изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-11-18 @ 06:18 EET
Антон Тодоров: Дядото на Лиляна Павлова е най-дългогодишният член на ЦК на БКП!    
Интервюта Антон Тодоров е роден на 19 август 1966 г. в Раднево. Завършил е политология в СУ "Св. Климент Охридски". Дипломната му работа е на тема "Генезис и природа на патримониалната държава в Русия". Откроява се като най-креативният през последните години експерт в областта на слабо представената у нас /по обясними политически и исторически причини/ дисциплина русология /бивша съветология/. Специализирал е във Военна академия "Г.С. Раковски". Има неколкостотин публикации в българската и чуждата преса.

- Г-н Тодоров, вие станахте неудобен с истините, подкрепени на първо място с документи, а след това – и с аргументи, на много от ретроградните слоеве в българското общество, които изпитват носталгия към „светлото минало”. Някой от тях хвърли ли ви директно ръкавица?
- Има едно заявление, и то много директно казано, от Николай Русатев, който е бивш началник на служба „Военна информация” , ръководил е операциите, агентурата, тоест – много важен човек навремето, до 2003 година подчертавам. В предаването „Лице в лице” по Би Ти Ви преди няколко дни той каза, че, цитирам по памет, „българските служби основно се занимават да събират документи за Антон Тодоров, за да го разобличат в лъжа”. Това бяха смислово думите му.

Този човек каза нещо, за което аз имам информация от месец и половина-два: че в българските секретни служби, след като извадих наистина много документи, които показват кои са шефовете на тези служби, показват скритите им биографии, показват техни зависимости от тоталитарните служби, “се работи по мен”. Показах документи от посолството ни в Афганистан – че тогавашният ни военен аташе, а сега заместник-началник на „Военна информация”, е

уличен в кражба на ток

Тези хора, казвам на по-всекидневен език, буквално пощуряха. И са пуснали човек като Русатев, който влиза в една битка, обречена за него, нека го предупредя още отсега. Разполагам и с много интересни документи за самия него. Русатев е бил на крачка от това да бъде отстранен от школата за подготовка на кадри на военното разузнаване заради ниски интелектуални качества и заради липса на аналитични способности. Документите са за периода 1977 – 1978 г. Този човек, за когото казват, че има ниски аналитични дарби, от 1978 г. до 2000 г. е шеф на военното ни разузнаване!

Втора информация, която изнесох. Когато през март тази година падна параграф 12, бях първият, който изнесе цялото лично дело на днешния действащ директор на НРС Драгомир Димитров. Оттам се разбраха скандални факти, някои от които държа да изброя. Този човек, когато беше назначаван година преди това от действащия сега уж десен президент, ни беше представен от Росен Плевнелиев и Бойко Борисов като човек, който няма зависимости от Държавна сигурност. Бил първият шеф на разузнаването, който нямал такива зависимости. Аз знаех, че е бил офицер, но не можех да го докажа. С падането на параграф 12 получих достъп до личното му дело и видях, че той през лятото на 1989 г. започва работа в ДС като кадрови офицер. Какъв е изводът? Първо, това е поредният шеф на НРС, който е с такива зависимости.

Второто, което е още по-скандално, е, че президентът и премиерът са излъгали в прав текст, че този човек няма зависимости. Те са знаели и ще ви кажа откъде аз съдя, че са знаели. Ден, преди да бъде разсекретено с падането на параграф 12 неговото лично дело, Драгомир Димитров даде интервю за в. „24 часа”, където си призна, че президентът и премиерът са знаели. Тоест, имаме нещо, което е недопустимо – лъжата в политиката е крайно време да спре!

Тук ще направя едно обобщение. Ако аз призовавам за нещо и това дразни много хора, е, че всъщност моят призив е за политическо поведение, а то е и всекидневно поведение, което да изключва лъжата, да изключва ползването на политиката в България като фабрика за луксозни съдби.

Прощавайте, когато падна режимът на Тодор Живков, едни от най-големите критики бяха заради номенклатурните придобивки и ползи, които тези хора употребяваха. Но ако погледнете днешната политическа класа в България, тя е създала за себе си една свръхпроизводителна и страшно тежка за издръжка фабрика за луксозни съдби. Ако днес погледнете автомобилния парк на НСО, на различните държавни учреждения, автомобилния парк на общините, ако щете дори, ще видите, че в тази посока има голям откат назад и това е в основата на тези силно радикални настроения сред хората, които няма да излязат на добро.

