изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-09-21 @ 16:29 EEST
ВЕЛИКИТЕ БЪЛГАРИ: ПРОФЕСОР МИНКО БАЛКАНСКИ    
Общество Минко Минев Балкански е професор в университета "Мария и Пиер Кюри" в Париж. Роден е през 1928 г. в малкото селце Оряховица, Старозагорско и досега е считан за един от най-известните учени в областта на физиката в световен мащаб. Понастоящем френски гражданин, живее в Париж.

Още в началното училище малкият Минко търси трескаво професионалния си път, лутайки се между попрището на лекаря, архитекта, актьора, цигуларя. В гимназията взема по два класа за година и постъпва в Софийския университет едва на 15 години. Но мечтите му надхвърлят националните граници. Като малък, той е запленен от съдбата на Луи Пастьор и неговата цел е университетът на великия френски учен – елитното "Екол нормал сюпериор" в Париж. Успява да замине за Париж, но не е приет в университета, тъй като там имат право да учат само французи. По-късно завършва Националното висше училище по химия в Бордо. Става доктор на науките на 27 години, а година по-късно става професор по физика.

Представял е свои изследвания в 34 университета в Европа и Америка. Започва работа в "Екол Нормал Сюпериор" като изследовател в лабораторията по физика. Работи по-късно и в Масачузетския технически университет, преди да стане професор в университета "Мария и Пиер Кюри" в Париж, където оглавява лабораторията по физика на твърдото тяло. Чел е лекции в Япония и Китай. Резултат от дългогодишната научна дейност на проф. Балкански са публикуваните 30 книги и над 2000 страници други научни публикации. Той е почетен професор на Университета Пиер и Мари Кюри в Париж, многократно гостувал професор в Калифорнийския университет, с дълго научно сътрудничество с Индия, където участва в създаването на Висш институт за научни изследвания, член на Индийската Академия на науките, награден от Раджив Ганди с най-високата степен Награда за заслуги към Индия, с непрекъснато научно сътрудничество с Полша, Командор със Звезда на Ордена за заслуги към Полша, с дълголетно научно сътрудничество с Китай и много други страни, Почетен Доктор на Софийския университет, след 1993 г. проф. Минко Балкански се заема с активна дейност в помощ на науката и образованието в България.

В България Минко Балкански създава фондация „Миню Балкански" в памет на своя баща. Организира ежегоден конкурс по математика и физика за талантливи български ученици. Шестте лауреати са поканени за една година на подготвителен курс във Франция за кандидатстване в споменатото Екол Нормал Сюпериор и в Политехническото висше училище в Париж. В родното си село Оряховица е създал лятна академия по цигулка, в която преподават видни френски педагози. Там се провежда и международен пленер на изобразителните изкуства. Неотдавна професор Балкански дари един милион долара на Американския университет в България. Ценен принос за интернационализирането на българската наука е трайното привличане на програмата на НАТО, известна като “Институт за висши изследвания“ (NATO Advanced Study Institutе) за организиране на летни школи в Созопол. Всяка година по някаква актуална и бурно развиваща се научна тема се поканват десет-дванадесет от най-видните учени в света да прочетат експертни лекции пред около стотина подбрани от цял свят специалисти. Така за две седмици в Созопол се събират най-активните и видни изследователи в съответната научна област. Фактът, че това се провежда в България под ръководството на българин позволява на българските учени, и особено на по-младите от тях, да установят международни връзки при най-благоприятни условия. С цел да подпомага културния живот в родния си край, професор Минко Балкански създава фондация в памет на баща си Миню Балкански. Базата на фондацията е в с. Оряховица, където бившите магазини и къщи на семейството са преустроени в приемен дом, битова зала, библиотека с френска литература над 6000 тома, изба, учебна зала по информатика, фитнес зала и музей. Освен това фондацията откупува и реставрира няколко къщи, където е възстановена традиционната битова подредба. В този Етнографски комплекс, който е от особен интерес за чуждестранните гости, се провеждат редовно курсове по информатика, срещи, семинари и занимания по френски. Заедно със сина си Ален, Минко Балкански привлича известната американска фондация Schools Online от Калифорния за развиване на програма, по която вече 30 от най-добрите гимназии в страната са снабдени с компютърни лаборатории. Поне 10 компютри от най-високо ниво са свързани във всяка от тях денонощно с Интернет. Тези лаборатории притежават всички нужни уреди за обучение по информатика и по-специално необходимите за работата с Интернет.
 
От 2001 година фондация „Миню Балкански“ продължава сама дейността в България. през 2002 година фондацията доставя 850 компютри от Швейцария. С тази доставка са оборудвани нови 85 училища. Сега броя на училищата, с който работи Фондацията е 106. Най-забележителната и най-важната дейност на фондацията е тази за повишаване на професионалната компетентност на преподавателите по информатика, както и подпомагането на даровити български деца. Минко Балкански продължава да помага за развитието на научната и социалната дейност в България.
 
