изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-09-21 @ 03:47 EEST
ХРАНАТА НА БОГОВЕТЕ ДА СТАНЕ ПО-ДОСТЪПНА И ЗА ХОРАТА    
ЗемеделиеЦените на лимеца да се понижат драстично в резултат на увеличеното му производство и това да го направи достъпен за повече хора, прогнозира пионерът в производството на тази култура в Добруджа Тодор Моралийски. В нивите му с лимец край Гурково бе направено ритуално зажънване, за да се популяризира здравословната храна

По стара добруджанска традиция с песен и изпълнение на ритуала зажънване от самодейки стартира ритуалната жътва в нивите с лимец край село Гурково. Жътварите пожънаха първите житни ръкойки, които подариха на стопанина на нивата – Тодор Моралийски с пожелание за здраве и берекет. Стопанинът сподели, че с тази ритуална жътва иска да популяризира здравословната храна. „Искам да положим начало и в Гурково да се събират производители на такава храна – не само на пшеница, а и на зеленчуци, плодове, мляко, хора, които създават чиста храна. Факт е, че сме отровени от много Е-та. Съпругата ми е лекар и всеки ден се сблъсква с хора, които страдат от глутенови зависимости, всеки трети човек е болен от рак, според нея”, сподели Тодор Моралийски. Каза, че, за да отглежда лимец, го е ентусиазирала неговата съдружничка Светла Дамянова. Тя разказа, че преди време е посетила лекция, на която са били изтъкнати многобройните положителни качества на лимеца, които в бялото брашно липсват. „Основното е, че в люспата на зърното на лимеца се съдържат всички витамини, омега 3 мастните киселини. В лимеца, от който се прави пълнозърнесто брашно, всички тези елементи присъстват. Той почти няма глутен, а знаете, колко много деца страдат от глутенова непоносимост, и това го прави предпочитан пред всички останали”, сподели Светла Дамянова.

Тази година Тодор Моралийски е засял 20 декара с едрозърнест лимец, известен като началото на пшениците. До него отглежда конвенционална пшеница, а от другата страна на полето има и пшеница-спелта. Казва, че от догодина смята да се занимава и с египетска пшеница т.нар. камут, който има голямо съдържание на глутен, обратно на лимеца. „Искам да има и от едното, и от другото”, казва той.  И обяснява, че лимецът се сее по-рано от конвенционалната пшеница, но се жъне по-късно, обясни земеделският производител Тодор Моралийски. Целта е да се запази чистотата на семето. Затова се изчаква да приключи жътвата на пшеницата, почистват се идеално комбайните, защото, лимецът е култура, която няма глутен, а в пшеницата има глутен. Това е причината лимецът да се жъне след като свърши жътвата на пшеница - за да се запази чистотата на зърното, на самото брашно, което да бъде безглутеново. Затова зърното от лимец се отделя, за да не се смесва с пшеницата.

Тази година Тодор Моралийски, който е пионер в отглеждането на лимец в Добруджа, очаква добивите тази година да са по-добри в сравнение с тези през 2012 г. Надявам се тази година да прибере от декар поне 250 килограма лимец. Миналата година добивът е бил под 200 килограма. Има места, където вече са пожънали лимеца и дава много добри резултати, обясни Тодор Моралийски. И допълни, че лимецът дава два пъти по-ниски добиви от конвенционалната пшеница, защото не се тори. „Добиви се получават с торене. Виждате колко е малък класът на лимеца, той няма заложби да даде големи добиви. За сметка на това, чистотата на зърното е съвсем различна. Тук говорим за здравословна храна, за биоземеделие. Лимецът сам по себе си е биокултура”, коментира земеделският производител. Той очаква, че тази година цените на лимеца ще се понижат и той ще стане достъпен за все по-широк кръг хора. Досега изкупната цена на почистения лимец е била 8 лева за килограм, а с обвивките е 4 лева за килограм. „Надявам се тази година цената драстично да падне и да се намерят производители на хляб, за да стане по-достъпна за повече хора като култура”, каза стопанинът. На въпрос дали се печели от лимеца, отговаря, че е доволен. „Винаги този, който е първи печели. Дори и да падне цената, дори и 2 лева да стане, пак ще има печалба. Тук не се влагат пестициди, торове. Имаме само жътва и разходите по самата сеитба”, обяснява земеделският производител. Според него, обаче за България засега лимецът е бутикова стока. „Малко хора познават лимеца като култура, хляба от лимец. В момента в Германия, в Австрия 20 % от хляба е от такива пшеници и те сеят спелта. Спелтата, за разлика от лимеца, има глутен – от 6 до 8 %, докато в самия лимец по традиционния начин глутен не се промива. В самото брашно има глутенови зрънца, които се изчисляват на 0,00 и т.н. процента, но този глутен не е този, който имаме при конвенционалната пшеница”, обяснява той. „В Гърция пък сеят спелта и правят хляб от спелта. Страхотен пазар са направили австрийците със спелтата и продават тук масово, като правят масово хляб от спелта, а пишат лимец. Защото, спелтата е т.нар. голям лимец. Лимецът е по-ценен. Като качества на микроелементи, като витамини със стотици пъти превъзхожда останалите пшеници. Лошото е, че не се познава. Най-старото, което е намерено за лимеца е преди 17 000 години. Археолозите казват, че няма тракийска могила, в която да не се открие гърненце с лимец, който има същите гени като този, който ние сеем днес”, коментира Моралийски.

