изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-11-16 @ 11:45 EET
И СЕГА ДА ЗАВЪРША МЕДИЦИНА, ЩЕ ДЪРЖА ДА СТАНА ОФТАЛМОЛОГ    
Интервюта

Д-р Велина Комарева - управител на Диагностично-консултативен център I, пред НДТ



- Д-р Комарева, бихте ли се представили за читателите ни?

- Управител съм на ДКЦ I в Добрич от 2006 година след спечелен конкурс на Общинския съвет и последващи конкурси през 2009 и 2012 година. Започнах следването си по медицина във Варна, след трети курс ни изместиха във филиала на Медицинския университет на тогавашния град Толбухин. По принцип съм от Ямбол. Но така се наложи, че със съпруга ми останахме в Добрич. И по принцип не съжалявам. Добрич е много хубав град, особено през последните години има, според мен, едни бързи темпове на развитие. Веднага след завършването ми тогавашният декан на филиала доц. Марков ми предложи като първенец на випуска да остана в града и да кандидатствам за асистент. Тогава имаше разпределение и даваха право на първенеца на випуска да си избере къде да работи. Ние предварително със съпруга ми решихме да останем в Ямбол. Но ме поканиха на тържествен обяд в София с много високопоставени личности в София от Министерството на здравеопазването в деня на връчването на дипломите. Акад. Малеев ми връчи дипломата, стана и каза: "Освобождавам първенеца на випуска от разпределение". Попита ме дали искам да остана в София. Бях провела разговор с декана доц. Марков и вече бях решила за себе си, че е добре да остана тук и да кандидатствам за научна работа. Спечелих конкурса за асистент, 10 години бях старши асистент. За съжаление, закриха хубавия филиал на МУ в Добрич. Останах да работя като ординатор в Очно отделение, след това в ДКЦ I и така до конкурса през 2006 година.

 

- Кога специализирахте очни болести и защо избрахте точно тази специалност?

- Когато завършвах ме попитаха какво желая да специализирам и тогава - на това тържество, казах, че бих желала да бъда или лекар-офталмолог или невролог. За съжаление, нямаше свободни места нито в болницата, нито в поликлиниката и ми изброиха няколко други специалности, сред които и психиатрия. И аз започнах психиатрия. Работих обаче 1 месец, след което обявиха конкурс за асистент по очни болести. Излязох 1 месец в отпуск неплатен, за да се подготвя, тъй като на конкурса за асистент по очни болести имаше още двама кандидати. Единият бе мой колега, с 4 години стаж, който в момента се явяваше на изпит за специалност и беше много добре подготвен. Другата колежка бе к. м. н. от Варна. И така, тримата се явихме и спечелих аз, нищо, че бях току-що завършила. Просто положих максимални усилия за подготовката си. Толкова бях подготвена, че дори когато след три години се явявах на изпит за специалност, ми изглеждаше като песен. Офталмологията много ми хареса, въпреки че е трудна специалност. Дори и сега да завърша медицина, отново ще държа на нея. Тя е уникална по няколко причини. Според мен, зрението, зрителният анализатор е може би най-важният от всички анализатори, защото с него получаваме 90 процента от информацията от околния свят. Въпреки че всички останали органи и системи са важни. Другото, което ме привлече, това е единствената специалност, при която лекарят изписва рецепта на здрав човек. Т. е. изписва рецепта за очила. Хората, които имат нужда от някаква корекция, не са болни. Много си обичам специалността и не бих я заменила с друга.

 

- Какво е нивото на лечение на очните заболявания в България? Достигаме ли европейските, световните стандарти?

- Да. Според мен, а и според мои колеги, специално в офталмологията, а вероятно и в други специалности, сме на световно ниво. Абсолютно всичко, което се прави в света по отношение на оперативната дейност, т. нар. микрохирургия на окото, се прави и у нас. Много добре подготвени офталмолози има в България. Мой учител е бил д-р Златев, лека му пръст. Лекарите, които се учихме от него, имахме този огромен късмет. И аз твърдя, че сме негови добри ученици. Той беше невероятен. Имаше интересен случай. Родителите на дете, лекувано от него, решават, че е хубаво да потърсят и друго мнение и отиват в София при проф. Константинов. Той ги запитал от къде са. "От Толбухин". "Кой ви лекува". "Д-р Златев". "Аз мога да ви кажа, че напразно сте идвали до тук и това, което ви е казал д-р Златев, смятайте и аз ще ви го кажа". Това е на-голямото признание. Мисля, че офталмолозите в града са на много високо ниво. Близостта до Варна, участието на лекарите в научни събития са от голямо значение. Моето впечатление е, че това не е само в офталмологията. Има много добри и висококвалифицирани специалисти, както в ДКЦ I, така и в целия град. Още като се изместих да работя в ДКЦ  I, моето мнение, а и на колегите и на пациентите бе, че тук работят едни от най-висококвалифицираните специалисти, много известни, с голяма пациентска листа. Моите колеги непрекъснато посещават научни форуми, всяка година ходят на курсове за повишаване на квалификацията. Искам да отбележа, че още от 2006 година лечебното заведение заплаща определени сума за такса участие за курсовете за следдипломна квалификация на лекарите и определен брой платен служебен отпуск. От 2008 година насам наравно с лекарите правим заявка за участие в курсове за специализация и на средния персонал, т. нар. специалисти по здравни грижи - сестри, акушерки, рехабилитатори, лаборанти. Мисля, че е много добре, защото така разширяваме познанията си, в крак сме с новостите в медицината и затова имаме много пациенти.

 

- Д-р Комарева, вероятно има много Ваши пациенти, на които с подходящо лечение сте върнала зрението. Предполагам колко са благодарни... Какво е усещането за Вас като човек, който е помогнал? Това ли е най-хубавият момент в професията Ви?

