изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-09-24 @ 06:25 EEST
Законова рамка за опазване на материалното културно наследство в Китайска народна република    
Китай Законова рамка за опазване на материалното културно наследство в Китайска народна република

Законова рамка за опазване на материалното културно наследство в Китайска народна република

 

Йоанна Дукова

докторант в УниБИТ, София

 

Резюме: Целта на настоящата работа е да изследва законовата рамка за опазване на материалното културно наследство в Китайската народна република. В този доклад са разгледани законодателните усилия на държавата в различни периоди от историята на Китай и съществуващия правен режим в областта на културно-историческото наследство. Направен е сравнителен анализ на Законите за защита на културно наследство от 1982г. и 2002г. Разгледани са, в техния нормативен контекст, основни аспекти на дейността по опазване на наследството, като структура на отговорностите, категоризационна система на културните ценности, градско планиране и историческо наследство, право на собственост, транзакции с реликви, морални и материални награди, административни наказания и други. Анализирани са и санкциите, предвидени за нарушители на закона, в текстовете на Наказателния закон и кодекс. Подчертани са предимствата на гъвкавата съдебна система в Китай и превантивната й  функция. Направени са изводи за ефективността на действащия правен режим и насоки за неговото усъвършенстване.  

 

Abstract: This study aims at researching the legal framework for protection of the tangible cultural heritage in the People’s Republic of China. In this report the legal efforts of the state in different stages of the history of China and the current legal regime in the field of the cultural and historical heritage are investigated. A comparison analysis of the laws on protection of the cultural heritage from 1982 and 2002 is made. Basic aspects of the activities on preservation of the heritage in their normative aspect are considered, such as responsibilities structure, categorization system of cultural property, urban planning and historical heritage, right of ownership, transactions with relics, moral and material incentives, administrative punishments and others. The sanctions provided for law offenders in the texts of the Criminal law and Code, are analyzed. Emphasis is put on the advantages of the flexible judicial system in China and its preventive function. Conclusions are made for the efficiency of the current legal regime and guidelines are given for its improvement.

 

 

Въведение

 

Едва ли съществува друга страна в света, която може да се съревновава по брой и богатство на обекти на културно-историческото наследство, тяхната красота и историческо и културно значение с Китай. Невероятни конструкции като Великата китайска стена, Забраненият град, гробницата с теракотените войници на Император Цин Шъхуан са световно известни и се класират сред най-величествените паметници, построени някога. Освен тези именити забележителности, които са включени в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, съществуват и множество други обекти, не по малко впечатляващи и представителни за богатата китайска култура – стари предградия, археологически обекти, културни пейзажи, потънали кораби и т.н.

Загубата на много обекти и предмети по време на Културната революция е голяма трагедия, която е оставила непоправима вреда върху страната. Дори след края на този тъмен период от историята, не винаги е било възможно да се осигури по-добра защита на оцелелите обекти, предимно заради липса на подготвени специалисти и средства, липса на сътрудничество между местните власти и конфликтни интереси. Поради тези „загубени години“ Китайската народна република все още е в процес на приемане на необходимите закони, които да запълнят празнините на обновената правна система. Съществуващите днес закони покриват много области, но законът за културното наследство все още изисква по-решително  институционално развитие. Още повече, че повишените усилия на китайските власти за опазване на наследството на страната трябва да се състезават с нуждите на настоящото икономическо и социално развитие.

 

1. Историческа рамка и национално законодателство в областта на културно-историческото наследство в Китайската народна република

 

Защитата на КИН има дълги традиции в Китай. В периода между 1928 и 1938г. няколко закона в тази област са приети преди избухването на Китайско-японската война. Те включват: Наредба за опазване на предмети с историческа, културна и художествена стойност; Експериментална наредба, уточняваща видовете и формите предмети от историческо, културно и художествено значение; Директиви за забрана на износа на предмети с историческа, културна и художествена стойност; Закон за съхранение на природни забележителности и обекти и предмети с историческа, културна и художествена стойност. Тези закони, освен всичко останало, въвеждат дисциплинарни наказания за отговорни държавни служители, ако собственост, защитавана от тях е повредена или разрушена заради неадекватни мерки за защита.

