изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-09-26 @ 06:14 EEST
ВЕТЕРИНАРЕН ТЕХНИК Е ПРОФЕСИЯ, КОЯТО ГАРАНТИРА РЕАЛИЗАЦИЯ    
Интервюта

Учениците от Професионалната гимназия по ветеринарна медицина в Добрич придобиват опит чрез работа в учебна ферма и учебни компании. Hяма безработни ветеринарни техници на трудовата борса, категорична е директорката на гимназията д-р Светла Тодорова

 



Д-р Светла Тодорова от 2005 г. ръководи  Професионалната гимназия по ветеринарна медицина „Проф. д-р Георги Павлов” в Добрич. Завършила е ветеринарна медицина във ВИЗВМ гр. Стара Загора, сега Тракийски университет. Професионалния си път започва като ветеринарен лекар в РВМС град Добрич през 1986, а от 1988 година е преподавател по ветеринарна медицина в Техникум по ветеринарна медицина град Добрич, сега Професионална гимназия по ветеринарна медицина „Проф. д-р Г. Павлов”. От 1996 година изпълнява длъжността помощник-директор по учебно-производствената дейност, а от февруари 2005 година след провеждане на конкурс е назначена за директор в ПГВМ. Под нейно ръководство са реализирани множество регионални и национални проекта и дванадесет международни европейски образователни проекта. В навечерието на 24 май бе наградена от община Добрич.

 

 

-      Д-р Тодорова, поздравявам Ви за наградата, която получихте в навечерието на празника 24 май. От 25 години Вие работите във Ветеринарната гимназия в Добрич, как се ориентирахте към ветеринарната медицина?

 

-      Да, благодаря! Вече 25 години  работя в гимназията – като учител, помощник-директор, директор. Може би, защото си харесвам работата, не съм принадена в училището, а съм извоювала позицията си, познавам всяко кътче, всяка дейност. И това помага в работата, защото, когато човек работи нещо с желание, познава работата си и резултатите идват. През тези години считам, че имам възходяща градация. Преди да отида да уча в института в Стара Загора работих две години в Института по пшеницата и слънчогледа в Генерал Тошево, но по първата ми професия. Аз съм завършила строителния техникум, който тогава беше с голямо име. Омъжих се две години след като завърших. Съпругът ми беше приет редовно обучение в Стара Загора. Трябваше да избера дали да запазя семейството си или не, и не съжалявам за решението си. Аз от малка съм свикнала да работя с животни. Баща ми се е занимавал с това и не го приех като принуда, а напротив – с голямо желание. Беше много трудно – да премина от една професия в друга, но, мога да кажа, че се справих с чест. За петте години и половина на следване, аз имах две деца и не прекъснах образованието си, бях една от малкото майки, които успяха да завършат с випуска си. Тогава бях и общински съветник. След като завърших, бях назначена в свинекомплекса в с. Козлодуйци. Поради това, че моят съпруг беше ветеринарен лекар в друг свинекоплекс, а имахме две дечица, реших, че трябва да кандидатствам за работа във Ветеринарния техникум, тогава. Приеха ме. С желание работя - от 1988 година съм в гимназията. Харесва ми това, което правя. Цялото напрежение минава, когато видиш младите хора пред себе си. Това те зарежда. До 1996 г. бях учител, от 1996 до 2005 година бях помощник-директор, а от 2005 г. съм директор. Бях помощник-директор по производствената част. Занимавах се с фермата на училището. С много любов я създадохме. Тогава не бяхме на делегирани бюджети, не всички средства се връщаха в училище. Трудно бе да се направи учебна ферма. Но пък държахме учениците да имат добра материална база. В тази професия, ако няма къде да практикуват, да пипнат, не се получава. Затова през всичките тези години съм се борила за това учениците в гимназията да има къде да бъдат подготвени. Отивайки след това в института в Стара Загора или в Лесотехническия институт в София, където продължават образованието си много наши ученици, признават, че това, което ние имаме като база много им е помогнало.

 

-      Кога е създадена фермата? Какви животни се отглеждат в нея?

