изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-11-18 @ 17:13 EET
ЗАСТРАШЕНИ ЛИ СА ЕСЕННИТЕ ПОСЕВИ ОТ МИШЕВИДНИТЕ ГРИЗАЧИ?    
ЗемеделиеРешихме да публикуваме тази статия по-подробно, за да послужи на земеделските стопани като РЪКОВОДСТВО ЗА ДОБРА ПРАКТИКА, за да се избегнат изненади и вземат адекватни мерки за контролиране числеността на мишевидните гризачи с цел предотвратяване на евентуални големи стопански и екологични щети.

Географското положение на нашата страна,  със своите разнообразни климат, почви и растителност предоставя благоприятни условия за живот на около 30 вида мишевидни гризачи, от които по-голямо
значение като неприятели имат 16 вида. По важни като неприятели по земеделските култури са
-    обикновена полска мишка /Apodemus agrarius Pall.
-    обикновена горска мишка  /Apodemus silvaticus L.
-    жълтогърла горска мишка /Apodemus vlavicolis Melch.
-    полска разновидност на домашната мишка /Mus musculus v/hortulanus.
-    малка полска мишка /Micromis minutus Pall.
-    обикновен хомяк /Cricetus cricetus L.
-    добруджански хомяк /Mesocricetus auratus Wat.
-    европейски лалугер   /Citellus citellus L.
-    водна полевка или воден плъх /Avricold  terrestris L.
-    обикновена полевка /Microtus arvalis Pall.
-    двойник на обикновената полевка /Microtus epiroticus
-    гюнтерова полевка /Microtis guentheri.
-    сляпо куче /Spalax leucodon.
От синантропните видове гризачи, които причиняват огромни щети, вкл. и на селското стопанство, са два вида плъхове и два вида мишки:
-    сивокафяв плъх /Rattus norvegicus Berc.
-    черен плъх/Rattus rattus L.
-    домашна мишка /Mus musculus
Мишевидните гризачи се отличават с много висок потенциал на размножаване. До голяма степен той се определя от биологичните особености на отделните видове, но зависи и от сложният механизъм на съчетаване на екологичните фактори, в т.ч. абиотични, биотични и антропогенни, през отделните сезони. Характерна особеност при мишевидните гризачи са масовите появи, известни като „-миша напаст” на огнища или на огромни по площ територии. Тези появи по правило имат цикличен характер с различна периодичност, като много честа са с привидно непредсказуем експлозивен характер, който води до катастрофални последици.
В първите десетилетия на ХХв., при старото екстензивно земеделие, у нас са регистрирани през големи интервали с огнищен характер няколко масови появи на различни видове мишевидни гризачи. За масова проява на обикновената полевка в агроценозите на различни земеделски култури се съобщава през 1910-1911г. за Бургаска околия, през 1027-1928г. за Русенска околия, през 1939г. за Софийска околия, през 1949г. за Първомайска околия и през 1952г. в Толбухинска околия. През този период обикновената полевка, заедно с обикновената полска мишка се появяват масово в Малкотърновска околия, като нанасят голяма вреда на площите засяти с житни култури. През 1939г. е регистрирана масова поява на водната полевка в оризищата на Пазарджишка, Пловдивска и Ямболска околии. През същата година обикновената горска мишка нанася опустошителни вреди в посевите с полски, зеленчукови и овощни култури в розовата долина.
През последните 3-4 десетилетия на ХХв. в резултат на определени тенденции в развитието на селското стопанство, на съществени промени в системата на земеделие, на структурни и агротехнически промени, на нарушаване на естественото екологично равновесие в екосистемите и агроценозите, екологичната обстановка за дребните гризачи се оптимизира и те се превръщат в постоянни икономически опасни неприятели по културните растения у нас. Тези промени обаче се оказаха най-благоприятни за обикновената полевка, която в почти цялата страна е преобладаващ вид. Не са загубили значението си като неприятели нейните  постоянни спътници, особено в години на масова поява на обикновената горска мишка и домашната мишка полска разновидност.
