изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-09-22 @ 19:34 EEST
Референдумът като огледало на изборите    
Интервюта
Със социолога от “Галъп” ЖИВКО ГЕОРГИЕВ разговаря ВАЛЕНТИНА ПЕТКОВА


- Пред провал ли е референдумът в неделя, г-н Георгиев? Ваши колеги прогнозират ниска избирателна активност - между 25 и 37%? Т.е. ще излязат много по-малко от хората, гласували на последните парламентарни избори.

- Не, това не е провал. За първия референдум в най-новата ни история и през такъв сезон на годината това би било прилично постижение. Безспорно мотивацията за участие не е толкова висока, както при парламентарни избори. Провал би имало при активност под 20%. В действителност референдумът има политически смисъл.

- Какъв е политическият му смисъл?

- Ще ни даде ясна картина за състоянието на обществото. По-интересните анализи ще направим, когато видим фактическата картина не само за активността, но и за разпределение на гласовете в полза на едната или другата кауза. Референдумът ще е огледало за състоянието на обществото като цяло.

- Може ли да се каже, че референдумът ще е генерална репетиция за парламентарните избори?

- Толкова тържествен израз не бих използвал, но той ще внесе яснота за политическите тенденции, за обществените настроения, за потенциала за негативен вот. И маса други съществени индикатори по отношение на предстоящия парламентарен вот.

- Няма ли опасност всяка партия да изтълкува резултата така, че да се изкара победител?

- Това е традиционен стил на поведение на българските политически сили. Но сега няма убедително основание да се случи това. Ако решително надделее вотът “за”, не виждам как ГЕРБ ще се представи за победител.

- При преобладаващо “да” БСП ще каже - спечелихме. Но при ниска активност ГЕРБ ще обяви, че БСП се е провалила.

- Тези политически сюжети в махленски стил не ме интересуват. Да казват каквото си искат, това няма историческо значение. Важен е крайният резултат и съотношението на демонстрираните позиции.

- Споделяте ли прогнозата на ваши колеги, че съотношението между “да” и “не” ще е 3:2?

- В този порядък ще е. Но това е доста груба пропорция. Не може да се направи твърда прогноза. Никой от нас не знае каква е прогнозната стойност на предварителните изследвания в ситуация на референдум.

- Не е ли проблем и това, че избирателните списъци продължават да тежат от “мъртви души”?

- През 2011 г. беше проведено национално преброяване. Добро или лошо, то зададе параметрите на електоралния корпус в България. Няма обяснение как в избирателните списъци могат да присъстват толкова фантоми. Винаги ще има подозрения, че това се поддържа и с цел манипулации.
“Галъп” изследва реалните избиратели, които не са 6,9 милиона, а под 6 млн. Това е гигантска разлика. Категорично ще гласуват около 21-23%. Вероятно е да излязат и още 20-ина процента. Това означава, че могат да стигнат до 40% от реално наличните български граждани. Но ако ги изчислим на база на надутите списъци, спадат към 37%. По-реално е да се каже, че ще гласуват 2 милиона българи... Да не забравяме, че прогнозите за референдума в Румъния бяха 65%, а гласуваха 45%.

- Снегът, който се очаква, ще попречи ли?

- За електората на БСП няма да е пречка, но за по-широко скроения избирател може и да е. Ония, които се колебаят по счетоводителски съображения - каква би била цената, също не са мотивирани да гласуват.

- Да се върнем на смисъла от референдума, който по всичко личи, че заради ниско участие няма да бъде признат.

- Референдумът навярно няма да достигне параметрите на активност, които да го направят задължителен. Но при условие че активността е над 20%, радикално се променя политическата легитимност на позициите “за” или “против” развитието на ядрена енергетика чрез строителство на нова ядрена централа. Самият резултат до голяма степен ще моделира политическите настроения след това. От тази гледна точка той има политически смисъл.
Резултатът от референдума не може да бъде зачеркнат с лека ръка. И, естествено, ще се отрази върху парламентарните избори. Във всички случаи резултатът няма как да бъде омаловажен, освен словесно.

- Как точно референдумът ще се отрази на парламентарните избори?

- Отсега са ясни някои възможни импликации. Би могло да се окаже, че това ще е първата сериозна загуба на ГЕРБ като политическа сила. Много трудно ще бъде на Бойко Борисов при определен резултат публично да оповести: “Пак ги бихме.”
Ще има и други резултати. Като консолидация на БСП в по-широки електорални кръгове. Навярно ще изиграе роля на стимул за протестен вот срещу статуквото. Вероятно ще се отрази позитивно върху някои от политическите сили с по-ясни каузи.

