изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-11-19 @ 09:53 EET
ТРЯБВА ДА ПАЗИМ ЗЕМЯТА, КОЯТО НИ ХРАНИ    
Интервюта Живка Ганчева – агроном, собственик и управител на фирма „Живел Агро”

-    Г-жо Ганчева, Вие сте агроном, очевидно не само по образование, но и по призвание. Откъде се породи у Вас интересът към аграрната наука?
-    Родена съм в Генерал Тошево, където се намира и Добруджанският земеделски институт. Когато бях ученичка, имаше викторини, реферати, в които обичах да се включвам. Разработвах реферати и дори две поредни години бях национален първенец. При подготовката им посещавах библиотеката на института и ми  беше много интересно как се създават сортове, хибриди. Това ми харесваше, може би, защото ботаниката, биологията винаги са били в „кръвта ми”. Бях дете по онова време и обичах предизвикателствата. Може би, това е причината да се обърна към аграрната наука.

-    Вие сте собственик и управител на фирма „Живел Агро”, която е създадена през 1994 година, започвайки своята дейност с търговия на меден сулфат или син камък. Какво наложи създаването й и как се развиваше тя през годините, за да стане една от успешните фирми в Добричкия регион, а и не само?
-    Когато завърших, започнах работа по разпределение. Бях агроном по растителна защита в едно от селата в община Генерал Тошево. Известно време работех в института по пшеница и слънчоглед и след това започнах работа в Центъра за ученическо, техническо и научно творчество, все в области, които пряко са свързани с моето образование. Регистрирахме фирмата през 1994 г., когато ситуацията с тези центрове беше несигурна. Тогава не бе ясно дали те ще бъдат закрити или не. Затова реших, че трябва да открия своя ниша за реализация. И успях да я намеря със синия камък. Поразрових се и разбрах, че в този момент в България той не се произвежда. Намерих информация за производителя, влязох в контакт и започнахме да работим. Днес мога да кажа, че фирмата е достатъчно успешна. Но, беше много трудно. „Живел Агро” ООД съществува вече почти 20 години и, макар и с много трудности, резултат има.

-    Отдавна вече не предлагате само син камък. Имате много клиенти, включително и зад граница. Кои са новите Ви продукти?
-    Да, имаме клиенти и в чужбина. Работим повече с търговски фирми и по-малко с крайни клиенти. Смятаме, че клиентите, които са се обърнали към нас  и са работили с нас, са ни повярвали. Защото, считам, че не е важно само да печелим, но и да работим с качествени продукти. Сред девизите на фирмата ни са „Земята храни нас, ние храним земята” и „Качеството означава сигурност”. Смятам, че, стъпвайки на тези два принципа, ние трябва да работим много добре и хората да ни вярват. Работим основно с торове за традиционното земеделие, но имаме и продукти за биоземеделие. Единият, например, е от кафяви водорасли. Той се казва СИСОЛ и показва много добри резултати. Растението е като човека – не е едно и също човек да се храни сам или да бъде на системи. Същото е и с растението. То задължително трябва първо да се храни от корена, от почвата, за да вземе всичко, което му е нужно. Това е естественият начин. Всичко друго е допълнение, с което се внася това, което липсва на растението. То може да дойде допълнително, примерно, някой макроелемент или микроелемент, които са в недостиг. Откриваме какво е нужно по листните анализи, ако са правени такива, или визуално по самото растение.

-    Споменахте, че предлагате и продукти за биологично земеделие. Разкажете повече за тях! Само един ли е продуктът или са повече?
-    Мога да посоча конкретно два продукта, без да считаме синия камък. Другият ни продукт за биоземеделие е за регулиране на почвената реакция. Този тор, който съдържа калций, се влага в почвата, за да регулира почвената реакция. В България имаме доста кисели почви – както генетично кисели, така и вторично вкислени, поради едностранчивото торене и др. В почвите, които са с кисел характер, се натрупват тежки метали, фосфорът не може да се усвоява. Затова е необходимо да се внесе допълнително калций, който регулира почвената реакция /pH/.

-    Има ли вече интерес към биологичното земеделие в България?
-    Има, макар че, земеделските производители се бяха разочаровали, тъй като не получиха средствата, които бяха предвидени за тях. Надявам се, да бъде намерено решение на проблема, но биологично земеделие се развива в цял свят. Защото, по този начин се опазват почвите, природата, живите същества и водите. Това е голямата цел!!!

-    Участвате в обучения за подобряване на екологичното състояние и плодородието на земеделските земи, какви са основните проблеми, които се обсъждат на тях? Какво Вие държите да запомнят участниците?
-    Най-много ме впечатли информация, която бе изнесена на петдневен симпозиум във Виена, посветен на мениджмънта на почвите, подпочвените води, промяната на климата и адаптацията към това. Бяха изнесени данни, че само 12 % от почвите в целия свят са подходящи за отглеждане на земеделски култури. От тях 6,5 % I, II и III категория са в умерения и субтропичния пояс. В България сме благословени, че имаме плодородни почви и от тези категории. Но, трябва да се обработват правилно, за да се запази почвеното им плодородие. Неслучайно, мярка 214 от ПРСР ще е свързана с опазването на почвите. За да се предпазят от ерозия, от окисляване, засоляване, химизация са нужни сеитбооборот, начини на обработка, планирано торене, щадящи почвата и растенията пестициди. В тази връзка мярка 214 е един стимул за това. 

-    Може ли да се говори за деградация на почвата у нас и в какво се изразява тя? Какво представляват добрите грижи за земята?
-    Едно от нещата, които бяха коментирани на този симпозиум, бе именно деградацията на почвата. Това е разрушаване на хумусния хоризонт, окисляване, засоляване, уплътняване, химизация, ерозия. Има химически и физически въздействия, които водят до намаляване качеството на почвата.  За да се избегне всичко това, трябва да се спазват добрите земеделски практики, които включват и балансирано торене, като се опазват почвите. Трябва да се прави грамотно земеделие.