През 1946г. избухва Третата революционна война, която завършва с оттеглянето на победения лидер на силите на Гуоминдана - Чан Кайшъ, на о-в Тайван. По време на отстъплението общо 11,729 предмета от колекцията на Централния музей на Китай са изнесени на о-в Тайван и остават там до ден днешен. През годините китайските власти са издавали множество заповеди и наредби, за да ограничат износа на културни реликви и да подобрят тяхната защита.

През 1966г. започва Великата пролетарска културна революция, която се смята за една от най-тъмните глави в Китайската история и за катастрофална за културния живот в Китай като цяло. Червената армия е окуражавана да се бори с всички традиционни ценности и елити. Всичко, смятано за елитарно, буржоазно или дори академично, е било заплашено в тази ера. За съжаление много културни ценности са били умишлено унищожени по време на Културната революция, а всички съществуващи механизми за защита, както и повечето закони са били изоставени.

Това се променя с въвеждането на Политиката на „Отворени врати“ през 1978г. и приемането на четвъртата от основаването на Китай конституция. Конституцията на КНР от 1982г. е приета с цел да утвърди новата политика след края на Културната революция и е все още в сила, с изменения от 1988, 1993, 1999 и 2004г. Новата политика е изцяло с фокус върху осигуряването на социална стабилност, подпомагане на икономическото развитие и отваряне към външния свят.

От приемането на политиката на отворени врати досега и особено през последните години китайските граждани и власти показват възобновяване на интереса към богатото културно наследство на страната. Освен очевидния неподправен исторически интерес към наследството на Китай, властите разпознават и неговия политически и финансов потенциал. Маркетирането на китайските обекти на културно-историческо наследство като туристическа дестинация генерира нови източници на приходи, подчертава уникалността на наследството и допринася за националната гордост.

Китай е предприел стъпки за регулирането на съществуващите в границите на държавата културни ценности чрез национализация на всички културни артефакти, реликви и антични предмети, намерени в границите на държавата и регулация на притежаваните от частни лица антики. Основата на китайското законодателство в областта на културните ценности може да бъде открита в текста на Конституцията от 1982г. Член 22 от Конституцията гласи, че е задължение на държавата да защитава „важни обекти на китайското историческо и културно наследство“. Ударението, което Китайското правителство поставя върху своето културно-историческо наследство може да бъде забелязано в ясната позиция, която му е отредена в преамбюла към Конституцията от 1982г.:

 

„Китай е една от страните с най-дълга история в света. Хората от всякакви националности в Китай съвместно са създали великолепна култура  и имат славна революционна традиция.“

 

Волята и дългът към опазването на китайското наследство също са установени в Конституцията:

 

„Държавата окуражава развитието на литературата и изкуството, пресата, радиопредаванията и телевизионните начинания, издателската и разпространителска дейност, библиотеки, музеи, културни центрове и други културни начинания, които служат на хората и на социализма, и спонсорира масови културни дейности. Държавата защитава места от природен и исторически интерес, ценни културни паметници и реликви и други важни обекти на китайското културно и историческо наследство.“

 

В КНР съществуват общо 4 нива на законодателство. Първото – естествено, е Конституцията. Второто се състои от закони, приети от Националния народен конгрес на Китай и неговия Постоянен комитет, както и от международните конвенции, които Постоянният комитет ратифицира и по които Китай е страна. Третото ниво се състои от наредби, заповеди и решения на Държавния съвет, а на четвърто ниво са тези на провинциите, автономните региони и общините.

Няколко институции са били създадени в Китай, за да координират и да се грижат за защитата на културното наследство. Най-значимата от тях е Държавната администрация за културно наследство, която е на пряко подчинение на Държавния съвет. Тя е отговорна за цялото национално културно наследство и дейността на всички музеи и  за изготвянето на политики и наредби по тези въпроси.  Друга такава институция е Китайският институт за недвижимо материално наследство, който е отговорен за координацията на обучението на персонала, зает в областта на културното наследство в границите на цялата държава. Всички други органи, създадени от местните администрации на различни нива са ръководени от Държавната администрация за културно наследство.

Централно място в системата за правна защита на КИН в Китай заема Законът на Китайската народна република за защита на културното наследство (наричан накратко по-нататък в текста ЗЗКН). Той е приет от Постоянния комитет на Националния народен конгрес през 1982г. Последни изменения в закона са направени през 2002г. на 30та сесия на ПК на ННК, когато са добавени още 47 члена към закона (от 33 до 90). В добавка към този закон, правилата за неговата реализация са представени от Държавният съвет през 2003г. Съществуват още множество правни инструменти и специфични наредби, гласувани от местните правителства и власти през годините. Някои от тях са разработени в сътрудничество с чуждестранни институции, като например Принципи за консервацията на обекти на КИН в Китай, формулирани съвместно с  Консервационния институт Гети и бившата Австралийска комисия по наследството.