- Кои?

- Почти съм сигурен, че “Атака” и ВМРО като активни участници в този референдум ще подобрят показателите си. Възможно е това да стане и с ДСБ, които имаха ясна и последователна позиция през цялото време.

- Какви поуки трябва да извлечем от референдума? Освен високия изборен праг, какво друго трябва да се промени?

- Най-добре е да се заимстват някои от работещите модели по света. Има страни, в които референдумът е доказал ефективността си. Няма смисъл да се открива специфичен български път към реализацията на пряката демокрация. Нямам предвид да копираме модела на Швейцария, защото не сме Швейцария. Но такъв висок праг очевидно е безсмислен.

- Какво очаквате да се случи на този вот, който хем е като редовни избори, хем не е?

- Големият проблем е, че на този референдум не бяха направени предпоставки гражданите да направят своя информиран избор. Партиите по-активно трябваше да участват в разяснителни кампании. А те се скриха зад инициативни комитети. На страната на привържениците на идеята за строеж на нова ядрена централа по-активно се включиха БСП, ВМРО, “Атака”. С изключение на ДСБ, от другата страна се скриха зад Мария Капон, която има неясно политическо представителство. ГЕРБ също не се ангажираха като политическа сила. В процеса участваше овластената част на ГЕРБ, но доста противоречиво и неясно.
Най-интересният резултат за мен като социолог е коя партия е успяла да поеме най-смислени и мотивиращи послания към своите избиратели. Това ще се види от екзитпола - единствената изследователска техника, която дава отговор на въпроса кой как е гласувал, какви са разликите по възраст, по електорални предпочитания и т.н.

- Не мислите ли, че въпросът за развитие на ядрената енергетика не е най-подходящият за референдум и за изводите, за които вие говорите?

- Така е. Аз по принцип съм резервиран към референдумите, докато не станем правова държава. В неправова държава референдумът може да се превърне в инструмент за злоупотреба. В инструмент за популизъм, който и без това е достатъчно силен.

- НЦИОМ показа, че сред избирателите на ДПС интересът към референдума е нисък. Това свързано ли е с опита за покушение срещу Доган?

- Не мисля, че има връзка. ДПС не участва активно в обществения дебат и не е взело ясна позиция “за” или “против”. Може би, ако конференцията на ДПС беше протекла нормално, щеше да стане ясно.

- Опитът за атентат срещу Доган заглуши ли референдума?

- Безспорно измести обществения интерес и постави много въпроси, които са встрани от референдума. Навярно ще има някакъв ефект за по-ниска избирателна активност.

- Как нападението над Доган ще се отрази на парламентарните избори?

- Можем да очакваме консолидация на ДПС. Най-малкото защото е посегателство върху един от знаците на ДПС. Ще има известно съживяващо въздействие и върху националистическия електорат. Определени щети ще понесат управляващите. Най-вече заради калпавото действие на службите за сигурност. Също и заради прибързаното и тенденциозно поведение на вътрешния министър, който се вживя не като министър, а като говорител на МВР и изпреварващо отправи послания към съдебната система каква е истината по въпроса. Случилото се едва ли е било желано от ГЕРБ. Аз съм сигурен, че ГЕРБ няма пръст в организацията му, тъй като няма интерес да се орезилява България.

- ДПС ще тръгне ли по нов път?

- За мен най-важното в конференцията на ДПС е обявеният нов европоцентричен стратегически курс в доклада на Доган. И еманципацията на ДПС от Турция на Ердоган. Може би смисълът на покушението беше да не се случи оповестяването на този нов курс. Със своя доклад Доган се дистанцира от официалната политика на Турция и търси нова линия на поведение на ДПС. Търси идентичност като европейска партия. Дали ще успее е друг въпрос. Но ще остави на Касим Дал да играе ролята на зависимия от Турция фактор сред българските турци. ДПС ще бъде светската партия на мюсюлманите в България, а не проводник на великотурски и радикалноислямистки възможности за неговото развитие. Макар че потенциал и за това има.
Засега остава и голямата неизвестна - дали ДПС няма да отправи послание как да се гласува на референдума. Всички изследвания са правени при липсата на такова указание.

http://www.trud.bg

 


Сходни връзки

Референдумът като огледало на изборите | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.10 секунди