изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-11-20 @ 15:26 EET
БИОЗЕМЕДЕЛИЕТО И СЕЛСКЯТ ТУРИЗЪМ ГАРАНТИРАТ БЪДЕЩЕТО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО НИ    
Интервюта Това смята Пейо Пеев от село Златия, Добричко, който има намерение селската му къща да приютява туристи от Великобритания

-        Г-н Пеев, откога се занимавате със земмеделие?

-        Цял живот съм е занимавал само със земеделие. Бях председател на земеделска кооперация, но през 1997 г. напуснах и започнах работа към гръцка фирма, за която работих в продължение на 7-8 години. Една от културите, които отглеждаха – фасулът, изискваше добър опит. Затова ме ангажираха. Изнасяха българския фасул за Гърция. По-късно – от 2000 г. започнах да работя самостоятелно като земеделски производител.

-        С обработването на колко декара започнахте?

-        Началото беше с 300 декара и един счупен трактор. Сега вече обработвам 800 декара. Мечтата ми е да се занимавам с биоземеделие и да оставя стопанството на двамата ми синове, които са агрономи, каквато и една от снахите ми.

-        Имате депозиран проект пред МИГ Добричка, какъв е той?

-        Миналата година от Интернет научих за възможностите, които Местната инициативна група дава. Проектът ми е за закупуване на трактор 95 конски сили КУБОТА и италианска сеялка. Целта е да подменя старите трактори от 80-те години на миналия век, които вече са морално остарели. Собственото ми участие по проекта е 60%, а безвъзмездната помощ е 40 процента. Освен че ще е по-модерна, новата техника  непременно ще доведе и до повишаване на производителността на труда в стопанството. Преди година купих на лизинг същия модел трактор и ефектът е много добър. Той е от по-висок клас, за тежките обработки. Екологично земеделие не може да се прави със стари машини.

-        Вие имате намерение да се занимавате с биоземеделие. Имате ли вече сертифицирани площи?

-        Все още нямам сертифицирани площи за биоземеделие, но това е целта ми. Затова искам да набавя необходимата техника, която да ми позволи да кандидатствам за сертифициране на площи за биоземеделие. Идеята ми е да развивам биоземеделие, да произвеждам биосемена, както и да се занимавам със селски туризъм. Според мен, биоземеделието и селският туризъм са бъдещето на малкия и средния производител в селското стопанство.

-        Това означава ли, че, според Вас, земеделието има бъдеще у нас?

-        Да, категорично. Затова искам да  предам стопанството, което изграждаме заедно със съпругата ми, на моите синове. 

-        Казахте, че имате намерение да развивате и биоземеделие. Споделете повече за тази своя идея!

-        Преди няколко години се запознах с англичанин, който си купи къща в село Златия. Така аз имах възможност да посетя Англия и да видя как там е организирано земеделието. Това, което ми направило много силно впечатление е, че всичко, което се произвежда и предлага като екологично чиста, био продукция, има коренно различна цена. Напоследък все повече българи се стремят да купуват екологично чиста продукция.

-        Каква продукция искате да произвеждате като био?

-        Искам да произвеждам био семена за пшеница, а впоследствие и зеленчукопроизодство. И сега зеленчуците, които отглеждам в градината, са екологично чисти, но не са сертифицирани като биопродукти. Смятам, че може да има достатъчно клиенти, хора, които ценят екологичното земеделие. Мечтите ми обаче се простират по-далеч. Искам да развивам селски туризъм. Имаме голяма къща на село, където спокойно може да се настанят две семейства. Има седем климатизирани стаи, с необходимите бани и санитарни помещения. Държа обаче всичко да е перфектно – от базата, до предлаганата храна, преди да започна да развивам селски туризъм. Моят британски приятел изяви готовност да води в гости от Англия, които да идват да почиват на село, за да развивам истински селски туризъм, да затворя цикъла на производство. Сега семейството на приятеля ми от Англия пребивава в Златия през цялото лято, възползва се от близостта на морето, а нашата градина осигурява екологично чист продукт, но всичко това се случва  не като бизнес, а на приятелска основа. Самият британец настоя да води тук англичани, които да гостуват в нашата селска къща. Районът, от който е британецът е близо до Ламанша. Там той има собствена оранжерия, градина. Но, е категоричен, че условията за развитие на биоземеделие н Добруджа са превъзходни. Тук има много плодородна почва, не се използва изкуствен тор, а и няма работеща икономика, която да замърсява.

-        Ще развивате ли биоземеделие и по отношение и на традиционните за Добруджа култури?

-        Имам намерение да развивам биоземеделие и по отношение на другите култури – пшеница, слънчоглед, царевица, но за семена. Считам, че с това бих бил най-полезен за бранша, най-вече за дребните стопани. Желая да произвеждам биосемена от родни сортове. Предвиждам да заделя едно поле, което да сертифицирам за биоземеделие. Като начало ще започна с 200-300 декара, собствена земя.

-        Какви добиви получихте  тази година от традиционните култури?

-        Доволен съм от резултатите, които получих тази година при отглеждането на култури по конвенционален метод. При царевицата разчитам основно на хибриди на Пионер. При сушави години добивът от тях е 700-800 килограма от декар, а при добри години – дори тон. Това е културата, която даде тласък в развитието на стопанството ми. При цените от 360-400 лева за тон царевица преди година, имах вече възможност да заделя средства, за да купя първия си нов трактор. Тази година в района имаше малко градушка, но тя не се отрази сериозно на царевицата. Средният добив е 900 кг/дка. Веднага е успял да реализира продукцията си. Имам дългодишни партньори, които изкупуват продукцията ми и няма никакви притеснения относно това. Тази година продадох царевицата на цени 0,25 лева без ДДС. Слънчогледа сега предавам на рафинерията „Клас олио” в Карапелит. При маслодайната култура използвах хибриди на Синджента. Сях е опити и на Пионер, които показаха по-добри резултати от тези на Синджента. Затова за следващата пролет имам намерение да сея както хибриди на Синджента, така и на Пионер. От слънчогледа получих среден добив 300-330 кг/дка. Реализирах го на цена 0,52 лева, без ДДС за килограм. Работя в бранша от дълги години, познават ме, изградил съм си име и нямам  проблеми при реализацията на продукцията. Нямам възможност да съхранявам продукцията си, тъй като нямам складове. Затова директно продавам след жътва. Няколко пъти съм правил опити да съхранявам в чужди складове, но наемът увеличаваше себестойността, а увеличение на цените така и не последва. Пшенцата предадох за семена. Произведох френски сорт, който му изкупиха по 0,38-0,40 лева за килограм. Макар цената да не е особено висока, съм доволен. Получих среден добив от 600 килограма от декар, но заради градушката. Същият сорт дава в Добруджа добив от 800-850 килограма от декар. Сега отново засях около 200 декара с два френски сорта пшеница, както и с българския Енола.  Според мен, Енола е сорт, който добре се представя в района на Добруджа, но не може да даде толкова добри добиви, колкото френските сортове. Но пък има по-добри хлебопкарни качества.

-        Какво е бъдещото развитие на стопанството Ви?

-        Какво ще е бъдещото развитие на стопанството, ще реши фамилията. Държа децата ми също да дадат своите идеи, защото съм наясно, че те ще са тези, които ще продължат моята работа.

Разговаря Станислава КРЪСТЕВА

 


Сходни връзки

БИОЗЕМЕДЕЛИЕТО И СЕЛСКЯТ ТУРИЗЪМ ГАРАНТИРАТ БЪДЕЩЕТО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО НИ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.62 секунди