изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-10-19 @ 11:40 EEST
ДЕЦАТА СА ЧИСТИ, ИСКРЕНИ, ЛЪЧЕЗАРНИ И КОНТАКТЪТ С ТЯХ МНОГО МЕ ОБОГАТЯВА    
Интервюта Румяна Стоянова - директор на Школата по изобразително изкуство към народно читалище "Йордан Йовков-1870 година", пред НДТ

- Г-жо Стоянова, бихте ли се представили за читателите на в. "Нова добруджанска трибуна"?

- Казвам се Румяна Стоянова. Художник съм по професия. Преподавам в Школата по изобразително изкуство в читалището вече 24 години. Специалностите ми са "Керамика" и "Живопис". С преподавателска дейност се занимавам по-скоро като социален контакт, защото нашата професия изисква абсолютно уединение в ателието. Успоредно с това си работя нещата, рисувам живопис основно и иконопис.

- Как попаднахте в Школата по изобразително изкуство, тя вече е съществувала. През годините какво се случи в нея?

- В школата попаднах съвсем случайно. Аз съм възпитаник на тази школа от много малка. След като завърших образованието си керамиката беше атрактивна като специалност, не беше достатъчно добре развита в школата, тъкмо започваха някакви наченки. Аз запознах основно с цел да развия точно тази специалност. Във времето така се случи, контактът с децата, моята привързаност към тях и тяхната към мен ме задържаха изненадващо толкова дълго. Не съжалявам за този контакт и за моя избор, защото той страшно много ме обогатява. Децата са много чисти, искрени, лъчезарни, дават ми идеи, съответно ги обменяме. Този контакт и много полезен за един творец. Защото всяко ново нещо, което започва, то е от детския непринуден труд, който ние като професионалисти, като специалисти можем да доразвием и да превърнем в нещо наистина качествено и стойностно. Така че ползите са взаимни.

- Колко деца са преминали през тези 24 години през школата?

- Много са децата. Имало е периоди, в които лично аз съм работила със 140 деца. Хиляди деца са преминали от тук. Много голяма част от тях са продължили да се занимават в тази сфера - като художници, архитекти, ландшафтни архитекти, инженерни дизайнери. Това мен ме радва. Защото процесът на обучение е доста дълъг. При нас, за разлика от другите подобни форми, няма възрастово ограничение, не е детска школа. А всъщност може от съвсем малки деца до възрастни вече хора да се обучават. Това дава възможност, ако детето започне на една по-малка възраст под формата на игра, на забавление да се превърне в нещо много сериозно. Изобразителното изкуство е страшно обширно, необятно като възможности. Аз лично се старая да им давам поглед и представа за повече специалности. Опитват от всичко.

- Какво изучават всъщност децата в школата?

