изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-11-16 @ 09:31 EET
Ст.н. с. д-р Бони Петрунова: В началото на юни месец изложбата „Реликвите на Калиакра” ще гостува в София    
ИнтервютаЗа реликвите на Калиакра намерени през последните 10 години в интервю за Агенция „Фокус” разказва ст.н. с. д-р Бони Петрунова от Национален археологически институт с музей при Българска академия на науките (БАН)



Фокус: Д-р Петрунова, на 17 януари беше представена археологическата изложба „Реликвите на Калиакра” в град Елена. Може ли да ми разкажете повече за това ?
Бони Петрунова: Идеята за организирането на тази изложба е на кмета на Каварна Цонко Цонев, тъй като през 2013 година направихме 10 години от възстановяването на археологическите проучвания на нос Калиакра. Резултатите през всичките тези 10 години са доста добри, а има и някои силно впечатляващи предмети и моменти. Решихме, че е добре да направим една рекапитулация, като представим най –доброто от тези проучвания. В изложбата не можахме да включим всички предмети, защото те са около 2000, но подбрахме тематично, в няколко рубрики да представим всичко монетите, тъй като те излизат в огромно количество на Калиакра, както и да представим една църква - номер две, която проучихме изцяло. Тя е готова за пълна консервация и реставрация, както и някои отделни страни като накити, оръжия, бижута свързани с бита на населението на Калиакра. Всичко, което е изложено е преди всичко от периода 13-14 век, тоест от времето на Добруджанското деспотство. Изложбата е съчетание на постери с разказ за самите проучвания и аналогии и с предмети, които са във витрини. Изложбата първоначално беше открита в Каварна, в историческия музей. Този интерес, който проявяват толкова градове е показателен, че действително и материалите и темата е много любопитна за много хора. Разбира се, акцент на цялата изложба направихме на миналогодишното откритие на пръстена „убиец”. Не знам дали знаете, че той беше избран за една американска класация за най-любопитните археологически открития за 2013 година. Това световна класация и заедно с китайски гробници, съкровища от други държави и пръстенът от Калиакра беше сред тях и най – вече заради историята, която съдържа. Самият пръстен като изработка и като метал не е нещо кой знае колко впечатляващо, но това че е пригоден да бъде извършено отровителство с него наистина много впечатли публиката. Експонирали сме пръстена убиец отделно с един разказ за политическите убийства през Средновековието, за това как нещата продължават. Борджиите са особено популярни с това отровителство, включително и това, че през 15 век се създава една гилдия на убийците, които могат да бъдат наемани, за да решават вътрешни проблеми или политически проблеми на различни фамилии. Други интересни материали от самата изложба - великолепният кръст-енколпион,, който открихме миналата година. Това са кръстовете, които се затварят като кутии и вътре в тях се съхраняват или свети мощи, или други свещени предмети. Този път кръстът е цял - заедно със шарнира, както и цялата кутийка, която също беше запазена. Той е доста голям в сравнение с малките кръстчета, които са се продавали масово през Средновековието, но най - хубавото от него е, че на едната му страна има цяло изображение на Богородица Умиление. Богородица, която е прегърнала Христос и си е наклонила главата към него. Това е една прекрасна изработка на това изображение и този кръст. Тези кръстове се наричат елитарни кръстове, правени са в Киев и донасянето на такъв кръст на Калиакра показва, че тя е била столица на Добруджанското деспотство, голям средновековен град, пристанище. Това е мястото където резидира Добротица и води войните си с Генуа, това място е един сериозен религиозен център, който е бил предпочитан и неслучайно там са открити 4 църкви в рамките на тези 150 декара, които покрива Калиакра. След като мине изложбата в Елена, около първи юни изложбата ще гостува в София в НДК организирано от фондация „Созопол”, която ни предоставя своя площ. Изложбата ще открие хорът - Йоан Кукузел. Ще бъдат поканени представители на институции - министърът на културата, най-вероятно под патронажа на вицепрезидента Маргарита Попова и разбира се други гости.
Фокус: Все пак може ли да припомните каква е историята на пръстена-убиец?
