изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-11-21 @ 14:04 EET
Печелим или губим от членството в ЕС?    
Коментари

Равносметката 7 години по-късно…



Най-малката загуба е членският внос, който е 1 % от брутния вътрешен продукт или около 600 милиона лева годишно. За седем години това прави над 4 милиарда лева. По официалния обменен курс 4 милиарда лева са 2 милиарда евро, но по паритетна стойност, поради много по-ниското равнище на цените в България, те са равностойни на около 6 милиарда евро. За разлика от еврофондовете, членският внос се плаща веднага в началото на всяка година в брой, така че вече са платени около 4 милиарда лева. Дори само вноските на България в бюджета на ЕС, ако бъдат използвани правилно, ще има по-голяма полза за развитие на икономиката, отколкото от всичките средства от еврофондовете. 

България подаде молба за членство в ЕС през декември 1995 г. Преговорите с Европейската комисия започнаха през февруари 2000 г. и завършиха на 15 юни 2004 г. На 25 април 2005 беше подписан Договорът за присъединяване с предпазна клауза, която позволяваше членството на България да бъде отложено. Tази клауза не беше използвана и България се присъедини към Европейския съюз на 1 януари 2007.

Преговори между България и Европейската комисия в истинския смисъл на думата нямаше. Европейската комисия диктуваше своите условия, а българската страна се съгласяваше с всичко. Това по-скоро приличаше на безусловна капитулация на победена държава, отколкото на преговори между партньори.

images

Ролята на госпожа Кунева, която по-късно стана еврокомисар, се свеждаше до заплахи към своите сънародници с катастрофалните последствия, ако не бъде прието някое условие на Европейската комисия.

Българският премиер тогава, бившият цар Симеон Кобурготски, в интервю за италиански вестник заяви, че българите не са подготвени интелектуално за членство в ЕС и причината била в 50 години господство на марксизма, което довела до неадекватен начин на мислене.

Всъщност, неадекватни бяха единственно оптимистичните очаквания на значителна част от българите по това време и те нямаха нищо общо с марксизма. Според национално социологическо проучване от края на 2004 г., приблизително половината от българските граждани смятаха, че след като България стане член на ЕС, жизненото равнище ще се повиши и защитеността от престъпления ще нарасне.

Ориентацията на страната към присъединяване към ЕС, беше превърната от медиите и от основните политически партии в нова надежда за спасение от безработицата, бедността и престъпността. Редките гласове на скептиците се заглушаваха с обещания за златния дъжд, който ще се изсипе върху страната от еврофондовете.

Въпреки това управляващите не посмяха да проведат референдум за членството, защото се страхуваха от истински дебати по тази тема и не желаеха да разкриват съдържанието на водените преговори и на подписания договор за присъединяване.

Защо България толкова бързо беше вкарана в ЕС? Същото се отнася и за повечето бивши социалистически страни от Източна Европа, които дори изпревариха България. Така например, ГДР беше директно погълната в ‚обединена“ Германия през 1991 г. Повечето бивши социалистически страни от Източна Европа, включително три бивши републики на СССР, бяха приети в ЕС през 2004. За сравнение, съседна Турция стана асоцииран член на ЕС през далечната 1963 година и официално кандидатства за пълно членство през 1987, но краят на този процес още не се вижда.

Главните причини за бързото поглъщане в ЕС на повечето бивши социалистически страни от Източна Европа, са:

 

  • Местна буржоазия в бившите социалистически страни се оформи няколко години след реставрацията на капитализма и освен Русия останалите страни нямаха силите и ресурси за независимо развитие, затова закономерно тези страни попаднаха бързо в пълна военно-политическа зависимост от САЩ и ЕС.
  • От бившите социалистически страни единствено Русия успя да запази независимо положение в световната империалистическа система на базата на наследената от СССР военна мощ и технологии, на огромните природни ресурси и на сравнително големия вътрешен пазар на страната. Интересите на новия руски капитал се сблъскаха с тези на водещите държави от ЕС в борба за сфери на влияние в бившите републики на СССР и в бившите социалистически страни от Източна Европа. Затова ЕС побърза да разшири колкото е възможно по-бързо своята територия и влияние.
  • Реставрацията на капитализма в бившите социалистически страни имаше много тежки икономически и социални последствия, непознати преди това за хората в тези страни (безработица, платено здравеопазване, невиждана престъпност и т.н.) и чуждия и местен капитал имаше нужда от сериозни гаранции като НАТО и ЕС, за запазване на своето господство в тези страни.

Илюзиите, свързани с ЕС в общественото съзнание, насаждани от пропагандата, започнаха да се разсейват твърде бързо. Ако в края на 2004 година приблизително половината от българските граждани считаха, че след като България стане член на ЕС, жизненото равнище ще се повиши и защитеността от престъпления ще нарасне, то около година и половина след присъединяването, позитивните очаквания спаднаха значително, до около една трета от анкетираните граждани.

euroscepticism-eu

В отговор на въпроса „Промени ли се вашето собствено материално положение след влизането на България в ЕС“ националното проучване от май 2008 година дава следните резултати: близо 40 % отговарят, че материалното им положение се е влошило, само 10 %, че се е подобрило, а за останалите 50 % то е останало същото.

Подобрение на материалното положение отчитат главно мениджъри в частния сектор. Отрицателни промени има при по-възрастните, безработните, живеещите в села, ромите и крайно бедните. При това 2008 беше най-добрата година за България след влизането в ЕС, глобалната криза още не беше засегнала страната и най-трудното тепърва предстоеше.

