изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Albena - Oasis for holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2017-04-23 @ 16:58 EEST
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА - 3 МАРТ    
КалендарНАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК НА БЪЛГАРИЯ - ОСВОБОЖДАВАНЕ НА БЪЛГАРИЯ ОТ ТУРСКО РОБСТВО И СЪЗДАВАНЕ НА ТРЕТАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА 1878 - Около 17 часа в Сан Стефано представителите на Русия и Турция подписват прелиминарен мирен договор, който слага край на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). Според договора се създава автономно, трибутарно българско княжество с християнско правителство и народна милиция. 1886 - Сключен е Букурещкия мирен договор между България и Сърбия след приключването на Сръбско-българската война 1885 г. 1927 - В София е проведена учредителна конференция на прокомунистическия Добруджански младежки съюз


2013 г.

Умира самозапалилият се български фотограф, алпинист и застъпник за граждански права Пламен Горанов.
Той е роден е през 1976 г. Учи във Варненския икономически техникум, а след това завършва и СА „Д. А. Ценов“ – гр. Свищов. Самозапалва се на 20 февруари 2013 г., по време на протестите от началото на с.г.
Преди да умре Пламен Горанов няколко пъти заявява, че намерението му не е било да се самоубива. Според най-близките му приятели Пламен умира поради грешка в плана си и не е искал да се самоубива.
Според заявление на прокуратурата Пламен Горанов пламва при конфликт с охраната на Община Варна.
Според множество източници, докато гори, Пламен Горанов вика „Киро, Киро, днес трябваше да съм в Анталия…” и също така носи със себе си плакат с надпис „Оставка на Киро и целия Общински съвет до 17.00 часа на 20.02.2013 г.“. Непосредствено след запалването, плакатът е прибран от служител на общината и впоследствие е предоставен на следствието. 38 минути след самозапалването на Пламен Горанов кабинетът „Борисов“ подава оставка.
С изгаряния от около 80% по цялото тяло, почива на 3 март 2013 г. около 20:30 ч. във Варненска Военноморска болница.
След самозапалването и гибелта на Пламен Горанов кметът Кирил Йорданов е подложен на силен обществен натиск, който довежда до неговата оставка. Общинският съвет обаче отказва да подаде оставка въпреки последвалия граждански натиск.
Пламен Горанов е вторият самозапалил се по време на избухналите протести през 2013 г.. На 18 февруари 2013 г. 26-годишният Траян Маречков първи се самозапалва на една от главните улици във Велико Търново, оставяйки предсмъртно писмо с думите „Давам живота си за народа, семейството и България с надеждата, че политиката и правителството ще подобрят стандарта на народа“. След Пламен Горанов, на 26 февруари 2013 г. в Раднево се самозапалва 53-годишният Венцислав Василев, а на 13 март 51-годишен мъж се запалва пред президенството.
На 5 март 2013 година варненци започват издигането на грамада от камъни пред централния вход на община Варна, която общинските власти се опитват безуспешно да премахнат.
Датата 6 март 2013 г., три дни след смъртта му, е обявена за ден на национален траур.
На благодарствен молебен за помирение на българския народ, за благоденствие и за преодоляване на всички социални и икономически проблеми в страната българският патриарх Неофит казва: „Потресени бяхме от трагичната участ на млад човек, който в отчаян опит за промяна загубва живота си... Християнската и човешката ни съвест не може да мълчи пред предизвикателството на достигналия широки размери социален протест. Обществото ни преживява дълбока криза, криза на отношението ни към живота, към света, към ближния“.

2012 г.

Международните агенции за кредитен рейтинг Moody’s и Standard & Poor's понижават дългосрочния кредитен рейтинг на Гърция до «C» и «SD» съответно във връзка с високия риск от дифолт (неплащане на дълговете).

2006 г.

Чехия депозира ратифицираният от Сената и Камарата на представителите договор за присъединяване на България и Румъния към ЕС по време на председателството на италианското правителство.

2005 г.

Американският пилот Стив Фосет приключва околосветския си полет със самолета GlobalFlyer без междинно зареждане с гориво, започнат на 28 февруари.

2002 г.

Народът на Швейцария решава в референдум страната да стане член на ООН.

