изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-09-21 @ 04:50 EEST
Археологът доц. Бони Петрунова: Огромен е потенциалът на нос Калиакра за привличане на туристи    
ИнтервютаДоц. д-р Бони Петрунова, зам.-директор на Националния археологически институт с музей при БАН и ръководител на археологическите проучвания на нос Калиакра, в интервю за Агенция „Фокус”.
PN 119-13 8.08.2013 КАВАРНА: Уникален кръст-енколпион с изображение на Богородица бе намерен още в първия ден от разкопките на нос Калиакра. Находката е открита случайно на място, което не беше планирано за археологически проучвания, съобщи доц. д-р Бони Петрунова, зам.-директор на Националния археологически институт с музей при БАН, под чието ръководство за пореден път се извършват разкопките. PN 130-13


Фокус: На какъв етап са разкопките на нос Калиакра?
Бони Петрунова: Почти сме в средата на времето, което сме определили за проучвания тази година. Така, че сме на средата на този един месец, който правим разкопки на нос Калиакра.
Фокус: Какво представлява т.н. „пръстен-убиец” и къде точно е намерен?
PN 131-13Бони Петрунова: Пръстенът е средновековен. Представлява една плоска халка при, която има припоена кръгла касета, украсена със стенолация и отстрани на касетата има специална дупка, от която може да се сипва вътре нещо или да се изсипва. Намерена е във вътрешния град на Калиакра. Крепостта се състои от цитадела, където е обитавал Добротица или друг владетел, който управлява. Във вътрешния град живее аристокрацията – болярите, висшите военни, висшето духовенство. Там са и църквите на Калиакра. И точно там, в този църковен комплекс, заварихме при началото на разкопките едни нерегламентирани изкопи във връзка с направата на ВиК. При разчистването на този сектор намерихме и този пръстен.
Фокус: За какво свидетелства той?
Бони Петрунова: Той е част от една доста богата колекция, която в продължение на вече три години попълваме. От момента, в който започнахме разкопките около църква номер 2 и в църковния комплекс на вътрешният град, попаднахме и на некропол. Проучваме и самата църква „Света Богородица”. И там намираме различни предмети, накити, лични вещи, църковни принадлежности, които показват, че става въпрос за по-висшата прослойка, така да се каже на Добруджанското господство, тоест най-приближените до Добротица. Намирането на този пръстен в този контекст, тоест между другите предмети, показва, че той е част от нещата, които е използвала аристокрацията. В случая за съжаление за не толкова добри неща, вероятно за отстраняване на противници във властта. Той самият не е такъв, демонстративен, атрактивен, по-дискретен е макар, че е хубав. Направен е от бронз с гравирани украси, но целта му е да не се набива на очи, а просто да бъде извършено с него това пъклено дело, за каквото е предназначен. Това е, така да се каже логично и нормално, като се има предвид какви политически страсти са кипели тогава, тоест нищо ново под слънцето, с тази разлика, че сега е много по-хуманно. Имаме информация от историческите извори за противоборствата между Добротица и Генуа, с която той воюва, с италианската република, тъй като е пък съюзник на Венеция. Имаме информация и за противоборствата между самия Добротица и неговия син, престолонаследникът, тоест човекът, който чака да наследи Добруджанското господство и в крайна сметка го наследява през 1385 година. Това е неговият син – Иван Тертер. Така, че можем само да гадаем кого точно е обслужвал този предмет. Всеки случай той е с повече византийска, респективно българска изработка, доколкото ние тук имаме един общ културен модел през XIII - XIV и началото на XV-ти век и не мога да го набедя, че е внесен от Запад. Но поръчката може да дойде отвсякъде. Било от геноатските противници, които искат да отстранят Добротица, било от вътрешни противоборства към двор, било от Иван, който иска да се отърве от опеката на баща си. Могат да се правят различни предположения.
Фокус: От кога точно датира този пръстен?
Бони Петрунова: Най-точното, което мога да дам като определение е края на 14-ти, началото на 15-ти век. Във времето, когато се сменя властта. Тоест, когато умира Добротица и властта поема неговият син Иван Тертер. Така, че горе-долу от това време е. Разбира се, питаха ме и какво би могло вътре да се сложи. Нямам такива изследвания, не мога сега в момента да кажа, но предположенията ми са, че е приготвен за толкова дискретен начин за отстраняване, би трябвало да е някаква отрова, която да не дава ярки, моментални признаци, а по-скоро да даде симптоми за болест, за да не предизвика подозрения към този, който иска да отстрани противника си.