Бони Петрунова: Открихме пръстена случайно. Самото откриване на пръстена беше скандално, защото първия ден, когато стъпихме на Калиакра през 2013 година, заварихме един огромен изкоп, който е по цялата дължина на Калиакра. Оказа се, че водопроводът на ресторанта, е повреден и за да бъде оправен бяха разбити културни пластове. Аз веднага извиках комисия от Министерството на културата. Най-вероятно в момента тече дело, за да бъде осъдено дружеството ВиК - Добрич, което е направило тези изкопи. Ние бяхме длъжни като археолози веднага, спасително да почнем да проверяваме тези изкопи. Да проверим, какво е разбито, какво е съсипано. Искам само да припомня, че Калиакра е историко – археологически резерват освен това е и природен резерват. В един от тези изкопи близо до църква номер 4, както е известна, точно при средновековната порта на Калиакра попаднахме на този пръстен. Първоначално дори не обърнахме внимание на отвора в касетата. Вече като го почистихме аз почнах да го оглеждам, почнах да се чудя за какво е служил този отвор. Има информация, че са слагали някакви благовония, за да мирише добре. Някои пръстени са използвани като трезори, за да се крие нещо вътре. Аз лично не съм виждала, но има информация, че има пръстени използвани като реликвари и вътре се слага костица от светец. От всички хипотези формата, големината, формата на дупката, която е очевидно допълнително направена подсказват, че само прахообразно вещество може да се сложи, тъй като парфюмите, които се слагат са на кристали. Тогава, по онова време много популярен е бил арсенът. Арсенът представлява бял прах, който няма вкус, няма мирис, лесно се разтваря във вино или друго питие и дава симптоми като хранително отравяне. Това е било много удобно за онези, които са имали такива ужасни намерения. Между другото най-често пръстенът се е ползвал от жените, и то от тези , които не са могли да получат развод лесно, както е в момента по наше време. Те са били принудени да живеят с ужасни съпрузи и това е било единственият изход тя да остане „щастлива” вдовица. Затова е имало специални отровители, които са си предлагали услугите си предназначени за тези цели. Освен арсена, те са ползвали беладон, бучиниш, сама китка. За тези растения прочетох в една специална книга за отровители и именно тези растения са били характерни за нашата територия. Това е една хипотеза, защото аз нямам други доказателства, че това е било използвано. Много пъти ме питаха имам ли сведения, че е имало вътрешни противоречия в самото Добруджанско деспотство. Аз съм убедена, че между самия Добротица и неговия единствен син Иванко или Йоан Тертер е имало страхотна непоносимост и противоречие. Това нещо може много лесно да бъде доказано и ако приемем, че този пръстен е бил направен по времето, когато Иванко наследява Добротица, а това става през 1395 година, когато умира Добротица и след това Иванко става владетел на княжество и така той идва в Калиакра. Иванко заварва всичките тези аристократи в двора, които подкрепят Добротица, който е бил изключително силен и популярен владетел и може би, затова Иванко е искал да се отърве от някого. Моите предположения са, че е искал да се отърве от вътрешния министър, или от друг, например от военния министър. По вероятно е той да е искал смъртта на военния министър, тъй като подозирам, че причината за това е била защото Добротица е водил война с Генуа, а Иванко е бил привърженик на Генуа. Докато Венеция е подкрепяла Добротица те му помагат той да направи първия флот в България и така благодарение на тяхната помощ той прави първият флот в Черно море.
Фокус: Какво е самото историческо значение на Калиакра?
Бони Петрунова: Според мен историческото значение на Калиакра е недооценено, но сега през последните години във връзка с туризма като че ли повече се отдава значение на Калиакра. Като стари български столици се посочват Велико Търново, Плиска, Преслав, но малко хора знаят, че Калиакра е една от столиците на България. Тя е столица от този период, в който България е разпокъсана след смъртта на Иван Александър между неговите синове и между боляри, които са имали достатъчно сила да се отделят в отделни княжества, но те са гравитирали и са се смятали за български владения. Само ще ви припомня, че тогава Иван Шишман остава в Търново, Иван Срацимир, първият син на Иван Александър, остава във Видин и създава Видинското царство и най–голямото самостоятелно княжество, което е създадено е било така нареченото Добруджанско деспотство. Предполага се, че самият Добротица и неговият брат Балик, който всъщност основава този арбанаш е роднина на майката на Иван Александър и поради му е предоставена цялата тази земя. Имаме писмени сведения, че предишният владелец, собственик на земята Карбунска, както я наричат е самата Кераца Петрица, тоест майката на Иван Александър. Защо смятам, че доброволно му е предоставена земята, защото той сече собствени монети, позволява си да удря собствени печат върху монети на Иван Александър на сръбските владетели, след това сформира собствен флот. Преди това той се жени за една византийска принцеса и получава титлата Деспот. Той играе изключително важна политическа роля в средновековната история. Помага за освобождаването на Иван Срацимир, когато той е пленен. Към него се обръща Иван Александър, за да помогне на сина му и той действително вдига войските, отива и помага за освобождаването на сина на Иван Александър. Той се смята за българин, въпреки че в църковно отношение църквата е подчинена на Константинопол, а не на Велико Търново. Предполагам това е била някаква политическа игра между двете големи сили, за да може да печели и от двете страни, той успява да направи богато княжеството. Аз си позволявам понякога да използвам израза „Швейцария на Балканите”, когато давам интервюта или при разни научни писания.