Анализът на Договора за присъединяване, въпреки мъглявите текстове в него, позволяваше лесно да се предвиди какъв ще е резултатът. Големите очаквания в България бяха свързани главно със средствата от еврофондовете. За седемгодишния период от 2007 до 2013 г. за България бяха предвидени общо 6,7 милиарда евро или приблизително по един милиард евро годишно. Получаването на тези средства обаче беше обвързано с редица условия и сложна процедура. С тях можеха да се купуват стоки или услуги само от страни от ЕС, в които равнището на цените е много по-високо, отколкото в България. Освен това те можеха да бъдат използвани само за точно определени дейности, например за изграждане на сметища, на автомагистрали, за ремонт на общински сгради и т.н., които не водят пряко към развитие на производството и икономически ръст. Към края на 2012 г. едва 2,5 милиарда евро, или 31 % от общата сума са реално платени. Кога и колко от останалите средства ще бъдат получени, предстои да разберем.

И през новия програмен период 2014-2020г. България ще получи най-малко пари по еврофондовете от всички страни-членки на ЕС.

Истинските загуби за българската икономика са налагането на европейските стандарти и така наречени „добри практики”, прекратяване на споразуменията за търговия с всички страни извън ЕС, спирането на 4 блока на АЕЦ Козлодуй, ликвидирането на редица големи предприятия, сред които металургичният комбинат Кремиковци и т.н.

Обща оценка на тези загуби трудно може да се направи, но например налагането на европейските „добри практики” само при производството на лекарства и в хранителната промишленост се оценява на над 2 милиард лева. Могат да бъдат оценени и загубите от спирането на четирите блока на АЕЦ Козлодуй.

Замяната на 12 милиарда киловатчаса годишно по 2 стотинки на киловатчас с електроенергия от въглища по 10 стотинки, означава годишна загуба от около 1 милиард лева или обща загуба само за периода 2007-2013 около 7 милиарда лева.

При това допълнително се замърсява околната среда с милиони тонове вредни вещества, изхвърляни при изгарянето на въглища.

Мнението на хората през май 2008 г. за промените на макроравнище и в личен план беше критично, но причините за тях в масовото съзнание не бяха обвързани с приемането на страната в ЕС.

На въпроса имат ли връзка те с ЕС, само 23,2 % от интервюираните лица дават положителен отговор. Вината за нереализираните очаквания се насочваше към управляващите, а надеждите за подобрение към новата политическа партия със символичното име „Граждани за европейско развитие на България“ (ГЕРБ) и нейния лидер Бойко Борисов. Борисов се появяваше всеки ден пред камерите и обясняваше простичко, че виновни за всичко лошо са „комунистите“ и ДПС. Много му повярваха и той поведе страната към мечтаното евроблагоденствие през 2009 г.

Правителството на Борисов започна да прилага най-реакционните икономически рецепти за „финансова стабилизация” в условията на икономическа криза. България е страната в ЕС с най-ниски данъци върху печалбите на бизнеса и върху големите доходи и в същото време с най-ниския дефицит в държавния бюджет и външен дълг. Икономиката обаче е в колапс, доходите падат, безработицата расте заедно с цените и надеждите за благоденствие се пукат като сапунени мехури.

Финалът е известен – през февруари тази година Борисов и неговото правителство бяха пометени от стихийни улични протести. Правителството беше изненадано, но по-скоро изненадващо беше толкова дългото търпение на хората и липсата на протести в най-бедната страна в ЕС, с най-ниски доходи и почти 50 % от населението с риск за бедност и социално изключване според статистиката. Надеждите и илюзиите, свързани с ЕС вече са окончателно изчерпани в общественото съзнание и сега по-скоро има друга опасност, всички беди на капитализма, да бъдат обяснявани само с членството в съюза.

Равносметката от присъединяването към ЕС за икономическото развитие на България е ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) от едва 10 %, за периода от 2007 до 2012, докато за същия шестгодишен период преди влизането в ЕС ръстът на БВП е 40 % или 4 пъти по-голям.

Това са данни на официалната статистика. Без съмнение глобалната криза оказва влияние върху икономическото развитие на всички държави, но сравнението със съседните страни на Балканите показва, че тези, които не са в ЕС, се развиват по-добре, през последните години.

Кризата удари тежко най-бедните, доходите на които изостават значително от ръста на цените на стоките от първа необходимост през последните години.

_bbdb470517

Броят на регистрираните безработни нарасна от 240,2 хиляди (6,9 %) през 2007 до 372,3 хиляди(11,2 %) към 2011, а през 2012 е още по-голям. Расте и броят на хората, които не се водят безработни, но нямат доходи.

Сред тях има и много загубили работата си в други европейски страни поради кризата и завърнали се в България. Към тези изпаднали в тежко положение хора трябва да добавим и работниците, които формално имат работа, но не получават частично или изцяло заплатите си за дълъг период от време. По-тежко е положението и на 2 милиона пенсионери, на голяма част от които пенсията не стига да платят дори отоплението през зимата. Положението на всички тези хора и техните семейства е наистина непоносимо и техният брой никога не е бил толкова голям, колкото е сега.

Отрицателни последствия има разширяването на ЕС за наемния труд в старите страни от ЕС, в които се увеличава безработицата. Така например около един милион българи работят извън България и около 70 % от тях са в други страни от ЕС. Освен това, някои фирми, например от съседна Гърция, пренесоха част от производството си в България поради много по-ниските заплати на работниците у нас.

След като трудещите се губят и в старите, и в новите страни от ЕС, след като цените и безработицата растат по-бързо от доходите, има ли някой който печели от разширяването на ЕС? Има и това е само едрият финансов капитал, за който евтината работна ръка и новите пазари в бившите социалистически страни означава нови огромни печалби.

 Източник: alterinformation

http://noligarh.com

 


Сходни връзки

Печелим или губим от членството в ЕС? | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 1.52 секунди