изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-10-23 @ 13:12 EEST
НЯМА ПРИЧИНА ЗА ПРИТЕСНЕНИЯ ЗА ЕСЕННИЦИТЕ    
Интервюта

Проф. Николай Ценов – селекционер по пшеницата



 

-      Проф. Ценов, какво е развитието на есенниците, и по-конкретно на пшеницата, към момента?

-      Искам да успокоя земеделските производители, че няма от какво да се притесняват. Метеорологичните условия са в границите на нормите, дори сме свидетели на една малко по-мека зима от обичайната. И то не само в Добруджа, но и във всички части на страната. По сателитни данни, в Североизточната част, Централна и Северозападна България дори натрупаните валежи са малко повече, отколкото за същия период на миналата година. Температурите са малко по-високи. Така че, според мен, зимната обстановка е нормална. Ежедневно съм в контакт със земеделски производители от различни краища на България. Навсякъде има сняг, достатъчно, колкото да направи ефективна защита на всички есенници. Притесненията, които имат земеделците, а и технолозите, са за рапицата.  Причината е много проста – миналата година всички есенници закъсняха, благодарение отново на природата. Да си припомним, 2011 срещу 2012 г. бяхме свидетели на една нормална сеитба, но с един много студен ноември, декември се компенсира развитието на културите, включително и на рапицата. Но, тя е култура, която е много далеч от житните и тя няма такава адаптивна способност, особено при вкореняване. Всъщност загубата на рапица през сезон 2012 г. стана от това, че имаше затопляния, застудявания, различни периоди през зимата, което изтегли неимоверно много растенията и след това пролетният вятър ги изсуши. Останаха много малка част от посевите – около 50 процента. Останаха тези, които бяха сети най-рано и бяха вече вкоренени, когато бе големият студ през ноември. Тази година картината е противоположна – имаме сух октомври, през ноември заваляха обилни дъждове – между 30-50-70 литра на кв. м, което изравни ситуацията. Тази година имаме с 2,5-3 градуса по-топло време всеки ден, в сравнение с ноември 2011 г., което компенсира забавянето. Активната вегетация на всички култури продължи до 17 декември, което беше достатъчно есенниците да се развият – около 45 дни, при хубаво, слънчево време, при нормална влага. Лошото е, че при рапицата, която се развива много бавно, тъй като първо се развива кореновата система, а след това надземната й част, не може да компенсира това забавяне, както ечемика, пшеницата, въобще житните култури. Според мен, в сегашната ситуация, житните култури са в по-добро състояние, отколкото бяха през миналата година по това време. Тогава почти нямаше братили посеви, бяха редки. В края на януари 2012 г. имаше дълъг период от около десет дни с температура под минус 10 градуса. За щастие, беше със снежна покривка. За мен тази зима е много благоприятна. Като гледам динамичното време, че на няколко дни се променя ситуацията, вероятно влагозапасяването, което е номер едно в мислите на фермерите, ще се изпълни. В момента в Добруджа има вече около 200 литра на кв. м зимен запас, което означава, че се доближаваме до границата на 220-240 литра т.е. климатична норма, при която запасът ще стигне поне до половината от добива на пролетните култури.

-      Какво ще се случи с рапицата, която все пак е оцеляла?

-      При сегашната ситуация на влага в почвата и при липсата на сериозни ниски температури, рапицата, най-вероятно, ще компенсира забавянето. И миналата година бяхме свидетели на такива посеви. И там, където не е имало периоди на затопляне и застудяване, рапицата компенсира. Макар да се забави в развитието си, даде добив от над 200 кг./дка, което е съвсем достатъчно при цена 800-900 лева за тон. Дори тези производители, които оставиха посевите си с рапицата, бяха доволни, защото и при 180 кг. добив от декар, излязоха „на зелено” от цената.

-      Как, според Вас, ще се отразят големите температурни амплитуди, които се очакват през февруари?

-      Нека да припомним, че температурите, които се съобщават в медиите са нормални, но те не са около посевите. Температурата при посевите в топло време е най-малко 7-8 градуса по-ниска. Зависи колко ще са дълги периодите. Едва ли ще има над 10 дни с температури от над 20 градуса или пък минус 15. Засега, според мен, няма реална ситуация за тревога.

-      В каква фаза са посевите?

-      Голяма част от посевите са във фаза братене. Успяха да направят поне по един брат т.е. посевите са в една нормална ситуация. Вярно е, че са малко по-редки, но в сравнение с миналата година са по-добри. Имайте предвид, че миналата година в Добруджа всички предварителни анализи сочеха добиви от порядъка на 500-550 кг/дка, а фермерите реално получиха 650-700 кг. от декар. Всичко това бе за сметка на хубавите дъждове през май, за които се казва, че по Гергьовден валят жълтици - 120-130 литра на кв. метър на отделни места. Тогава, колкото семена сложихме в земята, толкова реколтирахме. Получиха се високи добиви, благодарение на това, че класовете станаха едри с много зърна. Пшеницата и ечемикът са култури, които компенсират в зависимост от това какви периоди се случват.