Фокус: Какво е значението на нос Калиакра за община Каварна?
Бони Петрунова: Каварненци, като че ли са по – привързани към нос Чиракман, който е по-малкия нос в този район. Калиакра носи много добър приток от туристи на града, имат добър оборот и подпомагат икономиката на града. Например, всичките тези разкопки, които сме провеждали са благодарение на финансиране от общината, а общината има тази възможност, за да ни финансира, тъй като получава приходи от продажбата на билети за Калиакра. Тъй като лятно време правим проучванията виждам колко е голям интересът на хората. На първо място той е с много добра експозиция, равно е, пристига се с кола, може да се разгледа целият нос Калиакра. Като природа е много интересен, много впечатляващ, неслучайно е наречен Калиакра - красивият нос именно заради тези червени скали. Освен това много от сградите, както и крепостните стени, които на времето са били проучвани от мои колеги през 80 – те години са консервирани, възстановени, така че човек може на живо да види всичко това. Тези, които посещават нос Калиакра са силно впечатлени, когато видят археологията на живо, тъй като ние когато изследваме един сектор те буквално присъстват на разкопките, наблюдават нашата работа, което също привлича много туристите. Когато съобщим, че сме открили нещо интересно, а то всяка година намираме по едно- две нови неща, на другия ден, независимо дали е хубаво времето или не, на Калиакра пристигат туристи за да разгледат новите открития. Разбира се това осигурява и работни места и приходи за общината, която като цяло е насочена към туризъм и към курортно дело.
Фокус: Госпожо Петрунова, какво е архитектурното и историческото значението на експонатите, които са намерени по време на разкопките?
Бони Петрунова: Колегата, който е работил преди мен - Георги Джингов, който за съжаление, вече не е между нас е написал том първи на Калиакра и той е обобщил нещата така, както са били според проучени до 80 - те години. След това има едно дълго прекъсване на проучванията и сега в резултат на тези 10 годишни проучвания аз пиша така нареченият том втори на Калиакра. Тоест от тези материали ние добих много информация. Първо, че Калиакра е огромен и важен религиозен център, второ, че монетите, които се откриваха в други съседни крепости на Добротица и на сина му Тертер монетите са се секли на самата Калиакра. Преди се мислеше, че са се секли или на крепостта Червен или във Варна. Има много доказателства за търговията, която се е водела. Тогава е било активно пристанище и сега като се отиде там няма такъв удобен пристан, както на някои други заливи и корабите са се прилепяли към самата стена. Разбира се открихме много любопитни неща и за по–ранните периоди. Например намерихме две куполни тракийски гробници, които отдавна са ограбени за съжаление, но очевидно те очертават едно култово място, между които е разположен един средновековен некропол. Разкрихме един цял комплекс от антични гробници с много трогателни истории. История, която аз никога няма да забравя беше за едно цяло семейство, мъж, жена и три дечица, които са били поставени на ръката на мъжа, а жената се беше сгушила в другата му ръка, легнала почти върху него и с преплетени пръсти. Явно са загинали от някаква епидемия и целите бяха покрити с цветя, защото ние от семената разбираме как са били покрити отгоре. Аз издадох една книга за богатството на Калиакра, която се опитах в популярен стил да разкажа за тези акценти от проучването, макар че резултатите са много и доста по–дълбоки.
Фокус: Изброихте някои от находките, които сте намерили по време на проучванията. Все пак може ли да изброите и други?