Понастоящем е един от най-богатите българи в чужбина и живее в Париж[1]. Развива широка благотворителна дейност.
 
През 2003 г. е награден е орден Стара планина, а през 2004 г. получава статуетката „Мигрант на годината“ на Международната организация по миграцията.

http://bg.wikipedia.org

Проф. Минко Балкански: Научете децата да питат, ако искате да има България!

Интервю на Христо Христов за мястото на държавата в образованието


Проф. Минко Балкански е роден на 24 юли 1927 г. в старозагорското село Оряховица, завършил е гимназията в Нова Загора, през 1946 г. заминава да учи във Франция. Едва 28-годишен е избран за професор в Сорбоната, преподава в университета „Пиер и Мария Кюри“. 35 години ръководи лабораторията по физика на твърдото тяло. Автор е на 23 книги и на над 600 научни публикации. В памет на своя баща Миню Балкански основава фондация на негово име. В България тази организация работи по собствена програма за обучение на учители и ученици по информатика.


- След толкова успешна кариера в чужбина какво освен носталгията ви връща в България, проф. Балкански?

- В България има едно чудесно общество, учителското. Точно то ме привлича и ме кара да идвам колкото се може по-често. Убеден съм, че заедно с представителите на тази професия, на това съсловие можем да направим чудеса. И ако това ви се струва твърде силно, нека го кажа другояче: да спомогнем за развитието на страната си.

- Неведнъж сте споделяли болката си, че в България липсва гражданско общество. Промени ли се нещо в това ви схващане?

- Имам чувството, че България е единствената държава, в която всеки неин гражданин живее с мисълта, че може да я управлява. Всички са изключително критични към правителството, без значение от коя или кои политически сили е образувано. В момента, в който то бъде излъчено, хората забравят, че те са го избирали и че трябва да работят заедно с него, а не против него. За да го има гражданското общество, е необходимо на първо място възпитание. Защото това понятие всъщност означава събиране на гражданите не като деструктивна сила, а като общност, която решава кое е доброто за държавата.

- Кое според вас е доброто за страната ни?

- Доброто за България, а и не само за нея, е образованието. То обобщава всичко онова, към което се стремим. Ако имаме техници, инженери, интелигентни, културни хора, страната ще цъфти.

- Май няма държава, в която хората да одобряват образователната си система. България също не прави изключение и непрекъснато реформите в тази област са обект на яростни критики.

- Голяма грешка е честата смяна на образователната система. За мен лично образованието няма нужда от нарочен закон. Вземете проектозакона, който в момента се обсъжда - за мен това е възможно най-дивата работа. Там има просто абсурди, неща, които всеки нормален човек няма как да възприеме. Ако внимателно се вгледате в текстовете му, излиза, че никой в тази система на образованието не може да предприеме нищо, без то да има санкцията на министъра. Това е диктат. Не мога да възприема как едно претендиращо за интелигентност общество, каквото е българското, само си организира диктатура?! Това е просто абсурдно, непобиращо се в мисленето ми.

- Споделяли ли сте този свой възглед със сегашния образователен министър?

- Имал съм много срещи с министрите на образованието в България, включително и със сегашния. Позволете ми да запазя коментарите за себе си.

- След почти половин век научна и преподавателска кариера в най-известните университети по целия свят какви чувства пазите към онези, които са ви учили на четмо и писмо?

- Пазя най-добри чувства за всички свои учители през годините. Но името на преподавателката ми по химия в някогашната новозагорска гимназия Вера Аврамова няма как да забравя. Може би първият човек, когото исках и успях да видя след 50-годишното си отсъствие от България, беше тя. Имам усещането, че всички ние, учениците ?, бяхме влюбени в тази жена. Може би някой ден ще мога да направя достояние на обществото кореспонденцията си с тази невероятна жена. Разберете, за да бъде успешно едно образование, трябва да съществува любов между учителя и ученика.

- В съвременна България нерядко учителят едва свързва двата края и брои стотинките си преди аванс и заплата, а ученици карат скъпоструващи автомобили. Как да пламне обич?

- Парите не са фактор в тези взаимоотношения. Далеч по-важното е, че на преподавателите се натрапва по диктаторски начин една програма, от която те не могат да мръднат и на милиметър. И са принудени да налагат силово изискванията ?. Съвсем естествено идва отрицателната реакцията на младите.
Необходима е качествено нова система, такава, над каквато работя в момента и за която настоявам и се боря от десетилетия. Това е качествено нов модел, който да провокира интереса сред подрастващите. Въпросът е как да бъде организирана извънучилищната работа. Иска ми се да стартираме серия от обучителни семинари с педагози. Трябва да направим така, че учителят да бъде на разположение на учениците. Да ги провокира да питат и да е готов да дава отговори. Истинското възпитание на един млад човек се случва, когато той задава въпросите и получава отговорите. А не да му се задават наготово изписани постулати, които трябва да възприема само защото така е разпоредил някой горе.