Традиционната цикличност с големи интервали в развитието на мишевидните гризачи също значително се променя. Масовите прояви зачестяват през интервал от 3 до 4 години: 1964, 1967, 1970, 1974, 1977, 1981, 1987, 1990, 1994г. Увеличават се случаите на достигане на пикова численост – 1971, 1978, 1988, 1990, 1995г., при която гризачите се разпространяват на огромни територии в максимална численост нанасяйки опустошителни повреди и загуби при всички земеделски култури – полски, зеленчукови, овощни и лозя. През този период са регистрирани и осезателни депресии в числената динамика на мишевидните гризачи, когато те се срещат в безвредна численост в изходните си местообитания,  Като такива са регистрирани годините 1962, 1963, 1966, 1969, 1976 и 1985г.
Мишевидните гризачи, поради голямата им вредоносност при земеделските култури и като преносители на много заразни болести и паразити по човека и животните, винаги са били обект на научни изследвания и постоянно наблюдавани от специалните служби при съответните министерства. Разработена е и представена на специалистите и земеделските стопани ,с наше участие, система за наблюдение, прогноза и сигнализация, както и подходяща интегрирана система за борба, която непрекъснато се усъвършенства във връзка с нови придобити знания, нови средства и начини на борба, съобразявани със системата на земеделие, с екологичните промени в екосистемите, с новите изисквания за екологичен подход и опазване на околната среда, особено след преминаването на страната ни към ЕС.
За съжаление, поради най-различни причини – организационни, финансови, субективни и обективни, но обусловени от подценяване на мишевидните гризачи и вредата от тях в повечето от годините, когато са прогнозирани тенденции за подем в числеността им се пропускат препоръчваните подходящи срокове и начини за контролиране на тяхната численост. Независимо от причиняването на огромни щети, в повечето случаи препоръчваните методи и средства за борба се прилагат със закъснение в следващата фаза от популационната им динамика – масова поява. Фаза, при която гризачите достигат опасна вредоносна численост на огромни територии във всички агроценози, когато борбата става трудна, скъпа и много често съпроводена с нежелани екологични последици. Най-типични в това отношение са годините 1971-1972, 1977-1978, и особено 1987-1988г., когато бяха нападнати във вредна численост около 17 млн.дка земеделски култури и се проведе химическа борба на площ от 13 млн.дка. При тази химическа борба на милини декари се допуснаха всички предвиждани недопустими грешки с огромни загуби както на земеделска продукция, така и на сериозни екологични вреди върху фауната.
Добре е да се припомнят някои морфологични, анатомични, физиологични и екологични особености на мишевидните гризачи, с които се обяснява тяхната голяма пластичност, вредоносност и масова проява.
Гризачите са голяма група животни, обособили се като разред Rodentia, към класа на бозайниците Mammalia. Характерна тяхна особеност е способността им да гризат, от където е и името им. Гризането, в т.ч. на твърди структури /дърво, хоросан, пластмаси, меки метали, тухли, бетон/, на черупкови плодове, на зелена растителност, се осъществява от добре устроени и развити резци, които непрекъснато нарастват, а стриването на храната се извършва от кътни зъби и свободно пространство – диастема, разположени върху долната и горната челюсти. При някои видове гризачи резците се използват за изграждане на лабиринти от подземни ходове в почвата. Тялото на гризачите при по-голямата част от видовете е стройно, цилиндрично, което е приспособено за начина на живот в тяхните местообитания и леговища. Кожата на тялото със солидна подкожна мастна тъкан е покрита с козина с важна защитна функция като окраска и най-вече за преодоляване на неблагоприятните температурни условия. Тя се състои от еднакви по дължина дълги, тънки, но твърди космици, благодарение на които, както и на мускулите се осъществява регулирането на телесна температура в зависимост от тази на околната среда. Окраската се сменя един път в годината и има важна защитна функция.