- Да. Въпросът е чудесен. Именно заради това ако трябва отново да избера каква професия ще работя, пак ще бъде лекар. Защото усещането е невероятно - на щастие, удовлетвореност от постигнатото. От една страна възрастните хора, сред които има много запуснати, с двете очи не виждат. Когато направим операция и прогледнат с едното око бързат да питат кога могат да се оперира и другото. Те са щастливи, че виждат. Това е невероятно щастие. Имах един случай като млад офталмолог, още нямах специалност, който ще помня до края на живота си. На празник колегите ме оставиха дежурна в отделението като млад лекар. Около 22 часа родители водят момченце на 5-6 години, държеше си с ръка окото, със силна болка, получило някаква травма. След като разпитах се оказа, че сестричката му с вилица го е мушнала в окото. Беше нещо страшно... Прегледах го - окото просто го нямаше, беше изтекло. Някаква много голяма прободна рана на роговицата. Родителите ме питат - какво ще правим и какво могат да очакват. Абсолютно твърдо и смело предприех оперативно лечение - окото трябваше да са зашие при всички случаи, защото можеше и инфекция да се получи и напълно да го изгуби като орган. Но бях много резервирана, защото част от съдържимото на окото беше изтекло. Казах на родителите, че при такава тежка травма много не могат да очакват. Направих операцията. На следващия ден сутринта - какво беше учудването ми, когато го извиках на преглед. Предната камера възстановена, роговицата опъната, виждаха се шевовете, обаче окото беше запазено като орган. Минаха няколко дни, проверихме, имаше зрение. Невероятно! При изписването имаше много добро зрение с корекция астигматизъм - поради този шев на роговицата. Аз бях много щастлива, че това, което казах на родителите, не излезе вярно. Минаха години. След дълго време, когато си открих частния кабинет, влязоха едни родители с вече голямо дете, аз не можах да го позная. Измерих го, виждаше единица нормално. Сега продължава да е мой пациент, носи контактни лещи и се чувства прекрасно. Толкова съм щастлива за това дете! Много скъп спомен ми е останал от ранните години на професията.

 

- Бихте ли споделили как ДКЦ I посреща Деня на здравния работник? Има ли някакви новости?

- Посрещаме Деня на здравния работник удовлетворени от постигнатото през м. г. Въпреки кризата, смея да твърдя, че дружеството завърши много успешно годината. Случиха се няколко хубави неща. Проведохме няколко обществени поръчки по ЗОП за снабдяване с реактиви и консумативи на медицинската апаратура в Клинична лаборатория. Закупихме нови апарати. Закупихме електромиограф - апарат, който ползват невролозите и е много необходим и за много пациенти, които минават през ТЕЛК и им искат това изследване. До м. г. такъв апарат имаше само в болницата. Заедно с изплащането на новия рентгенографичноскопичен апарат "Сименс" м. г. проведохме голяма обществена поръчка за доставка на нов спирален скенер и така нашите усилия се увенчаха с успех. През януари скенерът пристигна. Той е марка "Тошиба", чисто нов, 16-срезов, на много добра цена, на разсрочено плащане за 24 месеца. Процедурата по пускането на скенера е много тежка и отнема дълго време. Доста чакахме и в понеделник получихме разрешение от Агенцията по ядрено регулиране за монтаж на скенера. На наша територия са вече сервизните инженери на фирмата, която спечели поръчката. В момента скенерът се монтира в помещение на втория етаж, което  е ремонтирано. Предстои след монтажа да го пуснат. Следващият етап е независима лицензирана фирма да направи контролни измервания, след което от РИОСВ във Варна ще извършат замервания на лъчезащитата. Ако всичко е наред всяка институция издава протокол и всички документи се подават отново в АЯР и се изчакваме лиценз. След получаването му пациентите вече ще могат да се изследват на тази модерна апаратура. 2012 година беше добра за нас, защото разкрихме и нови дейности - медхаус и медтранс. Получихме дарение от Глобул чисто нова оборудвана линейка за придвижване на пациенти от дома до лечебното заведение и обратно. Също така предлагаме и на нашите съграждани, които са възрастни, трудноподвижни манипулации у дома - инжекции, вливания, раздвижвания и т. н. Извършихме и доста строително-монтажни дейности - основен ремонт на АГ-сектора, на старилизационната. Годината я приключваме с положителен финансов резултат и счетоводна печалба от 57 000 лева. Смея да твърдя, че каквато възможности имахме направихме и частично увеличение на трудовите възнаграждения. Искам да споделя, че няма място за притеснение от страна на персонала, че с изплащането на новия скенер техните трудови възнаграждения ще намалеят. Направени са много добри разчети, които показват, че ще можем да се справим и безпроблемно да си изплащаме апарата.

 

- Какво пожелание ще отправите по повод празника към работещите в ДКЦ I, а към здравните работници от областта?

- Искам да им пожелая преди всичко да бъдат здрави, за да имат възможността да бъдат на своя пост и да изпълнят хуманния дълг, за който сме учили. Да им пожелая да бъдат много щастливи, да бъдат много силни, да не се предават лесно. Да бъдат търпеливи. И много ми се иска да бъдем малко по-добри, да бъдем-колегиални. По-малко да си завиждаме, повече да даряваме нашите пациенти със здраве. Защото здравето е най-голямото богатство.

 

Разговаря Мариела БОНЧЕВА

 


Сходни връзки

И СЕГА ДА ЗАВЪРША МЕДИЦИНА, ЩЕ ДЪРЖА ДА СТАНА ОФТАЛМОЛОГ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.95 секунди