изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-09-21 @ 13:26 EEST
Б.Цеков: Отзоваването на депутати в развитите демокрации    
Политика

Казаха ми, че тези дни двама експерти в различни области, но еднакво некомпетентни в областта на конституционното право, са изразили мнение "от последна инстанция", според което институтът на отзоваване на изборни представители – депутати, общински съветници, кметове, бил съществувал само при социализма.



Става дума за политолога Даниел Смилов и за Сашо Кашъмов, който е юрист, специализирал се в делата за достъп до информация и административно право. Това се казва в анализ на Борислав Цеков от Института за Модерна политика, който публикуваме без съкращения.

Г-н Смилов даже, затъвайки собствената си неинформираност по въпроса за отзоваването, без да си е направил труда да прочете как стои въпроса в сравнителен план, има ли го, няма ли го в други държави, изръсил и върховната глупост, че отзоваването сега съществувало само в държави като Казахстан, защото в демокрациите бил възприет свободния мандат на депутатите и следователно нито в САЩ, нито в Европа имало отзоваване. Нямам намерение нито да споря, нито да им чета лекции, още по-малко да им давам списък с прочитна литература с автори от водещите правни факултети на Харвард, Йеил или Оксфорд по въпроса. Не искам и да ги засягам, но да се говори публично без да се познава даден проблем и практики, манипулира и подвежда гражданите. Затова съм длъжен да внеса яснота, за да бъдат гражданите информирани, а не заблуждавани от нечии невежествени приказки.

По-долу публикувам синтезиран анализ и преглед на историята на института на отзоваването и на сегашната уредба на този институт в развитите демокрации като САЩ, Канада, Германия, Швейцария, обсъжданото в момента подобно законодателство във Великобритания и пр. Пълна информация за това, включително предложения за конкретна процедура за отзоваване, съобразена с българските конституционни и политически условия, има на специалния сайт www.otzovavane.org.

Понеже плагиатството е доста разпространена у нас практика не само в академичните среди, но и сред граждански и партийни активисти, подчертавам, че текстът по-долу като част от цялостна концепция, публикувана на посочения сайт преди почти месец, е изготвен от конституционалисти, други юристи и политолози при Института за модерна политика по поръчка на непартийното Движение "Модерна България" и е защитен от авторско право. При използване на каквато и да е част от този текст или цялата концепция, или при препечатване, позоваването на Института за модерна политика е задължително.

Има ли го в други демократични системи?

В исторически план предтеча на отзоваването има в древна Гърция (остракизма) и в Рим (отзоваването на трибуните, които не защитават интересите на своите области при управлението на Гракхите). В съвременността има две тенденции в развитието на концепцията за отзоваване на изборни представители – авторитарна и либерално-демократична.

Авторитарният модел обвързва механизма за отзоваване изцяло с императивния мандат. За първи път е въведен от Френската комуна и оттам е реципиран по-късно в Съветска Русия и други държави от бившия съветски лагер.

Както всички останали институции и процедури (избори, парламент и пр.) в условията на еднопартиен режим и липса на политически плурализъм, отзоваването също има само фасаден характер и доколкото се прилага, то е инструмент за разправа с неудобни на режима.

Либерално-демократичният модел в днешния си вид възниква в САЩ в края на 19 век, като част от широкото течение за разширяване на политическите и граждански права, т.нар. "джаксънова демокрация" за сметка на по-елитаристките тенденции, доминирали политиката на САЩ преди това, известни като "джеферсънова демокрация". В днешно време в американската политическа и конституционна теория доминира възгледът, че отзоваването е част от триадата на пряката демокрация – гражданска инициатива, референдум, отзоваване. Тази триада е залегнала и в съответното щатско законодателство, така са структурирани документите и указанията, издавани от щатските власти за прилагане на формите на пряка демокрация. От друга гледна точка правото на избирателите да отзовават избраните от тях изборни длъжности се извежда и от конституционното право на петиция. Съществуват две основни разновидности на отзоваването – а) по гражданска инициатива, последвана от пряк вот на избирателите; б) по инициатива на държавен орган, последвана от пряк вот на избирателите[6].

Примерът на САЩ:

Още в колониалните години, в Хартата на колонията Масачусетс (1691 г.) е предвиден механизъм за отзоваване. След Американската революция, механизъм за отзоваване масово е предвиден в щатските конституции, както и в Клаузите на Конфедерацията (1876), която позволява на отделните щати да отзовават своите представители в Конгреса. Както е известно обаче при приемането на Конституцията на САЩ (1789) хлабавата конфедерална форма е изоставена за сметка на по-силна федерация. В дебатите надделява концепцията на федералистите, които искат силна федерална власт, която не е зависима от отделните щати. Проекция на този възглед е отпадането на възможността избирателите или щатските конгреси в отделните щати да отзовават избраните от тях федерални конгресмени и сенатори, като гаранция, че федералната законодателна власт ще бъде напълно автономна от интересите на отделните щати. Независимо от това обаче, разбирайки необходимостта дори и при федералното устройство да има извънреден механизъм за предсрочно прекратяване на пълномощията на даден федерален законодател, когато са налице действия, които грубо накърняват неговия статут или увреждат интересите на избирателите, създателите на американската конституция въвеждат механизъм за изключване на конгресмен или сенатор. По силата на чл. 1, ал. 5, т. 2 от Конституцията на САЩ всяка от камарите може с две трети мнозинство да изключи сенатор, съответно конгресмен поради недопустимо поведение, като конкретните изисквания и основания се уреждат в процедурните правилници на двете камари. Въпреки че се прилага твърде рядко, 15 пъти през последните две столетия, този механизъм е част от действащото конституционно право в САЩ и има значението на превантивен контролен механизъм.

