изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-09-21 @ 14:42 EEST
В ДНЕШНИЯ ДИНАМИЧЕН И ГЛОБАЛЕН СВЯТ ТРЯБВА ДА СИ ОТВОРЕН КЪМ НОВОТО И РАЗЛИЧНОТО    
Интервюта Лилия Ингилизова - студентка в Хага, Холандия, пред НДТ

- Лилия, преди повече от година в. "Нова добруджанска трибуна" публикува интервю с Вас, но все пак - бихте ли припомнили - коя е Лилия Ингилизова, какво е завършила в Добрич и къде учи сега?

- Казвам се Лилия, на 21 години и съм от град Добрич.  През 2006 година бях възпитаничка на American College Arcus във Велико Търново, след което завърших в частна гимназия по туризъм и предприемачество „Райко Цончев“. Към края на средното ми образование подсъзнателно усещах, че трябва да продължа образованието си в чужбина. Вододелен момент се оказа когато директорът на гимназията Светла Иванова ме включи в един проект - Евроскола. Аз и още няколко ученици бяхме избрани да представляваме България през май 2010 година като депутати за един ден в Европейския парламент в Страсбург. Имахме възможността да присъстваме на симулирани заседания в работата на Европейския парламент, също така на заседания на комисиите и пленарната зала, разисквахме и гласуваме резолюции. Подготовката за конкурса и самото участие в него ме опияниха: досегът до друга, непозната правна система, предизвикателството от работата на чужд език, срещата с хора от различни точки на планетата, напълно различният стил на работа. За избора ми на университета в Хага, Холандия, решаващ фактор бяха всички институции, които се намират тук – Международният наказателен съд, Трибуналът на бивша Югославия, Европол, Организацията за забрана на химическите оръжия, която получи Нобеловата награда за мир. Това за мен се оказа идеалната среда за развитие. В момента съм студентка в трета година "Международно и европейско право", догодина ме очаква дипломиране. След това съм се насочила към Великобритания за магистратура, но всичко с времето си.

- Доволна ли сте от образованието, което получавате в Холандия? С какво то се различава от това в България?

- Според мен силните страни на едната система са слабите на другата и обратно. Например, образованието в България, специално в областта на правото, е изключително фокусирано върху теорията. Това важи както за самата материя, която се изучава, така и за начина, по който тя се преподава. Изучават се всички правни отрасли. Този подход позволява да се направят логическите връзки между тях, да се анализира причината за съществуването на дадена правна норма и в крайна сметка създава това усещане за цялост на правната система. Тук се набляга на практиката. За тази цел се организират проекти, презентации и семинари от групи по 10-12 човека. Целта е да се научим да прилагаме наученото в реални ситуации. Също така работата в екип с други ученици ме научи на дисциплина, постоянство и отговорност. Любопитно е, че така, както преподавателите оценяват студентите си в края на семестъра, ние също трябва да оценим работата на  преподавателите ни. Тези оценки се взимат предвид, когато се решава дали договорът на преподавателя да бъде продължен. Колкото и да звучи банално, изискват се изключително много труд, упоритост и постоянен стремеж за професионално усъвършенстване. Смятам, че имам привилегията да съм ученичка на госпожица Надя Бантека, завършила Харвард и с лекторски стаж в Университета в Пенсилвания.

- Какви съвети бихте дали на учениците, които смятат да продължат образованието си в чужбина?

- В днешния динамичен и глобален свят трябва да си отворен към новото и различното, и да можеш да признаеш неговите качества, за да си в крак с времето. Хора, които не са способни да видят ограничеността на собствената си позиция, не биха могли да прогресират. Колкото по-високо сложиш летвата, толкова по-голям труд полагаш да я прескочиш и толкова е по-голямо удоволствието от постигнатото. Смятам, че мотивацията е от изключително значение за едно успешно задгранично обучение, далече от семейството и приятелите. Бих посъветвала всички, които имат възможност и желание, да излязат дори за малко в чужбина. Освен едно прекрасно изживяване, това на мен ми донесе огромен шанс за лично и професионално развитие, нови приятелства и контакти, подобряване нивото на езика. Средата, в която ще се намерят повечето, е коренно различна, човек става по-отговорен, не само към себе си, също така и към другите. Тук бих използвала възможността да благодаря на родителите ми, които са еталон за мен във всяко едно отношение, за това, че ми дадоха шанса да се развивам и гоня целите си толкова далеч от дома и за това, че застават зад мен при всяко едно мое решение.

- Разбрахме, че в момента сте на стаж в Трибунала на бивша Югославия. Как попаднахте там? Има ли други български студенти? Какво представлява работата Ви в такава високопоставена институция?

- Трибуналът е първият международен наказателен съд след Нюрнберг, с компетентност по отношение на физически лица. Работата ми там е изключително интересна и не просто задоволи, а определено надхвърли многократно амбициите ми. Научих страшно много и натрупах уникален опит, който трудно бих намерила другаде. Беше обявено място за стаж, при което реших да си пратя автобиографията и мотивационно писмо. Минаха две седмици, но никой не ми се обади, при което пратих за втори път документите си. Бях твърде решена, че искам да работя там, затова и бях така настоятелна. Явно са го забелязали, защото не след дълго ми се обадиха за интервю. Делото, по което работя сега, e това на Радован Караджич, бивш президент на Република Сръбска. Обвинен е за извършване на геноцид, престъпления против човечеството, нарушение на законите или обичаите на войната и за тежки нарушения на Женевската конвенция или по-точно - съзнателно лишаване от живот. За всички, които не са запознати, ще поясня, че близо 8 000 мъже и момчета бяха убити при клането в Сребреница (Източна Босна) през юли 1995 г. Работата ми включва обработване на свидетелски показания и по-точно превод от сръбски на английски език, а също така и писане на меморандуми. В Трибунала работя с още три момичета от България, които са мои съученички от Хагския Университет. Бих искала да благодаря на една от тях, моя добра приятелка – Ромина Арнаудова, която ме подкрепи в това начинание и ми даде безусловната си подкрепа. Този стаж ще се окаже съществен елемент при избора ми на работа по-късно. В тази връзка, бих посъветвала  всички млади юристи с интереси в тази област и нужните квалификация и трудов стаж, да кандидатстват за работа в Трибунала. Ще се радвам ако успея да отговоря на конкретни въпроси за кандидатстване за стаж в Трибунала, и всичко свързано с Хагския Университет, на емейл: [email protected]

 

Разговаря Мариела БОНЧЕВА

 


Сходни връзки

В ДНЕШНИЯ ДИНАМИЧЕН И ГЛОБАЛЕН СВЯТ ТРЯБВА ДА СИ ОТВОРЕН КЪМ НОВОТО И РАЗЛИЧНОТО | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.14 секунди