1992 г.

Босна и Херцеговина обявява независимост от Югославия.

1992 г.

Прието е националното знаме на Киргизстан като държавен символ. Представлява червено правоъгълно платнище, в центъра на което има изобразен четиридесетлъчев слънчев диск, символизиращ четиридесетте древни киргизки племена. Според друга интерпретация лъчите представляват четиридесетте воини на митичния национален герой Манас. От лицевата страна на знамето слънчевите лъчи сочат по посока обратна на часовниковата стрелка, съответно от обратната страна на знамето — по посока на часовниковата стрелка. В центъра на слънчевия диск е изобразен тюндюк, който представлява покрива на традиционната киргизка юрта.


1987 г.


Американският боксьор Майк Тайсън завоюва своята първа световна титла. Майк Тайсън е американски състезател по бокс. Започва професионалната си кариера през 1985 г. и още в първия си мач печели с нокаут. Многократно защитава титлата си, като побеждава такива изявени боксьори като Джеймс Смит, Лари Холмс, Франк Бруно, Джеймс “Бъстър” Дъглас, Донован “Рейзър” Ръдок. Губи титлата от Ивендър Холифийлд. Престоява известен период в щатски затвор като след излизането си в 5 боя има 5 победи. Явявайки се на ринга, като претендент, в мач-реванш с Холифийлд, той му отхапва ухото и е дисквалифициран и лишен от състезателни права. В началото на юли 1999 г. Тайсън отново започва подготовка за спечелване на свет. титла. Наричан е “Динозавъра”.





1980 г.



Робърт Мугабе получава правото да състави първото правителство на Зимбабве, след като печели изборите в получилата независимост от Великобритания Родезия. До този момент Зимбабве е владение на Британската южноафриканска компания под името Родезия. През 1911 г. е разделена на Северна и Южна Родезия. През 1923 г. Южна Родезия е обявена за самоуправляваща се колония. От 1965 г. бялото малцинство, начело с Ян Смит установява расистки режим, свален след победата на Африканския национален съюз на Зимбабве - Патриотичен фронт. На 18 април 1980 г. е обявена независимостта на страната Избрано е правителство с министър-председател Р. Г. Мугабе.





1968 г.


Умира Борис Апостолов Грежов - български кинорежисьор. През 1923 г. завършва кинорежисура в Мюнхен и е един от първостройтелите на игралния ни филм. Пръв от българските си колеги той обръща внимание на осветлението и на операторската работа. Режисьор е на: "Момина скала" (1923 г.), "Весела България" (1928 г.), "След пожара над Русия" (1929 г.), "Безкръстни гробове" (1931 г.), "За Родината" (1940 г.), "Шушу-мушу" (1941 г.), "Цар Борис III Обединител" (съвместно с Борис Борозанов), "Изкупление" (1947 г.) (незавършен).





1962 г.


Умира Пиер Беноа - френски писател, член на Френската АН (1931 г.). Пише стихове и романи. Автор е на: "Кьонигсмарк" (1918 г.), "Атлантида" (1919 г.), "Властителката от Ливан" (1924 г.), "Кладенците на Йаков" (1925 г.), "Загубения град" (1954 г.) и "Фабриций" (1956 г.). Пиер Беноа е роден на 16 юни 1886 г.





1953 г.



Роден е Зико (Артур Антунеш Коимбра)- бразилски футболист. Дебютира в бразилския национален отбор през 1976 г. През 1977 г. Зико е избран за футболист номер 1 на Южна Америка. В този период се състезава във "Фламенго", като през 1978 г. и 1979 г. е голмайстор на лигата, съответно с 26 и 21 гола, а през 1980 г. извежда клуба си до шампионската титла. Година по-късно "Фламенго" печели Междуконтиненталната купа след 3:0 срещу "Ливърпул", като и трите гола са дело на Зико. Още два пъти той е обявен за футболист номер 1 на Южна Америка. За бразилския национален отбор има изиграни 84 мача и отбелязани 58 гола.





1945 г.


Войските на Първа българска армия се привеждат в пълна бойна готовност за Дравската операция.

