изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-09-23 @ 13:49 EEST
ЧИТАЛИЩЕ "МЕВЛЯНА" СЪХРАНЯВА И ОБОГАТЯВА ТРАДИЦИИТЕ    
ИнтервютаГюлхан Вейсел – зам.-кмет по европейски проекти и програми в община Добричка, председател на Читалищното настоятелство на читалище „Мевляна”

- Г-жо Вейсел, утре – 25 януари, се навършва една година от  регистрацията и началото на дейността на читалище „Мевляна”. Бихте ли споделили защо беше създадено то, какви са основните му цели?
- Доста голяма работа бе свършена преди да регистрираме читалището. До сега в Добруджанско турско културно дружество сме се опитвали по някакъв начин да работим с бившите читалищни членове. Имам предвид членовете на читалище „Назъм Хикмет”, което е съществувало в Добрич, но през септември 1975 година е закрито. Читалище с членове и културни дейности на турците и татарите е съществувало още от 1905 година. Те също са се събирали, празнували свои обичаи и традиции. Ние, за да запазим и обогатим тези традиции на турската, татарската общност, пожелахме да регистрираме това читалище. Това е огромен труд, тежка работа. И при условие, че няма средства двойно ни се увеличава дейността. Защото всеки, който е организирал поне едно мероприятие в живота си – най-малкото е организирал сватба или кръщене и т. н., знае, че това е огромен труд и няма благодарност накрая. Опитахме се да поканим предишните членове, които са на една вече достолепна възраст, за да има приемственост, да предадат на нас, на следващите поколения това, което е било. Има доста изписани неща, много хора са се потрудили, за да може да остане в историята. Но друго е когато се съберат на живо хора, които са вече на преклонна възраст, които са живели в предния век и са отбелязвали своите празници. И сега нашето поколение, поколението на по-младите го видяхме, изпитахме го.

- Получи ли се тази приемственост?
- Да получи се. И имаше голямо вълнение. Преди да регистрираме читалището се опитахме да съберем всичко в една книга. И след като тя се прочете, след като се популяризира хората, които са били тогава съвременници, подават своите идеи. Сега има нужда тази книга да се поднови, да се разшири. Това е хубаво. Много хора донесоха снимки от театрални постановки, от празнувания. Това стана благодарение на Турско културно дружество. То беше част от един проект, който се финансира. И успяхме чрез това финансиране да се мобилизираме, да поканим бившите читалищни членове и така да регистрираме читалището.

- През тази една година каква дейност разви читалището? Бихте ли споделили за някои от по-големите прояви?
- Както и всички други читалища в Добрич ние направихме културна програма за 2013 година. Имаше много интересни мероприятия. Участвахме в честването на „Невруз” /Първа пролет/ в Мангалия. Там фолклорната група към читалището изнесе концерт. Интересно бе празнуването на „Хъдреллез”. Това е пролетен празник, който е включен в Световното културно наследство и това е всъщност Гергьовден на християните. Отбелязахме Деня на Европа, „Тепреш” – голям празник на татарската общност. „Тепреш” все по-често се отбелязва в Добрич, защото тук татарската общност е много добре организирана. Читалището отбеляза Рамазан Байрам, началото на жътвата, връчени бяха поздравителни адреси на абитуриенти-отличници. Участвахме в празника на село Ф. Дянково, в Еньовски събор в село Красен, във Фестивал на турската песен във Варна и в много други прояви. 

- Успяхте ли за тази една година да привлечете децата в читалището или това е един от бъдещите приоритети в дейността ви?
- Това е много важно – работата с децата. Ние имаме един нерешен проблем все още – сградният фонд. По принцип след като се докажем, след една година дейност имаме право да кандидатстваме за служители, които да могат да работят към читалището, а също така и за сграден фонд, който да се осигури от общината. За сега още нямаме такъв, водят се преговори. Дано в скоро време да се разреши този проблем, защото в момента сме на свободен наем и сградата, която ползваме е доста малка. Имаме запитвания от родители, които биха искали да научим децата им на старите, традиционни хора, танци, песни. Проявяват интерес и към съвременните модерни танци. Също искат да учат, да надграждат своя турски език, а и не само турски. Това предстои и при първа възможност когато имаме сграден фонд ще създадем такива групи, които да се занимават в читалището. Това все още ни е мечта.

