изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-11-16 @ 16:09 EET
ПРОЕКТ „ДУНАВСКА СОЯ” ЦЕЛИ ДА СЕ ИЗБЕГНЕ ВНОСЪТ В ЕВРОПА НА ГМО СОЯ    
Земеделие

Вече се обсъжда създаване на единна протеинова стратегия в Европа, целяща да се избегне или намали вноса на ГМО соя от Южна Америка, обясни доц. Георги Георгиев – директор на държавно предприятие „Опитна станция по соята” – Павликени



Опитната станция в Павликени е единствената у нас, която се занимава със селекция на соя. Има шест сертифицирани български сорта соя. Най-много са сертифицирани през миналата година. Сортовете й не отстъпват на чуждите, твърди доц. Георги Георгиев – директор на държавно предприятие „Опитна станция по соята” – Павликени. И обясни, че в Югоизточна Европа само в Павликени и Нови сад се извършва селекция на соя. В опитната станция се работи и върху селекция на пролетен и зимен грах, фий, както и по агротехника на соята – на самата технология за производство. Последният регистриран сорт соя е Атигея и той е първият сорт от ранната група на зрялост – има около 100 д0ни вегетационен период. Останалите сортове имат са от средна група по зрялост с продължителност 115-120 дни.

Соята е пролетна култура. Първо се сее слънчоглед, след това соя, а след нея царевица. Технологията по отглеждането й е напълно автоматизирана и не е трудоемка. Има техника, която се използва и при други окопни култури. Напоследък се сее като слята сеитба, при което добивите са с 15-20 процента повече. Като бобово растение тя е добър предшественик за зърнено-житни култури, подобрява състоянието на почвата, а изследвания сочат, че България и Румъния са страни с едни от най-лошите почвени характеристики напоследък. Въпреки всичко това у нас соя се сее изключително малко, обясни доц. Георгиев.

В България площите със соя са около десет хиляди декара. Соя основно се изкупува от няколко предприятия за производство на хранителни продукти от соя т.нар. тофу – соево сирене, майонеза, хайвер и др.  Фуражният завод в Павликени изкупува соя, от която произвежда фуражни смески за пилета бройлери, тъй като е сигурен, че нашата българска соя не е генетично модифицирана, за което има и сертификат.

Соята, и по-точно соевият шрот, основно се използва като фуражен компонент за производство на фуражи за различни животни. У нас този соев шрот обаче се внася почти на сто процента от Южна Америка - Бразилия и Аржентина, и няма гаранции, че не е ГМО, повечето е произведен от генетично модифицирана соя, обясни доц. Георгиев.

В тази връзка по инициатива на австрийската асоциация по соята се разработва проект Дунавска соя, в който и Опитната станция в Павликени е включени. Той цели производството на европейска соя, която се явява като алтернатива на вносната соя от Южна Америка, но с гаранция, че не е генетично модифицирана.  Проектът се реализира от 2011 до 2015 година. Доц. Г. Георгиев е участвал в международен симпозиум по соята във Виена, където остро е поставен въпросът за създаване на единна протеинова стратегия в Европа, целяща да се избегне или намали вноса на ГМО соя. По този проблем другите държави работят доста усилено, но там имат подкрепата на държавата. Без подкрепата на държавата, това не може да стане, категоричен е доц. Георгиев.

Соята от Южна Америка е по-евтина, тъй като разходите за производство на декар са много по-ниски. Цените, по които фуражният завод изкупува соята са 70 ст. за килограм, което е ниска цена, при условие, че слънчогледът се изкупува по 0,80 – 1 лев за килограм и това отблъсква производителите на соя, смята доц. Георги Георгиев. Преди време винаги цената на соята е била по-висока от тази на слънчогледа. Соята е причислена към маслодайните култури, а соевото масло е много ценно. В САЩ се използва за биодизел. Българската соя повече се влага в соеви храни, а вносната се използва за храна на животните.

Миналата година беше много сушава и средният добив от соята беше 110 кг/дка, за разлика от предходните две години, когато добивите бяха 250-300 кг/дка, обясни доц. Георгиев. През 80-те години на миналия век площите със соя у нас са били близо 1 милиона декара, но през последните години се запазва тенденцията да се сеят много малко площи с тази култура.

За съжаление, България няма специализиран завод за преработка на соя. И това е един от факторите да не се сее соя, тъй като не се гарантира изкупуването на продукцията, обясни доц. Георгиев. И като пример даде Сърбия, където има специализиран завод, който финансира производителите със семена, препарати, гарантира им изкупуването и по този начин се създава стимул. Отделно държавата стимулира производителите на соя. НДТ

 


Сходни връзки

ПРОЕКТ „ДУНАВСКА СОЯ” ЦЕЛИ ДА СЕ ИЗБЕГНЕ ВНОСЪТ В ЕВРОПА НА ГМО СОЯ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.50 секунди