Поради тези и много други мои разкрития, няма да ги изброявам, ще посоча само това за шефа на „Военна информация” на военното разузнаване Веселин Иванов, за когото публикувах документи, че е бил офицер от тоталитарното Разузнавателно управление /РУ/ на Генералния щаб /ГЩ/ - нещо, което не го пише в биографията му, върху мен се изляха кофи с помия.

- И за полуроднинските му връзки с бившия военен министър ген. Аню Ангелов…
- Точно така. Втори факт – буквално до 1 юли тази година най-важен съветник на президента беше Стоимен Стоименов, на когото съм направил пълен елитологичен профил. Публикувах документи, които никой не е изнасял за него. Виждате един човек, който се е развивал само по комсомолска линия, и се е очаквало този човек да съветва президента! Чудно ли е тогава, че експертизата на президента е толкова лоша? Кризата с бежанците е напълно показателна. Това са няколко факта, които според мен са изправили на нокти тези много отмъстителни и скрити в дебрите на непроницаемостта поради професионалния си профил хора, които са извън всякакъв контрол. И всъщност моята битка е за осветяването на тези хора. В България трябват радикални реформи

и една от най-радикалните трябва да бъде в сектор „Сигурност”

Завършвам с това, че когато през 2012 г. попитаха тогавашния министър на отбраната Аню Ангелов какъв е делът на шефовете на „Военна информация”, служба, пряко подчинена на него, с минало в РУ на ГЩ, той каза: „44 процента”. Представяте ли си – на 24-ата година от прехода началниците във военното ни разузнаване са хора с минало в РУ на ГЩ, т.нар. РУМНО?!

- Те не са жени, че да им гледаме миналото – нали така каза за себе си един вече бивш БГ премиер!
- Да, това бяха думите му, но аз в книгата съм показал до какви дълбочини на изследване стигат в демократичните държави. И всъщност този отговор на Бойко Борисов е отблясък от недемократичната и силно, бих казал, криптокомунистическа природа, която този човек има. За мен един от най-големите скандали в България днес е оскверняването на десния сектор в българската политика от подобни ментета.

Между другото от тази гледна точка е съвсем обяснимо, че на никого от партийните функционери не му импонира всяко нещо, което казвам.

В момента се опитват да излеят кофи помия върху мен. Мобилизирали са невероятни ресурси в опитите за дискредитацията ми, но мога да ги уверя, че имам средства и сили да се противопоставям на тези неща и ще го правя безспир.

- И безкомпромисно, надявам се. Защото някои журналисти или минаващи за такива, поне това е логото, под което се представят в обществото, наистина имат проблем с вас. Един, или по-скоро една от тях писа, че преди време сте кандидатствали за аналитик в НСС, сега ДАНС. Откъде разполагат с такава поверителна информация и изобщо има ли нещо вярно в това?
- Веселина Томова например изрече няколко много гнусни лъжи в публикация в нейния сайт и поради тази причина аз съм завел дело. Тя ще трябва да дойде в съда и да докаже твърденията си. Всъщност принципът, който следвам, е точно този: всеки може да каже, каквото си иска, но трябва да го докаже. Някой може да каже, че закусвам с чаша прясна кръв от пролетарско дете – впрочем това навремето е обвинението на сталинистите срещу философа Бертран Ръсел…

- … оставяйки риторичната фигура настрана, ще припомня, че проф. Янко Янков изнесе в една своя публикация, че партийният елит преди 10 ноември наистина се е подмладявал с регулярно вливане на кръв от новородени!
- Разбирате шегата ми…

- … която обаче е била превърната в реалност за някои!
- … но всъщност исках да кажа нещо друго. Че всеки може да твърди, каквото си поиска, но ако не го докаже, другата страна е в правото си да поиска изясняване на отношенията в съда. В България обаче няма никакъв вариант да опазите името си от тоновете помия, неверните твърдения и обругателства. Що се отнася до твърдението на Веселина Томова, ще го кажа пак – не са й верни източниците.

