изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-11-16 @ 10:27 EET
Доц. д-р Иван Киряков: От следващата година Добруджанският земеделски институт ще предлага нова генерация сортове в бобовите кул    
ИнтервютаДоц. д-р Иван Киряков, директор на Добруджанския земеделски институт в интервю за Агенция „Фокус”

Фокус: Доц. Киряков, каква е площта, на която се отглеждат бобови култури в страната?
Иван Киряков: Площите с бобови култури са намалели десет пъти за последните 10 години. Справката за площта на бобови култури за 2013 година още не е излязла. Според справката за 2012 година от Министерство на земеделието и храните, тъй като бобовите култури се отнасят към зеленчуковите, тя показва, че през 2012 година общите площи на зрелия фасул е 15 414 дка, на лещата 14 112 дка, нахут – 10 000 дка, зелен фасул 3 500 дка, а площите на градинския грах са около 3 400 дка. Това е равносметката от 2012 година. Предполагам, че площите през 2013 година са намалели, тъй като Добруджанки земеделски институт, имайки в предвид какъв посадъчен материал сме продавали през 2013 година. През 1989 година площите на зрелия фасул в България бяха 390 000 дка. Можете да направите сметка с колко са намалели площите като размер на фасул в България.
Фокус: На какво се дължи спадът?
Иван Киряков:От една страна спадът се дължи на това, че вече ги няма тези АПК-та, които задължаваха бригадите да сеят определени количества фасул. От друга страна се дължи на факта, че до известна степен фасула е рискова култура, тъй като през лятото, когато температурите са високи, се наблюдава абортация на цветовете на бобовите зърна. На трето място механизацията при отглеждането на фасула е непълна. При повечето сортове, които са подходящи за пазара като маркет класа едрина на семената, трудът е главно ръчен. Дъмпинговите цени, на които се внася зрял фасул в България, също са причина за спада.
Фокус: Защо в България вече не се отглеждат леща?
Иван Киряков: В България се отглежда много малко леща. Причините за намаленото й производство са същите – дъмпинговите цени на вноса оказаха влияние върху желанието на земеделските производители да отглеждат такива култури. Освен това има максима, че доброто земеделие включва бобови култури, т.е. както казва моя професор Димитър Генчев: „Фасулът не е просто нещо за отглеждане”. Това е специфична технология, която при сегашната механизация на земеделието, земеделските производителите предпочитат да с използването на модерна техника и със засяването на големи площи да могат при малка себестойност да изкарват добър доход.
Фокус: По каква причина се предпочита вноса на бобени културни вместо да бъде насърчено родното производство?
Иван Киряков: По простата причина, че себестойността на фасула е 1,20 лв. на килограм, а цените при внос са много по-ниски и когато земеделските производители започнат да предлагат своята продукция, изкупвачите предпочетоха вносната. Това се отразява върху желанието на земеделските производители да отглеждат зрял фасул.
Фокус: Има ли постъпки за насърчаване на родното производство?
Иван Киряков: Доколкото разбрах в новия програмен период се говори, че по отношение на субсидирането от Европейския съюз ще има около 2% допълнително субсидиране за производството на фасул. Дали е вярно, не знам, но тази година се наблюдава засилване на интереса от страна на зърнопроизводителите. Ще ни бъде интересно какво предлага Добруджански земеделски институт. Предлагат се два сорта фасул. За съжаление, количествата на предлаганите семена е много малък, крайно недостатъчен и смея да твърдя, че е изчерпан напълно, тъй като производството на двата сорта беше надхвърлило повече от четири тона. Причината е, че няколко години произвеждаме повече от десет тона, но в крайна сметка поради липсата на търсене от страна на земеделските производители, се налагаше посевния материал да бъде преокачествяван и продаван като стокова продукция. Тази година се наблюдава голямо търсене на зрял фасул. Към момента от институт Генерал Тошево предлагаме един сорт леща. Имаме около 11 тона базови семена от леща. Засега нямам информация за търсене от страна на земеделските производители, но се надявам след Добричкия панаир да започнем да получаваме заявки. Земеделието е стихийно. Земеделските производители трябва да знаят, че за да можем да осигуряваме достатъчно количество т.нар. екзотични култури каквито са фасула и лещата, е необходима подготовка от страна на селекционните центрове. В България има два селекционни центъра, които се занимават основно със селекция на бобови култури, предимно на фасул и на леща. Ние сме основният селекционен център за селекция на фасул. „Образцов Чифлик” също имат селекция на зрял фасул. По отношение на селекцията на зеленчуков фасул, тя се осъществява в Института по зеленчукови култури „Марица” в Пловдив. Това са основните центрове, които правят селекция на бобовите култури.
Фокус: На какви сортове бобови култури осъществявате селекция в Добруджанския институт?
