изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-11-16 @ 19:50 EET
Къде са днес аверите на босовете    
НовиниТе не се появяват в публичното пространство. Имената им се знаят от ограничен кръг и обикновено се споменават, когато спешно трябва да се върши работа. Приятелите им умират млади. Остават те. Присъствали са на прекалено много погребения, за да могат пак да заживеят нормално. Те са хората от обкръжението на групировките. Кои са и какво правят днес – разберете от разследването на „ШОУ”.

Много от тях след смъртта на босовете нямат силата да си възвърнат предишните контакти. Ако случайно имат бизнес, той е обречен и загива заедно със силните на деня, покрай които са гравитирали. Има и такива, които действат по закона на джунглата. Окупират освободените територии, но пак държат да останат в нелегалност. Приличат си по това, че не обичат да говорят за миналото. Знаят, че ако им се случи да превъртят лентата назад, няма да могат да спрат. Защото да си приятел на Иво Карамански, Самоковеца или Стоил Славов често е присъда без срок на обжалване.

Индианеца от квартал "Обеля"

Апартаментът му е като музей. Застинал, без посетители. Затрупан с вещи и всяка една от тях - натоварена с емоционален спомен. Някога Васил Тодоров - Индианеца е бил човекът, който се заема да легализира бизнеса на Карамански. През цялото време е предпочитал да остане в сянка. Сигурно заради това името му се знае само от определен кръг хора, и то най-приближените до Кръстника. От предишното си амплоа е запазил единствено артистичността, характерна за „ерата Карамански”. Днес Индианеца прилича повече на пенсиониран рок музикант, отколкото на човек от групировките. Дълга до раменете силно прошарена коса, изпитателен поглед, насмешливо изражение. Докато Карамански е жив, ръководи заедно с него развлекателния бизнес. Той е човекът за всичко - обикаля неизрядните длъжници, сключва договори, участва във воденето на бизнес преговори. На пръв поглед вече е успял да се отърси от стария период. Но цялото лустро, което продължава да демонстрира, се е запазило по-скоро на повърхността. Като фалшив гланц, под който зеят пукнатини. Пак има дискотека, но е в кв. "Обеля". Отново кара скъпа кола, но модел от 1996 г. Носи наглед същите маркови дрехи, но купени от магазинчета покрай Женския пазар.

Индианеца така и не успява да се раздели с периода от времето на Карамански. Той е от хората, които оживяват само когато започнат да говорят за времената на отминала слава. Една от реликвите, която пази, е... кичур от косата на Кръстника! "Трупът на Иво беше вече в офиса на погребалната агенция. Исках да се простим насаме, преди погребението. Целунах го по челото и съвсем инстинктивно реших, че трябва да ми остане нещо от него. Отрязах си кичур коса от тила. Завих го в салфетка и го прибрах в джоба си", спомня си Васил. Докато говори, става рязко и отваря една от секциите си в хола. Под дрехите е скрито пожълтяло парче хартия. Развива го и вътре наистина се вижда отрязана и сплъстена от времето коса. "Сега си мисля дали не мога да я продам като реликва. Всички обичат да се хвалят, че са познавали Иво. Аз - не. Последният ми спомен е как пътувахме до язовир край Стара Загора. Там имаше фирма, от която трябваше да приберем пари. Работех по един проект за дискотека до площад "Възраждане". Карамански искаше да я направи по подобие на казината в Лас Вегас - с прозрачни външни асансьори и неонови лампички. Когато го застреляха, се намесиха други "колеги" и аз се оттеглих", изповяда той.

След смъртта на Карамански Индианеца прекъсва контактите си с всички, които някога са гравитирали около него. Той не е от семейните приятели и наследството, което получава за верността си към Кръстника, са единствено спомените и участията в съвместни дружества, които вече са в ликвидация.

Цецка Въкова – жената до Самоковеца, която никой не познава

На погребението на Константин Димитров тя е сред последните, които пристигат. Има фигура на манекенка и излъчването на аристократка - бледа кожа, изтънчени черти на лицето, дълги, фини пръсти. Слиза от БМВ, прикрепяна от още двама мъже - най-добрите приятели на Константин Димитров. Носи едно единствено цвете - червена роза. Върви с високо вдигната глава и дори не й правят впечатление наредилите се покрай нея фоторепортери, които са я наобиколили като в шпалир и снимат. Много малко от присъстващите знаят коя всъщност е тя, колкото и загадъчно да изглежда в елегантната си черна рокля, обувките с тънък висок ток и тъмните очила. Цецка Въкова е адвокатът на Самоковеца. Жената в сянка, тази, която дирижира повечето му бизнесдела. Официално тя е негов консултант до 1998 г. Но остават заедно до смъртта му. За разлика от други, приближени до Константин Димитров, тя е повече семеен приятел.

След смъртта му животът й с нищо не се променя. Няма нужда да се връща назад във времето, за да продължи да се чувства съпричастна към кръга от предишните си контакти. Има късмета да развие блестяща кариера, въпреки че е съвсем млада. Днес 34-годишната жена е собственик на фондация за посредничество при осиновяване. Участвала е и в борда на директорите на "Слънчев бряг". Както тогава, така и сега името й рядко се споменава. И никога във връзка с покойния Константин Димитров.