Мишевидните гризачи притежават отлично осезание, обоняние и слух, но нямат цветово зрение. Осезателните космици са разположени върху гръбната страна на тялото или долната страна на гърдите. Благодарение на тях те се ориентират и движат в местата които обитават. Тази тяхна особеност обяснява силно развито поведение на неофобия или недоверчивост към нови предмети, нова храна в  местата, които обитават и храната, която поемат. Голямата лакомост и високият размножителен потенциал на мишевидните гризачи до голяма степен се определят от специфичните особености на храносмилателната им система. Най-характерна тя е при тревопасните гризачи – извънредно къса, поради което поеманата храна преминава бързо и те са принудени да консумират по-големи количества, за да си осигурят необходимата енергия за поддържане на телесната температура. За доброто храносмилане и усвояване на поеманата храна оказва влияние обилното отделяне на алкална слюнка в устната кухина и отделянето на стомашен сок с високо киселинно съдържание, така и на секрета отделян от задстомашната жлеза и жлъчката, богати на ензимите трипсин, амилаза и липаза. Тези особености на храносмилателната система и храносмилането се използват умело при търсенето на подходящи химични средства за тяхното контролиране и начини на приложение.
    Мишевидните гризачи се отличават с ускорено дишане. То се обяснява с устройството на дихателната и кръвоносната системи. Големият брой дихателни движения – от 200 до 250/мин, ги прави особено чувствителни към отровните газове, които се прилагат за тяхното унищожаване. С тази особеност се обяснява и отличното действие на амонячната вода. От друга страна – ускореното дишане е начин за понасяне на ниските и особено на високите температури.
    Освен че са наследствено обусловени, размножаването и плодовитостта при отделните видове гризачи до голяма степен се определя от екологичните условия и местообитанията и най-вече от количеството и качеството на приетата храна и температурата на околната среда. Има гризачи, които се размножават един път годишно и такива, които се размножават целогодишно и дават до 10 поколения. Половата зрялост настъпва на различна възраст, както при двата пола, така и при отделните видове. Обикновено тя се движи от 20 до 60 дни. Женските индивиди се оплождат само в разгонено състояние, което трае няколко дни. В състояние на бременност те са особено чувствителни към антикоагулантните родентициди. Бременността им продължава от 18 до 30 дни, в зависимост от видовата принадлежност и екологичните условия – храна, температура. Броят на приплодите в едно котило варира от 2 до 20 броя – слепи и голи, затова възрастните устройват гнезда за отглеждането им в подходящи места в почвата, хралупите и помещенията с материали – лоши проводници на топлината и на такава дълбочина с подходяща за тях температура и незначителни температурни колебания. При температури около 25-30 градуса, които се приемат за оптимални, половото развитие протича 3-4 пъти по –бързо, отколкото при температура 12-15 градуса С. При неподходяща температура и храна размножаването се преустановява, а младите животни не узряват полово. По такъв начин температурата в съчетание с храната определят не само интензивността на размножаването, но и числеността на различните местообитания. В Добруджа при топли есен и зима сме регистрирали непрекъснато размножаване на обикновената полевка. При неблагоприятни условия на развитие и хранене плътността на гризачите рязко намалява и те се запазват само в постоянните стации на обитания, където намират ,макар и минимални, условия за живот.
    С оглед приспособяването към неблагоприятните въздействия на околната среда при мишевидните гризачи са се оформили и екологични адаптационни механизми, които се изразяват в наследствено обусловени рефлекси – избор на местообитание, устройство на жилището /колонии, ходове, гнезда /, в изпадането в зимен сън, събиране на резервна храна, в плодовитостта и др. В зависимост от тези качества, гризачите са класифицирани в пет жизнени форми, които притежават определен способ за приспособяване преди всичко към храната и температурата, като екологични фактори. Това са :
    1.Форми със зимен сън – те не събират и не складират хранителни запаси и прекарват зимния сън благодарение на интензивно натрупване на резервни тлъстини преди изпадането в зимен сън. Типичен представител на тази форма е лалугерът.