-    Действията на земеделските стопани имат значение за почвеното плодородие и добивите не само за следващата стопанска година, но и за дълги периоди след това? Какви са опасностите в този смисъл?

-    Естествено е, че всяко действие трябва да бъде планирано. В тази връзка ще цитирам мисъл на Рокфелер: „Вашето благополучие зависи от вашите собствени решения”. Благополучието на фермерите, добивите им, състоянието на почвата зависи от това какви решения те са взели. Не бива да се мисли на части, а трябва да се мисли в дългосрочен план т.е. трябва да се планира за следващите години. Последиците вече ги изброихме.

-    Как може да се подобри плодородието на почвата на този етап на развитие на земеделието у нас?
-    С една разумна политика, която да включва не само фермерите, а да се осъществява на национално ниво. Трябва да има повече образователни програми, по-сериозно да се гледа на проблема. Смятам, че фермерите трябва да правят почвени анализи, за да знаят какво има в почвата, от какво се нуждае. И в мярка 214 от ПРСР това вече е включено. Важно е да се спазва сеитбооборотът и да има съответното покритие на земната повърхност през зимните месеци. Всяко нещо, което се прави, да не е от днес за утре, а да се знае, че този продукт догодина ще бъде с по-добро качество, отколкото в предходната година. По отношение на торенето, например, се знае, че определени торове действат предимно за повишаване на протеина, други – за повишаване на маслеността. Всеки елемент има своето значение и ние знаем за какво се използват определени елементи – азотът – за вегетативния растеж, фосфорът и калият - за генеративното възпроизводство, което включва и качеството. Неслучайно „К” ние свързваме с качеството. Доскоро нашите фермери твърдяха, че почвите ни са много добре запасени с калий, но това е легенда. Според информация от Международния калиев институт, почвите, които са били отлично запасени с калий до 1989–1991 г., вече са в графата на средно добре запасени. Прави впечатление, че, ако не са комплексните торове, фермерите няма да влагат и калий, защото считат, че няма нужда. А, ние казваме, че трябва да се ползват тези три макроелемента –азот, фосфор и калий, но не само те. И сярата е макроелемент, калцият - също. Отделно трябва да се имат предвид всички други елементи, които в по-малки количества са нужни. Дали ще бъдат внесени в почвата или като листно подхранване, така или иначе трябва да ги имаме. Това би гарантирало качество на самия продукт. По този начин се опазват почвите и се произвежда добра продукция.

-    Може ли да се очаква момент, в който нехайството на земеделските производители  повече да не може да продължава и каква ще е тогава „цената”, която ще трябва да се плати?

-    Както казах по-рано, едва 12 процента са почвите, подходящи за отглеждане на земеделски култури – пшеница, ечемик, ръж, царевица, слънчоглед, рапица. В същото време популацията на населението се увеличава, тя има нужда от храна, която няма откъде да дойде, ако не се увеличават добивите. Но, те не могат безкрай да се увеличават, след като част от земята също се губи - от деградиране, застрояване. Затова, трябва да пазим земята, която ни храни.

-    Каква, според Вас, е ползата и ролята на полезащитните пояси в Добруджа? Освен опазването им, има ли нужда и от увеличаването им?
-    Голяма част от тях са изсечени. При влизане в полезащитен пояс прави впечатление, че на едно съхранено дърво, съседните 2-3 са изсечени. Ако полезащитните пояси се възстановят във вида, в който са били, дори и на други места, това ще допринесе за запазване на почвите. Може да се мисли и за това да се плаща на фермера, който владее земята и е разрешил там да се направи пояс. Възстановяването на полезащитните пояси ще допринесе за намаляване силата на вятъра, за снегозадържане и ограничаване на суховеите през лятото.

-    Т.е. може да се говори за необходимостта за следващия програмен период да се заложи такава мярка по Програмата за развитие на селските райони…
-    Такава мярка за земеделските стопани би била много полезна. Особено тук - в Добруджа, където нямаме гори, както в други райони на страната. През зимата при нас става така, че снегът не е на полето, а е навят на пътя. В същото време засятото растение трябва да се топли, то има нужда от „покривка”. Освен това, ветровете увеличават и ерозията на почвата.

-    Вие настоявате да има лаборатория за почвени анализи в Добричкия регион. Какво налага това?
-    Хората трябва да знаят какво да влагат в почвата, да са наясно какво й липсва. Тук – в Добруджа, може да има няколко лаборатории. Фермерите имат потребност от такава услуга. Така в една година те ще могат да анализират част от полетата си, а през следващата – друга.

-    Участвате в много международни форуми, къде, според Вас, се намира България в опазването на почвеното плодоородие?
-    България е много стъпки напред по отношение на почвите, с които разполага. Имаме чудесни почви като даденост, за което можем да се радваме. Но, за сметка на това, сме по-безотговорни като отношение към почвите. Така в един момент може да се окаже, че ние сме ги разрушили. Докато в други страни отговорността е много по-голяма.

-    Говорим с Вас като агроном, специалист, човек, свързан с професията. Какъв е Вашият съвет към младите хора днес, бихте ли ги посъветвали да се занимават с агрономия?
-    Разбира се! За да бъде човек добър агроном, трябва да е отговорен, знаещ, да чете, да е мислещ човек и да работи с желание.

Разговаря Станислава КРЪСТЕВА
 


Сходни връзки

ТРЯБВА ДА ПАЗИМ ЗЕМЯТА, КОЯТО НИ ХРАНИ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.36 секунди