Бони Петрунова: Доста силно впечатление направи на времето, когато открихме един гроб на млада жена, аристократка–18-годишна, която беше погребана с диадема от златни пластини на главата, пришити към изтъкана материя. Тъй като аз се занимавам и с антропология, тази млада жена беше починала от възпаление на челюстта и явно от зъб е тръгнала инфекцията. Освен красивият накит на главата на тази принцеса тя беше погребана и с един мъжки пръстен, явно символ на това, че тя е от някакъв знатен род. Друга интересна находка беше, откриването на една гробница от античния период от четвърти – шести век, което беше погребано едно джудже. Убито с брадва в главата. Даже се шегувахме, че това е бил шутът на управителя на крепостта, които е казал неудачна шега и за това е загинал. Водеха се дълги години спор, за това дали Иванко и Йоан Тертер, които се споменават в различни извори са едно и също лице и кой от тях е всъщност синът на Добротица и най – накрая дали той наследява баща си след тези дрязги. Значи имайте предвид, че той убива собствения си зет, който е византийски император. Кани го уж с добри намерения в Дръстър и там го убива. Откриването на монети на самия Иванко на Калиакра, което не се беше случвало досега и на материали от този период всъщност показа, че Иванко и Йоан Тертер са едно и също лице, и че той наследява Добротица след смъртта му. Това са изключително важни неща. Открихме и над 30 златни предмета в един великолепен некропол, които ни показаха как са се украсявали жените от 14 – ти век. Те са се закичвали с перлени обици, направени с най – добра техника филиграм. Тоест благодарение на тези открития ние добихме представа за истинското богатство на тази столица, на това деспотство.
Фокус: От всички находки, които са намерени до момента има ли такива, които са с по-голямо значение от другите?
Бони Петрунова: На мен ми е трудно да кажа, защото всеки предмет носи голяма информация , но безспорно такива неща като кръста, като пръстена, като монетите са важни. Искам да спомена, че имаме монети от 11 държави, империи, царства и княжества. Представете си каква търговия се е водила тогава. Даже последната ни находка миналата година беше едно великолепно копче изработено от сребро с позлата със златна апликация върху него. Тази апликацията представлява една химера. Химерата е животно с човешка глава, с тяло на лъв, със змийска опашка и най – вероятно тази химера е била Бързонога, тъй като има няколко химери. Но странното е че този тип химера не е характерна за нашата митология, нещо друго трябваше да има изработено. Аз предполагам, че това копче е било голямо и то също включено в изложбата и беше реставрирано от варненските реставратори. Предполагам, че това е дреха подарена на някой от владетелите на Калиакра. Трудно ми е да отделя един или друг предмет. Ние сме малко като криминалисти на миналото. Това е малко изтъркано сравнение, но е факт. Ние сглобяваме парченце по парченце пъзела, за да може да разкажем цялата история.
Фокус: А през 2014 предвидени ли са някакви проучвания на нос Калиакра?
Бони Петрунова: Много се надявам да има средства и да продължим проучванията. Аз лично имам желание, имам намерение. За сега кметът на Каварна също смята, че трябва да продължим, но всичко зависи от средствата. Аз всяка година кандидатствам и към Министерство на културата да ни подпомага с някакви пари.
За тези 10 години на разкопки на Калиакра, 9 от тях работя с роми от Каварна. Това не го казвам от някакъв интерес, а защото наистина сме се сработили с тези хора. Има между тях такива обучени хора, които вече знаят как се разчистват гробници, как се почистват гробове, за какво трябва да внимават, за какво трябва да се хванат. Аз имам амбицията да кандидатстваме по една програма, за да може тези хора да получат сертификати и така да бъдат специализирани, като работници на археологически проучвания, защото това си е все пак една по – особена работа. Така че колкото и популистко да ви звучи изключително, съм им благодарна за техния труд през тези години, защото те копаят и те вършат черната работа.
Ксения ПЕЕВА
http://www.focus-news.net

ОТКРИХА ЕКСПОЗИЦИЯ „РЕЛИКВИТЕ НА КАЛИАКРА” В КАВАРНА
ИЗЛОЖБА ЩЕ ПРЕДСТАВИ НАХОДКИТЕ НА НОС КАЛИАКРА ЗА 10 ГОДИНИ
Археологът доц. Бони Петрунова: Огромен е потенциалът на нос Калиакра за привличане на туристи
Пръстен - убиец от 14 век откриха на нос Калиакра
АРХЕОЛОГИЧЕСКИ НАХОДКИ ЗА 450 000 ЛЕВА ОТКРИТИ НА КАЛИАКРИЯ
 


Сходни връзки

Ст.н. с. д-р Бони Петрунова: В началото на юни месец изложбата „Реликвите на Калиакра” ще гостува в София | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.30 секунди