    2.Форми също със зимен сън, с натрупване на тлъстини, но и със събиране и складиране в специално изградени от тях камери необходимата резервна храна, която консумират след събуждането си от зимния сън. Типични представители са хомякът и сънливецът.
    3.Целогодишно активна форма – не изпадат в зимен сън, но събират и складират храна в камерите си, която консумират през неблагоприятните есенно-зимни и зимно-пролетни месеци. Към тази група принадлежат домашната мишка полска разновидност, обикновените полска и горска мишки и водната полевка.
    4.Целогодишно активни форми – те също не изпадат в зимен сън, но не събират резервна храна и са принудени да се хранят през зимните месеци с растителна храна на повърхността на почвата или с корените на растенията. Представители са обикновената полевка, домашна мишка, сивия и черния плъх.
    5.Жизнени форми, които са активни целогодишно, събират и трупат запаси, но водят изключително подземен начин на живот. Типични представители на тази форма са сляпото куче и македонската мишка.
    В своя ареал мишевидните гризачи не намират еднакви условия за развитие по отношение на микроклимата, на храната, на естествените им врагове и не на последно място на антропогенния фактор. Така стациите, които те обитават, някои автори класифицират по отношение на развитието им в резерватни, акумулаторни и депресорни. Тези стации на обитание са необработваемите затревени площи /пасища, ливади, бозлуци, крайпътни банкети, канали за напояване, ивици край железопътните линии, крайпоясни ивици на гори и полезащитни горски пояси. В тях мишевидните гризачи преживяват неблагоприятни за тяхния живот и хранене сезони в минимална численост. Акумулаторни стации на обитания са площите заети с културни растения- фуражни, бобови, зърнено-бобови, зърненожитни, в които гризачите намират благоприятни условия за хранене и размножаване.
    Депресорни стации на обитания са площи заети с културни растения, които са подложени на непрекъсната обработка на почвата /овощни и зеленчукови градини и лозя/ и като храна са неподходящи за отделните видове гризачи.
    Тази класификация на гризачите се ползва при изготвянето на стратегия и тактика за контролиране /за борба с тях/, особено когато се прилага химичния метод.
    За да няма изненади и да може да се контролират числените колебания на отделните видове гризачи , и особено на полските, от голямо значение е навременното установяване тенденциите за промяна в числеността или тяхната плътност на 1-ца площ, както и размера на нападнатите площи. Тези два показателя – плътност и обитавана площ характеризират динамиката на популацията и позволяват да се прогнозира по-нататъшното им развитие и вземане съответно на необходимите мерки за предотвратяване и прекъсване на оформяща се тенденция – това е и целта на настоящата статия.
Пълният цикъл на популационна динамика при тези гризачи обхваща пет фази и приключва за няколко години.
При обикновената полевка, която е най-силно разпространена в страната, и най-вече в Добруджа, включва следните характеристики за отделните фази:
-Първа фаза – депресия – характеризира се с ниска популационна плътност и размер на обитаваните площи. Това са обикновено постоянните стации на обитание – затревени необработваеми площи, затревени банкети, жп линии, напоителни канали, полезащитни горски пояси, гори и стари люцерни. Полевките са с намалена жизненост.
-Втора фаза – подем в числеността – настъпва при благоприятно съчетаване на метеорологични и трофични условия и груби грешки в технологията при отглеждането на полските култури, отнасящи се по отношение на обработка на почвата, начин на сеитба, избор на предшественик, степен на заплевеляване, срок и начин на прибиране на реколтата и др. Жизнеността на популацията в тази фаза рязко се подобрява.
-Трета фаза – масова поява – характеризира се с особено благоприятни екологични условия. Наблюдава се интензивно увеличаване плътността на популацията в люцерновите и житни посеви, а в последните години и в зимната рапица. В люцерните колониите се сливат, а броят им в житните посели и в рапицата още през есента колониите надвишават над 10 броя. Популацията се отличава с висока жизненост и плодовитост. След прибирането на житните култури и рапицата полевките мигрират в пролетните окопни култури – слънчоглед, царевица, захарно цвекло и други, където изграждат в голяма плътност вторични местообитания на големи територии.
