изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-11-16 @ 14:07 EET
Старият софийски тарикат Емил Василев-Драката: Владо Живков е приятел с бандита от Калотина Барона    
ИнтервютаЧейнджаджийка №1 по времето на соца беше Мая Бебето, тя е много близка с Венета Рангелова и Кристина Димитрова

 

Емил Василев с боен прякор Драката /и Пещерата/ е най-известният “валутен спекулант”, както ги наричаха преди, по времето на соца. Роден е в София преди 62 години, но заради многобройните си присъди е принуден да се засели /но само по паспорт!/ в село на Искърското дефиле. Иначе “ударите” са му позволявали да си наема огромни луксозни квартири на най-тузарските столични улици. Женен, съпругата му е рускиня, има син и дъщеря, които живеят в Санкт Петербург.

Бившият пещерняк признава, че му се събират пряко сили 8 години трудов стаж. Останалото е “частпром” и врътки с вносни стоки и дрехи, алкохол, цигари и валута, купувани основно от чужденци и препродавани на бармани и ресторантьори, които по негови думи били едни от най-платежоспособните му клиенти.

Дълги години Драката не беше познат на медиите, но преди около 7 месеца излезе “на светло” след зрелищния му арест. Тогава той бе обвинен заедно със Сергей Парасков – Сонко, че са гравитирали към група с тартор врачанския кримигерой Йордан Тонов – Данчо Пръча, която уж пласирала фалшиви евро.

В миналия брой на "ШОУ" старият столичен “тарикат” раздипли пикантни подробности около чейнджа през 70-те и 80-те години на миналия век, както и от “сладоледената афера”, заради която отгърмява в Бургаския затвор.



- Емиле, в предишния брой ти разказа част от историята на “старите тарикати” на София през 70-те и 80-те години на миналия век. При тогавашната “социалистическа бдителност” обаче сигурно е било много трудно да се изплъзвате на ченгетата. Доказателство са многобройните ти арести и присъди. Но понякога и ти, и твоите “колеги” от чейнджа сигурно сте минавали метър благодарение на протекцията на хора от МВР, от ДС... На теб например кой ти беше “чадър”?
- “Покровителство” е малко силно казано. Всеки от нас поединично създаваше връзки. Например, като живеех в кв. “Надежда”, имах един следовател, който отговаряше за мен. Постоянно ме наобикаляше да види дали работя. Че съм “без празници, не без делници”. И другарят Ангелов, като идваше вкъщи, питаше: “Може ли да погледна в гардероба, може ли да надникна тука..., какво работиш?” – “Ширпотреба”. – “Но като гледам,

само обувките ти струват 500 долара

Не вярвам в “Ширпотреба” да изкарваш тези пари”. И аз му казах, че имам братовчедка в Италия, която ми донася, и долари ми оставя, и ми пазарува, като идва... И обикновено, като си получи пликчето със стек “Малборо” и бутилка уиски, той ме оставяше на мира. Общо взето, повечето чейнджаджии така действаха.

От Държавна сигурност никога не са се опитвали да ме вербуват. Имаше само случаи при разпитите, когато бях в следствието в Бургас. “Казвай сега къде какво знаеш...” И аз натопих двама мои приятели. За единия - Митко Лудия, викам: “Той се занимава с търговия, валути, измами...” – “Къде е сега?” – “Мисля, че в гробищата на Бакърена фабрика”. – “Защо, какво е станало?” – “Ами, инсценираха му, че се е катерил на “Щастливеца” от неговата стая в стаята на някаква жена и е паднал и е загинал...” Точно това си беше милиционерска постановка.

- Този Митко явно е бил доста буен, “луда глава”, и е създавал проблеми на “органите на реда”. Разкажи нещо повече за него.

- Той също беше чейнджаджия – търговия, корекомски стоки... И казват, това е версията на милицията, че през нощта се покатерил през прозорците на трети-четвърти ли етаж при някаква мадама и е паднал и загинал. Но Митко правеше милиционерите луди, те с него не можеха да излязат на глава, и усилено се говореше, че това е инсценировка.

Вторият човек, когото натопих, беше Гунчо. Викам: “Гунчо също, чейнджаджия, така-така...” – “Той в кои гробища е?” – “Не, викам, той последно от Италия се обади.” Още преди да вляза в затвора, той избяга и все още си живее във Франция. И те се отказаха да ме вербуват.

- Сега поддържаш ли връзка с твои бивши съкилийници, с “тарикатите”, които оцеляха и останаха в България?
- С някои – да, но ние сме от поколението, което вече е на изчезване. Повечето са си създали собствен бизнес. Но много емигрираха в чужбина и там с техните знания и опит станаха богати.

