилите медицинска помощ болни от гонорея * Специалистът по кожни и венерически болести предпочита почивката на планина, отколкото на море. Харесва Италия и Родопите * Картините са страст за медика, макар той самият никога да не е рисувал



Борислав Дърленски е роден на 13 октомври 1950 г. в Добрич. Завършил е Първа гимназия в Добрич, а след това и Медицински университет-София. След завършването си започва работа в Окръжната болница. Отначало работи във вътрешно, а след това и в кожно отделение. Впоследствие специализира кожни и венерически болести. След конкурс става асистент, а след това и главен асистент във филиала на Медицинския университет-Варна. През 1987 г. защитава дисертация за кандидат на медицинските науки. През 1990 г. е избран за редовен доцент в катедрата по дерматология във Варна. След 1994 г. е началник на отделението по кожни и венерически болести в болницата в Добрич.
Женен е. Има син Развигор, който е новозавършил лекар и работи в Александровска болница. Баща му Велико Дърленски е основател на кожното отделение в болницата в Добрич. Синът му е аспирант по дерматология в кожната клиника на Медицинския университет в София.


- Доц. Дърленски, кога разбрахте, че искате да станете лекар, при това дерматолог? Повлия ли Ви баща Ви?
- Безспорно, семейството ми повлия на това мое решение. И двамата ми родители бяха здравни специалисти. Майка ми бе физиотерапевт. Семейството ми насочи усилията ми в подготовката за кандидатстване. Много важна бе помощта, която баща ми оказа за навлизане в дерматологията.
- Защо избрахте именно дерматологията? Заради баща си ли?
- Още от малък имах възможност да наблюдавам това, което баща ми прави. Спомням си, че когато бях малък, ми харесваше да се въртя край него, докато той работи.
- Вие ли насочихте сина си към дерматологията или това е негов личен избор?
- Никога не съм го насочвал в професионалния му избор. Дори в ученическите си години бе казал, че иска да следва медицина. Като студент се включи в кръжочната дейност по дерматология. Там имаше хора, които да го учат, което е много важно. Виждам, че научната дейност му е присърце - проучвания, участие в конгреси, а това е нещо, което не е много модерно на настоящия етап на развитие на нашето общество.
- Какво трябва да притежава човек, за да стане лекар? При това добър.
- Знаете най-традиционните отговори - трябва да е хуманист, да обича хората, да е всеотдаен. Това безспорно е от първостепенно значение. Много важно е обаче и това, че той трябва да проявява голяма воля. Тя е необходима още в годините на обучение. Защото обучението по медицина е тежко. Този, който иска да стане лекар, трябва да събере кураж, за да издържи годините на обучение, на квалификация, непрекъснато да повишава квалификацията си и да се запознава с новостите. Трябва да може да издържи и на бурните промени в сферата на здравеопазването у нас. Казвам, че трябва да се издържи всичко това, защото никак не е лесно.
- Помните ли първия си случай като лекар?
- Първият случай е този, когато човек остане сам дежурен в цялото отделение. Тогава той се сблъсква със спешни случаи. Затова като млад лекар тръгваш на работа с книгата и си постоянно с телефона в ръка, за да питаш по-старшите ординатори. Когато човек остане сам в отделението, разбира, че вече не е студент. Отговорността е друга.
-Кой е бил най-трудният случай в медицинската Ви практика?
- Имало е тежки случаи, които със съвместни усилия с колегите сме преодолявали. Обикновено се намесват реаниматори, специалисти по вътрешни болести. Тогава работата в екип е най-важна. Няма човек, който да знае и да може да прави всичко сам.
- Измени ли се през годините дерматологията?
- През годините дерматологията претърпя изключителни промени. Навлязоха много нови методи за изследвания и медикаменти, които могат да решат някои тежки заболявания. Контактите между дерматолозите, както и в нас, така и на международно равнище, много се разшириха. Специализацията в чужбина е по-достъпна. Всичко това дава възможност да се видят качествени промени в дерматологията. Навремето дерматологията се правеше с лупа, а сега вече инструменталните, имунологични изследвания, колаборацията с други специалности, решават случаите.
- А промениха ли се дерматологичните заболявания през годините?