-Четвърта фаза – ПИК –тя е кулминационната точка в  масовото намножаване, но се приема и като начало на депресия Разпространението придобива глобален характер. Наблюдава се висока плътност във всички агроценози. В тази фаза се нанасят най-големи щети, макар че се наблюдава намаляване на жизнеността на популацията, намаляване на плодовитостта и от друга страна рязък подем в числеността на естествените хищници на гризачите – пернати, бозайници, влечуги, както и възникването на епизоитетите предизвикани от патогени в популациите. Екологичните условия за гризачите се влошават.
-Пета фаза – спад на числеността – екологичните условия продължават да се влошават. Размножението във вторичните местообитания се преустановява и гризачите се запазват в първичните си стации на обитание, където продължават да се размножават, но с малък брой приплоди,с увеличена бременност и увеличен период на полово узряване.
Познаването на особеностите на отделните фази, на факторите, които благоприятстват или потискат популационната динамика, позволява да се проведе правилен и навременен химичен контрол и да се предотвратят както огромните загуби на земеделска продукция, така и да се запазят тяхните естествени хищници - сови, ястреби, соколи, лисици, както и останалите птици и животни, които обитават различните агроценози. Като такава фаза се приема втората – подем в числеността, която за съжаление се спазва от малък брой земеделски стопани и специалисти.
    Ще си позволим да ви запознаем накратко с най-разпространения в страната мишевиден гризач – обикновена полевка, която се превърна в постоянен неприятел в посевите с най-голямо стопанско значение.
    У нас е установен подвида Mikrotos arvaris и неговият двойник  Mikrotos  epirotikus. Позната е още с имената Ровка или Късоопашата мишка. Обикновената полевка е сравнително дребен гризач с цилиндрично тяло от 8,5 до 12 см и къса опашка от 2 до 4 см. Докато в близкото минало тя се е появявала във вредна численост в някои от регионите на Южна България в периодична цикличност, то в последните десетилетия тя се появява масово на големи територии през 3-4 години в регионите на Северна България и по-специално в област Добрич, Варна, Шумен, Разград, Силистра, Русе, Плевен, Враца и Монтана,  а в Южна България, през по-големи интервали, в регионите на Перник, София, Стара Загора и Сливен.
    Във връзка с начина на живот и хранене, обикновената полевка обитава биотопи с постоянни стации и биотопи като вторични местообитания. У нас  биотопи с постоянни стации са предимно стари люцернови посеви, естествени пасища и ливади, затревени банкети край пътища и жп линии, затревени ивици край полезащитни горски пояси и гори, напоителни канали. От вторичните местообитания най-предпочитани са площите заети с житни култури. След тяхното пожънване, полевката заселва и устройва колониите си в площи, заети със зелена сочна растителност, в т.ч захарно цвекло, зеленчукови градини, бостани, но заселва също така слънчогледови, царевични посеви и овощни градини.
    Обикновената полевка е типичен тревопасен гризач, но се храни и със емена и плодове. В нейното меню влизат зелените части, плодовете и семената на около 280 вида културни и плевелни растения. През по-голяма част от годината предпочита зелените части на растенията – люцерна, детелина, еспарзета, зелените листа на житните растения, кореноплодни и клубеноплодни растения, дини, пъпеши, тикви, различни зеленчуци, корени и кора на стъблата на овощни дървета, а в последните години – листата на зимната рапица. С особено настървение и лакомост се храни с пшеничните класове, когато навлязат във фаза на зрялост, като прегризва стъблата в приземната част, нарязва ги на масурчета, за да стигне до класа и го изяде. Това поведение на полевката се приема като нейно хоби През топлите летни месеци полевката предпочита зелената сочна растителност и плодове, а през студените дни – сухите, висококалорични с по-малко водно съдържание семена, корени, кората на фиданките.
