изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-11-17 @ 15:38 EET
Гробът на крал Владислав ІІІ Ягело Варненчик е в текето Ак Язълъ Баба в село Оброчище    
История Повод за написването на това писмо е низ от събития, които ни дават основание да смятаме, че сме установили къде се намира гробът на Владислав III Ягело Варненчик, полско-унгарски крал и велик Литовски княз, загинал в битка край Варна през 1444 г. Това твърдят Станислав Шуманов – режисьор и продуцент на научно-популярния филм „Последните кръстоносни походи на Балканите – 1443-1444г” и сценаристът на филма Снежана Стоянова.

Следващите редове ще представят фактологията по въпроса, с която търсят съдействие от български и полски културни държавни институции, за окончателното разкриване на истината за гроба на Владислав III Ягело и популяризирането на този факт.

В неделя – 10 ноември, се навършват 569 години от битката при Варна. По този повод Днес+ публикува проучванията на авторите на филма, които бяха разпратени до българските и полските институции в средата на лятото.

Във връзка със създаването на научно-популярния филм, посветен на походите на полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело на Балканите от 1443-1444г и битката при Варна, екипът ни проучи огромна по обем информация за похода, разполжението на войските, развоя на битката и събитията след нея. Ние имахме възможност да посетим лично много от местата, свързани с походите и битките на Владислав Варненчик в България и да изградим ясна визуална представа относно фактите и събитията.

Сведенията за гибелта на краля са почти напълно единодушни – той е загинал, предвождайки елитния си отряд в нападение срещу еничарския корпус, охраняващ султан Мурад ІІ.

Какво се е случило с тялото на краля след неговата смърт? Безспорно е, че Владислав е бил обезглавен и главата му е поднесена в дар на султана, който заповядал тя да бъде забодена на кол и разнасяна по бойното поле за назидание на противника. След това я потопили в мед и я отнесли в Одрин, а после в Бурса, където я показвали на населението. Но какво се е случило с тялото на краля?

Съществуват твърдения, че узнавайки за кралската смърт, унгарският пълководец Янош Хуняди атакува еничарския корпус, за да може да прибере тялото на крал Владислав. Дали е успял?

Писмен източник, засягащ темата за погребението на Владислав Ягело, е поемата на немският поет Бехайм „За това как крал Владислав се бил с турците”, написана по разказ на Ханс Мьогест - участник в битката при Варна. В поемата се казва:

И след това отиде той на бойното поле.

На трупа на краля накара веднага

да отсекат главата

На султана изпрати той главата

В знак на почит,повярвайте ми в това.

Младеж и вече мъртвец

Наредиха с помощта на гърците,че

Трупът да бъде погребан в един гръцки параклис

и това направиха веднага.

Нищо повече, нищо конкретно.

В началото на 20 век археологът Хермин Шкорпил предприема проучване на историческите данни относно битката при Варна и провежда издирване на гроба на Варненчик.

Ръководейки се от данните в поемата на Бехайм, че кралят е погребан в „стара гръцка църква”, той проучва всички храмове във Варна, но стига до извода, че най-старата запазена църква в града е „Св. Богородица Панагия”, строена през 1602г. Шкорпил проучва и легендите, свързани с тази църква, но не открива никакви потвърждения, че кралят е погребан в нея. Ученият е извършил проучвания на местата в близост до битката – могили, текета и др., за които се споменава в предания, легенди и други източници, но тялото на краля не е открито в близост до Варна.

Усилията на Шкорпил, както се вижда, не са дали резултат, но за нас е логично, че кралското погребение не е открито край Варна. Абсурдно е кралят да бъде погребан във Варненската крепост, защото в онзи момент тя е заобиколена от 40 хилядна османска войска, а християните бързат да се оттеглят към Дунав. Освен това крепостта от 50г. е османско владение и, както казва Евлия Челеби – турски пътешественик и хронист, ,,в крепостта има само една джамия“. Никъде никой не споменава за наличието на параклис във Варненската крепост. Пък и самата крепост, според проф. Ал. Кузев, през Средновековието не е била голяма. Проф. Кузев цитира османския хронист Мустафа Селаники, който през 16 век посещава Варна и отбелязва това посещение в хрониките си. Селаники нарича Варна castello, замък, а не „крепост”. Друг източник, на който Кузев се позовава, е същата поема на Бехайм, която споменахме по-горе. В поемата Варна е наречена sloss warnan, сиреч „замъкът Варна”. Тези и други сведения дават основание на проф. Кузев да заключи, че Варна през Средновековието е била с незначителни размери.