- Вече с успех се лекуват тежките животозастрашаващи заболявания като пемфигус, алергичните и инфекциозните кожни заболявания. Все още проблем представлява, но се работи много активно, псориазисът. Засега за това заболяване може само да се помогне като се създадат периоди на ремисии. Това са периоди без оплаквания. Те могат да продължат до 1-2 години. След това отново е възможно да се появи заболяването, т.е. излекуването е временно. В Европа това заболяване засяга трима на хиляда души, докато при нас честотата е наполовина. Привилегията на българите е, че могат да използват слънцето и морето, за които се знае, че повлияват положително заболяването.
- Как се промени заболеваемостта от венерически болести през годините?
- Що се касае до сифилис или гонорея, през годините те бележеха вълнообразен ход на подем и затихване. Подемът им продължава 7-8 години, след което следва спад. В момента сме във фазана спад, която продължава от три години. Това е световна тенденция и тя е свързана с покачването на заболеваемостта от HIV. Тъй като има страх от СПИН, намаляват полово предаваните болести. Това обаче не е гаранция, че след време няма да започне нов подем на този тип заболявания.
- Има ли изчезнали венерически заболявания?
- Рязко е намалял броят на потърсилите помощ за гонорея. Не че заболяването го няма, но всеки може да си купи антибиотици. Затова броят на тези, които са потърсили медицинска помощ, много е намалял. Това са направили предимно пациенти, които са с усложнени форми, защото когато едно заболяване не се лекува, може да има сериозни последствия от това. През миналата година при нас са регистрирани 8 случая на сифилис и 15 - с гонорея.
- Увеличават ли се кожните алергии?
- През последните години броят на кожните алергии изключително много нараства. Това се обяснява с причини като урбанизацията, с навлизането на много химикали в ежедневието ни - в козметиката и храните, а дрехите и обувките ни много често са от синтетични материали или се обработват с химически съединения. Причина за нарастването на алергиите е и широката и безконтролна употреба на медикаменти. Оказва се, че всеки взема някакви хранителни добавки, консерванти и т.н. През летния сезон нарастват и т.нар. фотодерматози. Това са кожни заболявания, които се провокират от слънчевото облъчване. Вече за цял свят е ясно, че слънцето трябва да бъде избягвано в часовете от 13 ч. до 16 ч. Тогава лъчите му са особено опасни за кожата. Те не само могат да предизвикат слънчево изгаряне, но и да активизират някои бенки. Задължително е да се използват фотозащитни кремове, които широко се предлагат на пазара. Важно е, особено за младите, в никакъв случай да не се излагат на слънце между 10 и 17 ч. В Австралия, където има най-много случаи на меланом на кожата, има специални програми, насочени към младите хора. Предлагат им се възможности за фотозащита, но и ги обучават как да се излагат на слънце. Счита се, че най-страшно е в млада възраст да се получи слънчево изгаряне и да се активизират бенки. Отчетено е, че профилактиката е най-важна. Затова в Австралия се обръща голямо внимание на това.
- Има ли случаи на рак на кожата в нашата област?
- В нашия регион, където много хора работят на полето по цяло лято, не са редки случаите на кожен рак. Слава Богу, не от най-тежките му форми.
- Вие самият ходите ли на плаж и кога?
- Аз обичам, когато отида на плаж, да съм в движение. Не мога да легна под чадър. Предпочитам почивката на планина. И там слънцето е активно. Затова не тръгвам без слънцезащитен крем. Задължително трябва да съм с шапка. И тръгваме рано - в 7 часа.
- Обичате ли да пътувате?
- Обичам да пътувам. Да виждам нови места, да се запознавам с нови култури. За мен най-интересната туристическа страна е Италия с историческото си и природно разнообразие, което предлага. Не говоря само за Рим, а за цялата страна - планини, езера, плажове. Там има древна, средновековна и съвременна култура. Италия е място, където човек може да стои дълго и да види много, ако има тази възможност.
- Къде другаде сте пътувал?
- Бил съм в Германия, Франция, Швейцария.
- Къде бихте искал да отидете?