        За да се предпази от неблагоприятните абиотични фактори – температура и влага, както и от своите естествени дневни и нощни хищни врагове, полевката живее и прекарва по-голяма част от живота си в специфична обособена колония в почвата, която представлява система от преплетени дълги и сложни ходове с различен брой отвори /дупки/ на повърхността на почвата с диаметър от 3 до 5 см. Различават се млади и възрастни колонии. Младата колония е с 1 до 3 отвора на повърхността, с къс тунелен ход и едно гнездо, обитавана от една семейна двойка полевки. Възрастната колония има много отвори на повърхността със сложен лабиринт от подпочвени ходове на дълбочина до 30 см с 1-2 гнезда и няколко хранителни камери. Тя се обитава от една двойка полевки, заедно с потомството си. Гнездата са устроени на дълбочина 15-20 см, които са свързани с някои от отворите. Самите гнезда са топли, запазени от наводняване, застлани със сухи треви и коренчета. В постоянните стации на обитания гнездата се изграждат на дълбочина до 25 см.
    При изграждане на колониите полевките изхвърлят навън пръста от ходовете на купчинки, които лесно се забелязват. Това е визитната картичка на обикновената полевка, която поставя на повърхността на колонията – изхвърляне на пръст до отвора, добре изгладен отвор извержения до отвора, вмъкнати зелени листа в отвора, добре очертани отъпкани пътечки до отвора. Отворите с посочените признаци за обитаемост обикновено водят до гнездото на полевката.Ос таналите отвори са странични и са спасителни, направени обикновено от новото поколение подрастващи полевки. При дебела снежна покривка полевките изграждат обикновено в житните посеви своеобразни тунелни пътечки на повърхността, под снега.
    Обикновената полевка притежава силно развит инстинкт за териториалност. Индивидите от една колония контролират площ от около 95 кв.см, в която протича храненето им.
    Тя се движи бързо по повърхността, може да плува, а за да се предпази от хищниците, които постоянно я дебнат, притежава добро зрение и още по-добро обоняние и слух.
    Съществена особеност от биологията на обикновената полевка, която обуславя нейната голяма вредоностност е размножителната й способност. При благоприятни температурни и трофически  условия, тя се размножава целогодишно. Периодът на бременност е от 18 до 23 дни. Малките узряват полово за 20-30 дни, мъжките индивиди от едно котило узряват полово значително по-рано от женските. В едно котило се раждат от 4 до 15 приплода, средно 7-8, които от начало са слепи и голи. Женската кърми малките в продължение на 12-15 дни.
    Обикновената полевка при полски условия живее около 8 месеца, а при лабораторни условия – до 3 години. От една двойка полевки може да се получи поколение за една година реално около 2400бр. Много важна предпоставка за големият брой поколения е способността на женските индивиди да се оплождат веднага след раждането на малките. Динамиката на размножаването се определя от сложен многофакторен механизъм. Най-плодовити са популациите, които обитават люцерновите посеви, особено, когато след всяка коситба се подхранват с азотни торове. Азотът съкращава периода на полово узряване на полевката и увеличава плодовитостта й. Подобен, много по-силен стимулиращ ефект се наблюдава през есента в житните посеви. При храненето със свежа зелена растителност полевката поема веществото 6-метоксибетаксазолин. Това вещество е познато отдавна на зоолозите като стимулатор на плодовитостта, но само в пшеничният зародиш. Установено е, че 6-метоксибетаксазолин се съдържа освен в зародиша и в първите 1-3 листа на пшеничното растение, като неговата концентрация се увеличава в първите листа, когато растенията никнат при по-ниски температури и при по-къс светлинен ден. Ето защо, хранейки се със свежи пшенични пониси и млади листа, сме свидетели на експлозивно увеличаване на числеността на полевката, и то в късните есенни месец. При храненето с такава растителност утробното тегло и теглото на яйчниците при женските индивиди се увеличава, а също и честотата на котилата, броя на приплодите и тяхното тегло. В такива години популацията на полевката достига катастрофални размери и унищожава десетки хиляди декари житни култури, разрежда стотици хиляди и понижава добивите до 50%.
