изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-11-17 @ 06:25 EET
ХРАМЪТ НА КИБЕЛА – В ЧУДЕСАТА НА БЪЛГАРИЯ    
Забележителности Храмът на Кибела в Балчик, който бе открит при изкопни работи през 2007 г., е сред номинираните в кампанията на вестник „Стандарт” „Чудесата на България”. Всеки може да даде своя вот за него на сайта http://www.bgchudesa.com.

Храмът на Богинята майка – Кибела в Балчик е единственият открит и запазен елинистичен храм не само в България, но и на Балканите. Античният храм на “Понтийската Майка на боговете – Кибела” е открит през април 2007 година при строителни дейности на частен имот в крайбрежната зона на града. През април 2007 г., при строителни работи в Балчик, багерът попада на правоъгълна антична сграда.

На 23 април 2007 г., при изкопни работи за строеж на хотел в крайбрежната зона на град Балчик, строителите се натъкват на антична сграда. На мястото отиват Радостина Енчева, като представител на Историческия музей в града, и заместник началникът на РПУ–Балчик Пламен Парушев. До тяхното пристигане, от изкопа са извадени и са поставени на улицата покрай оградата на съседна къща една мраморна фундамент-колона с надпис на латински език, мраморен плот от пейка с двуредов надпис на гръцки език, варовиков блок от фриз-архитраф с букрании (бичи черепи), гирлянди и розети и голяма каменна плоча, която, както се установи по-късно, е част от разрушената от багера западна стена на античната сграда. Багерът е спрян в момента, когато се е опитвал да извади подаващ се в профила голям мраморен лутерион (купел).
Разкопките започват на 08 май 2007 г. от екип в състав: научен ръководител Игор Лазаренко и заместник-научни ръководители Радостина Енчева и Елина Мирчева.  В периода 08 май – 30 август 2007 г. е разкрита централната част на храма, ориентиран по посоките на света.
Храмът е правоъгълна постройка, състояща се от наос - вътрешна, сакрална част и пронаос – предверие.  Стените са изградени от каменни плочи на суха зидария, завършващи с красиво оформен йонийски антаблеман от архитрав, два фриза и корниз. Сградата е имала двускатен покрив, покрит с керемиди, които през вековете са били подменяни. Характеристиките на йонийския ордер, техниката на градеж и строителната керамика, позволяват строителството на сградата да се постави в елинистическата епоха, най-вероятно в периода 280–260 г. пр. Хр.  Откритите материали при разкопките – монети, керамика и най-вече надписите, показват, че храмът е функционирал без прекъсване до края на ІV в. след Хр. – или повече от 700 години.
В наоса на храма, при северната стена срещу входа, бе разкрита едикула с колони, капители и фронтон с релефно изображение на бог Хелиос. В тази едикула е била поставена основната храмова статуя на Великата богиня майка. Покрай източната и западната стена са стояли каменни пейки, а в средата е разположен мраморен лутерион с жертвеник до него.
Интериорът в храма е бил променян през вековете. Това, което откриваме днес, е било използвано до към 387 г., но само за някои от предметите, върху които има надписи, може с по-голяма точност да се предположи, кога са дарени и поставени в храма.
През 2007 година в храма са открити повече от десет цели или полузапазени мраморни статуи, повечето от които представят Великата майка на боговете (Кибела). По-разнообразни сюжети имат намерените мраморни релефи. С култа към Майката на боговете е свързана мраморна едикула с изображение на богинята, релеф – отново с изображение на Кибела, който е  украсявал горната част на мраморна плоча със списък на участниците в религиозното сдружение и надгробна плоча на младеж, дарен посмъртно от баща си на Майката на боговете.  Друг релеф украсява полето на правоъгълен мраморен фриз с десет жени, облечени в дълги дрехи, танцуващи една срещу друга или една след друга. Подобно изображение има и върху фрагмент от мраморен съд, на който са запазени частично две женски фигури. Намерени са и две оброчни плочки на Тракийски конник, една от които с посветителен надпис.
Надписите, намерени в храма, са над 20 (изцяло или почти изцяло запазени). Всички текстове, освен един, са на гръцки език. Най-ранните надписи, които със сигурност са свързани с храма, са от ІІІ в. пр. Хр. Преобладават паметниците от елинистическата епоха, а седем надписа могат да се отнесат към римския период. Най-късният текст, който е и единственият на латински език, е от първата четвърт на ІV в. сл. Хр.
Най-много са посветителните надписи, поставени върху архитектурни детайли, бази на статуи, пейки и олтари, или представляващи отчети за дарения и служене на богинята. Богинята носи името „Понтийска Майка на боговете“, „Понтийска Майка” и в един случай „Понтийска богиня”, а самият храм е наречен Метроон. Епитетът „Понтийска“, както и въобще обвързването на богинята с морето, се среща за пръв път и би могъл да бъде резултат от преосмисляне на същността на Майката на боговете на местна почва.
През месец март 2008 година разкопките в храма са подновени. Проучва се пронаоса (преддверието) на храма, където са разкрити двете бази на носещите храмовия фронтон колони. Година след откриването на храма, находките продължават. Открити са базите върху които са стояли надписите, съхранявани в храма, още фрагменти от вече открити надписи, нови надписи и монети. Само за един в преддверието бяха разкрити шест статуи и два релефа.
Засега това е единственият открит храм на Кибела в източната част на Балканския полуостров и най-добре запазеният елинистически храм в България. Намерените надписи и мраморна пластика са изключително важни археологически паметници, отразяващи религиозния и обществен живот в Дионисополис. Като брой и разнообразие, това е най-голямата група движими паметници, свързани с култа към Кибела, откривани до сега в неин храм.