Като производител на лимец, който е малко  позната култура у нас, среща и трудности. „Като отидеш да си регистрираш земята и кажеш, че си я засял с лимец, поглеждат и установяват, че я няма като култура и я пишат пшеница. Вярно, лимецът е вид предпшеница. Но, има твърда пшеница, а няма лимец. Другото е, че като отидеш да ти направят  най-елементарното – анализ за кълняемост, защото всеки един производител, за да знае сеитбената си норма трябва да знае колко покълнали семена засява, -  Няма стандарт, по който да ти направят такъв анализ. Могат да го направят „на черно”, знаят как, но липсва стандарт. Другото е, че тази култура трябва да се отдели от пшеницата. Защото, лимецът сам по себе си е биологична култура. Не изисква третиране. Запазва почвата чиста. Като проблем го споделих на бившия министър на земеделието Мирослав Найденов, той се ангажира. Изпрати специалист, но нищо. Това беше за пред медиите. В Австрия, например, е отделена спелтата от пшеницата, докато при нас бавно се движат нещата. Нас ни интересуват големите площи, големите производители. Затова сме на това дередже”, обясни Тодор Моралийски.

Една от задачите, които си е поставил е да популяризира лимеца. Само в Добруджа е продал лимец на над 10 производители, сред които и едри земеделски стопани, които искат да отглеждат тази култура. Най-големият е „Доминион грейн”, взел семена за 200 декара, д-р Кръстев от Каварненско също, има и хора, които са засели 300 кв. м, както и такива, които отглеждат лимец за здраве в градинките си, обяснява Моралийски. И допълва, че техниката за жътва на лимец е същата, с която се прибира и обикновената пшеница. Има специфика при олющването на зърното. Той вече е закупил и пътува машина за лющене на лимец. Има и закупена мелница, която е каменна и мели именно този вид пшеница, както и спелта. Има намерение да кандидатства за европейско финансиране, като първо възнамерява да сертифицира земята като биопроизводство. Иска да произвежда не само лимец, а подготвя производство на фасул, занимавал се е със зеленчукопроизводство. Има оранжерии. Идеята му е да произвежда само здравословна храна. Смятам, че там ми е бъдещето, защото съм дребен земеделски производител, казва Тодор Моралийски. 

На жътвата на лимеца, известен още като храна на фараоните, присъства и председателят на Регионалния съюз на хлебопроизводителите и сладкарите Тодор Няголов, който е един от първите производители на хляб от лимец. Сподели, че за първи път е произвел хляб от лимец преди година и половина. Около нова година 2011 г. случайно се чули по телефона с Тодор Моралийски. Той му предложил брашното. Така от година и половина вече е на пазара с хляб от лимец. Освен в общините Генерал Тошево и Добрич, доставя малки количества и във Варна. „По различен начин се приема този хляб. Смятам, че, ако има повече производители и цената на брашното падне, повече хора ще се ориентират към този вид хляб, защото наистина е богат. Предимствата му са в това, че зърното не е третирано с нищо. Това отговаря на една стара приказка „ори, сей, мели и яж”, няма хербициди, няма фунгициди, торове, няма никакви препарати. Това е съвсем елементарно земеделие, не се третира с нищо. Затова, в това зърно и в брашното, което е произведено от него, фибрите, които спомагат на храносмилателния тракт са 8-9 процента, докато в бялото брашно са 3-3,5 %. Също съдържание на цинк, желязо – неща, които са много необходими, в зърното от лимец са два-три пъти повече”, обясни хлебопроизводителят.

След като ритуалното зажънване в полето край село Гурково, всички гости имаха възможността да опитат разнообразие от хляб от лимец с различни ядки, а също и палачинки от лимец, питка от лимец и още много от разнообразната богата храна на боговете. НДТ

 


Сходни връзки

ХРАНАТА НА БОГОВЕТЕ ДА СТАНЕ ПО-ДОСТЪПНА И ЗА ХОРАТА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.23 секунди