Фокус: Има ли някакви свидетелства на коя ръка и защо точно на нея е носено?
Бони Петрунова: Почти съм сигурна, че зависи от ръката, която го е носила, защото знаете, че има мъже с по-тънки пръсти, но или на малкия или на безименния пръст, но със сигурност на дясната ръка. Тоест ръката, с която се налива вино, с която се поднасят нещата и т.н. Даже се направи опит точно как може да стане това действие и наистина се получава, повярвайте ми.
Фокус: Очаквате ли да намерите още подобни находки?
Бони Петрунова: Точно подобни едва ли, но Калиакра е доста богат обект. За съжаление ние копаем винаги с доста ограничени средства, работници и т.н., но винаги успяват да ме изненадат с нещо интересно. Така, че съм сигурна, че ще има и други интересни неща. Даже на първия ден открихме един великолепен, късен кръст-енколпион. Те служат, за да се поставят вътре свети мощи и някакъв друг свещен предмет. Нашият е цял, затворен, Богородица е изобразена в цял ръст с детето Христос в ръцете си. Великолепна изработка, отново от XIV-ти век.
Фокус: Коя е най-интересната находка, открита досега на разкопките на нос Калиакра?
Бони Петрунова: Аз съм написала една книга, която се казва „Богатството на Калиакра” и съм се опитала за всяка от находките да дам история, която да обясни, да разкаже какво прави находката толкова любопитна, защото, когато се разглеждат само предмети в музея, това не дава достатъчно информация за всички. Не дава достатъчно информация, за да си представиш съответната вещ, независимо от какъв метал се води или какъв материал. Натрупват се доста интересни неща. Най-интересното от моя гледна точка беше откриването на една яма с направена магия в нея. Това много силно ме впечатли, защото никога не съм откривала такова нещо и рядко се намира. То беше в един детски гроб, края на гроба беше оформен като яма с камъни и вътре в този кръг бяха намерени връх на копие и един железен клин, забит в самата скала. Там имаше следи от животински косми и т.н. това са всички данни, че е извършен някакъв ритуал. Не знам какъв ритуал може да се извърши в гроб на дете, с тези железни предмети, които знаем, че винаги са свързани с някакви такива действия. Това много силно ме впечатли.
Фокус: Срещали ли сте досега при разкопки такъв пръстен?
Бони Петрунова: Не. И тезата ми е само хипотеза, разбира се, но почти съм убедена, че би могло да се използва и за това. Нямам друго прагматично обяснение, за начина, по който е оформен самият пръстен.
Фокус: Тоест, за първи път такъв пръстен се открива в България, при разкопки?
Бони Петрунова: Така ми се струва. Разбира се, ще проверя литературата, ще проверя друга информация, но аз поне не съм срещала такова нещо. А и какво друго би могло да се сложи вътре - някакъв аромат, за да привлича, но пръстенът все пак е мъжки и не вярвам. Той е много тесен, за да се пъхне някъде свитък с някакво тайно писмо. В по-късното Средновековие имаме такива, условно да ги наречем бижута, накити и такива предмети, които всъщност са амулети. В тях се скрива някакъв текст от Библията или Корана, които да предпазват неговия носител, но този пръстен е много малък за тази част. Да не кажа, че също не ми се вярва, така, че остава тази версия, като разбира се всеки разполага с хипотези, това е моята.
Фокус: Какви други находки и артефакти открихте при разкопките тази година, през този сезон?
Бони Петрунова: Пръстенът и кръстът-енколпион са най-впечатляващите, най-атрактивните. Намираме обичайните златни обици, сребърни обици, имаме много части от облеклото: апликации, копчета, които ни дават възможност да реконструираме самите дрехи на хората, които откриваме. Търсим много метални предмети, тъй като ние копаем и архитектура и некропол, така че навсякъде, където се откриват и използват метални детайли, ни дават възможност да реконструираме, било вида на сградата, било инструмента, който е използван, керамика много голямо и добро количество. Повече ще мога да кажа в края на месеца, когато все пак имам цялостен поглед върху нещата. Тъй като ние работим ежедневно и след това почистваме предметите, търсим техни паралели, аналози, така че след целия сезон ще мога да кажа повече. Много са монетите, които откриваме. Всяка година ние имаме едно сериозно количество монети на Калиакра, тъй като тя е била пристанище, била е столица, виден търговски център и по море и по суша и имаме монети от около 20 различни държави и империи с обръщение, представено при нас. Имаме и от Средновековието и от Античния период, най-разнообразни сръбски грошове, монети на българските царе: на Иван Александър, на Иван Шишман, на самия Добротица, дори от по-уникалните открити монети, са били на сина му Иван Тертер. Така че доста са ни богати и впечатляващи всяка година колекциите. Между 100 - 150 предмета открихме, макар че работим за много кратко време, реално от около 20 дни са разкопките.