За разлика от федералното ниво, в щатското законодателство на 19 американски щата е въведен механизъм на отзоваване, който се прилага по отношение на щатски сенатори и конгресмени, губернатори, градски съветници и кметове, а в някои случаи и по отношение на съдии, прокурори и полицейски шерифи, членове на училищни настоятелства. В 29 щата е предвидена възможност за отзоваване само за представители на местната (общинската) власт. Обикновено основание е несъгласие с политиката или нарушаване на установените етични кодекси за съответния изборен пост.

През 2011 г. в САЩ бяха стартирани 151 процедури за отзоваване на щатски конгресмени, губернатори, кметове, градски съветници и един прокурор, от които половината успяха. Популярен пример, нашумял в целия свят преди няколко години, беше изборът на Арнолд Шварценегер за губернатор на щата Калифорния, щат с мащабите на седмата икономика в света, след като предишният губернатор беше предсрочно отзован от избирателите. В някои щати е необходимо заедно с предложението за отзоваване да се номинира и кандидат за съответната длъжност, а в други случаи след успешен вот за отзоваване се насрочва нов избор.

Примерът на Канада:

От 1995 г. в Канада, провинция Британска Колумбия, също действа процедура за отзоваване на законодателни представители и изборни длъжности в изпълнителната власт. Специфичното е, че там процедурата не предвижда пряко гласуване за отзоваване, а само събиране на определен брой подписи, след което отзоваването влиза в сила. Досега са повече от 20 опита неуспешни опита за отзоваване, като в един случай през 1998 г. депутатът сам е подал оставка след започването на подписка за отзоваването му.

Примерът на Великобритания:

В програмата за управление на действащото коалиционното правителство на Дейвид Камерън е включен изричен ангажимент за реформа на политическата система, в т.ч. за въвеждане на механизъм за отзоваване на британските депутати. Понастоящем правителството е внесло законопроект в тази посока, който през миналата година беше активно обсъждан. Предлаганата процедура е следната: когато даден депутат получи наказателна присъда, предвиждаща лишаване от свобода до 1 година (за над 1 година мандата се прекратява задължително) или на базата на решение на парламента, спикерът на британския парламент обявява откриването на петиция за отзоваване. В рамките на 8 седмици избирателите могат по пощата или лично да се подпишат под нея. Ако петицията бъде подкрепена от повече от 10% от всички избиратели, в района се насрочва частичен избор, в който и отзоваваният може да се кандидатира.

Примерът на Швейцария:

В шест швейцарски кантона действат механизми за отзоваване на изборни представители (депутати в кантоналния парламент и общински съветници), въведени след 1860 г. Най-новият пример е приетата в кантона Тичино през 2011 г. процедура за отзоваване на общински съветници.

Примерът на Латвия:

В Латвия през 2008 г. с референдум парламентът беше задължен да промени конституцията и да въведе процедура за отзоваване и прекратяване на мандата на целия парламент по инициатива на граждани. Приложиха я успешно три години по-късно.

Примерът на Румъния:

Предвидена е възможност при груби нарушения на конституцията и решение на парламента за импийчмънт, да се насрочи пряко гласуване за предсрочно прекратяване на пълномощията на президента. Такъв референдум, например, се състоя миналата година и президентът Бъсеску успя да запази поста си.

Примерът на Лихтенщайн:

По инициатива на 1500 избиратели (около 8% от общия брой) от поне четири общини се насрочва пряк вот за отзоваване (предсрочно прекратяване на мандата) на целия парламент.

Примерът на Германия:

В следвоенна Германия механизмите на пряката демокрация са силно ограничени, главно поради лошите исторически прецеденти при действието на Ваймарската конституция, когато възхода на нацистите става чрез серия от избори, местни референдуми и вотове за отзовавания. След 80-те години обаче, започва постепенно преодоляване на тази ограничения. В някои германски провинции са предвидени механизми за отзоваване депутати. Така например в Берлин (чл. 63 от Конституцията) такава процедура се стартира с петиция от 50 000 избиратели, като успешното й произвеждане има за последица прекратяване на мандата на целия ландтаг. Аналогични процедури има в провинциите Баден-Вюртенберг, Бавария, Северен Рейн-Вестфалия, Бремен, Бранденбург. Процедурните изисквания за стартиране на отзоваване са твърде високи и трудно постижими – напр. инициатива на 50% от избирателите.

Примерът на Австрия:

Австрийската конституция предвижда, че освен чрез импийчмънт и сезиране на Конституционния съд, австрийският парламент може да насрочи референдум за предсрочно прекратяване на мандата на президента.

Примери в Южна Америка:

В Конституцията на Венецуела (чл. 72) е предвидена възможност за отзоваване на всички изборни представители в законодателната и изпълнителната власт след изтичането на половината от мандата им по инициатива на 20% от гласувалите на последните избори в съответния район, в т.ч. и на президента. Такъв референдум за отзоваване на президента беше проведен през 2004 г., когато Уго Чавес успя да запази поста си с резултат с 58% срещу 42%.

Възможност за отзоваване по гражданска инициатива, последвана от пряк вот на избирателите е въведена по отношение на местните власти в Аржентина; в Колумбия така могат да се отзовават губернаторите и кметовете, а в Перу кметове, регионални власти и изборни съдебни магистрати.

Примерът на Япония:

В Япония отзоваването съществува по отношение на местните парламенти – по инициатива на една трета от избирателите може да се насрочи референдум за прекратяване на мандата. /БГНЕС

 


Сходни връзки

Б.Цеков: Отзоваването на депутати в развитите демокрации | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.13 секунди