Един от тях е Гунчо от Кресна. Говори се, че е един от най-богатите българи във Франция. Той беше чейнджаджия, избяга първо в Италия, след това се установи във Франция и до ден-днешен е там.

- Как се запозна с него?
- На улицата, по-точно – в подлеза на ЦУМ. Там се правеха тези нерегламентирани търговии. Първите чейнджаджии се знаехме по име, знаехме кой на какво бръмчи. Например ние бяхме няколко човека, които изкупувахме и рубли. Имаше два корекома, които работеха и с руска валута, но там взимаха само до 10 рубли. Наричахме ги “червонци”. Аз бях обаче човек, който купуваше и 25, и 50, и 100, защото имах канал да ги изнасям за Съветския съюз.

Печалбата ми беше 200 процента

Работехме на доверие тогава. Аз съм давал по 10-15 000 рубли напред и след месец ми се връщаха в някаква стока. Руснаците, идвайки в България, купуваха на половин цена водка, черен хайвер, цигари “БТ” и като ги продадях, печалбата ми ставаше двойна. Купуваха ги главно бармани и сервитьори и се препродаваха нелегално в заведенията.

- Какво се случи, когато излезе от Бургаския затвор?
- Започнах работа в едно софийско депо – “Пенка Михайлова”, като монтьор, защото трябваше едно писмо да се върне в затвора, че съм постъпил на работа. Работих там точно 2 месеца и 2 дни. Вече имах печат в паспорта, че работя. На първия месец бях взел 40 лв. аванс, на заплата трябваше да получа още 80, и ми казват: “Емиле, сега можеш да си купиш плат за костюм...” И аз, кимайки, отговарям: “Да, да...”, вадя от джоба си една пачка от 500 лв. и слагам тези с труд заработени 80 лв. към тях. И партийният секретар спря да ми дава съвети как да си харча парите.

Един път след този разговор, както си работех на канала с един огромен ключ, мой приятел дойде, щяхме да вършим някаква далавера, и щеше да падне, като ме видя с тези омаслени дрехи... Хвърлих ключа и казах на бригадира ми: “Аз напускам!” – “Как така?!” – “Ами, така – напускам!” На минутата напуснах работа.

- И пак започна да бръмчиш?
- Аз не бях и спирал. При един случаен обиск обаче – спира ме пътен патрул, ми намериха 10-ина бутилки уиски в колата. С тези вкъщи общо се събраха 36 бутилки и на базата на тези вещи ми образуваха пак дело по валутен член, понеже не бяха минали 5 години, откакто съм изтърпял присъда за валута. Делото се проточи 3 години, накрая ме осъдиха на 1 година затвор, обжалвах и ми дадоха 4 месеца. Преди да вляза в затвора, “предметът на престъплението” – тези 36 бутилки уиски, ми бяха върнати. Отивайки в затвора в Бухово, началникът ме пита защо съм тук. “Не знам”, викам. Значи, “предметът на престъплението” ми го връщат, а пак влизам в затвора?!

Това уиски го продавах и си го пиех. Купувах го от безмитни магазини, като разликата беше 3 долара на бутилка. След това го продавах на сервитьори, на бармани, на разни павилиони... Най-много обаче вървяха цигарите. Три будки на паметника “Левски” понякога не смогвах да ги зареждам с цигари.

До 500 лв. на ден съм изкарвал

Беше невъзможно да си купя жилище. Нямаше как да докажа доходи, защото имах общо 5-6 години трудов стаж. Пък и тогава гледахме повече лайфа. Смятах, че цял живот така ще изкарвам пари, но секна ямата.

- Миналия път разказа къде сте си правили “явките” в София. Но твоят стар познайник Атанас Панайотов – Наско Краставицата, твърди, че след отварянето на “Кристал” заведенията от комплекса са се превърнали в основно свърталище на валутните спекуланти, както ги наричаха по времето на соца...
- Да, там също се събирахме. И по едно време с моя приятел Геле Дебелия бяхме отказали цигарите и любимото ни място за срещи беше Зеления салон, защото там не се пушеше.

Ще ти разкажа една интересна случка от “Кристал”. Съвсем наблизо имаше нещо като приемна на милицията. А аз току-що бях купил от един поляк 50 долара. Виждам обаче, че куките ме дебнат, затова ги стискам в ръката и ги сгъвам. Идват, взимат ми паспорта и ме водят в приемната. Геле Дебелия извика от масата: “Пещера, къде отиваш?” – “Тебе ли те викат?”, питат куките. – “Аз се казвам Емил, не Пещерата”.