Цецка Въкова остава предана на фамилията. Не къта в холната си секция веществени доказателства за техните отношения, но и не изпитва необходимост от това. "Не ми пречи да ме свързват с Константин Димитров. Имала съм много други клиенти, които също са били известни. С него нещата се развиха така, че останахме приятели. Сега вече със съпругата му Ангелина - тя е мой много близък човек. Виждаме се често с нея, с детенцето й... Какво лошо има в това?", казва Въкова.

Тя е една от малкото, които все още ходят на гроба на Самоковеца. Сега мястото се посещава само от най-близките. Приживе Константин Димитров е от хората, около които задължително трябва да има някой. Не обича да стои сам и непрекъснато се обгражда с приятели. След смъртта му повечето от тях се отдръпват. Съпругата му Ангелина не скрива огорчението си пред "ШОУ": "Няма никакво значение колко бяха хората тогава. Какъв е смисълът да се говори за Константин? Оттогава малко останаха приятелите, но се запазиха най-верните".

Тодор Георгиев - Повелителят на корабите

Сред хората в обкръжението на силовите босове има и такива, които не извличат никакви дивиденти от факта, че се познават с тях. Те поддържат равен жизнен стандарт, обикалят в еднакви компании и ги свързва не толкова бизнесът, колкото общият им вкус към нещата от живота. На 17 януари 2004 г. бизнесменът Тодор Георгиев е в компанията на Стоил Славов. Двамата са в ресторанта на хотел "България" в Бургас и после продължават да купонясват в заведение на плажа. Това е последният път, в който се виждат. Два дни по-късно собственикът на "Интерпетролиум" е взривен в София. Приживе соченият за един от босовете на СИК няма много приятели. Повечето от хората, с които се обгражда, са свързани по един или друг начин с бизнеса му; често обича да казва, че разчита единствено на себе си. Тодор Георгиев не е от тях. Двамата се виждат рядко, но приятелството им датира от години. Повечето от кръга на Стоил Славов обичат да споменават името му с надеждата, че то може да им осигури контакти от по-високо ниво. Бургаският бизнесмен има достатъчно стабилни връзки, за да е равностоен в партньорството си с боса от СИК. Самият той споделя: "Да, бяхме много близки. Виждахме се много често. Той беше човек, на когото може да се има доверие. Както обикновено става, подхлъзнаха го тези, които имаше за свои”.

Няма как да не забележите огромния, колоритен мъж с обица на ухото, който говори високо, около него има струпани по няколко мобилни телефони и бъбри ту от единия, ту от другия, а понякога - и едновременно. Енергията, която пръска около себе си, е доловима дори физически.

Името на Тодор Георгиев никога не се е лансирало като представител на групировките. Но е факт, че се ползва еднакво с доверието както на представителите на ВИС, така и на СИК, и то на високо ниво. Това, което някои считат за недостижим лукс, той може да си го позволи само с едно щракване на пръстите - през лятото води съпругата си на сафари, зимата отпочива на ски в Алпите. Макар че отдавна е излязъл от политиката, все още има огромно влияние сред партийните среди.

Тодор Георгиев е от хората, които знаят всичко за всеки. По време на първия мандат на Йоан Костадинов за кмет той е негов заместник и отговаря за търговията и транспорта в морския град. След като напуска зам.-кметското място, той започва да ръководи корабна агенция. Въпреки контактите Тодор Георгиев предпочита да остава встрани от събитията, които се разиграват покрай групировките.

От всички, които някога са били в обкръжението на влиятелните бизнесмени, може би той единствен е намерил златната среда. Успял е да се опази встрани от тях. Останал е като наблюдател и така е оцелял.

Николай Цветин – последният оцелял

Ако сред тези, които стават известни покрай групировките, има някоя жертва на прехода, това е именно Николай Цветин. Непризнатото "дете" на ВИС. През последните години той е като "абониран" за повечето мафиотски погребения. Смъртта на Георги Илиев преобръща живота му наопаки. Вече на два пъти самият той е ставал жертва на атентати. През 2000 г. пред басейна "Мария Луиза" е взривен мерцедесът му, а през 2003 г. по чудо оцелява, след като килъри го обстрелват в ресторант "Пчела". Вместо него загива собственикът на заведението - Николай Иванов.

След убийството на Георги Илиев се заговори, че името на Цветин също е в списъка с "бъдещите трупове".

По ирония на съдбата той така и не успя да извърви класическия път в йерархията до върха. Въпреки че е последната оцеляла, жива легенда от ВИС, той панически започна да разпродава всичко, което по някакъв начин би го свързало с групировката.

За разлика от останалите, приближени до някогашните босове, Николай винаги е стоял в центъра на вниманието. Цветин е наричан още "мозъкът на ВИС”. Когато през 1990 г. мутрите по анцузи със златни ланци вече стават демоде, именно той е идеологът на групировката, който слага началото на "козметичните" промени. Негова е идеята да се изчисти имиджът на мутрите и на преден план да застанат бандитите от ново поколение. Те приличат по-скоро на юпита от лондонското Сити - спретнати в марков костюм и вратовръзка.

Николай Цветин никога не губи самоконтрол. Запазва самообладание и когато го сочат за наследник на ВИС, макар всячески да опитва да се дистанцира от някогашните си приятели. "Най-добре е да напишете, че вече нямам нищо общо с ВИС. Да, аз продължавам да развивам бизнес, но намеренията ми са насочени в съвсем друга насока и нямат нищо общо с това, което съм правил до този момент. Поне за мен ВИС е минало", твърди Цветин.

Мария НИКОЛАЕВА

http://www.blitz.bg
 


Сходни връзки

Къде са днес аверите на босовете | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.77 секунди