изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-09-25 @ 05:02 EEST
МУЗЕЯТ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПО-ЖИВА, ПО-ОТВОРЕНА И ПО-МОДЕРНА ИНСТИТУЦИЯ    
ИнтервютаКостадин Костадинов - директор на Регионалния исторически музей, пред НДТ

- Г-н Костадинов, бихте ли се представили за читателите на в. "Нова добруджанска трибуна"?

- Завършил съм "Балканистика" и право във Великотърновския университет. От Варна съм, но както много варненци - със здрави добруджански корени - баща ми е от Батово, майка ми от Църква. Преди да стана директор на Регионалния исторически музей в Добрич съм заемал най-различни обществени позиции. Занимавал съм се с книгоиздаване, с продуцентска дейност, с разпространение на документални филми, с обществена дейност като цяло. Директор съм на музея от февруари.

- Защо решихте да работите в тази сфера?

- Аз на практика само в тази сфера съм работил, но не съм бил музеен работник. Но съм се занимавал с мащабна културно-просветна дейност. Автор съм на четири книги, четири филма. Освен това имам стотици статии. И най-важното - това, с което съм се занимавал до сега, е пропагандиране на българското културно-историческо наследство. Нещо, което, между другото, е основната цел на всеки музей. Друг е въпросът, че през последните години, пък и може би така се е насложило в разбирането на хората като цяло, музеят се възприема едва ли не като една институция, която само трябва да представя схематизирано миналото и съответно артефакти от това минало. Аз мисля, че в крайна сметка музеят може да бъде много по-жива, много по-отворена и много по-модерна институция, която да привлича хора от всякакви възрасти и от всякакви обществени групи.

- А как може да бъде постигнато това?

- По един много прост начин - като го направим атрактивен, като излезем сред хората. Сега, след като приключим ремонтът, който вече е във финалната си права, това, което сме намислили,   е да правим най-различни интерактивни мероприятия, да работим с групи по интереси в Добрич, които никак не са малко. Те биха могли да ни направят много по-интересни за гражданите, а и за туристите. Мисля, че след ремонта добричкият исторически музей ще стане един от най-атрактивните в страната. Защото тук има много интересни неща, които са непознати, не само за туристите, но и за добричлии. В Добрич, например, се намира най-старото обработвано злато в света. Въпреки че може би всички са чували за варненското златно съкровище, за Варненския некропол, тук в Добрич се намират златни находки от некропола в Дуранкулак, който е с 250 години по-стар от този във Варна. Тук имаме находки, които са свързани пряко с времето от основаването на българската държава. Съвсем наскоро, преди две седмици, извадихме от нашето хранилище една колона, която е намерена в село Абрит преди близо 30 години - през 1986 година, която е цялата с прабългарски руни. Тази колона ще бъде една от основните фигури в един от двата лапидариума, които в момента се изграждат. Ние имаме амбицията да направим един много сериозен природо-научен отдел към музея, всъщност да го разширим и да го направим още по-атрактивен. Работим много добре с една група за исторически възстановки, която се казва "Легио Скития минор", която е една от най-добрите в областта на пресъздаване на римски военни практики, традиции и обичаи. Не е много известно, но-най-добрите съвременни легионери се намират в Добрич. С тях можем да направим най-различни мероприятия. Можем да работим с клуб "Традиция", да обикаляме по училищата. За догодина имам идея да направим една програма за разкопки на територията на Добруджа за популяризиране на българското културно-историческо наследство в Добруджа, като за целта използваме ученици от горните класове на добричките гимназии. Като казвам използваме имам предвид да идват заедно с нас, да обикалят на обходи. Самите те да наблюдават как и по какъв начин се опазва и се разрушава, българското културно-историческо наследство, как то не се цени и по никакъв начин не се уважава. Дори и с идеята като започнем разкопките те да работят там, да получават археологически стаж. Нещо, което не се прави на много места.

- Разкажете, ако обичате, малко повече за ремонта, който се извършва на сградите на музея.