Иван Киряков: В момента при фасула осъществяваме семепроизводство на сорт „Еликсир”и на сорт „Добруджански 7”. Лещата е белосеменна, т.н. сорт „Илина”. Това са сортовете, на които правим семепроизводство – леща и фасул. От следващата година ще имаме два нови сорта, които ще бъдат доста интересни за земеделските производители, тъй като ще бъдат нова генерация сортове, подходящи за директно прибиране, за директна жътва с комбайна, а не двуфазно – със скубане и нареждане на ленти, което улеснява страшно много технологията. Досега имахме такива сортове - Прелом”, „Абритус”, но те не намериха място на българския пазар. Новите сортове са с едрината на т.н. маркет класа „Добруджанка”, предпочитан фасул от повечето българи, дело на дългогодишния труд на проф. Димитър Генчев. Силно вярваме, че от следващата година ще започнем да предлагаме семена от тях. Все още нямат имена, имат само селекционно с номера. Очакваме тази година да бъдат признати от експертната комисия към Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС), организацията която всъщност регистрира сортовете. Данните от миналата година са много добри. Данните и от тази година са много добри и вярвам, че тези сортове ще бъдат регистрирани.
Фокус: Колко сорта са създадени и признати сега от института?
Иван Киряков: Мисля, че 19 сорта фасул са създадени от института в Генерал Тошево, десет сорта леща, два сорта нахут и два сорта фуражен грах.
Фокус: За новия сорт, който споменахте освен, че ще има нови качества, кога смятате да го представите пред комисията?
Иван Киряков: До септември месец ще го представим на комисията. Ние имаме готовност да започнем семепроизводството. Достатъчно е само да бъде признат сорта, за да започнем да го разпространяваме. Силно вярваме, че това ще улесни много земеделските производители, защото един от големите проблеми на технологията за отглеждане на фасула е, че отглежданите сортове са със средна едрина и предполагат двуфазно прибиране, а за него е необходима техника. Затова се налага ръчно скубане, което затруднява отглеждането, докато новите сортове дават възможност за директно прибиране с комбайн.
Фокус: Какво е значението на бобовите култури за развитие на земеделието?
Иван Киряков: Отглеждането на бобовите култури в зърнооборота е знак за висока култура в земеделието. Те имат много предимства. Първо, че освобождават рано площите, за да могат те да бъдат подготвени за есенните култури. Чудесни предшественици са за пшеницата и ечемика. Обогатяват почвата с азот, т.е когато се сее пшеница след тях, азотните торови норми могат да паднат на половина, добре структурират почвата след тях. Подходящи са основно за зърножитните и за зеленчуковите култури. Сортовете, които предлагаме от Добруджанския земеделски институт от зърнобобовите култури ще бъдат изложени на Добричкия панаир, ще участваме и на Аграта. Бих искал да се извиня на земеделските производители, че нямаме готовност за осигуряване на достатъчни количества посевен материал, но от части вината е тяхна, защото не можем да правим посевен материал без да имаме реализация на пазара. Интересно е как статистиката показва, че имаме 15 хил. декара засят фасул в България през 2012 г., като посевният материал, който е продаден от института в Генерал Тошево не е за повече от 1000 декара. Това е много интересен въпрос. Това означава, че земеделските производители не използват посевен материал за сеитба на тези култури, а т.н. хамбарен сорт. Намират си семена, които са за стока, изчистват ги и сеят. Това вече оказва влияние върху добива, качество, болестите и т.н. Два са селекционните центрове, които продават фасул - Добруджански земеделски институт и „Образцов чифлик”. След като ние не сме продавали повече от 4 тона семена за 2011 г., тогава как добиха 15 хил. декара по статистика?
Фокус: Вие на какви цени предлагате семена?
Иван Киряков: Предлагахме на 5 лв. с включено ДДС. Цената на посевния материал би следвало да бъде малко по-висока, при условие че на пазара фасула за стока е на цени от 4-5 лева на килограм. Ние не искаме да извиваме ръцете на земеделските производители, а да ги накараме да потърсят качествен посевен материал. Намеренията ни за следващата година е да увеличим площите, за да осигурим частично задоволяване на пазара по отношение на посевния материал. Възможно е да получим упреци, което да ни накара да преокачествим посевния материал. Земеделието ни е стихийно. Основното ни желание е да се закупува български фасул и посевен материал, заради хубавите цени, които вървят на пазара.
Фокус:Имате ли информация какви са цените на пазарите?
Иван Киряков: На Юндола фасул, готов за консумация се предлага за 4 лв. Трябва да има субсидиране от страна на държавата за отглеждане на фасул. Минималното субсидиране на бобовите култури от страна на държавата ще върне земеделските производители обратно към производството на фасул, а и към другите бобови култури. През 1989 г. площите са над 300 000 декара, а в момента са паднали на 15 000 декар. Цените, които вървят на пазара по отношение на фасула, са в резултат от загробването на производството на фасул в България. Благодарение на дъмпинговите цени, с които се внасяше фасул в момента почти няма български фасул. Почти няма, защото в момента в Родопите и Добруджа се отглежда малко фасул, а основната част, която е се продава, е внос. Дори вносният фасул стана пет пъти по-скъп от българския.
Фокус:Какво трябва да се направи, за да има по-голямо производство на български фасул?
Иван Киряков: Не разбирам от икономика, но по всяка вероятност трябва да има механизъм при вноса. Когато започна работа новото правителство се говореше, че ще дадат възможност на българското производство. То трябва да бъде толерирано, това е начинът.
Цветелина ЦЕКОВСКА
http://www.focus-news.net


 


Сходни връзки

Доц. д-р Иван Киряков: От следващата година Добруджанският земеделски институт ще предлага нова генерация сортове в бобовите кул | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.10 секунди