изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-11-13 @ 01:23 EET
10 ГОДИНИ БЕЗ ХРИСТО ГОСПОДИНОВ    
Новини
Личност, оставила блестяща творческа следа в историята на Добрич и Добруджа
Христо Господинов
1945 – 2003


        Роден е на 6 май, 1945 г, в село Краище, в ден, на който са съвпадали най-големите християнски празници – Великден и Гергьовден. Според народните вярвания, това е знак за необикновена съдба, знак за специален човек. И, той наистина бе такъв. Не само в сърцата и спомените ни, като роднина, познат или приятел, но и като личност, оставила блестяща творческа следа в историята на Добрич и Добруджа.
Той бе от хората, които определяме като широко скроени. Неговите творчески ръце раждаха за нов живот естествените материали – дърво, метал, глина, камък, текстил. Той виждаше и намираше техника и технология да им вдъхне живот, да ги одухотвори и да ги превърне в произведение на изкуството, будещо удивление и... въпроси.
Работеше еднакво успешно във всички основни жанрове на изобразителното изкуство – живопис, графика, скулптура, приложно изкуство. В Художествена гимназия “Илия Павлов” в гр. София той – селянчето от с. Краище, ученик на Тодор Балев е приет на първо място. Там показва, че е трудолюбив, скромен, упорит и талантлив. Това го отличава от съучениците му. За да се издържа, работи като мияч на чинии в сладкарница, също и в тухларна, помага в селскостопанската работа, прави няколко стенописа Сграфито в Генерал Тошево.
Започва да тренира бокс – това в съчетание с наследената от родителите здравина, го прави изключително силен. Сила, която запазва до сетия си дъх.
Завършва гимназия през 1965 г. Прякора “Печката “ идва, когато, закъснявайки за училище, обяснява, че е изхвърлил стара димяща печка - приспала всичките му приятели, които гостували тогава и щели са да бъдат задушени, ако той по чудо не се събужда и успява да ги спаси…
След завършване на Художествената академия през 1972 г., талантливият студент, минал през семестри, освен по приложна графика и плакат, а и през керамика, металопластика, текстил, има кратка специализация в Полша. Христо започва работа като главен специалист – художник в Община град Добрич.
Всички жители и гости на град Добрич се възхищават на голямата за размерите на града пешеходна зона. Но, едва ли някой се сеща чия е била идеята, и кой е бил оня, който ревностно е отстоявал запазването ù. Още на следващата 1973 година Христо Господинов разработва проект ”Естетизация на средата, в която живеем” с основна концепция освобождаване на центъра на града от автомобилите. Проектът е реализиран през 1975 г.
По този начин Добрич се превръща в първия град в България с принципно нов дизайн в хоризонталната планировка, изградена на нов принцип, в който ЧОВЕКЪТ е главния фактор.
Десет години Христо Господинов е председател на клуба на “Младата художествено-творческа интелигенция”.
Инициатор и спонсор на клубове, съюзи, симпозиуми. Сред основателите е на Ротари клуб – град Добрич през 1995 г. Основател е и главен координатор на клуб “Човек и природа”, председател на УС на Сдружение “Тан Нак Ра”.
Христо се проявява и като успешен и способен бизнесмен, с усет за новото и търсеното.
Погледнат от разстоянията на времето и пространството животът на Христо е един живот на бързи, много бързи, понякога зашеметяващи, обороти. Толкова бързи, че не би могло да не изгори от високата скорост.
И той изгоря, но остави следа в културния живот на Добрич, но не просто следа, краткотрайна, мигновена като мълния или метеорит, а като от комета, като млечния път, по който вървим в пешеходната зона или на крилете на семейните мечти, пораждани и от устрема, пламъка и красотата на Ритуалната зала на Добрич.       
Участва в 12 общи национални изложби, организира 15 самостоятелни изложби в София, Пловдив, Варна, Стара Загора, Добрич. Участва в самостоятелни или колективни изложби в Русия, Италия и Франция. Това е в едри щрихи форумното творческо присъствие на Христо Печката.
Той можеше да се радва на всичко в природата, да се любува на застиналото като тепсия море, на грохота на прибоя на морските вълни.   
Черпеше с пълни шепи от живота, но и създаваше със замах, с едър щрих или с прецизен финес. Вдъхновяваше се и претворяваше красотата на жената, която радва окото, сърцето и душата. Увличаше се, вдъхновяваше се от прелестите на родния край, от хармонията в поетичното ù отражение и много сполучливо в цикъл от графики я илюстрираше.
Вълнуваха го космическите теми на древните митологии, скритите връзки между явленията, сакралните знаци в природата, отразени в творбите му. И, ако днес се срещаме с изкуството на Христо Господинов – Печката, то е защото краси града ни – училища, обществени сгради, в Художествената галерия и сбирките на приятели. Съществуването на Градската галерия на град Добрич, поместена в бившето полицейско управление по румънско време, също е по настояване и със съдействието на Христо Господинов. През 1985 г. той дарява на галерията рисунка на Владимир Димитров – Майстора, откупена от него като студент.
В областта на декоративно-монументалните изкуства – има реализации в обществени сгради, училища, банки, както и на площади. Има изработени 20 мокри фрески, 10 сухи фрески, 5 пана «Сграфито», 9 мозайки в змалт – цветен силикат, металопластики, пластики от камък – в центъра на град Балчик, пластики бетон в центъра на град Добрич и град Тутракан.
Има 29 пана, изпълнени в техника рисувана керамика. Най-голямото е с площ 400 кв. м и се намира в хотел “Марина” в курортен комплекс “Слънчев ден”, близо до град Варна.
За художника Христо Печката ни напомнят прекрасните два стенописа в концертна зала “Добрич”, изпълнени в техниката мокро фреско, трите стенописа в СОУ “П. Р. Славейков”, стенописите със сцени от живота и битките на българите в ПМГ “Иван Вазов”, както и гобленът в ритулната зала и металопластиката “Огън” там, каменното пано на една от фасадите на хотел “България”. Наследство за Добрич и Добруджа са стилизираните декоративни вълни в центъра на града, многобройните графични и монументални знаци в града и региона… 
Христо Господинов владееше всички технологии в областта на изобразителните изкуства – метал, дърво, камък, гоблен, графика в материал, грънчарско колело.
Всичките му творби, поотделно или заедно, са също така многопланови, многопосочни, многоцветни, многоизразни, многозначни, какъвто бе и той. Христо Господинов – Печката бе част от едно блестящо поколение - поколението на Светлин Русев, Величко Минеков, Крум Васев, Иван Нинов, Стоимен Стоилов и всички останали.
Нека пътя на душата му бъде светъл и не ни забравя, защото най-важното в живота му освен творчеството, бяха любовта към хората, към семейството и неговите приятели…

Ротари клуб – град Добрич
Сдружение „Тан Нак Ра” – град Добрич
 


Сходни връзки

10 ГОДИНИ БЕЗ ХРИСТО ГОСПОДИНОВ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.55 секунди