Законът за защита на КИН поставя определени типове културно наследство с историческа, художествена, революционна или научна стойност в границите на КНР, под закрилата на държавата, като например древни архитектурни структури, каменни храмове, произведения на изкуството, стари ръкописи и книги, типични материални обекти, отразяващи социалната система, социални произведения или живота на различните националности в различни исторически периоди. 

Една от най-важните постановки  на закона твърди, че всички културни ценности, останали под земята, в териториалните води на Китай или в колекции на държавни организации, са притежание на държавата. Същото важи за всички обекти на древна култура, древни гробници и каменни храмове и други структури, определени за защита от държавата в този закон. Определени изключения могат да бъдат направени само в случаите, в които частна собственост е предавана от поколение на поколение.

За да се осигури по-ефикасна защита, културните ценности, визирани в този закон, са класифицирани на 3 различни нива на защита, според тяхната историческа и културна стойност. Трите нива включват защита на държавно, провинциално и общинско ниво. Новооткритите културни ценности се докладват на местният департамент за културното наследство или на местния музей, където те са класифицирани или само регистрирани. Решението за оценката на историческата и културна стойност на обекта е отговорност на властите на съответните нива. Тези власти са, освен това, задължени да осигурят достатъчно специализирани органи и персонал за опазването на обектите на КИН в рамките на техния регион и  да съставят и публикуват доклад, включващ всички класифицирани обекти, както и планираните мерки за защитата им.

До днешна дата, повече от 400000 недвижими културни ценности са били идентифицирани в Китай. Повече от 1200 от тях са поставени под национална защита, около 7000 под провинциална, и над 60000 под общинска или градска защита. 33 обекта са вписани в Списъка на световното културно и природно наследство, включително 24 културни и 4 смесени обекта. През 2005г. 125 града са определени от Държавният съвет за „Градове с призната историческа и културна стойност“.

Законът налага и ограничения върху всякакви строителни проекти и планове, които могат да имат въздействие върху обекти на културно-историческото наследство, на което и да е ниво на защита. Това е валидно и за преместване, и демонтаж върху обекти на КИН, както и за всякакви строителни дейности в тези обекти. В допълнение, приетият през 1989г. Закон за градско планиране на КНР включва гаранции, че всеки обект на КИН е включен в наредбите за градско планиране на областта, в която се намира. В общи линии, всякакви ремонти и дейности по поддръжката на защитени обекти трябва да се извършват според принципа на запазване на обекта в оригиналното му състояние. В случаи на големи обекти, това обикновено се извършва в сътрудничество с международни институти и организации.

Археологически разкопки могат да бъдат предприети само, ако са с цел научно проучване и трябва да бъдат одобрени от съответните власти. Освен в някои изолирани случаи, това обикновено се прави от държавните институции. Частни лица могат да вземат участие в разкопки, ако разполагат със специално разрешение. Въпреки това, на никое частно лице не е позволено да присвоява какъвто и да е открит артефакт. В случай, че не са предадени на научно-изследователски институти, тези артефакти трябва незабавно да бъдат предадени на назначените от местното правителство за културна администрация отдели.

Основната разлика между Закона за защита на културно-историческото наследство от 1982г. и обновения му вариант от 2002г. е легализацията на частни транзакции, включващи културни ценности. Преди обнародването те са били забранени. Член 50 на ЗЗКН позволява „граждани, юридически лица и други организации“ да колекционират културни ценности, придобити чрез един от изброените методи: (1) законово наследство или подарък (2) покупка от магазин за антики; (3) покупка от аукционна къща; (4) обмен или трансфер между частни лица, граждани на Китайската народна република, според разпоредбите на закона; (5) други методи, оторизирани от централното правителство. Китайското правителство обаче забранява частни транзакции, които засягат реликви, притежание на държавата (което включва и новооткрити реликви или артефакти, намерени в границите на КНР), реликви, които не са собственост на държавата, но са включени в институционални колекции, както и стенописи, скулптури и други структурни компоненти, включени в които и да са държавни недвижими културни ценности. Държавен служител трябва да прегледа и сертифицира всички културни ценности, които са обявени за продажба в антикварните магазини или чрез аукционни предприятия. Според Член 56 на ЗЗКН, културни реликви, продавани в магазин или чрез търг, трябва да бъдат проверени от служител на провинциалното правителство и трябва да бъде изпратен доклад, който включва данните на продавача и купувача до Държавното бюро за културни ценности. Ако местното правителство не може да установи дали реликвата е подходяща за продажба, то тогава въпросът трябва да бъде отнесен до Държавното бюро за културни ценности, където предметът да бъде инспектиран и сертифициран.

