изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-11-21 @ 02:07 EET
Владеели ли са траките дестилацията?    
Любопитно Наименованието Тракия, отнасящо се за днешните български земи, Северна Гърция, Европейска Турция и части от Дунавските територии на Румъния, е дадено от римляните, които наричат така своята провинция, завладяна от тях след тежки битки с траките. В историческите извори още Омир, Херодот и други антични автори поставят траките в същите териториални граници.

Именно затова няма нищо случайно във факта, че култът към Дионис възниква по нашите земи. Този култ се основава на почитта и мистичното влечение на траките към виното, лозата като символ на раждане и вечен живот, опиянението от употребата на алкохол за единение с Бога. Концентриран израз на този култ са Дионисиевите мистерии, когато алкохолното опиянение е съзнателно търсено и постигано състояние на духа и тялото, за да се слеят участниците в мистериите с божественото.

В този период класическата дума за ферментирал гроздов сок, която използват древните автори, е “ойнос” (oinos), от която производна е думата “вино”. Но в изворите се използва често и е запазена и една тракийска дума - “зейла” (zeila), идентифицираща свещена тракийска напитка, водеща до дълбоко опиянение и очевидно притежаваща високоалкохолно съдържание. Същата дума се среща при древногръцките автори във връзка с констатацията, че тракийските аристократи обичат само войната, конете, “зейлата” и жените. “Зейла”, която е едновременно огън, плът, кръв, живот, служела на траките да освободят душата си, за да вселят в себе си бога.

Привързаността на траките към виното и “зейлата” била такава, че древногръцките историци твърдят, че “при траките всичко е общо с изключение на две неща - меча и чашата”.

От историческите данни можем да заключим, че тракийската “зейла” е била високоалкохолна напитка, получена от ферментирал гроздов сок или вино.

Много са доказателствата в тази насока.

В “Одисея” има описание на напитката на легендарния тракийски цар Марон, който по бащина линия води родословието си от самия Дионис. Омир пише, че царят смесвал напитката с вода “двадесет пъти повече и приятно благоухание се разнасяше от кратера”. В този цитат от “Одисея” е подчертана силата на алкохолната напитка, която очевидно не е вино според днешното ни разбиране за него, а е напитка с много високо алкохолно съдържание, след като може да търпи такова разреждане с вода, а пиещите от нея да се опияняват и да заспиват.

Описаното от Омир съвпада изцяло с факти от по-новата история, случили се през XVI век. Тогава холандските търговци на вино, които снабдяват Англия с вино от Аквитания (сегашния винарски район Бордо), търсят начин да намалят транспортните си разходи и да превозват “концентрирано” вино с по-високо алкохолно съдържание, което след доставянето му в Англия да се разрежда с вода и да се пие, запазвайки качествата си.

Първи осъществява тази идея холандецът Жедеон Годе, като изварява (дестилира) търсеното вино от района на Шарант, след което го превозва в бъчви от горен дъб до английския пазар. Там доставената високоалкохолна напитка (която не е нещо друго, а хубава ракия и първа стъпка към създаването на коняка) е била разреждана многократно с вода, преди да бъде изпита. Жедеон Годе, дал името си на най-старата марка френски коняк, едва ли е подозирал, че всъщност възпроизвежда технология на траките, по-стара с хиляди години от него.

Ясно доказателство, известно ни от историческите извори, е, че в древността и траки, и гърци са разграничавали високоалкохолната напитка “зейла” от виното. Известно е, че обичайната пропорция, която древните гърци използвали за разреждане на виното с вода е 1 към 3. Както пише бащата на историята Херодот, “тракийското вино било толкова гъсто, че цивилизованите гърци го разреждали 1 към 3 с вода, а не го пиели чисто, като варварите траки”. Всеки непредубеден читател може да установи разликата в пропорциите при разреждането с вода и при консумация на двете питиета.

Пак в “Одисея” Омир описва как едноокият великан Полифем заспал, когато погълнал от божествената напитка на траките, сипана му от Одисей и неговите спътници. Най-вероятно великанът Полифем е пил “зейла”, високоалкохолната тракийка напитка, което обяснява как гигант като него, превъзхождащ в пъти по тегло и ръст обикновените хора, се напива толкова юнашки, че пада и заспива, което позволява на Одисей и спътниците му да го ослепят, избождайки единственото му око, и да избягат от пещерата му.

