изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-09-19 @ 06:28 EEST
РЕКОРДНО КОЛИЧЕСТВО ПШЕНИЦА СЕ ОЧАКВА ТАЗИ ГОДИНА В СВЕТОВЕН МАЩАБ    
Интервюта

Състоянието на есенниците е доста по-добро в сравнение с миналата година, каза селекционерът по пшеницата от Добруджанския земеделски институт проф. Николай Ценов



- Какво е състоянието на пшеницата?

-      Пшеницата е в нормално състояние. През тази година се очаква върхов добив в световен мащаб. Очаква се произведеното количество да е най-голямото от цялата история, откакто има статистика. Според Световния съвет по зърно, тази година се очаква производството да мине 700 милиона тона. Това са прогнози, разбира се, към средата на май. Малко противоречива е информацията, май е много динамичен месец. Аз лично съм скептично настроен, че чак толкова голямо ще е производството. Защото не всички стресови фактори са взети предвид. Може би, следващата прогноза в средата на юни, ще показва други разчети.

-      На какво се държи това голямо производство?

-      На хубавата, топла есен. В климатично отношение пшеницата, въпреки че България и някои други държави в южна Европа, както и в южна Русия, южна Украйна, посевите се заложиха доста по-късно, но есента беше доста по-топла и успяха да наваксат. Освен това, зимата не беше сериозна. В Украйна и в Русия само в южните части имаше сателитни снимки, които показваха, че там няма снежна покривка, но пък температурите не бяха толкова ниски. Тази година, и украинци, и руснаци, си замълчаха, не говорят за измръзване, което е обичайно за тях, предвид, че са северни държави. Това означава, че измръзването е в границите на 5-6 процента, което за тях е нормално. За Европейски съюз прогнозата е да се произведат 6-7 милиона това пшеница повече. Благодарение на това, че нямаше зима, в Западна Европа дъждовете са доста обилни, сняг имаше в доста европейски държави, което означава зимен запас за почвата. Турция ще има повече зърно, Украйна ще има с около 35 процента повече, което не е много, но в сравнение с миналата година, е доста повече.

-      Каква е ситуацията у нас?

-      В България състоянието на пшеницата е доста по-добро, отколкото миналата година. Имаше засушаване, като се надявам, че ефектът му е отминал. В доста части на страната вече се усети, имаше и симптоми за пострадване на посевите. Локалните валежи от последните седмици обаче компенсираха в някаква степен. Но, това е много временно. Ако в началото на юни не паднат дъждове, може зърното да остане по-дребно, няма да бъде изхранено. Но това са ефекти, които ще проследяваме в движение. Прогнозата за нашата страна е да се произведе толкова зърно, колкото и миналата година. А, миналата година то беше 4,3 милиона тона т.е. едно производство, което е от върховите.

-      Това означава ли, че ще има нетолкова добри цени…

-      Не мога да кажа, защото това все още са спекулации, дали в положителна или отрицателна насока. Има търговска информация , която няма как да се избегне. Освен това, сега сме в един период, в който месечните прогнози отиват назад и на всеки десет дни имаме смяна на ситуацията. Времето е много динамично. Това, което се случва в момента с пшеницата и ечемика, е в нормални граници. Посевите са добри. Няма някакви сериозни проблеми. Засушаването през част от април и по-голяма част от май, нямаше предпоставки за развитие на болести. Развиваха се неприятели, което е в нормални граници. Там, където локално имаше някакви проблеми, хората напръскаха. Посевите са добре наторени, добре нахранени. С всяка година, по-голяма част от земеделците вече са се насочили към интензивна технология т.е.  храненето на растенията вече е на доста по-високи нива, пръскането с фунгициди почти стана задължително в момента, когато се пръска пролетта с хербициди срещу превелите. Изобщо, ситуацията засега е благоприятна. Вероятно, ако не се получи по-високо производство, то ще е поне на нивото от миналата година.

-      Какво качество на зърното може да се очаква при тези климатични условия?

-      Качеството се формира през последните 15-ина дни на вегетацията. Нищо не може да се каже, защото по време на наливане на зърното, зависи от сезона. Ако няма чести превалявания, качеството ще е по-високо. Ако вали през първата половина на юни, заложеният добив ще се формира и потенциалът на посевите ще бъде реализиран. Следващите 15 дни, а за някои области като Плевен, Враца, Стара Загора, Ямбол и по-рано, ако се засуши – качеството ще е по-високо, а ако превалява – качеството ще се промени и качествените сортове няма да могат да реализират потенциала си. От друга страна това хубаво луксозно хранене, което се прави на много места вече, е предпоставка да се помогне на формирането на качеството, въпреки сезоните. Фермерите трябва да следят посевите за вредна житна дървеница, защото тя е свързана с реализация на качеството. Там,у където има, трябва да се вземат мерки. Прогнозите са, че вероятно няма да има проблеми, тъй като посевите са гъсти, а дървеницата нанася по-малко повреди, когато посевите са гъсти. Освен това, има паразитиране върху яйцата. Но,         не е изключено да  има в определени райони и трябва да се вземат мерки. Тези, които произвеждат семена, за тях е почти наложително да напръскат, за да са спокойни. Разминахме се тази година, благодарение на засушаването, със септория, с фузариум.

-      На какъв етап от развитието си е пшеницата сега?