Друга голяма промяна, въведена с измененията в Закона за защита на културното наследство на КНР от 2002г., е създаването на официално одобрени антикварни магазини и аукционни предприятия, което узаконява доскоро нелегалната търговия с културни реликви и антики, която се разраства през последните 15 години в Китай. Интересно е, че законът забранява на антикварните магазини да провеждат търгове. Най-важно е да се отбележи, че въпреки новостите, Член 58 от закона позволява на правителството да закупи всяка културна реликва, предадена за задължителна инспекция преди да бъде обявена за продажба. А Член 56  осигурява „покупната цена да бъде определена чрез преговори между представител на държавната институция и поверителят на културната реликва.“ Законът от 2002 е значителен прогрес от по-ранния китайски мироглед, според който всички реликви принадлежат на държавата. Той признава доминиращата реалност, че в Китай съществува нарастващ пазар за културни ценности. И все пак, изкореняването на незаконния трафик с антики не е по силите дори на ревизирана система за проследяване на културни ценности. Една от причините е правото на отказ за покупката на културни ценности, продавани в антикварен магазин или аукционна къща, на цена по споразумение между правителството и частното лице.  Малко вероятно е държавата да предложи на собственика пълната пазарна цена. Освен това, проблематично е и изискването за документиране на лицата, тъй като много от купувачите и продавачите търсят анонимност в транзакциите си с културни ценности.

Правилата за износ на предмети на културното наследство са дори по-стриктни. Например, китайско-чуждестранните съвместни предприятия са напълно изключени от транзакции и търгове с културни ценности. Определени реликви, като например тези датирани отпреди 1795, са неизменно изключени от износ. 

За да бъде поставен ЗЗКН в правилния контекст, трябва да стане ясно и че китайското правителство има дългогодишна практика да категоризира културните ценности. Неяснотата на категоризационната система разкрива трудностите, с които Китай се сблъсква в опитите си да поправи правния режим за защита на културно-историческото наследство.  Държавното бюро за културни ценности дълги години се е придържало към класификационна система, която разделя културните реликви на 2 главни категории – „ценни“ и „обикновени“ – в съгласие с многообразните закони в Китай, защитаващи културното наследство. „Ценните“ реликви от своя страна се делят на три различни категории (тази класификация се използва главно за определяне на наказанията за незаконна кражба или контрабанда на такива културни ценности). Клас първи „ценни“ реликви са определени като „особено важни заради своята историческа, художествена и научна стойност“. „Ценни“ реликви от клас втори са дефинирани като „реликви с важна културна стойност“. Клас трети включва само „относително важни ценни реликви“. От друга страна „обикновените“ реликви са такива с „определена историческа, художествена и научна стойност“. До 2001г. тази неясна категоризационна система не е от особена полза, тъй като трудно може да се направи разлика между особено и относително важната стойност на реликвите по тези критерии. През Април 2001г. Министерството на културата издава нова серия критерии за категоризация на реликвите. Макар че основните критерии по неопределеност се доближават до предишните, последната артикулация съдържа приложение, в което са дефинирани ясни правила за категоризацията на клас първи ценни реликви за множество категории, като например изделия от нефрит, каменни артефакти, грънчарски и керамични изделия, порцеланови изделия и др. Например, оръжия, които „представят етап от историята на развитие на оръжията; оръжия използвани в значими битки или събития; такива, използвани от известни хора през годините“, се квалифицират като реликви от първи клас. За съжаление, наредбите от 2001 установяват недвусмислени критерии само и единствено за реликви от клас първи, което оставя категоризацията на класове втори и трети отворена за субективна интерпретация. Освен това, промените от 2001г. не дават ясна дефиниция на разликата между „ценни“ и „обикновени“ реликви.

