изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-11-19 @ 15:17 EET
ПРЕДСТАВИХА «ШАПКА ОТ ГЛУХАРЧЕТА» И «ВЗАИМНИ СЕТИВА» НА ДРАГНИ ДРАГНЕВ    
КултураДве нови книги – «Шапка от глухарчета» /приказки/ и «Взаимни сетива» /поезия/ па Драгни Драгнев бяха представени вчера. Ето какво сподели за тях самият автор специално за читателите на в. «Нова добруджанска трибуна».


- Г-н Драгнев, бихте ли представили книгата «Шапка от глухарчета»?
- «Шапка от глухарчета» е книга с приказки. Тя е писана в продължение на много години, по няколко приказки годишно. Даже бих казал, още докато синовете ми бяха малки започнах да я пиша и едновременно разказвах и тези приказки.
- За първи път ли издавате приказки?
- Не. Това е втората ми книга, един вид второ издание на книгата ми „Таткови приказки”. Само че допълнено, преработено. Някои от приказките са извадени, включени са нови. Така се стигна до една нова книга с приказки. Всъщност аз исках тези приказки да не повтарят нищо старо и познато. Там на преден план излизаше моята фантазия. И именно фантазията роди тези приказки. Дори моят малък син Боян недоумяваше много пъти. Защото той по това време четеше много народни приказки. Майка му така го беше научила – да чете приказки от цял свят, на всички народи. И тези приказки, т. нар. лична, авторска приказка, до голяма степен бяха плод на моята фантазия. В основата винаги стои едно детско преживяване, детско чувство, за да бъде по-лесно осъзнато от децата. Само че когато книгата беше готова – говоря за първия вариант, стана така, че приказките трябваше да бъдат обяснявани понякога на децата. Аз съм се срещал с деца, проверявал съм как те реагират на един или друг сюжет. И стигнах до извода, че тези приказки – мои, нови, лични приказки, всъщност не са само за деца, те са и за възрастни. В тях има много моменти, има сюжети, които стоят далеч от светоусещането на детето.
- Защо книгата носи името „Шапка от глухарчета”?
- Аз имам една приказка, която се казва „Шапка от глухарчета” и така кръстих книгата. Тя може би е най-романтичната приказка, плод на въображението. В нея поуката е, че хората трябва да се обичат, трябва да се цени достойнството на човека и трябва да има много доброта между тях в отношенията им. Почти всички приказки в тази книга са за доброто у човека, за пътя към доброто. А възрастният би казал: „Да, това е едно пътуване към храма”.
- А каква е другата Ви книга – „Взаимни сетива”?
- Втората книга е поезия. Тя е плод на последните 3-4 години от живота ми, в които аз написах доста нови стихотворения. „Взаимни сетива” – така се нарича. Ясно и просто за възрастния. Но не и за детето, то не би усетило по този начин това заглавие. На него му се налага да му се обяснява. Децата наистина обичат да им се обяснява. Но възрастният – не. Тук стихотворенията са в един по-различен от класическия стил на мерената реч. В тази стихосбирка мерената реч е по-кратка, по-кратко е стихосложението, по-кратки са мислите, които вълнуват поета. Винаги в края на тези стихотворения има една поанта, един финал, който е едно обобщение и в който е проличала, така да се каже, мъдростта на старостта, на изпитания, живелия дълго човек, този, който има голям жизнен опит. В тези поанти аз намирам смисъла на всяко едно стихотворение. Една моя читателка, казано по-модерно – фенка, жена на години, която прочете стихосбирката каза: „От всичко най-много ми харесват последните два стиха”. А това са поантите. В тях е събрана цялата мъдрост на живота.
- Любовта ли е в основата на тази стихосбирка?
- Любовта е в основата на всичко. Тя е и в основата на живота. Има много чисто любовни стихотворения, с посвещения на любимия човек. Но общо взето има една нишка от край до край, от първото до последното стихотворение, на любовта. И то любовта, разглеждана в най-широкия смисъл на думата, като широко понятие. Тук става дума не само за любовта между двама души, между мъжа и жената, а за любовта към отечеството, към родния край, към родния праг, към майката, към бащата, към всичко свято, мило, родно.
- Има ли връзка премиерата на „Взаимни сетива” и предстоящия празник на любовта Свети Валентин?
- Не. Премиерата няма връзка с този празник. Това е една дълго отлагана премиера. Още миналата година беше насрочена премиера – и на едната, и на другата книга, но по различни причини все се отлагаха. И аз си казвах: „Не им върви на тези мои книги, на тези премиери. Кога най-после ще мога да ги представя на публиката, ще могат хората да си вземат от тази книга, да я прочетат и ако им хареса да я сложат в библиотеката си?” Аз много държа на читателското мнение, на хората, които четат и обичат поезията. За мен най-важно е това, което съм писал, да бъде прочетено.
- С какво са свързани бъдещите Ви планове, какво творите в момента?
- Сега пиша един нов цикъл стихотворения, свързани с моментите, в които моята душа протестира. Душата ми протестира срещу живота, срещу съвременния български живот. Ние днес не живеем добре. Нашият живот е беден, нашият живот е демагогски в много отношения, в много голяма степен. И, въобще, управлява демагогията в нашия живот. На премиерата аз ще прочета 2-3 стихотворения от най-новите, в които искам да кажа, че всъщност истинското изкуство, истинската литература е опозиция на властта. Опозиция! Защото тя протестира срещу онова мерзкото, на онова долното, което спира порива на хората да живеят по-добре, да мислят по-добре, по-свободно, да не ги манипулират. Ето едни такива мисли ме вълнуват в тези нови стихотворения, които подготвям. Даже водещото стихотворение се нарича „Съпротива”. И може би така ще бъде кръстена и стихосбирката. В същото време все още изпитвам една тъга към детското у ме. И след като създадох тези приказки много ми се иска да напиша и една книга със стихотворения за деца. Но не това, което е познато от читанките, не баналното, бих казал, класическото. А един нов поглед към живота на детето, към неговото любопитство, към неговата жажда да твори и да създава, да се вглежда по-надълбоко в живота. Защото ние понякога доста повърхностно разсъждаваме за децата. А детското самочувствие, детската душа е много дълбока. Децата мислят, разсъждават, искат да научат в най-голямата дълбочина, да изучат, да видят. И за това искам ето такива стихотворения за деца да напиша. А мисля, че това е и дълг на всеки поет. Защото ако не напишеш една творба за децата, за умните деца, които четат, които мечтаят, които обичат отечество, род, родина иначе за какво си живял и за какво си творил? Всъщност, всички големи писатели от всички времена са писали за децата и за юношите. Защото са искали да им отворят очите за света. Да им покажат кое е хубаво, кое е лошо, да ги насочат към пътищата на добротата.

Разговаря Мариела БОНЧЕВА


 


Сходни връзки

ПРЕДСТАВИХА «ШАПКА ОТ ГЛУХАРЧЕТА» И «ВЗАИМНИ СЕТИВА» НА ДРАГНИ ДРАГНЕВ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 1.13 секунди