изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-09-20 @ 17:41 EEST
ДВА ЛАПИДАРИУМА ПОКАЗВАТ ПОД ОТКРИТО НЕБЕ ЧАСТ ОТ НАСЛЕДСТВОТО НА ДОБРУДЖА    
КултураДва лапидариума изградиха съвместно Регионалният исторически музей и общината в Добрич. Директорът на РИМ-Добрич, Костадин Костадинов разказа, че в тях се показва културно-историческото наследство на Добруджа. „Вярно е, че спрямо други краища на страната Добруджа не е толкова богата на археологически находки, но и тук има изобилие от исторически ценности, някои от които – уникални за страната” – казва Костадинов. Идеята на двете институции е историята да бъде досттъпна за всеки и архелогическите находки да привлекат повече посетители в Добрич.
Лапидариумът в Лапидариумът пред Общината Артефакти от лапидариума пред Общината

Костадинов добавя, че и в миналото, и днес всъщност Добрич е най-големият град в Добруджа – и северна, и южна. Сред ценните открития на историци и археолози той посочва римската баня в града, ранно-християнска базилика, която еическите  в раойна на днешната стоматологична поликлиника, както и множество жилища от различни исторически епохи, които днес се намират в района на лозята на града, казва Костадинов. Сред значимите обекти на територията на областта е крепостта Залдапа, която е на територията на община Крушари, която е възникнала от тракийско време, била е римска крепост и после византийска, като накрая е била унищожена в началото на 7 в., като това е бил най-големия град в древна Добруджа. Костадинов добавя, че именно тази крепост е мечтата на археолога, защото не е подробно разработвана, но пък заради това е обект на иманярски набези, които търсейки златни монети, рушат голяма част от керамиката, която се открива там, пътна инфраструктура и римски пътища и множество други артефакти.

Думата лапидариум е с латински произход и означава място, където са подредени каменни археологически артефакти. Единият от двата музея под открито небе е разположен пред входа на археологическия музей, а другият – срещу общината. В тях са поставени археологически ценности, открити на територията на областта върху модулни кашпи,  които ще бъдат оформени с подходяща зеленина, след като самите обекти бъдат добре укрепени. Целият ансамбъл ще бъде изолиран от околното пространство със зелена колонада и пана, покрити с влечаща растителност. Предвидени са също места за сядане, идентификационни табели, както и  насочено осветление, което ще допълва музея на открито във вечерните часове.

В лапидариума срещу общината, където се извършва в момента укрепването на обектите, ще бъдат представени 12 археологически артефакта, открити през последните 50 години при археологически проучвания на територията на област Добрич. Общата им хронология е ІІІ–ІІ хил. пр. Хр. – ІХ в. сл. Хр., като по голяма част от тях датират от епохата на Античността и Средновековието. Сред изложените находки са мраморни римски милиарни (крайпътни) колони от селата Алцек и Оногур с надписи на латински език. Тези милиарни камъни в античността са играли ролята на съвременните информационни табели по магистралите, от които добиваме представа както за посоката на движение, така и за оставащото разстояние до крайната ни точка на пътуването. В древната римска империя многолюдното население и войска са се ориентирали именно по такива камъни. Като любопитна подробност Костадинов посочва, че единият от двата милиарни камъка, открити в Добруджа и изложен сега, е от времето на първия тракийски император на Рим Максимин Тракиец, който е управлявал между 235-238 г. пр. Н. Той е бил един от първите войнишки императори, като камъкът е открит близо до тервелското село Оногур, където и днес личи стар римски път. Сред обектите е и антична ара (по-малък олтар за жертвоприношение) с латински надпис от с. Коларци, антропоморфна стела (каменна баба) от могилния некропол в село  Плачи дол, три средновековни жертвеника, каменна база (пиедистал) от статуя с латински надпис, надгробни паметници и два късноантични мраморни архитрава (каменни греди в основата на фронтона или над врата).

В двата лапидариума са показани каменни артефакти и от крепостите Адина и Палматис, открити в Добричко, както и крепостта Св. Кирил. Любопитна находка в лапидариума пред археологическия музей в етнографски комплекс „Стария Добрич” е базалтова колона, която преди около месец историците пренесоха в двора на музея. Самата колона е около 3 т. „Там се намира и една колона, открита в семо Абрит, на която има надпис с прабългарски руни, който още не е разчетен от специалисти. Върху  нея има и един интересен знак, който някои наричат знака на рода Дуло, други – знака на Тангра, така нареченият ипсилон с  двете хасти, който всъщност е бил знакът на слънцето в религията на прабългарите” – разказва още Костадинов.

Тъй като Добруджа е била и винаги се свързва със земеделие, не липсват и такива артефакти. В „Стария Добрич” са изложени два големи долиума – това са антични съдове за съхранение на жито и зърнени култури.

Идеята е да се намери решение на един стар проблем на добричкия музей – липсата на сграда, тогава Костадинов заявява, че ще може на жителите и гостите на града да бъде показана много по-голяма част от богатото наследство на културната институция. „Факт е, че нашият музей в Добрич е единственият регионален исторически музей в страната, който няма собствена сграда. Ние имаме множество сгради, които са пръснати в града, като площта в тях е малка и не позволява да бъде подредена голяма експозиция” – добавя Костадинов. Той добавя,че като ръководител си е поставил това като основна задача. НДТ

 


Сходни връзки

ДВА ЛАПИДАРИУМА ПОКАЗВАТ ПОД ОТКРИТО НЕБЕ ЧАСТ ОТ НАСЛЕДСТВОТО НА ДОБРУДЖА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.25 секунди