изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-11-19 @ 20:24 EET
Първата ни столица - някъде около Варна    
История През есента на 1898 г. офицерският клуб в Шумен е пълен с посетители. Предстои сказка на двамата братя археолози, чехите Карел и Херман Шкорпил, които от 2 г. проучват древното селище Плиска. Само след минути от техните уста ще прозвучи нещо, което ще даде нов прочит на съвременната българска история. Според братята Шкорпил не Преслав, както се е смятало дотогава, е първата българска столица, а Плиска.


За своята научна теза те използват апокрифен летопис от XI в., открит осем века по-късно, в който се казва: “Он (Испор цар, Аспарух, б.а.) созда Плюска град”. Освен апокрифния летопис в историографията няма друг документ, който да говори, че идвайки в България, Аспарух е създал точно Плиска и тя е първата ни столица.

Събраните обаче от братята Шкорпил епиграфски и археологически данни сочат, че Плиска е била главно средище на българите през първата половина на IX в. по време на хановете Крум, Омуртаг и Маламир. Техният родственик Константин Иречек споделя тази хипотеза и прави първото пълно описание на Плиска. Тези факти се доказват и от разкопките през 1899-1900 г., предприети по инициатива на Карел Шкорпил от учени от Руския археологически институт в Цариград начело с Фьодор Успенски.

Братята Карел и Херман Шкорпил дават много на България и нейната история. Те идват у нас не без помощта на своя роднина Константин Иречек. Когато обаче настояват, че именно Плиска е бългърската столица от времето на Аспарух, Иречек им отговаря да не прибързват с крайните заключения - в този апокрифен летопис има много история, но и много легенди. Оттогава до смъртта на Иречек през 1918 г. кореспонденцията между тях прекъсва.

Плиска ли е наистина първата българска столица? Над този въпрос работи известният български специалист по ранна средновековна история доц. д-р Павел Георгиев, ръководител на Националния историко-археологически институт с музей към БАН в Шумен.

“Смятам, че е много малко вероятно, идвайки по тези земи, Аспарух да е създал своята столица точно в Плиска”, казва доц. Георгиев.

Според него по това време - VI-VII в., продължават да дават признаци на живот старите римо-византийски центрове. Повечето от тях са в доста окаян вид. Главната причина са честите набези на варварите и затова най-зле са поселенията на север от Стара планина, до Дунав. Готи, хуни и други племена са предизвикали процеси на обезлюдяване и деурбанизация, обяснява доц. Георгиев.

Въпреки това центровете по Черноморието и в Тракия оцеляват, те са силно редуцирани, но са живи. Става дума за Одесос, Томи, Дръстър - днешните Варна, Констанца и Силистра. Във вътрешността на днешна Северна България има и десетки други по-малки поселения с крепости. Около тях живее селско население, което се крие зад каменните зидове при опасност.

Според Павел Георгиев там живее не само добре известното от учебниците славянско и прабългарско население. “Има ясни данни, че оцеляват остатъци от старо варварско население”, твърди ученият.

Това са основно готи, които се заселват по тези земи още през III в., най-вече в района на Никополис ад Иструм, днешното с. Никюп, Свищовско. Такова поселение е имало и в района на сегашното с. Хан Крум, Шуменско, което изследва шуменският учен Тодор Балабанов. През IV-VI в. идват още готи, които сключват т.нар. федератски договори с византийските императори - те се християнизират, дават войни за армията на императора, охраняват крепостите, затова получават и привилегии от властта.

Така се формират гото-славянски уседнали групи. Това население е мирно и живее в сговор. Има своята писменост, създадена от епископ Вулфила.

“Ние не сме наследници само на завоеватели, както се твърди в нашата наука. Славяните и прабългарите - да, но е имало и други племена и ние сме техни правоприемници, на тяхната култура и традиции”, твърди ученият.

Когато прабългарите идват, те заварват римо-византийски центрове, в които има още искрици живот. Съвсем естествено е те, а и славяните преди тях да се групират около живи градски центрове. С тях те търгуват и така живеят. Това става през VI-VII в. с цялата условност на понятието “град”, обяснява доц. Георгиев.

В две от хрониките за Аспарух се казва, че след победата при Онгъла неговите воини “слезли до Варна, близо до Одесос”. Очевидно е, че Варна и Одесос са две понятия и Варна най-вероятно е име на река - днешната р. Провадийска.

Според хипотезата на доц. Павел Георгиев хората на хан Аспарух не се настаняват на празното поле в Плиска, за да гради свой град, който да стане столица, а са се спрели на някое от местата около днешна Варна. Между Марцианопол (Девня - б.а.) и Варна е имало много поселения, около които вероятно са се установили.

“До средата на IX в. в Плиска няма открито нито едно езическо погребение. “Столицата без гробове”, както я нарича един учен. В същото време най-голямата концентрация на такива езически погребения е в районите между Девня и Варна”, разказва доц. Георгиев.

Откритите досега монетни находки от този период също са от районите на Варна. За съжаление, една от най-ценните - 70 златни монети от периода 610-690 г., е изнесена от иманяри в чужбина още през 1967 г.

Според Павел Георгиев друго доказателство за тезата му е, че при всички военни походи на византийците срещу Аспарух и наследниците му за изходна база е използвано пристанището на Анхиало, днешно Поморие. И така до времето на Крум, за когото твърдо се знае, че е царувал в Плиска след 796 г. Тогава за изходна база срещу новата столица византийците използвали вече Маркели, Карнобат.

Годините между 756 и 770 са смутни. Новата държава изживява политическа и демографска криза. Случват се мразовити зими и започва да се търси алтернативен вариант за столица. Тогава се избира мястото до култовия център Мадара. Плиска, заедно с крепостите край днешните Кабиюк и Нови пазар, се превръща във важен военен център. В края на VIII в. при Кардам и Крум Плиска вече е основният център на държавата.

“Давам си ясна сметка, че има много “за” и “против” тази хипотеза, но смятам, че в науката е по-важно да се върви напред. Важното е, че ние, българите, сме наследници и правоприемници на гръко-римската цивилизация. В същото време не можем да зачеркнем и азиатските си корени”, казва доц. Павел Георгиев.  http://www.24chasa.bg

 


Сходни връзки

Първата ни столица - някъде около Варна | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.19 секунди