-      В момента повечето пшеници започват да наливат зърно. В Добруджа в началото на тази седмица почти във всички посеви е формирано зърното като обем, започва да се пълни т.е. да се уплътнява, на което казваме наливане. Във вътрешната  част на страната, може би, зърното вече е във фаза млечна зрялост. Ечемикът започна да си сменя цвета, което означава, че узрява. Сега идеалният вариант е в края на май-началото на юни да паднат дъждове от порядъка на 50-60 литра и след това да има нормално време, без превалявания. Това ще помогне и на пролетниците. Дъждовете, които паднаха през последните дни, „разбудиха” пролетниците, които бяха „заспали”, тъй като нямаше повърхностна влага. Сега се развиват с часове.

-      Силните ветрове пречат ли?

-      Те са фактор, който е много негативен за пролетниците, където растенията още не са покрили площите. Повърхностният слой изсъхва за минути, не за часове. Тези ветрове пък са признак, че времето е динамично и вероятно ще има превалявания.

-      Как се държат сортове на института тази година?

-      Нашите сортове се държат много добре, според това, което съм виждал. Все още не мога да направя в този сезон съпоставка с другите сортове, защото те са доста по-късни и те са назад в развитието си. Някои от тях в отделни райони доста пострадаха и при тях симптомите на засушаване са по-забележими, докато нашите успешно се адаптираха. Драгана и Лазарка очаквам да дадат добри добиви, Аглика, Енола и Славея традиционно имат добри резултати. Следващите са Карат, Ивета.

-      Има ли признати нови сортове пшеница на Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево? Върху какво ново работите?

-      През есента бяха признати сортовете пшеница Рада и Тина, а след това и Пчелина от пшениците, два пивоварни ечемика Ахат и Аспис, тритикале Добруджанец и твърда пшеница Мирела. Повечето от тях вече са заложени в схемата на сортоподдържане. Постоянно работим върху нови сортове. Сега имам сорт, който още няма име. Той догодина трябва да бъде признат. Имаме други три, които за втора година ще изпитваме. Миналата година бяха с много високи проценти, тази година това, което виждам при тях, е перфектно. До една година сигурно ще има още 3-4 нови сорта. При новите сортове залагаме на малко по-голяма братимост. Все още нашите сортове, въпреки желанието на фермерите, са малко по-високи, отколкото на тях им се иска. Но, това е свързано с адаптацията. В България климатът е такъв, че нискостъблените пшеници трудно конкурират вече създадените. Дори има години, когато много високите сортове, излизат по-добив на първите места. Нашият оптимум е 85-90 сантиметра висока пшеница, говорим без клас. Движим се в тези градини и трудно се прави това, което на фермерите им се иска, но, вероятно и това ще стане. Нашият климат е доста по-различен от климата на Западна и Северна Европа, така че това, което чуждите фирми се опитват да вкарат като генетика, много трудно ще се наложи. С фермерите винаги се шегувам, че за нас – селекционерите, колкото по-зле, толкова по-добре. Ние искаме да има аномалии, засушавания, ниски температури, за да може природата да ни помогне да отберем това, което е най-приспособимото. Когато влезе при фермерите, ще разберат, че това е по-добро и така ще имат реална полза от това, че времето е динамично и че има стрес. Имаме много сортове и затова по-внимателно, в дългосрочен план се изпитват материалите, за да се убедим. Безсмислено е да се дават нови сортове, които не превъзхождат старите. Трябва да има развитие. На всеки около десет години излизат нови неща. Сега имаме материали, които са доста перспективни. Разширихме генетиката и вкарваме в нашите сортове „кръв” от доста повече източници в сравнение с преди, когато работехме с руски, украински, малко румънски и сръбски пшеници. Сега използваме западноевропейски, унгарски, австралийски, американски. Базата е доста по-разширена. Участвам в един международен опит със 17 държави. България е с два пункта на изпитване – в Генерал Тошево и в Садово. Този опит е източник на допълнителна  генна плазма от държави като Армения, Грузия, Азербайджан. Разнообразяването на пшеницата е предпоставка за по-добри резултати в бъдещето. Културата е такава, че колкото по-голямо е разнообразието, толкова по-добре. Вкарваме френски, немски, австрийски пшеници, което ще излезе като ефект след 7-10 години.

-      Къде в чужбина се сеят наши пшеници?

-      Инцидентно наши пшеници са сети в Румъния, Сърбия, Македония. Нашите сортове са много харесвани в Турция. Има фирми, които залагат на отделни сортове от двата селекционни центъра в България. Там има политика, като една фирма семепроизводител може да сключи договор само тя да дистрибутира един сорт в цялата държава. Всяка година се увеличават количествата семена, които се сеят там с наши сортове. Четири селекционни центъра се състезават там – нашия и в Садово, селекционния център в Румъния и този в Одеса.

-      В България какъв дял от пшеницата са със сортове на института?

-      Това, което продаваме, е 2000 тона, което е почти 80 процента. Напоследък малко стесняват нашия дял и чуждите сортове, които навлизат на нашия пазар, но засега няма заплаха за нашите сортове.

Разговаря Станислава КРЪСТЕВА

РАПИЦАТА Е В ГОЛЯМ РИСК, ЗА ПШЕНИЦАТА ОЩЕ ИМА НАДЕЖДА

НЯМА ПРИЧИНА ЗА ПРИТЕСНЕНИЯ ЗА ЕСЕННИЦИТЕ

 


Сходни връзки

РЕКОРДНО КОЛИЧЕСТВО ПШЕНИЦА СЕ ОЧАКВА ТАЗИ ГОДИНА В СВЕТОВЕН МАЩАБ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.11 секунди