изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-11-20 @ 19:24 EET
СЪЖИВЯВАТ МЕЛНИЦА ОТ МИНАЛИЯ ВЕК С НАД 6 МЛН. ЛВ.    
НовиниС проект по ОПРР на стойност 6 300 хил. лв., от които участието на община Балчик е 1 млн. лв., ще бъде „съживена” старата мелница, която е една от емблематичните сгради на града и обявена за паметник на културата, съобщи кметът на Балчик Николай Ангелов. В проекта още са включени реставрация на крепостна порта на късно античната крепост „Хоризонт”, както и реставрация на Текето в Оброчище, добави кметът.
Balchik/Балчик   Balchik/Балчик

Основно обаче в проекта е заложена мелницата, чиято сграда е 100 % общинска и след приключването на проекта – до края на септември 2014 г., ще се превърне в културно-информационен и туристически център, добавя Ангелов. Пететажната сграда ще бъде съхранена в автентичния й вид, като идеята е в нея да се излагат исторически и културни артефакти, както и археологически находки, открити в Балчик и региона. Наред с това с мултимедийни презентации ще бъде представяна и богатата история на града. Самата сграда ще бъде превърната в съвременна туристическа атракция, добавя още градоначалникът. Според историческите справки, мелницата е била построена през 1909 г. от анонимно индустриално дружество, като е била една от най-модерните не само у нас, а и на Балканите. За времето си тя е работила с оборудване от Германия, като е имала и първите в страната стомано-бетонови силози. За времето си мелницата е имала капацитет 75 т брашно на денонощие, като е произвеждала още грис и макаронени изделия, правени за първи път в страната ни. Според историческите анали именно разположението й на пристанището в Балчик пък й осигурявало изгодни договори за търговия с брашно и зърно в съседните страни – Турция, Гърция, а и в Египет. Мелницата работила успешно до 1916 г., когато попада под обстрела на руския военен флот и понася значителни щети. Производството не е възстановено. Твърди се, че дружеството, построило и ръководило мелницата, е фалирало и дори се смята, че това е един от първите умишлени фалити в страната. През времето на румънската окупация (1919 - 1940 г.) фасадата и покривът са възстановени. Около 1980 г. сградата е реконструирана основно. През годините е използвана като младежки дом, за производствени цели, ателиета на художници в подпокривната част. В момента сградата на мелницата не се използва. На четвъртия етаж е разположена Гранична полиция – Балчик. Ателиетата се използват през лятото. НДТ

НЕПОЗНАТАТА МЕЛНИЦА



Балчик е град, който с право се гордее с хилядолетната си история и богатото си културно наследство. Но точно тази хилядолетна история не ни позволява да оценим  важните събития от недалечното ни минало. Запленени от загадките на античността, мистиката на средновековието и величието на Възраждането, ние несправедливо пренебрегваме един кратък, но твърде значим период за развитието на младата българска държава, известен в стопанската ни история под името “златното десетилетие”. Периодът обхваща първите години на XX век, преди Балканската война, когато България се утвърждава като водеща икономическа сила на полуострова. Балчик заема достойно място между градове, активно учавствали в този процес. А изграждането на мелницата на Анонимното акционерно дружество е безспорен връх на индустриалния подем от началото на миналия век в нашия град.

    Мелницата 1910 г. Снимка от архива на ИМ-Балчик.

 Днес изоставената сграда на мелницата, мълчалив свидетел на една славна епоха, с монументалния си силует ни напомня за философията на българските предприемачи от преди повече от сто години, а именно, че е много по-изгодно да изнасяш готова продукция (брашно), отколкото суровина (зърно). Сега балчишкото пристанище изнася пшеница.

За технологичното чудо на мелницата научаваме от възторжения разказ на Кирил Г. Попов, публикуван под заглавието “Културна България в Балчик”, в два поредни броя на “Варненски търговски вестник” от месец август 1911 г.:

“…В 6 часа сутринта, параходът пусна котва в пристанището.

Пред амфитеатрално разположения град с двуетажни здания, на самия бряг се издига бялата 4-етажна мелница – обект на нашата екскурзия. (Четири етажа плюс приземен и тавански етаж – общо етажите са шест, б.а.)

Влязохме през северния вход на мелницата скептици към чутите похвали за тая мелница и излязохме през южния, удивени, горди, възхитени. Ние бяхме зрители на една чужда, висша за България култура. В тоя краен ъгъл на нашето отечество, в тоя пустинен край на едновремешните диви сармати, неволни съседи през последните дни на стареца Овидий, ние видяхме нова, културна България.