Фокус: Какво друго забележително открихте при предишните разкопки? Вие споменахте отчасти, но все пак нещо?
Бони Петрунова: Аз съм много доволна, че от 2010 година досега, за три години, ние буквално върнахме към облика на Калиакра една от най-великолепните и църкви „Света Богородица” или както се води към параклиса на Калиакра - църква номер 2. Изцяло сме я проучили, имаме даже готовност, ако някой прояви желание, през Министерство на културата, защото в случая това е резерват, да я възстанови, тъй като тя се оказа страшно интересна, много добре направена и очевидно много почитана. Преди две години, точно на 15-ти август, когато установявахме ориентацията на църквата и по всички дадености - кой е патрона й, намерихме и един печат с изображение на Богородица, което беше малко мистично преживяване, защото това е голямо съвпадение на тези Богородици, които намираме. Интересно е и това поклонение пред Богородица. Обикновено, това е църквата, която най-силно се почита. Също ми направи много добро впечатление, че църквата има много добра експозиция и на самия нос. Така, че се прави визуална връзка с една друга огромна три-корабна базилика, която е стояла на нос „Чиракман”, над читалището в Каварна. Представете си морето, когато забият камбаните на двете църкви, на изгрев слънце на религиозен празник. Това е наистина едно силно преживяване за всички богомолци.
Фокус: Срещате ли някакви затруднения по време на разкопките?
Бони Петрунова: Нашите затруднения идват не толкова по време на самите разкопки, защото сме напълно наясно с какво сме се заели. Отдавна сме свикнали с вятъра, с дъжда, със студеното и с горещо време, с прахоляка. Навсякъде има много силен вятър. Това, което повече ни тормози, е липсата на една концепция за финансиране на археологическите прослушвания в България въобще. Това трябва да бъде поддържано от държавата, да бъде много добре регламентирано, защото България е богата страна. Мен ме боли сърцето, когато изоставим някой обект, който не може да бъде разработен или не може да бъде до проучен и труда на толкова много хора и толкова много интересна информация просто се забавя във времето. Затова трябва да има някакви планове, трябва да има абсолютно и пълно съдействие. При цялото ми уважение към всички общински власти, мисля че археологията е въпрос на държавна политика, защото тя опазва паметта на нацията и затова, трябва да има наистина една държавна концепция, за това как се правят тези проучвания, с какви средства, с какъв темп, така че или да не откриваме, да не започваме неща, които не можем да открием или всичко да върви успоредно. Проучва се, консервира се, спасява се, предлага се на туристите, на всички, които искат да го видят. Другото, което ме тревожи, че все повече търсим атракцията и все по-малко мислим за възпитателната страна на това, което вършим ние. Някак си се скъса връзката. Много съм щастлива, че напоследък има много млади хора, които се интересуват. Прескочиха се едно-две поколения и сега изведнъж виждаме по-малките как показват жив интерес към всичко, каквото може да разкаже един археологически, исторически паметник.
Фокус: Как е решен въпросът с реставрацията и консервацията на обекта?
Бони Петрунова: Специално за Калиакра - доста добре. Когато ни отпускат средства от общината, ние ги планираме така, че да имаме за разкопки и за т. нар. полева консервация, което означава, че всичко, което изкараме като архитектура, няма да бъде съсипано, тоест има стенички, които не си заслужават. Те са описани, снимани и т.н. няма за какво да се пазят. Изсипваме, както и гробниците разбира се, но това, което трябва да бъде запазено, веднага се прави полева консервация на място. Така, например църквата, когато я започнахме, въобще не личеше на панорамата на Калиакра. Сега всеки, който посети Калиакра, може да я види. Тя е много добре укрепена, наредена със същите оригинални камъни, под наше наблюдение и с консултацията на архитект. Всичко това се прави както трябва и чака този момент, който е един по-скъп етап, но тя може да дочака такъв момент, защото първичната консервация е направена. Аз съм от тези привърженици на тази тема, че трябва успоредно да вървят нещата, особено, когато се копае архитектура. Защото примерно с един великолепен архитект, който е и награден, за това, че прави много добри проекти, за паметник на културата и така имаме добър синхрон, не само на Калиакра, но и на още няколко паметника като Перистера, край Пещера - една великолепна крепост, като паметниците около Ивайловград и т.н. Непрекъснато се опитвам и търся помощ за това което трябва веднага да бъде спасено. Това е целта. Не е въпрос само да извлечем информацията, а и да я оставим на времето.