- Бих искал, ако имам тази възможност, да посетя нови места. Без значение къде. Всяко нещо е интересно, щом е ново и различно. Всяко място е хубаво - и в големия град, и в малкото селце. Обичам много да пътувам и из България. Родопите са ми любими. Обичам да посещавам малки селца и градчета. Страната ни е много красива, с възможности, които са неоползотворени. Ние, българите малко познаваме страната си. Винаги гледаме навън, в чужбина, а не виждаме колко е красиво у нас. След това, когато посетим някое кътче в страната, се изненадваме колко е хубаво. Преди месец бях в Кипър. Заедно с група, в която имаше десетина българи, щяхме да ходим на плаж в Ларнака. Когато видяхме глинестия плаж, всички българи се отказахме. Нашите плажове са много по-хубави.
- Обичате изобразителното изкуство. Самият Вие рисувал ли сте някога, или сте само ценител?
- Никога не съм рисувал. Обичам да чета книги за художници. Трудно е човек да си купи картини. Той трябва да има подходящо помещение къде да ги постави. Затова аз повече се задоволявам да имам албуми с репродукции на различни художници. Имам и някои картини, които са ми подарени от приятели-художници. Имам картини на проф. Стоян Стоянов /Течи/, на Росен Русев, който живее в Будапеща, на Коста Костов от Крапец, на покойния Христо Господинов. Предпочитам живопис, не графика. Но съм толерантен към различните стилове. Не мога да кажа, че някоя творба не ми харесва, че не мога да я възприема. Опитвам се да разбера какво е искал да каже с нея авторът й. Дали ми харесва или не - това кого го интересува, не е важно. Винаги, когато посещавам различни държави, предпочитам да отида в картинните галерии.
- В кабинета Ви има много цветя. Вие сам ли се грижите за тях? Цветарството хоби ли Ви е?
- Да, сам се грижа за тези цветя. Не мога да твърдя, че съм кой знае какъв цветар. Още като дете колекционирах кактуси. След време колекцията ми изчезна. Останал ми е само един кактус. Сега той е около два метра висок и е в кабинета ми.
- Как разпускате?
- Ако имам свободно време, особено в събота и неделя, излизам на туризъм. Ходим някъде из областта - край Ботево, Батова. Използвам всяка възможност да съм сред природата.
- Често ли участвате в научни форуми у нас и в чужбина?
- Когато имам възможност, участвам в национални и международни форуми. Това много обогатява, защото при нас те се правят на европейско равнище. При срещите с колегите човек може да се запознае и с постиженията на фармакологията. Един такъв голям форум бе проведен през миналата година в София. За първи път европейската колегия по дерматология проведе своята пролетна сесия в Източна Европа. Участваха 4000 дерматолози от цял свят. Научните заседания се провеждаха в 12 зали в НДК. Това е най-голямото медицинско научно събитие досега у нас. То говори и за нарасналия авторитет на българската дерматология по света. Да се проведе такова събитие в София - това е доверие и признание отстрана на европейската колегия. И специално, за главния републикански дерматолог и учен с международна известност проф. Николай Цанков. Той е ръководител на Клиниката по дерматология в Медицинския университет в София. Предстои от 15 август до 1 септември да дава консултации в Медицинския център в курорта Албена в кабинета по кожни болести.
- Според Вас, ще се решат ли в скоро време проблемите на здравната система у нас?
- Това е изключително сериозен въпрос. Трудно е да се правят прогнози. Явно е, че отстрана на здравния министър проф. Радослав Гайдарски има търсене за решаване на проблемите в здравеопазването, които са много сериозни и многостранни. Няма как те да не се разрешат във времето. Защото в противен случай много трудно ще се работи. Все пак, това са задачи на министерството на здравеопазването, които трябва да се разрешат. Явно е, че ще има новости и че ще е трудно. Според мен, е редно, когато се предприема нещо ново, то първо да се обсъди на по-широка основа. Проблемът е, че у нас се процедира по обратния начин - решенията се спускат отгоре надолу. Освен това се иска да се правят неща със задна дата. Така е трудно да се работи. Трябва предварително да се знае какво ще се прави занапред, а не промените да стават в хода на работата.

Снимка: http://dobrudja-news.net

 


Сходни връзки

ПОЧИНА ДОЦ. БОРИСЛАВ ДЪРЛЕНСКИ /БОБО/ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.11 секунди