- В школата се започва, разбира се, с общото понятие рисуване. Това са детски, по въображение рисунки. След това натурно рисуване, понеже децата нямат такава зрителна памет аз ги изкарвам навън да рисуват на пленерни участие. От там си правят скици, гледат как изглежда природата в действителност, как са точно нещата. Защото нали знаете термина - Всички хора гледат, но много малко виждат. Така че ние се учим да виждаме нещата, да ги запаметяваме и след това да ги прилагаме в рисунките. В началото реалистично се опитват да ги направят нещата, по-истински. След това се откъсват от този реализъм, правят нещата по-абстрактни, показват свой почерк и свое виждане и това вече е чисто творчество. След това започваме да се разделяме, да се обучаваме по различните специалности. Запознават се, разбира се, според възрастта, в началото по-елементарно, после по-сериозно, с графиката като понятие, като техники, като възможности, какво предлага и какво е възможно да се направи с различните изразни средства. След това с живописта, тя е също много интересна, много богата, работим с повече материали, цветове. Все пак те са малки. Например, графичните техники са много сериозни гравюри. Най-общо имат представа за какво става въпрос. След това вече са пластичните изкуства - керамика, скулптура, моделират. Имахме възможност до скоро да ги изпичаме, да ги докарваме до някакъв краен етап нещата. Рисуване върху стъкло, различни видове, дори витражна техника, която е малко по-сложна. С текстил също се занимават, не само рисуване на плат. Мъчат се и да тъкат. Иконописта също е заложена. Много е интересно за децата, защото там залагаме на каноничната иконопис. Придобиват елементарни познания за религията, кое как се изобразява, как се нанасят, върху какви материали боичките, лакови покрития, интересно е за тях. Всяко поколение си има различни интереси. Интересуват се от бижута, от най-различни неща. Аз се старая с моите познания, които непрекъснато развивам в годините, да съм адекватна на тяхното искане, на тяхното търсене и да мога да им помогна да го усвоят. От там нататък вече отиваме в периода за подготовка за кандидатстване, 6-7 клас, за средните национални училища по изкуства. Там се изисква вече специална подготовка по определени правила на самото училище. И другата много важна насока е подготовка на кандидат-студенти. Предлагам подготовка за всички ВУЗ-ове в страната и в чужбина. За там се подготвят специални порт-фолиа, непрекъснато се следи какви са изискванията. За моя радост няма неуспешни опити в годините. Трудът наистина е много голям, много голямо е старанието - на децата и на мен. Успехът на децата - това за мен е радостта от положения труд.

- Какво най-много обичат да рисуват съвременните деца? Споделихте, че всяко поколение има различни интереси. Към какво са насочени интересите на децата днес?

- Сега основно са завладени от много интересната анимация, която гледат, анимацията, която е в компютърните игри. И основно като че ли това е, може би при около 90 процента от децата. Не само да рисуват героите, които виждат, които са им явно много интересни, а и те да създават свои. Което ме навява на мисълта, че може да се замислим за някаква такава компютърна анимация. Разбира се, това изисква много мощна техника, много скъпа. Ако имаме възможност ще е много добре. Защото може да се получи продукт, който да е създаден от деца за деца. И може би те ще улучат повече потребността на своите връстници отколкото вече зрели аниматори и творци. Това е основното. Просто с развиване на техниката някак си реалистичното рисуване не ги привлича, по-скоро са творчески настроени, което е хубаво.

- През годините имате много участия в конкурси - и национални, и международни, много награди. Бихте ли разказали за тях? И защо трябва да се участва в такива състезания, какво дават наградите на децата?

- За мен е насока, в никакъв случай не е приоритет. Имаше време, в което информацията беше ограничена. И аз си спомням, когато получавахме първите покани за международни конкурси беше голяма провокация за нас - да излезем зад граница с нашия труд и да видим как сме на фона на всички останали. Защото и до ден днешен смятам, че нашето изобразително изкуство, руското също са на едно ниво, което все още не е достигнато от западния свят. И действително е така. На много конкурси ни канят и е нормално, защото школата е с доста дълга история и ние вече сме завоювали някакви позиции, показали сме някакво качество и ниво. А повечето големи, мащабни конкурси, които се спонсорират от елитни спонсори, изискват някакво ниво. На тях не може да участва всеки, който е намерил просто информация, а се участва със специална покана. Издирва се информация за наградени вече участници, за да няма чак такава огромна маса. Защото е много трудно и сложно да се журират хиляди творби. Те си правят още в началото една селекция, подбор на участници. Имаме много покани във времето.

- Кои са най-ценните конкурси, в които сте участвали?