Фокус: Какво е историческото значение на Калиакра?
Бони Петрунова: В малко по-старата историческа литература от преди, например средата на XX-ти век и до към 70-те години Калиакра е един от признатите, но спорни паметници. Ще започна от това, че някои не признават Калиакра за столицата на българския владетел Добротица, въпреки, че има абсолютно официален извор от немски рицар, който казва: „Аз заварих три Българии, едната от тях беше със столица Търново, втората беше със столица Видин, а третата беше със столица Калиакра”, и това е имено Добруджанското господство на Добротица. Крайно време е да си признаем и да приемем, че този болярин е успял в един момент да се еманципира, да създаде собствено княжество, макар и малко, на малка територия, но той пък оставя името си на цялата област, цяла Добруджа е кръстена на Добротица. Явно за времето, в което е управлявал, е имал огромно влияние. Първоначалната столица на деспотството е била Карвуна. Този град все още не е намерен и с голямо любопитство и за изследователи, и за археолози, но след това столицата се основава на Калиакра, така че това е една от старите български столици. Трябва да си го признаем, че за първи път Добротица създава Черноморски флот, Средновековен български Черноморски флот. Това също не можем да отминем. Вярно е, че е с помощта на Венеция, вярно е, че ние нямаме от създаването на българската държава, морски традиции и това трябва да бъде отчетено. Имаме гръцкия флот и т.н., но ето той създава собствен флот. Да не говорим за огромните политически и дипломатични действия, които извършват спасявайки Иван Срацимир, другият син, големият син на цар Иван Александър и владетелят на Видинското царство в плен от Добротица. Той тръгва с 1000 души конници, по препоръка на брат си да помогне на Ана Савойска и малолетния император, за да не загубят престола си и т.н. Изключително интересна история, безспорно свързана с България, тъй като той самият никога не отрича своите контакти, макар че получава деспотска титла във Византия, той непрекъснато помага за политиката на българските държави, за това, че те са много разпокъсани в момента. А лично мое откритие за тези години разкопки тук е, че когато започват постепенно да падат една след друга отделните владения на България, да бъде завладяван от Османците, вратите на Калиакра отварят предградието, което е доста огромна територия, то цялата Калиакра е 150 декара, за да могат да потърсят някакво убежище и не искат да останат под властта на Султана, да намерят убежище при тях, при Иван Тертер, той става васал и отново може би става васал, за да може да опази още малко, по-дълго, колкото е възможно своето господство. Много може да се разказва.
Фокус: Какво е значението на обекта за община Каварна?
Бони Петрунова: Доста голямо. Музеят в Каварна е пълен с изключителни находки. Обектът има и икономическо значение. От Калиакра има приходи. Ако не се лъжа, Калиакра се нарежда някъде в тройката или петицата от паметници и обекти като Велико Търново и т.н., които по приходи от билети, от търговия, която се води и т.н., са добре. Тук е интересното, че отново не специално за Каварна, но в национален мащаб няма отново една държавна политика. Аз смятам, че ако от всеки, който използва културното наследство за търговска или друга дейност, взима дори и някакъв минимален процент, никога държавата или Министерство на културата няма да има проблеми с поддържането на тези паметници, но за съжаление това не се прави.
Фокус: Какъв е потенциалът на обекта да привлича туристи?
Бони Петрунова: Огромен. Познавам много обекти и нос Калиакра е изключително добър обект. Той е много достъпен, има изградена инфраструктурата, има способности да влизаш вътре в крепостта, може да се влезе с кола, има тоалетни, заведения и морето е наблизо. Северното Черноморие е малко по-бедно от към големи плажове, защото не се е застроил като Южното Черноморие. Така че бих казала, че това е един културен обект от супер класа, който предлагат туристически услуги. Има какво да се развива, но е въпрос на разработване на този обект.
Цветелина ПЕНЧЕВА
http://www.focus-news.net
 


Сходни връзки

Археологът доц. Бони Петрунова: Огромен е потенциалът на нос Калиакра за привличане на туристи | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.16 секунди