- Навръх Богоявление отвори врати създаденият от вашата фондация „Миню Балкански“ Национален институт за младежта в родното ви село Оряховица. Каква е целта на новата институция?

- Институтът е част от цялостния замисъл за провокирането на интерес. Помислете си само колко нелепо е, когато попиташ едно дете за какво си мечтае, като порасне, а то вдига рамене. Не знае. Или първата му реакция е да стане пожарникар, защото някой му бил казал, че това е много важно. Добре, нека стане пожарникар, но защото то го е поискало, а не защото някой му го е втълпил в главицата. Идеята ми е в този нов институт да правим летни семинари: по музика, по рисуване, по математика, по балет, по пеене, по химия... Където педагозите няма да бъдат познатите от училището преподаватели. Които няма да натрапват собствените си разбирания, а ще предизвикват малките сами да изказват желанията си. И всяко от децата само да прецени къде му е интересно, накъде го влече. Купили сме стругове, ако детето иска да работи на тези машини - да го направи. Има зала за танци - ако му се танцува - да танцува. Има театрална сцена - може би у някого от тях е скрит бъдещ велик актьор?

- Как изглежда щастливият учител?

- Щастливият учител е онзи, който обича учениците си и среща взаимността им. Срещал съм много такива учители в България, което ми дава основание да бъда малко по-голям оптимист от това, което бях някога. Със сигурност мога да изброя десетки имена, но ще предпочета да спомена само един - казанлъшкия преподавател по физика Теодоси Теодосиев. Достатъчно е да видите как горят очите му, как възпитаниците му благоговеят пред него. Щастлив съм, че в негово лице имам съмишленик.

- Къде виждате мястото на държавата в образованието на подрастващите?

- Никъде. Тя просто няма място в този процес. Така наречените ни държавници се интересуват единствено от оставането си по политическите върхове. Интересуват се не от бъдещето на нацията, а от резултатите в поредните избори, като междувременно си уреждат аферите. Нали не смятате, че някой министър се вълнува от бъдещето на България?

- И все пак работите с институциите, как успявате да преодолеете бюрократичните спънки и да реализирате идеите си?

- Имах невероятния шанс да попадна на кметове в Стара Загора през тези вече 20 години, които не мислеха за себе си и собственото си оцеляване, а за бъдещето на съгражданите си. Погрешно някои казват, че съм благодетел, че идвам тук с пари и възможности. Напротив, аз не идвам да нося, а да предлагам. При всяка среща казвам - ето това бихме могли да го направим заедно. Аз с едно, вие с друго. Ръка за ръка в полза на обществото. Затова много исках при откриването на новия младежки институт всички тези мъже да бъдат един до друг, на една маса. Без значение от политическата им ориентация, от възрастта им, от професионалните им знания и ангажименти.

- Защо се завърнахте в България след половинвековно емигрантстване? Носталгия, желание да покажете, че въпреки трудностите сте се реализирали, или нещо трето?

- Признавам, че го сторих по задължение. Нямах никакво желание да го правя. В крайна сметка отсъствието ми продължи страшно дълго: от 1946 до 1992 г., това е почти половин век. А в родината ми бяха издали смъртна присъда. Защото не съм се явил да отбия редовната си военна служба. И когато през 1992-ра при мен в Париж дойде българският посланик с новичък паспорт на мое име и самолетен билет до София и настоя: така и така, непременно на 16 юни трябва да бъдете в аулата на Софийския университет, запитах го с почуда: „Защо?“

Ами имало решение на академичната общност да бъда удостоен с титлата доктор хонорис кауза. Разсмях се, честно да си призная. Те ме осъдиха на смърт, пък сега ще ми дават почетна титла. Защо ми е? Посланикът обаче настоя: „Ама как така ще откажете, там последният досега носител на тази титла от Франция е президентът Франсоа Митеран!“ „Ами още по-зле - опънах се аз, - дадоха му я, защото той отиде да се кланя на диктатора Живков.“
Дипломатът обаче допълни: „Последният физик, носител на тази титла, е Луи дьо Бройл!“ Е, след това име аз просто вдигнах ръце. Защото това е учен, пред когото се прекланям. И дадох съгласие да си дойда за три дни. Е, трите дни минаха и заминаха, вече 20 години пътувам между Франция и България.

- Каква е личната ви оценка за решението на актьора Жерар Депардийо да се откаже от френското си гражданство и да стане поданик на Русия?

- Мога само да адмирирам това му решение. Той е артист, има правото да получава полагащото му се за таланта възнаграждение. Абсурдно е държавата да ти прибира почти 90 на сто от онова, което ти си заработил. Това е лудост, идиотщина.


(в. Преса, печатно издание, брой от 364 от 14 януари 2013)

http://pressadaily.bg

 


Сходни връзки

ВЕЛИКИТЕ БЪЛГАРИ: ПРОФЕСОР МИНКО БАЛКАНСКИ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.61 секунди