Заключението на Кузев, сведенията на Евлия Челеби и проучванията на Шкорпил ни дават основание да смятаме, че през 1444г във Варна едва ли е съществувала църква, достойна да приюти тялото на владетел от ранга на полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело.

И още за Ханс Мьогест – участникът в битката, по чийто разказ пише поемата си Бехайм.

След битката той прекарва 16г. в османски плен. Това ни навежда на мисълта, че Мьогест е получил сведения за погребението на краля от хора, които са можели да останат без страх на бойното поле, но той самият не е участвал пряко в това събитие. Може би за това и не е конкретизирал точно мястото на гроба в поемата. Но сведението, че кралят е погребан в гръцки параклис, вероятно е достоверно.

И друго – в една от легендите, разказвани от жителите на село Кестрич (сега Виница - квартал на Варна), категорично се казва, че кралят и турският паша, паднали в сражението, са погребани извън стените на Варненското кале.

Ако обобщим казаното до тук, гробът на Владислав Ягело със сигурност би следвало да търсим извън Варна в гръцки параклис. Водейки се от тази хипотеза в продължение на няколко години систематично проучвахме терена около Варна. Ето какво открихме.

В село Оброчище, на 20 км. северно от Варна, се намира текето Ак Язълъ Баба. Данните за това теке сочат, че то е построено през Средновековието на мястото на гръцкия манастир „Св.Атанасий”, а много преди това е било тракийско светилище. Характерно за него е, че в момента то е двуобреден дом. В него мюсюлманите почитат паметта на Ак Язълъ Баба, а християните - на Св. Атанасий. Историята на текето е много интересна, но тук ще
отбележим само значимото за нашият случай.

Когато посетихме текето, уредничката, г–жа Филипова, ни разказа няколко легенди. В една от тях се говори, че погребаният тук Св.Атанасий се влюбил в турска девойка и за наказание турците го заловили, отрязали главата му и я изпратили на султана в Истанбул. Тази легенда почти дословно повтаря разказа за главата на Владислав Варненчик. След обезглавяването на краля Мурад ІІ изпраща главата му в столицата Одрин, а след това и в Бурса.

Втора легенда разказва, че когато управниците и богатите започвали много да тормозят населението, Св. Атанасий се ядосвал, качвал се на хълма Гюза и там със страхотен вик размахвал огромния си меч, който му стигал до брадата, хвърлял го и той се забивал насреща в Каратепе. Смятаме, че този меч се асоциира с двуръкия меч на рицарите от онова време.

Трета легенда разказва, че гроба е построен от трима братя само за една нощ с помощта на една секира. Възможно е тази легенда да има връзка с факта, че когато оттеглящите се рицари са погребвали краля, в района вече е имало османска войска, която ги е преследвала, и затова те са бързали да погребат краля и да се оттеглят към безопасни земи.

Ето още няколко податки, които заслужават сериозно внимание.

През 1652г. Евлия Челеби посещава текето и пише, че е построено от Арслан бей, син на гази Михал, като допълва, че това е станало по времето на султан Мурад II /1421- 1451г./

Смятаме, че е много важен следният факт – селището Теке, /дн. село Оброчище/ не е съществувало преди построяването на текето. Доказано е, че местността е заселена след появата на гроба и според нас причина за заселването е именно построяването на кралската
гробница.

В сказка, публикувана в Известия на Варненското археологическо дружество от началото на ХХ век със заглавие „Походът на Владислава през България в 1444г. и битката при Варна – съобщава Х. К. Шкорпил“ на стр. 64 и 65 под линия четем „ Във времето на руската окупация Д. Т. Стамболиев в село Теке бил очевидец, когато гробът в текето бил отворен.

Той се спуснал в гроба и на дъното му, върху пет чамови дъски, видял човешки скелет без глава и със сложени ръце на гърдите. Краката положени към източната страна. Гробът е дълъг около 2 метра, широк около 1,5 метра и дълбок около 2 метра. Страните му са съградени от дялани камъни а покривът от мраморни плочи. Отвън гробът е 4,5 метра дълъг и 2,10 м широк.“

Важно е да се отбележи, че малко след 1908г. известният полски ориенталист Ян Гжегожевски посетил България с намерениерто да открие гроба на краля. Той открил гроб, но в последствие се оказало, че това е гробът на Караджа паша – бейлербей на Анадола, загинал в битката при Варна през 1444г. Този факт сочи, че и други изследователи са търсили гроба на краля в тюрбе. А дали всъщност Гжегожевски не е търсил тюрбето в Оброчище?