Никога не съм кандидатствал в руското направление

както тя го нарича, или отдел, в НСС. През 1997 г. бях поканен от мой приятел, който беше близък до тогавашния новоназначен шеф на НРС Димо Гяуров, който беше оценил способностите ми и експертизата, която имам, да кандидатствам там, но не се случи. Причините в най-общи линии са две. Първата е силната нереформираност на службата. Кадровиците са изхождали от моите публично заявени позиции и текстове – да припомня, че първата ми статия, която съм публикувал и която звучи много антируски, беше във в. „Демокрация” на 1 октомври 1993 г. Тогава бях още студент. Оттогава, вече 20 години, не съм променил нито на йота, нито на милиметър принципите, които изповядвам.

Разбира се, кадровиците през 1997 г. не са били по-реформирани от сега, те са били доста по-назадничави, и това е една от причините – няма как да допуснат човек като мен в тази служба.

Аз имах една среща с Димо Гяуров през лятото на 1997 г. и той тогава ми каза нещо ключово: „Заварих в службата цели партизански отряди. Уволних много хора, но в един момент много отгоре ми казаха: „По-леко, много твърдо пипаш!”. Кой може да е бил тогава по-високо от Димо Гяуров? Петър Стоянов.

- Очертахте задкулисните образи на Меглена Кунева, на Бойко Борисов и “шайката”, както я наричате, около него. Следващата година е “на ход” Иван Костов. Обещавате тогава да излезе от печат двутомният му “елитологичен срез”, направен от вас. Като първа стъпка наскоро публикувахте дипломата му...
- Обещавам ви и още по-интересни неща следващата година. Ще има една книга, която ще се казва “Митологията на Държавна сигурност”. И втора книга – “Митологията на военното разузнаване”. Там ще има стотици документи, които за първи път се публикуват, които показват, че

тези две служби никога не са работили за националната сигурност

Тук отварям скоба. В документите на ДС и РУМНО никога няма да намерите нито едно упоменаване на термина “национални интереси”. За пръв път фразата “национални интереси” се споменава през 1990 г.

- Когато се създава и тогавашната Служба за защита на конституцията /праобраз на днешната ДАНС/. Малко преди това се създава и руската Служба за защита на конституцията /праобраз на сегашната ФСБ/. Така че дори и през 1990-а, когато “на хартия” тоталитарният режим е съборен, но пък режисьорът Евгений Михайлов наскоро показа документи, че и през 1990-а продължаваме “да обменяме опит” с КГБ, сме “под индиго” – като политика, култура, безопасност, като социум... А що се отнася до нашите “чекисти”, те, ако толкова милееха за “националната сигурност” и “националните интереси”, щяха да се опълчат точно срещу пълния съветски монопол и в тази сфера. Сега, с много късна дата, някои от тях започнаха да подхвърлят небивалици от рода на: имаше някакво звено, разбирай – в ДС, което наблюдаваше съветските сътрудници на КГБ у нас и изобщо – Съветите. Едва ли не сме шпионирали “големия брат”! Но няма кой да им повярва за тяхно съжаление.
- Исках да кажа следното нещо. Тези две тоталитарни служби са работили на пряко подчинение на Москва и на Съветския съюз. Всеки, който иска да разбере истината, всеки, който иска да премахне клишетата от главата си, трябва да прочете архивите или поне книгите, които издаваме няколко изследователи. И какво ще намери там? Тези служби се ръководят на първо място от решенията на ЦК на БКП, не от интересите на нацията. Второ – ръководят се от годишните и петгодишни планове за сътрудничество с ПГУ на КГБ, съответно – и с ГРУ. Ръководят се от комунистическата идеология и постигането на целите за създаване на световна комунистическа империя. Това е записано едно към едно в техните документи.

Днес бившите служители на тези служби прекаляват и вече надминават всякакви граници в лъжите си. И най-опашатата от тях е, че били работили за националната сигурност.