 

-      Училището още при създаването си е имало ферма, която беше в с. Врачанци. След това прехвърлиха собствеността и от 1993-94 година училището има сегашната си база в квартал „Рилци”, но сградата, макар и сравнително нова, не беше пригодена в този вид, в който е в момента. Сега там има две нови класни стаи, с нова дограма, окачен таван, теракота, гардероби за децата, радиатори, за да е топло, дрехи за работа. Вече е регистрирана по чл. 137 от Закона за здравно-медицинската дейност т.е. ние имаме освен учебна, и производствена база, която ни осигурява значителни приходи. За миналата година имаме 125 хиляди лева собствени приходи. Те са от земеделската земя, от продажбите от фермата. Може би, единственото, което е проблем, че в момента цените на фуражите са много високи, а цените на млякото не са мръднали през последните години и това малко ни притеснява.  Доскоро във фермата имахме всички видове животни, които са необходими. Допреди година и половина – две, когато в наредбата за животновъдните обекти сложиха една допълнителна точка, в която пише, че в един и същ животновъден обект не можеш да гледаш два вида различни животни. Никъде в преходните и заключителни разпоредби не пише, че това не важи за учебните заведения. Колегите от Ветеринарната служба дойдоха и ни дадоха предписание, че трябва да оставим един вид животни. Направихме пререгистрация на фермата и оставихме тези животни, от които имаме производство, а именно говедата. В момента отглеждаме около 60 говеда от Черно-шарена порода. Имаме 30 дойни животни. Фермата има управител, работници, освен учениците, които се обучават. Но, аз смятам, че за обучението на учениците трябва да има всички видове животни – имахме овце, кози, свине. Поставяла съм въпроса в Министерство на земеделието, в дирекция „Животновъдство”. Разговаряла съм и с колеги от висшите учебни заведения заедно да търсим промяна за това, защото създава проблеми и при тях.

 

-      Помага ли Ви това, че сте завършила и строителен техникум? През последните години в гимназията бяха извършени много ремонти…

 

-      Определено ми помага. Защото, когато реша да правя нещо, зная как да го постигна. Така, когато започнахме да правим ремонти, знаех, че трябва да започнем първо от тоалетните, първо там направихме основен ремонт, след това сменихме щранговете – вертикални, хоризонтални. Когато направихме ремонтите, децата казваха „Госпожо, тук е като хотел!” И аз съм им благодарна, че толкова години – от 2007 г. досега няма надраскани, счупени, изкъртени неща, което означава, че са оценили това, което сме направили. Когато влезеш в една такава сграда, където има млади хора и всичко е чисто и приятно, ти дава стимул да вървиш напред и да работиш, разбираш, че трудът ти е оценен. През тези години доста неща направихме в училище, подобрихме материалната база, направихме доста неща. Преди три години, когато навсякъде се затваряха библиотеки, ние преградихме един коридор и стана библиотека. Има читалня с много хубав изглед към парка. Имаме три спечелени проекта за обогатяване на училищната библиотека. Сдобихме се с невероятно хубави енциклопедии, книги, речници. Има интернет, копирна техника. Направихме и фитнесзала с девет уреда, за да могат учениците да живеят здравословно. Компютърните зали са отворени, учениците могат да влизат, когато са свободни.

 

-      В гимназията много активно се работи по проекти, как участието по тях се отразява?

 

-      Много активно се работи по проекти. От 2005 г. досега са 15. В една и съща година сме работили по три различни програми – „Коменски”, „Леонардо да Винчи” и „Младеж”. Когато са различни програмите, изисква много напрежение и много време, но, смятам, че това е един стимул да работиш – когато видиш как децата се връщат променени. Много от децата не са излизали извън страната. Над 50 на сто от учениците са извън град Добрич, което означава, че са или от областта, или от съседните области – Шумен, Силистра, Разград, Търговище, Варна. Родителите не на всички имат финансови възможности. Не само, че голяма част не са напускали страната, но някои не бяха влизали и в МОЛ, което е модна тенденция сред младите хора. Това те кара да се замислиш как можеш да помогнеш на тези деца, защото, ако училището не им помогне да видят себе си, да разширят кръгозора си, те нямат друг шанс. Има деца на разведени семейства, деца, чиито родители работят в чужбина.  Затова ги правим тези проект, макар да костват много труд за екипа и за училище. Сега работим по проект „Ученически практики” на Министерството на образованието. Аз съм благодарна на всички колеги, които приеха наши деца, защото бивши наши ученици и партньори, се включиха и нашите ученици имат възможност да видят неща, които ние в училище няма как да им ги покажем. Много са изискванията отстрана на обществото към училището и ние се стремим да отговорим. Наскоро по един проект с ученици бяхме в Белгия, в белгийски ферми. Много доволни и щастливи се върнаха децата. От десет ученици, шест получиха предложения за работа в Белгия. И фермерите останаха доволни и щастливи. Аз като директор също съм горда, защото видяха, че добре сме ги подготвили. Там децата видяха как може да изглежда едно семейно фермерство и какво правят в Европа едно семейство от двама човека с добре предвидени стъпки във времето какво могат да постигнат. Едно семейство от двама души с малка помощ от децата им, които са ученици, отглеждат 160 дойни животни с всички приплоди и 160-200 свине. Всичко е роботизирано и е лесно за тях, така че фермерството или ветеринарната медицина не е онова, което е при нас – да ринеш с лопатата, а може да е много модерно и хубаво. Може би, през години, като държава пропуснахме да върнем онова семейно фермерство, което е било преди години. Това, с което се е занимавал моят дядо.