Балчишката мелница е една от най-модерните мелници не само в България, не само на Балканския полуостров, но даже и в Европа. Инсталирана в най-новата мелничарска техника, тая мелница представлява едно образцово модерно индустриално заведение. В нея са приспособени най-усъвършенстваните производствени машини и двигатели. Човек се поразява пред онова великолепно зрелище, което представлява машината в мелничарското производство. В това 4-етажно просторно здание, обитава и пълновластно царува машината, пренебрегнала и изключила почти напълно човешкия труд и помощ. Двама хамали изсипват долу, при входа от север, в два кладенеца чували с жито и други двама хамали поемат от другата страна, при южния вход, самодвижещите се по един улей от втория етаж на мелницата чували с брашно!…”

Проф. Кирил Г. Попов (1870-1927) е виден български икономист и статистик, дописен член на БАН, един от създателите на държавното статистическо учреждение. В продължение на 14 години е Председател на Българското икономическо дружество.

Мелницата в Балчик е проектирана от “Maschinenfabrik und Mühlenbauanstalt G. Luther” AG, Braunschweig (превод от немски – “Фабрика за машини и строителство на мелници Г. Лутер” АД, гр. Брауншвайг). Същата фирма е проектирала и построила някои от най-големите мелници в Европа от епохата. Една от тях е мелницата Рогенмюле (Roggenmuhle Lehndorf) в гр. Брауншвайг, Германия построена през 1912 г. като експериментална мелница на предприятието. Днес тази мелница е запазена във вид близък до автентичния и ни дава възможност да придобием ясна представа за технологичното оборудване използвано в мелницата в Балчик построена две години по-рано.

К. Попов продължава разказа си:

“…Изсипваното в кладенците жито автоматично се поема от силозите, изкачва се в етажа за първото пречистване, минава след това в последующите етажи за пречистване и отделяне, пропътува по такъв начин в това чистилище няколко стотин метра и пристига пречистено и асортирано в умивалника, където невидимата ръка от силоза го потапя в банята, окъпва го, грижливо и моментално го отдръпва в сушилнята, като че ли пред страх да не настине, и веднага след това го предава на валците за млево.

Никаква човешка ръка не дава съдействие тук. Житото си пропътува по силозите и етажите своя дълъг път от кладенците до валците с пълно презрение от необходимостта от човешка помощ…”

 

 

 

 

               Машина за почистване на зърното от мелницата Рогенмюле в град Брауншвайг. Снимка: http://www.stuecksicht.de/html/roggenmuhle.html

Лопаткови елеватори за зърно и брашно от мелницата Рогенмюле в град Брауншвайг. Снимка: http://www.stuecksicht.de/html/roggenmuhle.html

(Зърното и брашното са се придвижвали нагоре по етажите с помощта на лопаткови елеватори. Частично запазен 100-годишен елеватор като тези на горната снимката все още може да бъде видян в мелницата в Балчик, б.а.)

Прахоуловител от мелницата Рогенмюле в град Брауншвайг. Снимка: http://www.stuecksicht.de/html/roggenmuhle.html

“…Но не е само това. Машината е узурпирала не само механическите атрибуции, но и психическите. Пресметливата машина, като образцов стопанин, грижливо и внимателно прибира всички остатъци, отделяни при странствуването на житото до окъпването му, и като добър стопанин ги събира пак автоматично, чрез силозите в нарочни резервоари за използване. Ала горда в своята мощ машината, като че ли е искала да удиви човека в своите икономически и санитарни приеми и се погрижила да събира автоматично и да използва всичкия прах, който се отделя при чистенето на житото. В западната страна (частта на сградата, където днес са асансьорите, б.а.) в двата етажа за пречистване на житото се мъдрят две грамадни машини, два грамадни чакръка по периферията, на които бавно се движат месести попивателки, които автоматично попиват и поглъщат всичкия прах от въздуха при отделянето на житото и като изпълнят тая хигиенна функция, мъдро съединяват полезното с доходното, като препращат – автоматически, разбира се, събрания прах, в който има хранителни частици, в масата на остатъците. И всичко това сравнително тихо! Чародей-машина!…

Валци от мелницата Рогенмюле в град Брауншвайг. Снимка: http://www.stuecksicht.de/html/roggenmuhle.html

…Но що стана с окъпаното жито? Види се, мъдрата машина на балчишката мелница е имала аудиенция при управителя на БНБ или директора на статистиката и е чела надписа “времето е пари”, защото моментално след окъпването и изсушаването на житото, го поема и чрез силозите, като го разходи на няколко стотин метра по разните етажи и като го снеме и качи по няколко пъти от етаж на етаж и го прекара през наредените валци в I, III и IV етаж, докара го в III етаж в ситата… “

Планзихтер (мелнично сито) от епохата. Илюстрация: http://ensmic.scola.ac-paris.fr/813.htm