    Обикновената полевка има 4 възрасти – млади, непълно възрастни, полувъзрастни и възрастни. Численото съотношение на отделните възрасти е важен показател за жизнеността на популацията.
    Вредните мишевидни гризачи причиняват големи повреди по културните растения. Значителен брой от тях са  преферентни видове в ценозите на житните, фуражните, техническите, зеленчуковите и овощни култури, където причинява огромни загуби на земеделските стопани.
    В съседна Турция полските мишевидни гризачи унищожават от 5 до 15% от реколтата, в Бразилия – от 4 до 8%, в Египет и Индия – 15 %, във Филипините унищожаването на оризовата реколта е от 10 до 80%, на остров Ява – до 40%. За нашата страна няма конкретни данни по години за загубите, които нанасят мишевидните гризачи,  независимо от това, че те са ежегодно големи и особено в тежки години на масова поява на полските мишевидни гризачи.
    Литературни данни за размера на загубите от мишевидните гризачи в миналото има за обикновената горска мишка от 1930 до 1940 г. за района на град Карлово. Намножила се масово в горите тази мишка заселва житните посеви и унищожава до 80 % от класовете, 100 % от засятите  царевични и тиквени семена. Дефектирани са огромни количества картофи, съхранени в ровници. Загубите от водната полевка в оризищата на Пазарджишко били на стойност от 200 хиляди лева. Подобни големи загуби са понесли оризарите от Пловдив и Ямбол. Ежегодно големи са загубите причинявани в слънчогледовите посеви от лалугери , особено в Добруджа и Дунавската равнина. Най-големи щети обаче по земеделските култури нанася обикновената полевка. Заедно с нейните постоянни спътници – обикновена горска мишка и полската разновидност на домашната мишка Появявайки се масово през интервал от 3-4 години, те заселват в голяма численост всички агроценози на огромни територии, като унищожават големи количества зелена маса и зърно., особено при двете най-важни култури за изхранването  на- хората и домашните животни -  пшеницата и люцерната. По данни на Министерството на земеделието през 1967 г са изчислени само при пшеницата и люцерната загуби на стойност от 20 милиона лева. За илюстриране размера на нападнатите посеви от полевката по данни на МЗ ще посочим цифрите за периода 1971 – 1975 г., когато са били заселени във вредна численост над 4 милиона   декари с люцерна и над 4,5милиона декари с пшеница. Отчетено е, че през периода 1960 – 1970 г. средногодишното нападение от полски мишки е било 550 хиляди дка., за 1970- 1980 г то достига 1 милион и 500 хиляди декари, а за периода 1981 – 1990 г. надхвърля 3 милиона декари. Най-много нападнати площи с максимална най-висока численост на декар са регистрирани през 1988 г. над 17 милиона декари с най-големи загуби. При масова поява на обикновената полевка и плътност на колониите от 5 до 10 броя на декар, 50 % от добива на житните култури се унищожава. Люцерната  проредява , заплевелява а добивът  е намален с 50 % и е некачествен  и вместо 5 – 6 годишно ползване посевът се изорава. Не са редки случаите, когато в години на масова поява отделни площи с житни култури се изорават, а стотици хиляди декари силно оредяват и от тях се получават много ниски добиви.
Възможности за регулиране и управляване числеността на
мишевидните гризачи
    Към предпазните мерки за контрол и управление на популацията на мишевидните гризачи, най-голямо значение има агротехническия метод. Към него се отнасят: начини и срокове за обработка на почвата, унищожаване на плевелната растителност в различните агроценози, навременно и без разпиляване прибиране на реколтата, целесъобразен сеитбооборот, навременна коситба и заземяване на люцерновите посеви.
    Обработката на почвата е най-радикалният икономически и екологично издържан начин за контролиране на мишевидните гризачи в различните агроценози, в т.ч. подметка на стърнищата, културна оран  и междуредови обработки. Лятната дълбока оран на дълбочина 23-25см на стърнищата с прeдплужник е един от най-ефективните начини за унищожаване на мишевидните гризачи.