 

-      Какви специалности предлага гимназията?

 

-       През годините няколко специалности са се изучавали в гимназията. Започнала е само със специалността „ветеринарен техник”, след това е въведена „ветеринарен лаборант”, а преди години и „селски туризъм”, но тя не успя да се наложи. Работи се за въвеждане на нова професия за страната, а именно „техник и технолог по качества на храни и напитки”.  В момента в гимназията има 130 ученика. Гимназията работи с американска организация, която обучава преподаватели, като изискването е да работят по техните програми за млади предприемачи за бизнеспромени. В училището има две учебни компании, сформирани по тази програма, като училището финансира часовете. Занимават се с производство на тор от калиифорнийски червеи т.е. учат се като млади фермери, хора, занимаващи се с животновъдство, да добият и допълнителни умения, извън чистото фермерство. Освен това садят цветя, продават ги. Учат се как се създава фирма, къде се регистрира, какви са данъчните изисквания. Всичко е чисто практично, няма нищо виртуално. Законът им дава възможност да продават, без да са уязвими по линия на НАП, и да реализират своята продукция. В края на годината си разпределят печалбата, дават дивиденти, а на следващата година отново инвестират. Работят с хъс. Преди две години получиха приз на национално ниво за най-екологичен продукт.

 

-      Успешна ли е реализацията на учениците от Ветеринарната гимназия?

 

-      Учениците на гимназията определено имат добра реализация. Ако не са студенти, то са реализирани някъде – дали в частния бизнес или другаде като ветеринарни техници. На бюрото ми дори стоят покани за завършващите сега от различни области за работа като ветеринарни техници – Шуменския район, Варненския. Дойде времето, когато през последните години работодателите директно търсят директора да посочи лице, което може да бъде служител при тях. Ние наблюдаваме децата, особено, когато пътуваме с тях, се вижда и способността за адаптация. Може би, обучението в училище, практиката, както и работата в училище, дава възможност на нашите ученици да се реализират. Няма в бюрото по труда в момента регистриран ветеринарен техник. От години няма безработни ветеринарни техници. Напротив, в момента се търсят ветеринарни техници, защото младите хора отиват да учат, е не толкова да работят. Известно е, че броят на завършващите ученици е по-малък от броя на свободните места във висшите училища. И това дава шанс  на децата, които не са успели или не искат да учат ветеринарна медици, на запишат да учат друго. Много продължават образованието си с агрономство, зооинженерство, някои са хуманни лекари, други – рехабилитатори, тъй като подготовката, която им даваме не е само за животните, но винаги се прави сравнение с анатомията на човека. И това им дава шанс да бъдат добри студенти, освен в чисто ветеринарната медицина, те имат възможност да реализират себе си на различни нива.

 

-      Професията ветеринарен техник или ветеринарен лекар не е ли предимно мъжка?

 

-      Професията „Ветеринарна медицина” в цяла Европа се феминизира. В Белгия 70 процента са жени. Независимо, че това е една чисто мъжка професия, такава тенденция има и в гимназията, където момичета спрямо момчета вече са 50:50. Във висшите училища е същата тенденцията. Може би, жените са малко по-методични в своята подготовка, по-взискателни към това, което правят. А, нашата професия е такава, че  трябва да се подготвиш теоретично и да имаш хъса да го направиш след това. Жените определено навлизат в професията. Може би, защото голяма част от животновъдството навсякъде е роботизирано и дава възможност с малки физически усилия да го направиш. Навсякъде ветеринарната медицина е много престижна. В Европа гледат с респект на нашите деца и това, че се представят добре, също е важно. Самите те придобиват друго самочувствие, виждат, че не се различават. Стимулираме ги да учат чужди езици, задължително английски. Проектите също им дават шанс да работят върху себе си. Даваме им и практическа подготовка.

 

Станислава КРЪСТЕВА 

 

 


Сходни връзки

ВЕТЕРИНАРЕН ТЕХНИК Е ПРОФЕСИЯ, КОЯТО ГАРАНТИРА РЕАЛИЗАЦИЯ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.56 секунди