“…Тук окото се любува на белите платнени планзихтери, наредени един до друг в просторния, светлия и идеално чист салон с полиран под, който планзихтерите, като грациозни дами с подути малакови, изпълняват своите еволюционни движения на танеца минует. Тия сита са едни от най-новите усъвършенствувания в мелничарската техника. От ситата брашното автоматично протича в разни улеи, според номерата във II етаж, където готовият чувал, сложен над автоматичния кантар, подлага се под улея и мигновенно напълнен и премерен се отместя – едва най-сетне, за гордост на човешкия род – от човек! Оттук чувалът зашит, се хлъзга по улея, за да отиде долу в склада…”

(Из статията на К. Попов)

Устройства за пълнене на чували от мелницата Рогенмюле в град Брауншвайг. Снимка: http://www.stuecksicht.de/html/roggenmuhle.html

Кантар за теглене на чували от мелницата Рогенмюле в град Брауншвайг. Снимка: http://www.stuecksicht.de/html/roggenmuhle.html

Съвременната ни представа за производствено предприятие от първата половина на миналия век е пресъздадена в безсмъртното стихотворение на Никола Вапцаров -“Завод”. Така звучи поетичното описание на индустриалния шум в предприятието:

“...Във залите плющят каиши,
трансмисии скриптят
от всеки кът.
И става толкоз душно,
че да дишаш
не би могъл спокойно,
с пълна гръд...

...И в този шум

и трясък на машини
ще трябва непременно да крещиш,
да могат думите
разбрано да преминат
пространството, което те дели...”

Но ето какво пише К. Попов за нивото на шума и хигиената в мелницата в Балчик:

“…И в цялата тая процедура при производството на брашната 3 неща особено силно поразяват посетителя: идеалната чистота, малкия шум и отсъствието на хора. Подът в четиритях етажа е намазан и полиран, като за бал и въздухът е съвсем чист; в най-шумните отдели силният говор се чува, а при валеците свободно се говори; а в четиртях етажа с голяма мъка може да се забележи поставения едничък работник да надзирава движението. Що се отнася до майстора-брашнар, той е тайнствен, невидим фантом – ние поне не го видяхме…”

Мелницата в началото на XX в. Снимка от архива на ИМ-Балчик.

 “…В източната страна на зданието (там където преди се помещаваше военноморското поделение, б.а.) е отделението за макарони. И тук цялото производство е машинно, само че сътрудничеството на човешкия труд тук възвръща гордостта на царя на земята, като без него нищо не може. В отделен казан брашното (грисът) по известна рецепта се забърква автоматично с вода и макаронена есенция, под наблюдение на специален майстор, откъдето тестото се прехвърля в машината за месене. Последната, като внимателен масажист, грижливо и систематично омесва тестото, за да го предаде на специална преса-валяк, където то се издърпва на дебели красиво-жълти широки ивици и се навива на ½ метрови дълги рула с 20-30 сантиметра диаметър. Готово рулото (крусно) се туря в един калъп, под специална машина, откъдето чрез автоматическо натискане от долната страна през 20 – 30 дупки се проточват жилави и еластични макарони и се източват на една дължина до 15-20 метра. Обтегнати, тия дълги върви – макарони върху една маса се нарязват от 4 момичета – работнички на определена дължина, нареждат се на особени дъски и поставят в сушилнята (със сух въздух), която е в същото отделение към север. Сухите макарони в долния етаж се нареждат в съндъци и свалят в склада…”

Мелницата в началото на XX в. Снимка от архива на ИМ-Балчик.

 “…Стопанин на мелницата е анонимно акционерно дружество, главни и почти изключителни участници, в което са трите местни кредитни дружества “Добруджа”, “Орач” и “Съединение”.

Стойността на мелницата възлиза на 1100000 лв., половината в сгради и половината в машини.

Мелницата е построена през 1910-1911 год (1909-1910 г., б.а.). И е почнала да произвежда брашно от 1 септември 1910 год., грис от януари 1911, а макарони и фиде – от 1 февруари 1911 г.

Зданието на мелницата е  солидно, масивно 4 етажно здание. Пред него на 2 метра разстояние, е построен на самия бряг склада на фабриката. При евентуален кей в гр. Балчик, фабриката и склада ще бъдат на самия кей и товаренето ще става непосредствено от улея на фабриката в парахода…”

(Из статията на К. Попов)

(Следва)

Автор: арх. Велин Нейчев

НЕПОЗНАТАТА МЕЛНИЦА – 2 част

НЕПОЗНАТАТА МЕЛНИЦА – 3 част

НЕПОЗНАТАТА МЕЛНИЦА – 4 част

http://balchik.com/


 


Сходни връзки

СЪЖИВЯВАТ МЕЛНИЦА ОТ МИНАЛИЯ ВЕК С НАД 6 МЛН. ЛВ. | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.77 секунди