изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-09-23 @ 02:11 EEST
ДЗИ ПРОДЪЛЖАВА ДА СЪЗДАВА НОВИ СОРТОВЕ, НЕЗАВИСИМО ОТ ФИНАНСОВИТЕ ТРУДНОСТИ    
Интервюта Доц. д-р Иван Киряков – директор на Добруджанския земеделски институт – Генерал Тошево


Годишен отчет на Добруджанския земеделски институт – Генерал Тошево, се проведе вчера. Направени бяха отчети на седем научно-изследователски проекта, които са възложени на ДЗИ от Селскостопанска академия. Пет от проектите се разработват от колектива на ДЗИ, два – от държавно предприятие „Опитна станция по соята”-Павликени, които са на методично управление към института в Генерал Тошево. Успоредно с това, от тази година, бяха приети и отчетите на Института по семезнание „Образцов чифлик” в Русе, тъй като нямат достатъчно хабилитирани лица, за да си изградят собствен научен съвет.


- Какви са постиженията на Добруджанския земеделски институт за миналата година?
- През 2012 година е признат 1 сорт тритикале Добруджанец, на който чакаме да бъде издаден сертификат. Признати са 4 сорта пшеница – Пчелина, Косара, ГТП Рада и ГТП Тина. Има заповед на зам.-министъра на земеделието т.е. те са оригинални и могат да бъдат разпространявани. Два сорта ечемик – ГПЕ Ахат и ГПЕ Яспис, са подадени в ИАСАС, данните за тях са положителни и очакваме на Експертен съвет в началото на годината да бъдат признати. Имаме признат един хибрид слънчоглед – Велека. В края на миналата година на научен съвет беше решено да бъде продължено изпитването на сортове зърнено-житни култури в ИАСАС. Предложено е за втора година да продължи изпитването на един сорт пшеница, за първа година вкарваме две нови линии, които трябва да минат изпитване. В същото време, резултатите показаха, че през тази година можем да пуснем три нови сорта пшеница. Просто, бълваме хубави нови сортове напук на всичко, което ни се случва от финансова гледна точка. И сме доста сериозна конкуренция за всички западни фирми, които се опитват да дават пшеница за България. Тези сортове са Ками, Катранджина и Ивайла. За първа година предлагаме един сорт тритикале, а за втора година минава още един нов сорт. За признаване предлагаме сорт тритикале Ловчанци. При ечемика за първа година предлагаме една линия, а друга линия преминава за втора година. Пускаме и две линии твърда пшеница  за втора година за изпитване. В края на 2012 г. в пълна схема на семепроизводство са вкарани общо 47 сорта зърнено-житни култури. От тях 33 пшеница, от които 15 сорта ще бъдат предлагани на производители, 8 сорта са тритикале, по три сорта ечемик и твърда пшеница. Освен това, за изпитване даваме три нови сорта фасул. Два от тях са с така желания хабитус на храст, който позволява фасулът да се жъне   директно с комбайните. Имаме такива сортове – Абритус, Беслет, но те са дребносеменни, а в България почти няма пазар за такива сортове фасул. Новите два сорта са с големината на Добруджански 7. Третият сорт е т.нар. пинто маркет класа – пъстър фасул, за който голямо търсене има в Америка. По отношение на слънчогледите, тепърва предстои Научният съвет да вземе решение кои сортове ще бъдат предложени за признаване и кои ще продължат изпитване.


- Каква беше 2012 г. във финансово отношение за Добруджанския земеделски институт?
- Смятам, че през миналата година Добруджанският земеделски институт беше поставен при доста трудни обстоятелства, незапомнени през последните десет години.Това дойде от факта, че ни беше заложен бюджет, който бе с около 13,9 % по-нисък спрямо този за 2011 г. Като се има предвид, че имахме силно понижаване на фонд „Работна заплата”. От заложените 2,471 млн. лева, всъщност във ФРЗ постъпиха 1,610 млн. лева. Другия проблем, който възникна, бе, че този фонд „Работна заплата” ни беше даден за щатен брой на персонала 330 бройки от 1 януари  2012 г., а реални съкращения с постановление на МС и решение на УС на ССА стартираха април и се осъществиха през юни, тъй като бяха масови съкращения. Това допълнително натовари и без това оскъдния ни бюджет. В резултат на това имахме забавяне на заплатите през август, след това забавяне от 15 дни на заплатите за ноември, което доведе до провеждането на мирен протест през декември. Ръководството на Селскостопанска академия успя да се разплати и персоналът на нашия институт си получи ноемврийските и декемврийски заплати. Случи се и още нещо, което не беше се случвало през последните три години, откакто ръководя института. Досега, всяка година влизахме в новата година с 350-400 хиляди лева задължения към контрагенти, а тази година влязохме в 2013 г. със 160 000 лева задължения, което е много радостно.