И, вкарвайки ме вътре в тази приемна, уж се спънах в масата и подхвърлих отдолу сгънатата банкнота. Вътре ме съблякоха гол. И не могат да разберат нищо. “Видях го, бе, вика едната от куките, пред мене ги смени...” – “Къде са тогава доларите?!”

Пуснаха ме и след един час най-нагло се върнах обратно, защото трябваше да дам обяснение откъде са ми дънковата риза и дънките. Версията ми беше да питам точно в кой ден трябва да се явя. И доларите, както ги бях хвърлил под масата, там си стояха, взех ги и си излязох.

- Контактуваше ли с хора от властта, с децата им, въртеше ли далавери по соцказината, въпреки че в тях се е влизало “лимитирано”?
- Сблъсквал съм се с “другаря професор” Владимир Живков в барчето на Калотина, където той седеше и си пиеше с един местен престъпник – Барона. Аз там редовно ходех да си пазарувам от корекома. Давах на граничарите малки подаръци и те ме пускаха. Редовно съм ги засичал там. Но по принцип избягвах такива контакти, въпреки че по едно време бях наел апартамент под наем на “Оборище”, чийто хол гледаше към терасата на Лили Иванова. Тогава тя току-що се беше развела с Янчо Таков, или бяха в процес на развод.

- Да не си й хвърлял цветя?
- Не, но познавах Митко Щерев, който й беше композиторът, ходехме често в един ресторант на Българо-съветската дружба. И понеже тя беше много надменна, купувах 10 нейни плочи, давах ги на Митко за автографи и свалях мадами. Показвах им автографа, казвах им: “Елате да видите прословутата й тераса...”, а на плочата терасата се виждаше, и така

благодарение на Лили доста мацки намазах

Но с Фатик редовно се виждахме в Новотела /сега хотел “Принцес” – б. ред./. Барманите там ми бяха приятели и като купувах долари от гърците, ги оставях при тях. Те ме предупреждаваха кога ще има хайки.

Тогава Панайот Панайотов пееше в бара на Новотела и станахме приятели. Дори по едно време той искаше да ме вземе за шофьор за едно турне в Норвегия, но милицията, понеже съм осъждан, не ми разреши.

Покрай първия импресарио на Васил Найденов – Георги Костадинов, би могло да се каже, че той създаде група “Импулс”, влязох в тези среди. Той имаше един “Форд”, но нямаше книжка, аз го карах и така обиколих България.

Возил съм на участия Венета Рангелова, Кристина Димитрова, Латинка Петрова...

- А развеждал ли си по турнета Георги Парцалев?
- С него съм се засичал в дома на Георги Костадинов. Дори Шкумбата живееше по едно време при него. Там съм се срещал още с известния имитатор Весо Парцала, с Боян Иванов, Бог да го прости...

Много хубава търговия правех с актьорите от театър “София”. Тогава живеех съвсем наблизо – на ъгъла на улиците “Оборище” и “Васил Априлов”.

На Тодор Колев дори му бях дал ключ да си води гаджета.

Имаше тогава една любовница, в момента не мога да си спомня името й, от Малък градски театър “Зад канала”. Често идваха с нея.

За първата “Лада”, която си купих и която струваше 8000 лв., половината пари ги изкарах от театър “София”. Как? Продавах им златни верижки – тогава излязоха на мода Нефертити, сърце в кръгче, вяра, надежда и любов... Поне 100 бройки съм продал там.

- Имаше ли дами във вашите среди?
- Единствено си спомням Мая Бебето. Тя беше от малкото жени - чейнджаджийки. Беше много оборотна и интелигентна. Повечето хора, като я виждаха, мислеха, че е проститутка, което не е вярно.

Тя емигрира в чужбина с много пари и се върна с още повече. Знам, че има магазини на бул. “Витоша”. Близка е с Венета Рангелова и Кристина Димитрова.

- Не ходеше ли в ресторантите на съюза на писателите, на журналистите, на кинодейците? Вярно, там сервитьорите и барманите са били “слушалки” на ДС, но все пак нарочените от режима за “имена” в културата получаваха огромни хонорари и са били твои потенциални клиенти?
- Не, но познавах добре Дамян Дамянов. Един мой приятел – чейнджаджия, взе под аренда бившия ресторант “Камендел” и Дамян Дамянов беше много чест гост. Много приятен човек. Жена му Надежда Захариева – също. Само дето ме разочарова, че започна да пише текстове за т.нар. попфолк. Дъщеря му на една премиера на книга на Наско Панайотов, като захапа чалгата, като почна да пее някакъв фолк, и аз панически избягах, защото няма нищо, което да ми е по-противно от гнусната чалга.

