изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-09-21 @ 21:24 EEST
ПСИХИЧНОТО ЗДРАВЕ: КРИЗА    
ЗдравеДумата криза има старогръцки произход и означава прелом, решителен момент. С криза обичайно се обозначава драматична промяна в състоянието на един организъм или система или в обичайното протичане на един процес. Т. е. основният смисъл на кризата е промяна. Поради неочакваността на промяната и нейната сила, възстановяването на хомеостазата /равновесното състояние на системата/ е силно затруднено, адаптивните/ възстановителни способности са поставени на голямо изпитание.

От тук произтича и относително високият риск от неблагоприятно развитие и провал на възстановителните процеси. С това е свързана и необходимостта от оказване на помощ.

Поради настъпването на преципитиращото събитие /или кризисния стимул/ относително стабилното и устойчиво равновесно състояние е нарушено. Възстановителните/ защитните механизми на организма се мобилизират. В рамките на 24 часа до 2 седмици индивидът мобилизира своите обичайни вътрешни и външни ресурси – “защитни” механизми и стратегии за справяне. Първоначално на преден план излизат обичайните механизми за разрешаване на проблема. Този етап е критичен, тъй като при провал на тези първи усилия за справяне с кризисната ситуация нивото на напрежение често се покачва. Човек се чувства тревожен, объркан и неефективен, преживява провал. Следват поредица неуспешни опити за справяне с проблема. Негативните преживявания могат да се засилят до усещане за полудяване, за хаос, за тежка безпомощност и пълна загуба на контрола над себе си и други, когнитивни по същество, симптоми. Високата степен на тревожност може да доведе до висока степен на дезорганизация. Част от трудността идва от това, че човек се мъчи да решава проблема отново и отново по старите, неефективни в новата ситуация начини, които не променя, а прилага ригидно. Или използва стереотипни решения, които вече са доказали ниската си ефективност в други ситуации. Изследвания сочат, че по време на тази фаза хората в криза са податливи на интрапсихични промени. Например, нараства склонността им към зависимост, нараства и потребността им да отреагират преживяванията си. Когато възбудата и напрежението са на своя връх и заинтересоваността от съвети или предложения е максимално повишена, се мобилизират се както вътрешните, така и външните ресурси. Обикновено на този етап хората в криза предприемат опити за използване на нестандартни начини за преодоляване на кризата.

Кризата винаги се съпровожда със симптоми, които затрудняват адекватното взимане на решение и структурирането на време и пространство, водят до хаотичност в действията, неефективност, безнадеждност и др. Тези симптоми са от различни модалности:

          Емоционални: гняв, страх, вина, тъга, потиснатост, загуба на интерес, натрапливо, неочаквано и внезапно връхлитащи спомени /flash back/; повишено напрежение, объркване, чувство за безпомощност; отклонения в себе-оценката; при екстремални ситуации може да се появят и психотични епизоди;

          Телесни: виене на свят, прималяване, подкосяване в колената, пребледняване, сърцебиене и палпитации, гадене, изтръпване, топли и студени вълни, изпотяване, разтреперване и др.;

          Поведенчески: агресивни избухвания, социална изолация, нарушен сън, злоупотреба с медикаменти, прехранване;

          Когнитивни: човек не знае как да разсъждава върху проблема, как да оцени реалността, как да формулира възможностите за решаване на проблема; трудност за подреждане и поставяне на приоритет при решаване на задачи в ежедневието, когнитивни изкривявания – “има нещо дефектно в мен и затова се случиха тези неща в живота ми”.

          Други: липса на апетит, безсъние

Възможните изходи от кризата са следните:

          Разрешаване на кризата. Индивидът се приспособява към новите обстоятелства. Стабилността и устойчивостта са възстановени на нивото, предшестващото кризата или дори по-високо ниво /възможно е разрешаването на кризата и чрез предефиниране на кризисната ситуация по типа на “гроздето е кисело” от баснята за лисицата и гроздето/.

          Дезадаптивни решения: повърхностно „заравяне“ и последващо активиране на кризисните преживявания /рецидивиране/ или изява на повтарящи се медицински симптоми /соматизация и “бягство” в болестта/.

          Сериозна дезорганизация. Ако не бъде постигнато разрешение на кризисната ситуация, по начин, който е приемлив и достъпен за индивида, следва състояние на психическа дезорганизация. Невъзможността индивидът да се справи с кризата може да доведе до по-ниско ниво на функциониране, съпроводено с изява и хронифициране на евентуални заболявания /психосоматични заболявания/, отклонения в личностовото развитие, функционален когнитивен дефицит, поведенчески нарушения и др. Кризисното състояние може да се развие и до психотичен епизод или афективни разстройства /психотична декомпенсация/, особено ако индивидът има предразположеност.

Обаче интензивният и продължителен отговор на кризата може да предизвика психично разстройство /като, например, тежка депресия или по-широко разпространеното „разстройство в адаптацията“/. На свой ред, разстройството в адаптацията трябва да се разграничава от скърбенето /траура/ и другите не-патологични реакции на криза, които не предизвикват забележим дистрес и които не причиняват значителни или трайни нарушения на социалното функциониране. Стресът не е синоним на криза, тъй като всички ние преживяваме стрес като част от ежедневието си. Не всички стресиращи преживявания водят до криза и някои типове стресиращи събития могат да предизвикат кризи или даже клинично значими разстройства у някои хора – но не у всички. За намаляване на последиците от кризата и благополучния изход от кризата, решаваща роля играят своевременно предоставената специализирана помощ, обозначавана като кризисни интервенции. Те имат благоприятен клиничен, икономически и социален ефект.

В отговор на призива на Министерството на здравеопазването за оказване на помощ на лица в криза и на техните близки, както и на лица, свидетели на автодеструктивно поведение, Центърът за психично здраве в Добрич взе решение да осъществява безплатни прегледи. През работните дни гражданите ще могат да бъдат преглеждани от психиатър от 8 до 13 часа в консултативните кабинети, а през останалото време на деня, през почивните и празнични дни - от дежурния психиатър. ЦПЗ разполага с амбулаторен психолог, към който ще бъдат насочвани нуждаещите се, на които също ще се оказва безплатна помощ. 

При необходимост от кризисни интервенции лицата могат да получат и стационарна психиатрична помощ. Стационарното лечение е напълно безплатно.

 

Д-р Маргарита Новоселска - управител на областен психодиспансер "Д-р П. Станчев"

 

 


Сходни връзки

ПСИХИЧНОТО ЗДРАВЕ: КРИЗА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.11 секунди