изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-11-21 @ 15:56 EET
Пламен Орешарски: ГЕРБ изхарчи 8 млрд. лв. без полза    
Интервюта Пламен Орешарски: ГЕРБ изхарчи 8 млрд. лв. без полза

- Господин Орешарски, някои икономисти вече заявиха, че ви харесват за финансов министър в служебното правителство. Бихте ли приели поста, ако ви предложат?

- Не, вече бях такъв. Вярно е, че историята понякога се повтаря, но по този повод Хегел е казал, че вторият път винаги е като фарс...

- Името ви се спряга и за служебен премиер. Бихте ли приели?

- Не бих приел. Мъдростта на Хегел е съотносима и за този случай.

- Какво според вас трябва да направи служебното правителство в сферата на икономиката и финансите?

- Това правителство трябва да се опита да спре негативните тенденции в публичните финанси и да възстанови нормалните условия за правене на бизнес. Ако направи това, значи ще бъде успешно.

- Сегашната политическа и социална ситуация не ви ли тревожи?

- Разбира се. Тя е следствие на неадекватната икономическа политика на правителството за последните близо 4 години. В това отношение бе объркано почти всичко, което можеше да се обърка.

Още в началото на мандата икономиката много рязко бе преохладена в преследване на нереалистични цели, свързани с механизма ERM-II (т.нар. чакалня за еврозоната) и еврозоната. Пак тогава и все така рязко се влоши инвестиционната среда в резултат на системно излъчваните от кабинета противоречиви, хаотични и често променящи се сигнали.

От повечето обявявани намерения в икономическата сфера лъхаше аматьорство и некомпетентност. Телевизионните сериали на МВР допълнително нагнетяваха напрежение сред бизнеса и домакинствата. Фирмите бяха подложени на непознат до момента административен натиск от рекетьорски тип. В подобна среда бяха неизбежни свиването на инвестициите и вътрешното търсене, масовите фалити на среден и дребен бизнес, шоковото нарастване на безработицата и стагнирането на доходите.


В същото време цените на редица основни стоки нарастваха изпреварващо спрямо динамиката на същите цени на външните пазари, което бе индикация, че на пазара има изкривявания. Инфлацията подкопаваше реалната платежоспособност на домакинствата, а влошаващите се перспективи доведоха голяма част от съгражданите ни до отчаяние. В подобна социално-икономическа обстановка бе необходима само една искра, за да пламне пожар. И това бе шоковото покачване на сметките за ток.

- Правителството, което сега е в оставка, не водеше ли според вас добра финансова и фискална политика?

- Имам сериозни бележки към тази политика. Не разбрах например защо трябваше да се прилагат толкова силни фискални рестрикции в началния период на икономическо възстановяване през втората половина на 2009 г. Тогава всички засегнати от кризата страни водеха политика на фискално разхлабване, препоръчана и от Еврокомисията в този период.

Не си обяснявам защо финансовото министерство се стремеше към нисък бюджетен дефицит на касова основа, без да отчита опасността от висок на начислена основа - показателят, следен от Евростат.

Не подкрепях пледоариите за депозиране на фискалните резерви в търговските банки, а после и за харченето на Сребърния фонд. Макар да не стана, самите анонси внасяха несигурност във финансовата система. Не считам, че неизбежните в определена степен фискални рестрикции трябваше да се насочат само към публичните инвестиционни разходи, а да се увеличат текущите, вместо да се приложи обратен подход, особено в условия на формиращата се вече рецесия.

Не одобрявам и възприетата практика бюджетът да работи без буфери. Спомнете си как това правителство "изпусна" първия си бюджет през 2010 г. още в началните месеци на упражняването му - факт, който не бе допускан дори в онези "инфлационни" години преди 1997 г. Изброяването може да продължи.

В обобщение - за четири години фискалните резерви намаляха с около 4 млрд. лв., а дългът бе увеличен приблизително с още толкова. Да се влоши фискалната позиция на страната с 8 млрд. лв. за един мандат, без никакви позитивни стопански или социални ефекти от такива разходи, е свидетелство за доста сбъркана и безотговорна финансова политика.

- Виждате ли непосредствени проблеми, свързани със състоянието на фискалния резерв?

- Такъв по същество няма. В него останаха само целеви средства - Сребърния фонд, фондовете за извеждане от експлоатация на старите ядрени мощности и малко европейски пари. Все още не сме в технически фалит заради ниския размер на правителствения дълг, което позволява на финансовото министерство безпроблемно да емитира ценни книжа, т.е. да взема нови дългове. Последният случай на извънредна емисия на шестмесечни съкровищни бонове за 800 млн. лв. е добра илюстрация. Този ресурс обаче не е неограничен. Ако разрастването на дълга продължи, след година-две инвеститорите ще започнат да гледат с подозрение и на този инструмент.