- Кога на чейндж хоризонта на България изгря “Магурата”?
- Някъде година преди падането на Тодор Живков. Ние не контактувахме с т.нар. магураджии. Имахме си наш кръг. Познавам някои от тях, с които сме правили чейндж – Оги, Секретаря, Гацо, който до ден-днешен може да го видите малко по-нагоре... Той е един от стожерите на старите чейнджаджии. Дъжд, сняг, буря – Гацо е там. Ако го няма, пейзажът просто е друг. Спомням си една случка с Гацо от средата на 80-те години. Тогава бяха създадени първите български барети. И той вика: “Гледай сега какво става!” Тук по нашите магазини пиратки трудно се намираха, контрабандно от Сърбия се внасяха. Хвърли им една пиратка и просто всички останахме възхитени как няколко барети залегнаха. Подгониха ги, хванаха единия и той после предаде Гацо, че е хвърлил пиратката. Намериха го в дома му и той не вярваше, че е оживял след този бой, който са му хвърлили.

- При днешните кримигерои случаите на взаимно “изпържване”, измами, дори убийства са обичайно явление. При вас как беше или си имахте свой “кодекс на честта”, който не ги е допускал?
- Имаше такива случаи и при нас. Един мой приятел, лека му пръст – Геле Дебелия, той почина, и то в резултат на задържане 145 дни в следствието, го предадоха, че търгувал чрез поляци със златни верижки, часовници, батерии...

Преди да го задържат, бяхме заедно с моята кола, и той ми каза: “Дай да отидем до вкъщи нещо да погледна...” Имал е някакво предчувствие. Като преди това аз зареждам резервоара догоре с държавен бензин, което беше наказуемо, а в багажника - две туби. Напада ни милиция и ни пленява. Поне 12 милиционери имаше! И всички ахнаха, като видяха толкова много стока в тях. Всичката му стока беше оценена на 164 000 лв.!

Мен ме държаха в следствието на ул. “Майор Векилски” 3 дни, като колата ми беше арестувана. Аз тогава вече 5 години не пушех, но като знаех с какъв бензин съм, а преди 4 месеца вече ми беше правен акт за държавен бензин, от притеснение пропуших. Ако бяха проверили багажника, само за този бензин щяха да ми конфискуват колата. В момента бях следствен по едно валутно дело, щяха да ме върнат в ареста и щях да получа много голяма присъда.

На 7 ноември 1984 г. ни арестуваха с Геле, него го освободиха на 1 април 1985-а. 145 дни е престоял на “Майор Векилски”.

Вследствие на тази побоища той се разболя от рак на костите и почина

Когато дойдоха промените, мислехме, че вече всичко е позволено, участвахме в няколко съмнителни сделки, където откровено бях измамен.

Нещата бяха такива, че този, който купуваше от мен, беше по-доволен, защото това, което го купуваше от мен, нямаше как да си го набави, а ако можеше, щеше да бъде поне на двойна цена.

От най-добрите приятели ми дойде едната измама, сравнително дребна – за 5000 лв. Единият беше моят приятел Геле Дебелия, който ме подложи на мой ученик. Това стана точно на границата на прехода. Този човек съм го учил какво е фалшив долар, фалшива марка... А той ми залага една фалшива платина, за която аз изобщо не съм заподозрял, че може да е фалшива. Понеже моят приятел ми каза: “Закъсал е, залага ти я, ще си я отвърже после...” Но като почна да се крие от мен, установих, че съм измамен. Тогава 5000 лв. беше огромна сума.

- Познаваше ли хора от т.нар. иманярски бизнес? Например легендарния бай Желязко Демирев – Императора, който беше мистериозно застрелян в родната си къща в тополовградското село Мрамор преди няколко години?
- Да, засичали сме се по срещи, защото аз имах приятели, които се занимаваха с благородни метали. Но не чак толкова близки с него.

Много по-добре познавам един друг голям нумизмат - Ники Рижия. Него също го ловиха с 500 златни синджирчета. Караше една шкодичка тогава.

Ники е жив и здрав, с него се познаваме от деца. Много оборотен беше.

- Как няма да е “оборотен”, когато някои от тях са много по-добри от специалистите археолози!
- Да, познавам доста хора, но не съм влизал в този бранш, защото не ме влече.

Има един иманяр от Ботевград – Благовест Орлов. Кучето го наричаме. С него се познаваме от пещерни експедиции. Той за иманярство лежа в затвора. След като го пуснаха, заживя под наем в една много хубава къща в Ботевград и впоследствие, като дойдоха промените, я закупи.


Едно интервю на Добринка КОРЧЕВА
http://www.blitz.bg
 


Сходни връзки

Старият софийски тарикат Емил Василев-Драката: Владо Живков е приятел с бандита от Калотина Барона | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.74 секунди