-      В макроикономически план, какви са Вашите прогнози за световното производство на пшеницата?

-      Все още информацията е противоречива, защото в северното полукълбо има още зима, има покрити площи, които сателитите не показват, а и посевите са в покой. Изчаква се, за да се види дали ще има измръзване. Все пак, говорим за едно производство, което е близко до миналогодишното. През 2013-2014 маркетингова година има два големи фактора. Две от държавите, които са основни износители на зърно, ще имат по-малки реколти с по няколко милиона тона. Това са Австралия и Канада. В Австралия се редуват наводнения и суши. В Аржентина пък не могат да приберат реколтата от много валежи – вече трети месец вали непрекъснато. Американците са извадили запаси от 2 милиона тона и  вместо 29 ще изнесат 31 милиона тона. Това няма да компенсира, защото в Русия и Украйна ситуацията е сериозна. В Русия се повтаря историята от 2011 г. срещу 2012 г. – късни посеви с големи суши. Посевите в голяма част от Русия, на практика, са във фаза поникване и втори-трети лист. Очакват се в житницата на Русия между 15 и 20 процента измръзване на посевите. Но, това са неща, които все още са в прогнозни рамки.

-      Споделете повече за новите сортове пшеница, които са сертифицирани през 2012 г…С какво те са по-добри от предишните разработки, на какво залагате – устойчивост на стресови ситуации или по-висок добив?

-      Те са Пчелина, Косара, ГТП Рада и ГТП Тина. Пчелина е в група А силни пшеници, Косара и ГТП Рада са във втора група, имаме и един, който е трета група по качество, но е по-продуктивен. Три от пшениците са влезли в сортоподдържане. Всички нови сортове са студоустойчиво, което е задължително. При температурните и други аномалиите растенията трябва да са много по-подготвени да поемат това предизвикателство и да реагират по адекватен начин. Последните няколко сорта са с по-добра студоустойчивост и сухоустойчивост. Добивът, ако е в резултат на устойчивост на стрес ще е по-постоянен през годините. Ако пшеницата е по-адаптивна, ще дава по-постоянни добиви – няма да се променя от 500 до 900 кг/дка, според условията. Има постигнато ниво на продуктивност, което запазваме. Опитваме се да го увеличим, което е доста трудно, защото по цял свят е достигнато едно плато, което кара хората да смятат, че не чрез генетика може да се увеличи продуктивността, а чрез увеличаване на стресоустойчивостта. А стресоустойчовостта, дори при същото ниво на продуктивност, ще даде 5-10 процента прибавка, заради аномалиите.

-      При новите сортове използвате ли чужди?

-      От десетина години участваме много активно в международни опити, при които координатор е Турция. Събраха пшеница от двайсетина държави и  всеки представител на отделна държава дава най-доброто. По този начин ние обогатяваме нашата геноплазма с материали като се започне от Казахстан и се стигне до съседна Македония, включително Чехия, Унгария, Сърбия, Румъния.

-      Кой е най-хубавият сорт пшеница в световен мащаб?

-      Най-уникалният е Бизоста 1. Той е уникален заради адаптивността си – създаден на едно място, при едни условия, но преместен на друго място дава много добър резултат. Пшеницата е култура на микроклимата т.е. най-добра е на мястото, на което е създадена. Защото има много генетични системи, които влияят на крайния резултат.  Самият Бизоста 1 е създаден от три образеца – аржентински, руски и немски. Той обединява генетика, която е твърде различна във всеки край. Бизоста 1 е сорт, който е в основата и на много сортове  на Добруджанския земеделски институт. И, колкото години да минат, все ще го има и в нашите сортове.

-      Има ли сорт пшеница, който да започва да измества Енола, например Драгана?

-      Все още не. През миналата година произведохме трийсетина тона, тази година за втора година го предлагаме. Драгана и Лазарка са сортовете, които имат потенциала да изместят Енола. Отново искам да обърна внимание на земеделските производители да разнообразят сортовете, които отглеждат, защото по този начин могат да намалят загубите си. 

Интервю на Станислава Кръстева

 

РАПИЦАТА Е В ГОЛЯМ РИСК, ЗА ПШЕНИЦАТА ОЩЕ ИМА НАДЕЖДА

 


Сходни връзки

НЯМА ПРИЧИНА ЗА ПРИТЕСНЕНИЯ ЗА ЕСЕННИЦИТЕ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.97 секунди