През 1575г полският летописец Матей Стрийковски предприел пътуване из България, за да търси информация за битките и гибелта на крал Владислав Варненчик. Той споменава, че местното население е съхранило песни и предания за сраженията и за смъртта на краля.

В едно от преданията се казва: „...настигна ли един големец / крал или главатар/ не се знае какъв е бил, при Балчик, близо на един час, убили го и го погребали там. Гробът му преобърнали в теке и го нарекли Ак Язалъ Боба./ Архив на ВАД/ Г. Антонов Шукаров съобщава, че гагаузите от с. Кестрич разказват за кървавия път /канлъ-йол/, който отива от с. Кестрич към с. Екрене /с. Кранево/, „че при тоя път станало голямо сражение между турците и християните и че бил убит някой си цар, който бил погребан в близкото село Теке. Главата му била занесена в Стамбул на султана и той я изпратил в град Бурса. В сражението паднал и турски паша, който бил погребан както и краля вън от Варненското кале.“

И не само това. Самият Шкорпил казва в една от сказките си, че френския учен Ами Буе, който пътувал през България в 1837г., споменава, че в текето на с. Теке, т.е. Оброчище е погребан Владислав Варненчик. Шкорпил цитира Буе, но той самият никога не е предприемал проучване на текето, за да търси в него тялото на краля.

След всички споменати факти за нас е безспорно, че търсенето на кралския гроб трябва да бъде подновено в текето Ак Язълъ Баба в село Оброчище. Нашата хипотеза е подкрепена и от Шанко Апостолов –директор на Парк-музей „Владислав Варненчик” от 1966г до 2007г, понастоящем пенсионер, който е на мнение, че подобно проучване в текето си струва усилията.

Съвременните технологии позволяват костите, които се намират в текето, да бъдат изследвани. И тъй като в замъка Вавел в Република Полша са погребани братът и бащата на Владислав III Ягело, е напълно възможно да се направи сравнителен анализ, който да установи дали тялото, погребано в текето, е на крал Владислав Варненчик.

Поради всичко изложено по-горе се обръщаме към Вас, институциите, които имат отношение към Варненската битка от 1444г., с молба за съдействие. Надяваме се да подкрепите според правомощията, компетенциите и интереса си усилията ни за проучване на текето в с. Оброчище. Ние вярваме, че е дошло времето да бъде разбулена една дълбоко пазена шествековна тайна и се надяваме да помогнете това да се случи.
 

Последната битка на краля оживява в "Аспарухово"

"Последната битка на краля" - една от най-големите батални възстановки на Балканите, ще бъде пресъздадена във Варна. Най-драматичното сражение от последния кръстоносен поход на Средновековна Европа - походът на Владислав 3 Ягело и Янош Хунияди срещу Османската империя, ще оживее благодарение на сдружение „Чигот”.

Повече за средновековните доспехи, въоръжение, начините на водене на бой, както и самия развой на битката, варненци ще могат да видят на живо в събота – 9 ноември, от 16:00 часа до спортния комплекс в кв. „Аспарухово”.

Зрителите ще имат възможността да се запознаят с историята на дръзкия унгарски крал, както и да станат свидетели на неговата гибел и опожаряването на чешкото укрепление, което остава да прикрива отстъплението на Янош Хунияди и остатъците от християнските войски.

Непосредствено след възстановката сдружение „Чигот” ще организира коледна изложба на същата тематика съвместно с РИМ - Варна. Изложбата ще бъде достъпна почти през целия зимен сезон.

Сдружение „Чигот” се занимава с възстановки от 2004-та година и за това време да проучили и реконструирали десетки костюми, брони и въоръжение от различни периоди.Основната им цел обаче е пресъздаване и популяризиране на българската средновековна история. Когато не е по средновековни фестивали, сдружението се занимава с проучване на различни аспекти от живота на средновековните българи и се опитва да ги пресъздаде по възможно най-достоверен и автентичен начин. Това включва фехтовка, военно дело, разнообразни занаяти, кулинария и обичаи

http://www.dnesplus.bg

ТЕКЕТО КРАЙ ОБРОЧИЩЕ – МЯСТО ЗА МОЛИТВА НА ХРИСТИЯНИ И МЮСЮЛМАНИ

ФОЛКЛОРНИЯТ СЪБОР “СВЕТИ АТАНАСИЙ” ЩЕ СЕ ПРОВЕДЕ В ОБРОЧИЩЕ

ГОТОВА Е ПРОГРАМАТА ЗА СЪБОРА „ТЕКЕТО – 2013”



 


Сходни връзки

Гробът на крал Владислав ІІІ Ягело Варненчик е в текето Ак Язълъ Баба в село Оброчище | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.18 секунди