- Много са. В Япония участвахме и участваме в няколко конкурса. Те са вече под егидата на големите японски телевизии, на УНИЦЕФ. Във Финландия участваме. В Македония на този етап сме спрели, защото ние поредни години вземахме все призовите награди, участия в пленери. Дала съм възможност на колегите да се изявяват, ние са насочваме към други места - Унгария, Полша, много са държавите. Също така и в България. Защото в един момент специално нас ни познаваха повече в чужбина, в България като че ли загубихме малко позиции. Така че в последно време конкурсите, които се организират у нас, гледам да не ги игнорирам. Но правя подбор. Защото е много трудно. Когато децата са усвоили вече определени умения можеш спокойно да ги пуснеш на конкурс. Първо, при изпращане на рисунките трябва цялата колекция да е на ниво, за да впечатлят определени рисунки от това общо. Много е деликатен моментът, защото ако деца участват няколко поредни пъти в конкурси и не се забележат техните рисунки, макар че участваме като при спортистите - самото участие е важно,  много сме чувствителни, раними натури сме творците. Гледам да ги няма тези разочарования и докато децата не са добре подготвени не участват в конкурси. Но пък едно участие в национален конкурс, в международен, с една награда - това дава страшно голям стимул за децата. Много се радват, щастливи са. Пък и това е някакъв резултат, колкото и относителен, според мен, някаква оценка на труда им. Което е добре. Те на тази възраст не могат да разберат, че това е всъщност един занаят. И могат да го практикуват винаги. В каквато и да е област да работят, дори като арт-терапия може да се ползва, като хоби.

- Казахте - творците сме чувствителни. Какви всъщност са децата, които се занимават с изкуство? 

- Децата са много интересни. Доста по-различни са от масата деца. Тук го няма моментът както при езиково обучение или друго по-комерсиално, така да го нарека - родителят да запише детето си по свое желание. Тук децата се записват изключително по тяхно желание, дори и родителят да не желае. В този смисъл децата тук са страшно желаещи да попият абсолютно всяка информация. При нас заниманието е час и половина. За този час и половина има моменти, в които аз говоря на децата и те са толкова задълбочени в това, което правят, че не ме чуват какво им говоря. Просто откъсват се и действително са като истински творци. Ако човек влезе и ги наблюдава попада в една атмосфера, в която трудно можеш да ги видиш тези деца в училище или където и да е. Тук обменят информация, темите са свързани основно с рисуването. Обогатяват се, разказват кой какво е прочел, кой какво е видял, каква изложба е посетил. Настъпва едно безвремие. Влизат изнервени от училище, натоварени, с някакви проблеми техни си. В края на часа вече те сами си споделят - Чувстваме се по-спокойни, готови да се приберем. Аз така си правя часовете, че да могат след училище веднага да минат през школата и след това успокоени да се приберат и да си подготвят нещата за училище. Мисля, че освен знанията, които получават, им действат страшно позитивно тези занимания, защото психиката им релаксира по някакъв такъв приятен начин.

- Бихте ли разказали за предстоящата нова учебна година. Записват ли се вече деца? Ще има ли нови моменти в работата в школата?

- Ние вече сме готови да посрещнем децата. Има интерес, все още е запитване, защото учебната година при нас започва през октомври. М. г. експериментирахме - рисувахме върху камък, върху други материали. Видях, че е интересно за тях, защото наистина те имат възможност в къщи да рисуват върху хартия, върху платно. Тази година съм решила да експериментирам, да рисуват върху по-различни материали. Надявам се, че ще им бъде интересно. Пък и повечето неща ние ги мислим заедно, като идея. Имаме си задължителен учебен план, по който работим, но имаме достатъчно време, през което можем да правим нови неща. И понеже дистанцията между ученик и преподавател е много скъсена при нас, ние сме основно приятели, всеки си споделя от какво има интерес, какво желае да научи. И по този начин реагираме и го правим. По принцип записваме деца от 4-годишна възраст нагоре. Да не се притесняват родителите, че децата са малки, програмата е съобразена с тяхната възраст, разделяме ги на групички. Другото, което е хубаво при нас е, че могат да си избират дни и часове, когато им е удобно. Ние се съобразяваме с тяхното желание, с тяхната възможност. Тук политиката е гъвкава, можем да им предложим винаги занимания в удобно за тях време.

Разговаря Мариела БОНЧЕВА    

 


Сходни връзки

ДЕЦАТА СА ЧИСТИ, ИСКРЕНИ, ЛЪЧЕЗАРНИ И КОНТАКТЪТ С ТЯХ МНОГО МЕ ОБОГАТЯВА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.10 секунди