Смята се, че храмът е бил действащ храм в продължение на 700 години, където са се извършвали ритуали дори и след въвеждането на християнството като религия – цели сто години. За това свидетелстват множеството материали, сред които голяма част писмени надписи на гръцки език.

Разкопките разкриват най-добре запазения досега храм на Кибела - Великата майка на боговете. Постройката е с площ 93,5 кв.м. и се отнася към интервала 280-260 г.пр.Хр.

Почти всички намерени статуи са на Кибела. Тя е облечена в дълъг хитон и химатион, седнала е на трон и държи тимпан в лявата ръка. При четири от намерените статуетки в скута на богинята е легнал лъв. Богинята от основната статуя в храма е облечена в дълъг хитон с преметнат през лявото рамо и скута химатион и е седнала на трон, но в дясната си ръка държи фиала, а в лявата, изнесена встрани, вероятно е държала жезъл. Лъвът не е в скута й , а е изобразен като релеф - клекнал от дясната страна на трона.

В храма са открити 27 изцяло или почти изцяло запазени надписа и няколко по-малки фрагмента. Всички текстове, с изключение на един, са на гръцки език. Най-ранните надписи са от III в.пр.Хр. Най-късният текст е и единственият на латински език, датиран е в първата четвърт на IV в. Надпис от I в. информира за богато дарение, включващо посвещаване на статуи и релефи, украсяване на светилището и издигане на покрита колонада.

На храма били дарявани и имоти, лозя, работилници и сгради, които се отдавали под наем и с получените приходи се оргазнизирали празниците на богинята. Научаваме и за наличието на храмови роби, както и за архив от документ, където подробно са вписани всички дарения. Най-дългият декрет е посветен на тракиеца Мокапорис, назначен от цар Реметалк I  за стратег, който подпомагал Дионисополис в мирно време и във войната "срещу общите отвъддунавски врагове".

Сред документите, намерени в храма, има списъци на жреци и служители на Кибела. Религиозното сдружение празнувало нейния култ на първо число от всеки месец. Основният празник на Кибела бил честван от полиса през месец тавреон. От надпис научаваме и за друг неин празник, в който участвали само жени. Те събирали цветя, организирали шествие и извършвали жертвоприношения.
Храмът бил разрушаван неколкократно. Опожарен е през 378 г., заедно с десетки други селища в Мизия и Скития, разграбени от готите, които две години по-рано се заселили в тези области в качеството им на римски федерати. Потвърждават го и най-късните монети, открити под пласт въглени и начупени керемиди в наоса. Върху тях са ликовете на императорите Валентиниан I (364-375) и Валенс (364-378). След този погром храмът не е възстановяван. През V или VI в. значителна част от сградата е разградена до нивото, на което е запазена до днес. През 544-545 г. храмът е ударен от морска вълна и го засипва земна маса, която се свлякла от североизтоок. Природното бедствие е запечатало плътно храма и подобно на древния Помпей го съхранило до наши дни.
Днес храмът на Кибела е обявен за Национален паметник на културата, който тепърва предстои да бъде укрепен и представен като културно-историческа дестинация в България. Находки се намират в Историческия музей, където експозиционните зали бяха ремонтирани по проект на фондация "Америка за България" на стойност 49 хил. долара, като с тях освен ремонтни дейности, се извърши и реставрация на 38 експоната - открити в храма. Реставрирани са статуи на богинята - майка, храмовия фронтон с изображение на бог Хелиос и други. Целта е за новия туристически сезон залата с находките от храма да могат да бъдат видени от гостите на Белия град.”

Кибела (среща се и като Кимема, Диндимена) (на гръцки: Κυβέλη; Megále Meter; на латински: Kybele, Cybele; Mater Deum Magna Ideae или Magna Mater) е фригийска богиня, считана за Майката-земя. Почитали я в големи части на Мала Азия (около планината Ида, в Лидия, Витиния, Галатия) както и в Тракия. Кибела е наричана още и Велика майка, Майка на боговете и всичко живо на земята, на възраждащата се природа и на нейното плодородие. Олицетворява силите на природата, покровителка е на планините, горите и зверовете.

Богинята обединява в себе си двата пола, в знак на това нейните жреци - гали, сами се скопявали. Спътници на богинята били корибантите, куретите и дактилите в планината Ида. Към средата на I хилядолетие пр.н.е., чрез гръцките колонии в Мала Азия, култът към нея проникнал и в Гърция, където богинята се отъждестявала с Рея.

Култът на Кибела (Magna Mater) е въведен в Рим на 4 април 204 пр.н.е., когато черният камък (метеорит), символ на богинята, е преместен от Песинт, (Фригия) и е поставен в Палатинския храм. В Рим Кибела се отъждествява с гръцката Рея и богинята на посевите и жътвата Опс. През 191 пр.н.е., в периода на Републиката в нейна чест са въведени празниците мегалезии. Изобразявана е в обкръжение на животни. Нейно свещено дърво е пинията, в която тя превърнала любимия си Атис.

През 2007 г. в Балчик, Бьлгария е открит храм на Кибела. Дьлбок е 3/4 М и е открит по време на строеж на хотел. В него са открити статуи, розети, мраморни плочи и др.

По материали от Интернет

 


Сходни връзки

ХРАМЪТ НА КИБЕЛА – В ЧУДЕСАТА НА БЪЛГАРИЯ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.49 секунди