Законът от 2002г.  увековечава многостепенната система на администрация и грижа за културните ценности, въведена със закона от 1982г. Класификацията на културните ценности, според категоризационната система определя, че всяко ниво на правителството е отговорно за администрирането, съхранението и защитата на тези реликви. Централното правителство защитава само най-ценните „ценни“ реликви и така оставя останалите на грижите на местната, общинска или провинциална администрация, които са задължени да съхраняват реликвите от по-нисък клас и да им осигурят необходимата адекватна защита. Законът позволява на правителствени институции на местно ниво голяма свобода в намирането на баланса между защитата на културните ценности и икономическото развитие. Но, местните правителства често не разполагат с необходимите ресурси за защита. Допълнителен проблем е и неяснотата – кое правителствено ниво е отговорно за защитата на реликвите и археологическите обекти преди тяхната категоризация.

Въпреки че наредбите на ЗЗКН изискват приходите, придобити от държавни обекти на КИН и музеи, да бъдат изразходвани единствено за защита на културното наследство (а не разпределени за други цели), те включват само неясен намек за бъдещо увеличение на бюджетните плащания за защитата на КИН, и то само в случай, че нарастват и приходите на централното правителство (БВП). Законът поставя и нови изисквания към всички музеи и други съоръжения за съхранение на културни ценности, като например, че трябва да разполагат с противопожарна система и система против кражби.

Законът съдържа и някои други наредби, които предвиждат награди и административни наказания. Преди всичко, в закона са уточнени „морално насърчение или материални награди“, с които да бъдат отличавани граждани, съдействащи във въвеждането и изпълнението на политиките на закона. Предвидени са малки парични награди и за връщане на открити ценности на правителството, за даряване на частни реликви на държавните институции и за борба с контрабандата на реликви. Още през 1991г. е разработена подробна схема за размера на парични награди, според която максимумът на наградата е едва 5000 юана (около 1180 лева), което в реалността е крайно недостатъчно, в сравнение с потенциалните печалби, които могат да бъдат реализирани с нелегален износ на културни ценности.

В ЗЗКН от 2002 са определени и административните наказания, доста по-сурови, отколкото в предишното издание на закона от 1982г. Конкретно Член 64, който се отнася до Наказателното право, гласи, че всеки, който незаконно разкопава гробници, нанася вреда или разрушава държавни реликви, или незаконно търгува и контрабандира културни ценности, подлежи на подвеждане под криминална отговорност, според приетият през 1997 Наказателен закон. В допълнение, в закона са предвидени и текстове за множество граждански и административни наказания, които включват предупреждения, глоби, възстановяване на нанесените щети, гражданска отговорност, конфискация на всякакви придобити незаконни културни ценности и връщане на постъпления от всякакви нелегални продажби. Някои от най-важните административни наказания в закона се отнасят към правителствени или музейни служители, които злоупотребяват с дадената им позиция и не изпълняват възложените им задължения. Чиновници, които незаконно са прехвърляли, присвоявали или злоупотребили с културни ценности, подлежат на налагане на големи глоби (до 200000 юана (около 47000 лева)), освобождаване от работа, може да бъде изискано и да възстановят щетите. И това – в допълнение към криминалното наказание, което може да им бъде наложено. Подобни административни наказания и глоби са валидни и за частни лица или организации, които повреждат недвижими културни ценности чрез замърсяване, предприемат строителни проекти, които вредят на обекти на културно-историческото наследство, прехвърлят собственост или ипотекират недвижими обекти на КИН, които не са притежание на държавата, без нужното разрешение,прехвърлят забранени културни ценности на чужденци, откриват неоторизирани антикварни магазини или аукционни предприятия, не връщат открити реликви на държавата, не документират трансфера на реликви или не го докладват на съответната институция. Освен това, ако антикварен магазин провежда търгове, ако аукционна къща купува или продава антики, или ако музеи се замесят в покупко-продажба на реликви, те стават обект на административни наказания по закона от 2002.