- Как гледате на протестите в страната?

- Като на естествена реакция на хора, на които значително по-високите сметки за ток са объркали напълно изтънелите им персонални бюджети. С това може да се обясни и фактът, че в тези протести доминират гневът и емоциите. Страхувам се обаче, че ситуацията предстои да се влошава в резултат на вградената инерционност на икономическите системи.

Вижте само няколкомилиардните задължения на НЕК. Кой мислите, че ще понесе това дългово бреме? Аз не виждам друг платец извън потребителите.

- Извинете, но не бяха ли натрупани голяма част от дълговете на НЕК точно по време на вашето управление? Как се отразяваха огромните инвестиции в енергетиката тогава върху бюджета?

- Разбирам усилията на сегашното управление да представи не само себе си за некомпетентно и безотговорно. Но освен приказки не може да представи нито факти, нито цифри.

Наскоро преглеждах статистиката за инвестициите във фотоволтаични паркове. Към края на 2009 г. - шест месеца от началото на мандата на ГЕРБ, същите възлизат на обща мощност 7,9 МВт. Познайте колко са към края на миналата година? Вече са 864 МВт - над 100 пъти повече, реализирани основно през 2010 и 2011 г. Не зная за задлъжнялостта на НЕК през 2009 г., но едва ли "БНП Париба" би отпуснала кредит без държавна гаранция за финансиране на дейности по АЕЦ "Белене", ако държавната компания е била в лошо финансово състояние. Това, че проектът за нова ядрена мощност бе спрян и НЕК се чуди как да плати този кредит, няма нищо общо с каквито и да е стари управления от последните 23 години.

- А как според вас ще се решат проблемите в енергетиката от гледна точка на семейния бюджет, а и на държавния?

- Без да разбирам кой знае колко от енергетика, не виждам сериозни резерви за намаляване на цените на тока. Вече отбелязах, че лошото финансово състояние на НЕК заплашва с обратното. А предстоят разплащанията с руската страна за поръчаното и изготвено оборудване за несъстоялата се ядрена централа в Белене.

- Кои са според вас основните икономически и финансови опасности, които възникват от сегашната ситуация?

- Икономическата картина днес е най-песимистичната за годините на прехода.

- По-страшна от Виденовата зима, когато падаха банки?

- Да, аз казвам това неслучайно. Сегашната ситуация е по-негативна от тази в края на кабинета "Виденов". Страната ни сега няма свободни фискални резерви, темпото на нарастване на правителствения дълг е притеснително, доверието в бизнес климата е разрушено, а стопанските перспективи изглеждат доста обезсърчителни. Не виждам никакви резерви, с които биха могли да се смекчат най-острите проблеми, а това означава потенциал за разрастване на социалните конфликти.

Мисля, че с уверени стъпки вървим към спасителните пакети на МВФ и на Европейската комисия, с всички произтичащи неблагоприятни последици.

- Ще ви припомня, че по времето на Виденов нямаше фискален резерв, пенсиите и заплатите стигнаха нива от 2-3 долара, а хората изгубиха спестявания, трупани с десетилетия. Как сега да е по-зле?

- По отношение на резерва ситуацията е сходна. Доходите паднаха в резултат на девалвацията, която обаче разчисти дефицитите в икономиката и изигра последваща благоприятна роля при въвеждането на паричния съвет. Докато обедняването в последните години няма как да бъде компенсирано. По онова време държавата разполагаше и с огромни активи, а стопанският климат не бе сериозно увреден в степента, в която е влошен сега.

- Толкова ли ще е трудно на следващото редовно правителство да се справи с наследството на ГЕРБ в икономиката и финансите?

- Не вярвам, че следващото правителство ще успее в рамките на един мандат да поправи всички последици от управлението досега. Пред него ще стои задачата да нормализира процеса на управление на публичните финанси - да спре нарастването на дълговете, да възстанови част от фискалните резерви, да разплати текущите си задължения, включително и по отношение на възстановяването на ДДС. Най-общо, да убеди публиката, че може да провежда благоразумни политики. Ще трябва да се гради отново държавната администрация. Необходим е нов подход на държавата към регулирането на икономиката. И най-важното - да се спечели доверие сред бизнес средите, че подобни на отишлото си правителство няма да се формират в бъдеще. Трудна работа за 4 години.

http://www.trud.bg

 


Сходни връзки

Пламен Орешарски: ГЕРБ изхарчи 8 млрд. лв. без полза | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 2.25 секунди