- Г-жо Вейсел, бихте ли разказали за дейността си като заместник кмет? Нека само да кажем, че Вие сте зам.-кмет вече трети мандат с прекъсване.
- Да, с доста голямо прекъсване. Аз бях зам.-кмет през първия демократичен мандат 1991-1995 година и сега от 2007 година съм отново. През първия мандат нямаше друг заместник кмет. Тогава все още нямаше такива европейски проекти и програми. Само се носеше в пространството, че ще има някакви пари. Ние си мислехме, че някой ще дойде и ще ни предостави някакви средства, за да можем да ги оползотворим. Но няма нищо подобно. Никой не дава просто така пари. Всеки чува, че има оперативни програми, по които се усвояват милиони. Но община Добричка е специфична община. Тя е селска община. Селска е, но не бенефициент по Програмата за развитие на селските райони. През програмния период 2007-2013 година бяхме бенефициенти само по мярка 321 – ВиК. Но когато кандидатствахме нашият проект отпадна поради единствената причина, че от ВиК не успяха да ни дадат актуално разрешително за водоползване. Ние бяхме бенефициенти по оперативна програма „Регионално развитие”, включени сме в градските ареали. Там са общо 78 общини, като София, Добрич, Пловдив, това са общини с центрове областните градове. Ние просто не можем да се състезаваме с такива общини. Например, нашите проекти винаги са ги отказвали поради факта, че бенефициентите, които биха се възползвали от проекта, са твърде малко. С община град Добрич кандидатствахме по мярка „Физическа среда”. Всичко трябва да се опише в апликационната форма. Те, например, имат над 100 000 жители, в община Добрич идват туристи и те също са включени като ползватели. И става едно голямо число. Те кандидатстват, например за 5 милиона, и ние кандидатстваме за 5 милиона. Нашият проект бе за физическа рехабилитация за улици, тротоари и зелени площи в населените места, но само в четири населени места, където живеят най-много хора - 5 000 души. И на кого ще ги дадат тези 5 милиона? На 100-те хиляди или на 5-е хиляди? Разбира се, там където много повече хора ще се възползват.

- Т. е. община Добричка е ощетена от европейските програми? Все пак имаше няколко проекта, които реализирахте – свързани с читалища, училища, социални проекти. Бихте ли разказали за тях?
-  Имаше два по-мащабни проекта към оперативна програма „Регионално развитие”. Единият беше за културна инфраструктура, реновирахме седем читалища. Другият – за образователна инфраструктура, по него обновихме шест детски градини и едно основно училище – в село Карапелит. Имаше и други проекти. Ние постоянно пишем проекти, но не винаги успяваме. Ще е по-различно ако по друг начин се направят изискванията. Например, да се има предвид територията, а нашата територия е огромна. Както има нужда от хубави улици и тротоари човекът Х, който живее в Добрич, така има нужда и човекът, който живее в село Прилеп. Но там има седем жители и никой не иска да влага огромни средства, за да направи пътната инфраструктура на селото.

- Ясни ли са вече правилата за новия програмен период?
- От това, което излезе като документи за новия програмен период 2014-2020 година и по презентации, на които сме присъствали, се прави следния извод. Отчита се като не добра практика през предния програмен период даването на средства на по-малките общини. За този период ние дори отпаднахме от градските ареали, не сме бенефициенти. Бяха 78 общини сега са 67. Няма да сме бенефициенти по сериозни инфраструктурни проекти. В момента, например, подготвяме проект по оперативна програма „Административен капацитет”. Това са меки проекти, те просто надграждат човешкия ресурс. Те ще надградят нашите знания и умения в администрацията, но хората на село няма да получат нищо. А всичко при тях се измерва с построена или реновирана сграда, с пътя, който стига да тяхното село. В община Добричка нямаме големи очаквания за новия програмен период.

- Споделете нещо за себе си – когато имате свободно време с какво се занимавате, имате ли хоби?
- Свободното време зависи от организацията на собственото време като цяло. Винаги има време за всичко, аз поне така казвам. Когато съм най-натоварена мога да направя много неща, тогава времето ми стига за всичко. Но когато не съм много натоварена съм дезогранизирана. Какво бих искала да правя? Да не употребя точно думата спортувам, но след напрегнатото работно ежедневие искам да отида в някоя зала и да се занимавам с нещо – било то каланетика, зумба. В различно време съм ходила и на тае бо, и на танци. Чудесно е човек да може да отиде в зала и да се разтовари. Също така, разбира се, да отдели време и за семейството си. Много обичам да пътувам, но в последно време все по-рядко успявам. Преди години обичах да ходя с раница на гръб по планините. Обичам да съм сред природата, с приятели. Да отидеш на пикник – това е чудесно. Някои казват – „И в града седиш, и сред природата седиш и си хапваш”. Но е различно. Там не е необходимо нищо да правиш, тя природата сама те променя. Зарежда те с енергия и имаш сили за всичко.
Разговаря Мариела БОНЧЕВА 
 


Сходни връзки

ЧИТАЛИЩЕ "МЕВЛЯНА" СЪХРАНЯВА И ОБОГАТЯВА ТРАДИЦИИТЕ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.10 секунди