 

2. Наказателният кодекс от 1997г. и културното наследство

 

Тъй като контрабандата на културни ценности става силно разпространена в края на 80-те и началото на 90-те години от миналия век, Китай въвежда серия от сурови наказателни мерки за хората, замесени в незаконен трафик на културни ценности. Членове от 324 до 329 от Наказателния кодекс се отнасят до „престъпления, свързани с възпрепятстването на контрола в областта на културно-историческото наследство“. Тези секции от закона адресират криминалните еквиваленти на административните наказания, предвидени в ЗЗКН, а именно – нанасяне на повреда или разрушаване на културни ценности, частни нелицензирани продажби, продажби, осъществени от музейни институции, незаконни разкопки на гробници и останки. Кодексът също така определя схема за детерминиране на адекватните наказания за нарушаване на тези разпоредби. Санкциите включват глоби, задържане под стража, конфискация на имущество, затвор, а понякога дори смъртно наказание. Степента на наказанието зависи от категорията на реликвата, спрямо която е извършено престъплението и от „сериозността“ на самото злодеяние. За „сериозните“ нарушения присъдата  често е дълъг престой в затвора. Със смърт се наказват извънредно тежките престъпления.  Член 328 е единствената секция в закона, която конкретно подчертава какъв вид поведение може да бъде издигнато от обикновено провинение до сериозно престъпление. Подобно поведение включва незаконни разкопки на държавен обект на КИН, оглавяване на организирана престъпна група, която се занимава с незаконни разкопки , рецидив на същото престъпление, участие в незаконни разкопки, които нанасят сериозна повреда върху културната ценност. Членове 324 и 326 предвиждат още по-сурови наказания за сериозните престъпления, но за съжаление, точно определение на термина не е дадено в тези секции от закона. В други членове от закона са предвидени още по-строги наказания за особено сериозни престъпления. Липсва обаче уточнение и за разликата между сериозни и особено сериозни престъпления. Не се споменава също така и разликата между особено сериозни и  извънредно тежки престъпления срещу културното наследство. Освен това, в членове 324, 325 и 328 се разглеждат наказания, приложими само към „ценни“, но не и към „обикновени“ реликви. Оттук може да се направи изводът, че останалите секции от кодекса в тази му глава са приложими както към „ценни“, така и към „обикновени“ реликви, както е решено от Държавното бюро за културни ценности.

Други текстове в закона, които засягат защитата на културно-историческото наследство, са членове 263 и 264 от кодекса. Член 264 обезпечава сериозни последствия за незаконно нахлуване в държавна собственост с цел кражба на културни реликви. Текстът гласи: „Тези, които извършват кражби на ценни културни реликви в сериозни размери…се осъждат на доживотна присъда или смърт, в допълнение към конфискация на имуществото“. Трябва да подчертаем, че наказанията, предвидени в член 264, се прилагат само за престъпления с „ценни“ реликви. Кражбата на „обикновени“ културни реликви се разглежда в член 263 от Наказателния кодекс, а именно в общите разпоредби за кражба на имущество, където и налаганите присъди са много по-кратки, между 3 и 10 години. Друг недостатък е, че член 263 и 264 засягат само „кражба“, но не и намерение за износ на крадени ценности. Основните разпоредби в кодекса, които се отнасят до контрабанда или нелегално транспортиране на културни ценности извън Китай, са описани в член 151, където изрично се забранява изнасяне от границите на държавата на „забранени културни ценности“, за нарушителите на което наказанието е минимум 5 години. Подобно на други секции в закона и тук се предвиждат по-големи присъди за сериозни престъпления, които включват конфискация на имуществото, доживотен затвор и смърт. Освен това, ако държавен чиновник, поради небрежност, причини загуба или повреда на „ценна“ културна реликва, може да бъде осъден на до 3 години затвор.

Гъвкавостта на предвидените присъди за престъпления, свързани с културни ценности, позволява на китайските съдии да прекрояват наказанията според специфичното престъпление, като им дава възможност и да издават по-тежки присъди, за да дадат даден индивид за пример. През 1994г. например двама души са осъдени на 6 години затвор за опит за продажба на клас втори и клас трети вкаменелости на динозаври. Размерът на присъдата е завишен заради големия брой продадени вкаменелости. През 1987г. друг крадец е  осъден на смърт за нахлуване в Музея на Император Цин в Сиан и кражбата на главата на един от теракотените войници, първи клас реликва. Едно от най-знаковите дела е за оскверняването на гробница в Шаанси през 2001г. Четирима мъже са осъдени на смърт, а други 16 – на по-леки присъди, за въоръженото плячкосване на 2 археологически обекта. Гъвкавостта, дадена за определяне на присъдите, заздравява твърдата ръка на властта и тези, които извършват престъплението никога не знаят каква ще бъде строгостта на наложеното им наказание, което води до по-високи нива за възпиране. И все пак, за да бъде ефективна тази теория за възпиране, съдиите са принудени да налагат широк спектър от наказания за еднотипни престъпления. Съдиите от своя страна рядко налагат сериозни присъди за относително дребни провинения в областта на културно-историческото наследство, което е сериозна пречка за изпълнението на правния режим за контрол на КИН.   