    Полските мишевидни гризачи имат естествени неприятели в природата. Това са различните видове бозайници и птици, които се хранят с тях. От бозайниците, най-полезна е лисицата, защото нейна основна храна са полските мишки. Като хищници на гризачи са познати още: степният, пъстрият и черният пор – тяхната численост се увеличава в годините на масова поява на полските мишки. Повече от познатите хищни птици, които се хранят с мишевидни гризачи при нашите условия са: керкенезът, вечерната ветрушка, белошийната ветрушка, степният орел, бухалът, горската ушата сова,  кукумявката, горската улулица, щъркелът мишкар, гларусът и посеввната врана. Тези птици унищожат ежегодно огромно количество полски мишки и трябва да са под закрила на Закона. Други животни, известни като изтребители на мишките са: таралежът и смока мишкар.
    В миналото – далечно и близко, големи надежди са възлагани на микробиологичния метод. В повечето страни използването на патогенни бактерии вече е забранено. Опитите да се внедри в нашата страна хранителната примамка, приготвена със салмонелния щам на Прохоров и Исаченко срещна голяма съпротива от страна на ветеринарните медицински среди и не се внедри.
    Въпреки ползата от нехимичните методи, химичните средства, познати като родентициди засега си остават във всички програми за борба с мишевидните гризачи, както в селското стопанство, така и в бита. Болшинството от тях се прилагат под форма на отровни хранителни примамки. Активните съставки на родентицидите се разделят на две групи: остри /акутни или бързодействащи/, какъвто е цинковия фосфид и хронични / със забавено действие/, каквито са антикоагулантните родентициди. Позволявам си да отбележим, че фирма „Контики”  проучи антикоагулантните роденциди и успя да убеди западните фирми производители , както и нашето МЗ да  се внедрят като основно средство за контролиране на полските мишевидни гризачи чрез залагане на хранителната отровна примамка в обитаемите ходове на мишките в началото на заселване на посевите при единични колонии на декар.
Повечето от употребяваните преди години родентициди отпадаха за употреба, поради голямата им отровност за хората и животните, въпреки тяхната ефикасност  срещу мишевидните гризачи. Указва се много трудно да се съчетават двете основни изисквания към родентицидите – ефикасност и безопасност.
Характеристиката на „идеалния” родентицид е най-вече по отношение на ефективността, а именно:
-Да има широк спектър на действие, т.е да е ефективен срещу голям брой гризачи;
-Да се възприема добре от гризачите и да не предизвиква „боязън” от примамката;
-Да предизвиква безболезнена, а не жестока смърт;
-Да не се проявява резистентност към него;
-Приготвянето и приложението да е икономично.
По отношение на безопасността на родентицида:
-Да не е опасен за хората и животните при приложението му;
-Да има ефективен антидот;
-Да има селективно действие, т.е рискът за нецелевите организми да е минимален;
-Да не преминава в растенията;
-Да не се натрупва във водните и други животински видове;
-Да се разпада бързо до безвредни продукти;
-Да не предизвиква нежелани ефекти, в т.ч. тератогенни и канцерогенни;
Гореизложеното показва, защо броят на родентицидите е ограничен твърде много в наши дни. За ползване през настоящата есен  са разрешени само 2 родентицита- един от бързодействуващите –Аивалин ЛР в доза 2-3 зърна в обитаема дупка с активно вещество цинков фосфид. Този родентицид е разрешен за приложение до края на 2013 година ЗАПОВЕД РД 11-823/05.08.2013 и един антикоагулант със забавено действие  Родекил ПП –в доза 7 гр.на обитаема дупка  с активно вещество бромодиалон за ползване също до края на 2013 г.

Прф. д-р Христо Контев – ентомолог
Христо К.Контев – агр.раст.защита



 


Сходни връзки

ЗАСТРАШЕНИ ЛИ СА ЕСЕННИТЕ ПОСЕВИ ОТ МИШЕВИДНИТЕ ГРИЗАЧИ? | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 1.05 секунди