Според друго свидетелство на Макробий, в храма на Дионис в свещената планина на траките горял вечен свещен огън, поддържан от тракийските оракули. Те извършвали гадания и предсказвали бъдещето именно чрез този огън, като изливали в него от свещената напитка на траките. По силата на лумналите пламъци се е предсказвал изходът от дадено събитие. Самият Александър Македонски посещава това светилище на Дионис, преди да започне похода си за завладяване на Персия, и от оракула научава, че ще покори Изтока и ще стане велик.

И сега, внимание! Не само на учените, но и на всеки, варил ракия в двора си, е известно, че само напитка с алкохолно съдържание 40 и повече градуса може да разпали още повече горящ огън, така че по издигналите се пламъци гадателите да предсказват бъдещето. Виното може само да погаси или изцяло да загаси огън, ако бъде излято директно върху него. Става ясно защо “зейла” е свещена напитка, защото само тя може да влезе в контакт с огъня, да се съчетае с него и да му даде ново качество, така че пламъците му да озарят бъдещето.

Следващо доказателство за това, че траките са познавали технология, чрез която да произвеждат напитка с много висок алкохолен градус, е фактът, че това божественно питие “зейла” е трябвало да бъде съхранявано дълго време за различни нужди на аристокрацията - царски пирове, обредни действия, ритуално почитане на боговете и всякакви тържествени поводи за употреба на “зейла” и за напиване. При липсата на съответни охлаждащи технологии, свещената “зейла” е можело да се запази дълго време единствено ако алкохолното й съдържание е много високо. Няма друго логично обяснение за това, че древните автори използват две различни думи, когато говорят за вино (ойнос) и когато говорят за свещената високоалкохолна напитка на траките “зейла”.

Известно е, че виното и ракията са продукти на два различни процеса. Виното се получава в резултат на ферментация на грозде или други плодове, има исторически традиции да се произвежда малиново вино, ябълково вино, докато дестилатите (високоалкохолните напитки), сред които и ракията, са резултат на дестилация. Има безспорни данни, че първата високоалхохолна напитка “зейла” е била прототипът на познатата ни гроздова ракия. Многобройни са историческите извори и писмените доказателства, че от древността до Късното средновековие основната суровина, която е била използвана за правене на вино (като продукт на ферментация) или високоалкохолна напитка (тракийската “зейла” - ракия, като продукт на дестилация), е била гроздето. Едва в края на XII век има данни за дестилация на зърно, от което се получава високоалкохолна напитка. Първите подобни писмени данни насочват към дестилиране на зърно на острова на свети Патрик - Ирландия, т.е. можем да говорим за откриване на прототипа на ирландското уиски и за изваряване на зърно в германските земи, в следствие на което се получава Hausbrand (домашно бренди, или домашна ракия по нашенски, но от зърно). Дотогава гроздето е естествения природен монополист като суровина за вино и правене на високоалкохолна напитка. Всичко това е описано в първия подробен труд, пресъздаващ процеса на дестилация, включен в Compendium Salerni - издание на медицинското училище в Салерно, Италия, през 1100 г. Оттам води началото и употребата на понятието “дестилат” от destillare (да капе, да се стича).

И все пак, познавали ли са траките дестилацията? Истината откриваме отново у древните източници. Авторът на епоса на древността “Илиада” - Омир, дава категоричен отговор на загадката. В стих 185 на песен XXIII “Погребални игри в чест на Патрокъл” Омир описва подробно грижите, които се полагат за падналия герой Хектор:

“Тъй се закани, но псета дори не докоснаха Хектор; тях Афродита, родена от Зевса, прогонваше грижно денем и нощем, трупа му намазваше все с амброзийно розово масло, та рани да няма, когато бе влачен”.

Загадката е разкрита! Отговорът е еднозначен! Да, в древността са познавали дестилацията и траките са я прилагали майсторски за изготвяне на необходимите им продукти. Ключът за разгадаване на тайната на историята е розовото масло, използвано, за да се намажат тялото и раните на загиналия от ръката на Ахил герой Хектор. Розовото масло е продукт на дестилация! Розово масло може да се получи само и единствено при дестилиране на розов цвят.Това ще ви го кажат не само професорите по химия и по физика, а ще ви го докаже и покаже всеки потомствен розовар от Карлово и Казанлък. /24chasa.bg
http://www.dnesplus.bg

 


Сходни връзки

Владеели ли са траките дестилацията? | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 5.10 секунди