 

Заключение

 

В обобщение, националният правен режим на Китай за регулация на културното наследство е добронамерен, но в някои части неясен, с липса на точни стандарти за оценка и категоризация, заради което и опитите да се пресече потокът на незаконна търговия с частни колекционери са неефективни. Проблем е и разделената на нива юрисдикция за защита на културното наследство. И въпреки че ЗЗКН от 2002 е стъпка в правилната посока що се отнася до отчуждаването на културни ценности, то много от старите проблеми на закона от 1982г. остават неразрешени. Освен това липсата на ясно определение на термините „сериозно“, „особено сериозно“, „извънредно тежко“ престъпление, затруднява правоприлагането. Продължаващата незаконна търговия с антики и нарастващият черен пазар също говорят за не добра ефективност на настоящия правен режим в Китай за защита на националното културно-историческо наследство. Освен това няма достатъчно средства и персонал, които да осигурят подходящата защита. Дори идентифицирани обекти на КИН , които са поставени под специална защита, често изпитват липсата на ефективни механизми за опазване и ясно разпределение на отговорностите.

В заключение трябва да подчертаем, че в Китай са направени значителни стъпки за защита на културно-историческото наследство. Съответните институти и държавни институции са създадени и развити, а броят на защитените обекти нараства. Въпреки това, предизвикателствата, пред които се изправят отговорните институции на всички нива, не са за подценяване, тъй като бързото икономическо развитие взема своя данък. Един от основните проблеми е постоянната загуба на градско наследство. Решаващо е съответните правителствени агенции да осъзнаят, че икономическото развитие не трябва да е бариера, да е в конкуренция със защитата на културното наследство. Градското планиране трябва да бъде направлявано от дългосрочна перспектива, за да бъде осигурено развитието на града по начин, който позволява съхранението на неговото наследство.

За съжаление, корупцията все още е проблем в Китай. Контролът върху местните администрации е генерален политически проблем в Китай, особено в по-отдалечените от централната власт райони. За да бъдат обектите на КИН по-добре защитени от физически заплахи като кражби и вандализъм, трябва да се засилят охранителните механизми и да се осигури по-решително упражняване на съществуващите закони. И все пак, отново не е възможно да се осигури ефективна защита и персонал на всички археологически обекти в Китай, именно заради огромният им брой.

Най-критичният аспект е нуждата от по-ясно формулирани отговорности и функционална йерархична система за защита на наследството. Докато местните правителства не се страхуват от сериозни последствия при игнориране на заповедите, дадени им от националните или провинциални власти, няма как да се осигури ефективно правоприлагане. Сътрудничеството с местните полицейски участъци в частност също може да бъде подобрено. Главният проблем в Китай е не липсата на ефективни закони, а липсата на ефективното им прилагане. Централните власти в Китай са добре запознати с тези проблеми и, както вече подчертах, са постигнали значителен прогрес. Настоящите усилия са многообещаващи по отношение защитата на китайското културно-историческо наследство. Нанесените вреди върху такива забележителни паметници на културата биха били не само загуба за Китай, но и за цялото човечество!

 

 

Библиография:

[1] http://www.gov.cn/gongbao/content/2004/content_62714.htm

[2] http://english.gov.cn/laws/2005-10/09/content_75322.htm

[3] http://www.lawtime.cn/faguizt/23.html

[4] Tang Jing. The Role of Government in World Heritage Management and Protection. Journal of Sichuan University of Science & Engineering, 2006

[5] Chen Yaohua, Zhao Xingshuo. Research on China's World Heritage Protection and Utilization. Peking University (Natural Science), 2003

[6] The Getty Conservation Institute (2002). Principles for the Conservation of Heritage Sites in China http://www.getty.edu/conservation/publications_resources/pdf_publications/pdf/china_prin_heritage_sites.pdf (прочетено на 26.09.2013)

Йоанна Димитрова Дукова, докторант в УниБИТ, София

E-mail: yoanna_dukova@abv.bg; Мобилен телефон: 0887/377887

Законова рамка за опазване на материалното културно наследство в Китайска народна република | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 1.21 секунди