- Ремонтът, който приключва в момента, на практика създаде едни абсолютно нови сгради. Йовковата къща придоби един съвсем нов облик, съвременен и същевременно с това запазва своя старинен дух. Съвременен от гледна точка на това, че самата сграда започна да изпъква много повече сред обкръжаващите я блокове. За съжаление това са архитектурни решения от преди десетилетия, които няма как да бъдат променени. С новата ограда, с парковата среда, която се създаде, с неподражаемата фигура на Люцкан - бронзовата скулптура в естествен ръст, превръщаме Йовковата къща в една от архитектурните емблеми на Добрич. Но за мен най-запомнящата се сграда след този проект и може би наистина вече архитектурната емблема на града е сградата на музея в градската градина, която безспорно с възстановяването на автентичната й фасада и с изключително авангардното решение всички останали страни да бъдат облицовани с огледално стъкло, просто се превръща наистина в една от най-запомнящите се и най-ефектните и красиви сгради на Добрич. Беше реновирана сградата на дом-паметник "Йордан Йовков", където също имаше нужда от такъв ремонт и където се обновява експозицията в него. Там ще имаме пресъздаване на моменти от Йовковия живот с идеята да направим нещо от рода на отделните експозиции, отделните моменти на Плевенската панорама. Примерно, ние имаме една сцена, която се казва "Йовков на фронта", където с помощта на сценографа на Варненската опера Тодор Игнатов сме пресъздали точно момент, в който Йовков е на фронта, в окопите, с пушка в ръка. Що се отнася до сградата, която е на Археологическия музей в "Старият Добрич", мисля, че там са най-сериозни подобренията и те са видими за всеки един, който влиза вътре. Особено видими ще станат когато се нареди новата експозиция, защото сме снабдени с нови витрини, много добре изпълнени, с климатици във всяка една от тях, които създават и поддържат една много стабилна микросреда с идеята да не се разрушават експонатите. В самия двор пред сградата е изграден лапидариум, в който ще бъдат разположени колони, капители, жертвеници, въобще елементи от античната култура, както и два български каменни кръста. Мисля, че това вече създава вече един съвсем нов архитектурен ансамбъл в рамките на "Старият Добрич". Ще превърнем музея в една от най-интересните, дай-добрите и най-хубавите културни, исторически и туристически забележителности на Добрич.

- Кога се очаква да приключат ремонтите и да припомним - на каква стойност са, от къде е финансирането?

- Ремонтът е на стойност 3 700 000 лева, като основната част се покрива от оперативна програма "Регионално развитие", а останалата част - от бюджета на община Добрич. По план трябва да приключи до края на месец октомври.

- Бихте ли разказали за историческите разкопки през това лято?

- Няма, за съжаление, археологически разкопки. Първо, защото бюджетът на музея не го позволява. И второ, поради простата причина, че екипът в момента е ангажиран изцяло в дейностите по реализиране на проект. Ние търсихме възможност да намерим спонсорство с оглед на това да създадем основите на една работа в Залдапа - криптата, която се намира между селата Абрит и Добрин в община Крушари. Тя представлява една крепост, бих я нарекъл спокойно - мечтата на археолога, защото никога не е разкопавана от археолози за разлика от иманярите, които копаят денонощно, и то с багери. Аз самият подавах вече няколко сигнала за иманярска дейност, хванах иманяри на място. Дори някои от тях налетяха и на бой. Подадохме сигнали в полицията - никакъв резултат. Съставиха им един предупредителен протокол повече да не правят така. Това за мен беше крайно унизително, защото означава, че не е проблем някой да вдигне кирка срещу директора на музея, който го е хванал на място в изкопа с металотърсача. Мечтата на археолога, защото никога не е копано официално от археолози. И второ, защото тази крепост след като е разрушена в началото на 7 век от нахлуващи тук славяни, авари и българи, от там насетне никой не се е заселвал на нея. Т. е. това, което е останало, си е останало там. За разлика, например, от Варна, от Каварна, Балчик, където върху старото селище се наслоява ново, върху него друго и стигаме до основите на бетонните блокове, образно казано. Много е трудно да копаеш в центъра на един град, не можеш на практика. Докато там просто мястото стои и чака да бъде разкопано. За съжаление обаче не можахме да намерим спонсори. За догодина ще кандидатстваме пред Министерство на културата и ще искаме финансиране. Пак ще разчитаме и на спонсори. Ще заделим някакво символично финансиране от нашия бюджет с идеята да започнем да работим там и да направим един съвместен проект с община Крушари за свързване на крепостта Залдапа с една друга аналогична крепост, само че от другата страна на границата. Двете крепости са на по-малко от 20 километра една от друга, идеални за свързване, за създаване на един трансграничен туристически проект, на един културен продукт, който да е междудържавен. Нещо, което досега в България се е случвало само на едно място - между Ивайловград и гръцката община Зуни. Така че ние тук можем да направим нещо такова, но с още по-голям мащаб, защото тук говорим за два римски града, докато в Ивайловградско говорим за свързване на една българска вила и една тракийска гробница на гръцка територия. А тук - за два града, единият разкопан изцяло - в Румъния, докато при нас тепърва започват разкопките. Това е голямото предизвикателство, че ние можем да отрием много неща, докато румънците вече всичко са открили.

- Завършили сте и право. Имате ли амбициите да работите и в тази сфера?

- Аз така или иначе имам юридическа правоспособност и общо взето, това, което ми дава тази моя професионална квалификация, в момента го упражнявам в работата. Защото ние нямаме възможност да имаме юрисконсулт в музея. Така че аз съвместявам и тази длъжност. Това ми дава допълнително още  по-солиден професионален опит.

- Какъв е директорът на историческия музей в свободното си време? Имате ли хоби?

- Аз почти нямам свободно време. А когато успея да го освободя по някакъв начин го отделям на семейството си. Женен съм, имам две деца. Играя волейбол и през лятото плувам. 

Разговаря Мариела БОНЧЕВА

 


Сходни връзки

МУЗЕЯТ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПО-ЖИВА, ПО-ОТВОРЕНА И ПО-МОДЕРНА ИНСТИТУЦИЯ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.65 секунди