- И какво – да им простим, да се прегърнем и да заживеем, все едно нищо не е било. А травмата от пребиваването и излизането от т.нар. социалистически лагер, който наистина си беше лагер, защото границите бяха оградени с бодлива тел, пазени от свирепи овчарски кучета, онези “верни руслановци”, за които пише един известен руски писател дисидент, по “бегълците от рая” се стреляше на месо и за главите им се получаваха награди... как ще бъде възмездена? Защото това не е травма на отделен човек, дори на отделна група хора или на цяла класа или прослойка, а на цялото население. Това е страшна колективна травма, която може да се преодолее само с колективен катарзис според мен. А какъв изход виждате вие?
- Тези хора съсипаха живота на няколко поколения българи. Абсолютен геноцид. Аз също използвам тези формулировки и се радвам, че във ваше лице намирам човек, който се изразява по подобен начин. Тези хора са направили безброй престъпления. В България са избити десетки хиляди души заради една човеконенавистническа идеология. И тези хора са били инструментът за това. И сега да им се позволява да мърсуват от екрана, да тровят съзнанието... не е ли, меко казано, неморално? Тези хора разложиха общественото съзнание, отровиха го. Унищожиха миналото, унищожиха настоящето ни.
Предполагам, че и вие сте загубили някакви пари по време на онези кризи, предизвикани от хора, които бяха от въпросните среди. През 90-те години

хора, близки до БСП и службите бяха в основата на всеки един катаклизъм


който беше свързан с това българите да загубят част от това, което имат. Немалко млади хора се поддадоха на глупавите мантри за тези служби, за ракетите СС-23, които пък били пазели България...

Предстои да излезе и една друга книга през следващата година, която показва цялото управление на БКП през този 45-годишен период. Ще бъдат публикувани разсекретени доклади на секретари на ЦК на БКП като Христо Христов, Емил Христов, на 72 страници. Част от този доклад съм публикувал и в последната си книга. Вижда се тяхната оценка за тяхното управление. Виждате, че има натрупан огромен външен дълг, че има срив на основните фондове, Петър Младенов говори за това, че 80 процента от приходите на тогавашните предприятия са отивали за заплати и за “непроизводителни разходи”, които съсипват възможността за иновационни дейности в тези предприятия.

Разполагам с двутомен анализ от 1986 г., адресиран до членовете на политбюро. В този двутомен анализ в рамките на 400 страници се прави тотално анализиране на всички отрасли на т.нар. народно стопанство, на всички комбинати и предприятия. И там има ужасяващи цифри. Цифри, които казват следното. От 100 вложени единици – ресурси, енергия, работна сила, заплати, разходи, например в металургията, ако от тях произведат нещо си и то бъде продадено, оттам се връщат 50 единици. Нали разбирате за какво става дума? Няма оцеляване на такъв режим! Това означава, че социалистическата икономика е постигнала немислимото – отнема от природната стойност на ресурсите!

Това е примитивизъм, който го е имало може би преди хилядолетия.

И тъй като се познаваме от доста време и знам, че сте прекрасен познавач на руските изследователи, на т.нар. дебели списания /”толстые журналы”/, ще ви попитам дали си спомняте тази уникална статия на Ото Лацис “Лукавая цифра”, поместена във втори брой от 1986 г. на “Новый мир”, която показва цялата сбърканост на социалистическата статистика. Тогава тя предизвика фурор. В нея се говори за същите неща в съветската икономика.

- Да поговорим малко и за т.нар. фризирани биографии. Предлагам да ги “разрошим” с факти, защото младите хора у нас вярват сляпо, че сегашните лидери в една или друга сфера са се създали сами. А то не е така. Най-малкото по причина, че е имало събития /в СССР – октомврийската революция, у нас – девети септември/, които са изключително травматични, които са разпръснали огромна част европейци като “билярдни топки” и са ги оставили без биография. Но не изобщо без биография, а без валидна биография.
- През юли излезе книгата ми “Българите срещу олигархията”, където има пълни изследвания на бизнес биографии на някои олигарси. Сега излезе друга книга, в която правя тотален анализ на 10-12 ключови фигури от ГЕРБ.

Някои казват: “Абе, Лиляна Павлова, защо го пипате момичето, много е работливо...” Прекрасно, нека си работи, но тя произхожда от един от най-кървавочервените родове, в които няма нито един, който да не е бил в ЦК на БКП. Нейният дядо е най-дългогодишният член на ЦК на БКП – цели 32 години!

Едно интервю на Добринка КОРЧЕВА
http://www.blitz.bg
 


Сходни връзки

Антон Тодоров: Дядото на Лиляна Павлова е най-дългогодишният член на ЦК на БКП! | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.22 секунди