- Какви са финансовите резултати на института за 2012 г.?
- Общите ни разходи през 2012 г. възлизат на 5,2 млн. лева, като разходите за ФРЗ бяха 2,154 млн. лв. В сравнение с 2011 г. имаме намаляване на разходите с 23,74%, а на фонда „Работна заплата” – с 6,43 %. Приходите ни са много по-добре, независимо, че разходите ни бяха намалени. Приходите ни са 5,460 млн. лева, като през 2011 г. са били 5,289 млн. лв. Мисля, че, независимо от всичко успяхме да се справим доста добре.


- Какви са опасенията Ви за 2013 г. по отношение на финансите?
- Трудно ми е да кажа. Разбира се, че има опасения, има стрес. Като цяло, би следвало, това, което ни се отпуска като субсидия, да е една дванайсета от бюджета ни за миналата година. Засега имаме нормални разплащания на газта, електроенергията, най-наложителните неща, които са ни одобрени.


- Продължава ли процесът на „изтичане на мозъци” от института?
- Ще „изтичат мозъци” и нямам как да не е така. Казах го и миналата година, когато напусна един от двамата водещи селекционери в България. Нормално е. Не може твоите сортове да заемат 3,5-4 милиона декара и ти да получаваш заплата от 700 лева. Това е някакъв абсолютен майтап. Не може млади хора да дойдат и да започнат работа с 420-430 лева и да работят 20 години, за да стигнат заплата от 700-800 лева и оттук-нататък да правят наука. Проблемът идва и от друго. През последните 5-6 години въобще не са отпускани средства за закупуване на нова апаратура. Много трудно си закупуваме консумативи, за да работим в лабораторията. Разбира се, това ни дава възможност да работим на полето много по-усилено и да правим селекцията директно върху всички стресови фактори, които се коментират – суша, ниски температури. Затова имаме толкова сортове, такова търсене, защото моите колеги, нашите научни работници, от една страна нямат консумативи, за да работят в лабораторията. От друга страна – имат много голям интерес да стоят на полето, защото тези резултати са точно от стоенето на полето.


- Наука без пари не се прави, няма ли в един момент тази система да се пропука?
- Има много оперативни програми, по които можем да кандидатстваме, но има един проблем. Той е, че Добруджанският земеделски институт е третостепенен разпоредител на бюджетни кредити. Знаем как работят европейските програми – те искат самофинансиране, влагане на средства до възстановяването. Когато си третостепенен разпоредител, когато имаш бюджет, много трудно става разплащането на каквото и да било. Бюджетът така или иначе е оскъден за нормалните ни дейности, камо ли да отделяме средства за закупуване на апаратура, независимо, че те ще ни бъдат възстановени. Да, те ще бъдат възстановени, но дотогава ние трябва да спрем другите дейности. Трябваше да кандидатстваме по програма „На път”, но се оказа, че заетите в селското, горското стопанство и рибовъдството са изключени от тази програма. По ОП „Конкурентноспособност” институтите на Селскостопанска академия не са включени.  


- Очакват ли се нови съкращения в института през тази година?
- Съкращаването на щатните бройки в поделенията на Селскостопанска академия става с министерско постановление. Със закон се определя колко да са щатните бройки в Селскостопанска академия, а Управителният й съвет решава колко да са щатните бройки  в различните институти. Засега уверенията на председателя на Селскостопанска академия са, че няма да има съкращения, че ще успеем да се справим със сегашния бюджет за сметка на определени икономии. Да, факт е, че цялата държава трябва да прави икономии. Но, икономии се правят, когато разполагаш с модерна техника. За да мога да правя икономии на електроенергия, трябва да има средства, за да се ремонтира остарялата водопреносна мрежа на Добруджанския земеделски институт и село Петлешково. Защото 65 5 от електроенергията, която изразходва института, е за помпене на вода. Ако селото не беше към нас, можехме да намалим тези разходи, но ние си имаме цяло село и реално ние се превръщаме във ВиК дружество, тъй като навремето такъв е бил статутът на института в Генерал Тошево. Така стои въпросът и с техниката, за да могат да се правят икономии на гориво. Така е и по отношение на отопляването на Лабораторен комплекс, където дограмата е стара. Не е ясно как можем да правим икономии, при условие, че през последните 20 години почти няма капиталови разходи, отпускани на института в Генерал Тошево и всичко се руши. 

Интервюто взе Станислава Кръстева

 


Сходни връзки

ДЗИ ПРОДЪЛЖАВА ДА СЪЗДАВА НОВИ СОРТОВЕ, НЕЗАВИСИМО ОТ ФИНАНСОВИТЕ ТРУДНОСТИ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.32 секунди