Дравската отбранителна операция започва на 6 март. На тази дата немската армия форсира река Драва в завоя южно от чифлика Дравакож и западно от железопътната линия на село Дони Михоляц област Харкан в района за отбрана на 3-та дружина от 11-и пехотен полк на 3-та пехотна дивизия. По същото време те форсират реката и в района южно от чифлика Попа и към гората южно от чифлика Тормащелек, където е 3-та дружина от 41-ви пехотен полк на 11-а пехотна дивизия. Противникът прави опит за преминаване на реката на още две места в района на село Дравакерстур, където се отбранява 42-ри пехотен полк от 11-та пехотна дивизия. Към 9.00 часа командирът на 4-и корпус разполага с достатъчно данни за размерите на противниковия плацдарм и се убеждава, че 3-та и 11-а пехотна дивизия няма да могат да го ликвидират атаката със собствени сили. След като се разбира, че командването на противниковия 91-ви армейски корпус е насочило главния удар в направление на село Дони Михоляц, командирът на корпуса решава с концентрична контраатака на корпусните резерви - 24-и и 29-и пехотен полк да спре настъплението.Същевременно няколко часа след форсирането на река Драва, противникът преминава в настъпление и на западния участък. Неговата 2-ра танкова армия след едночасова артилерийска подготовка настъпва в полосата на 57-а съветска армия, нанасяйки главния си удар в направление на село Нагбайом, Каповарш. На фронта на село Нагбайом и село Куташ тя настъпва с три пехотни дивизии в първи ешелон, поддържани от танкове и щурмови оръдия, и с една дивизия във втори ешелон. С цената на големи жертви те пробиват отбраната на първоешелонните полкове на 299-а съветска стрелкова дивизия между село Нагбайом и село Куташ. Преценявайки създадената обстановка, командирът на 64-и стрелкови корпус решава да контраатакува с втория си ешелон (113-а стрелкова дивизия) в направление на селата Кишкорпад, Яко, Куташ, да разгроми вклинилия се противник и да възстанови целостта на отбраната. За увеличаване силата на удара командващият 57-а съветска армия иска съдействие от съседната Първа българска армия. В съответствие с планираното взаимодействие с 57-а съветска армия командващия Първа българска армия заповядва на командира на 31-ви пехотен полк, усилен с едно артилерийско отделение да се изнесе бързо в района на село Чьокьой и да влезе в подчинение на командира на 64-и стрелкови корпус. Контраатаката на 31-ви пехотен полк с командир Никола Ботев започва в 15.30 ч. след 15 минутен артилерийски удар по противника. В първи ешелон настъпват 1-ва и 2-ра дружина, а във втори - 3-а дружина. След кратко разузнаване полкът настъпва стремително. Противникът не издържа и се оттегля, но в дълбочина задържа упорито село Радего, поради което темпът на контраатаката на десния фланг постепенно намалява. Командирът на полка въвежда втория ешелон. Към 19.30 ч. полкът изпълнява поставената му задача, като овладява линията село Яко, железопътната линия Капошвар, Чурго, на която спира и се закрепва. С фланговия си удар по настъпващия противник 31-ви пехотен полк оказва значителна помощ на 299-а съветска стрелкова дивизия за спиране и отблъсване на противника. Отбранителните действия на 7 март се състоят в това, че командирът на 64-и стрелкови корпус прегрупира силите си на най-вероятните направления за настъпление на противника, като заповяда 113-а стрелкова дивизия да отбранява главното направление село Нагберек, село Нагшари, село Кишкорпад, село Капошвар, а 299-а стрелкова дивизия заедно с 31-ви пехотен полк - направлението село Куташ, село Чьокьой, село Кадаркут. Сутринта на 7 март противникът настъпва, като нанася силен удар в направление на село Кишкорпад, село Капошвар. Срещу 31-ви полк немците настъпват с един пехотен полк, но атаката им е отбита и те се оттеглят на изходното си положение, като губят около 350 убити и ранени.На 10 март противникът започва атаката си в участъка на 31-ви пехотен полк в 12 ч. в три вериги. Първите две, понесли значителни загуби от огъня на българските войници, са заставени да залегнат на стотина крачки от предния край на отбраната на полка. На тесен участък противникът успява да проникне в първата траншея на 2-ра пехотна дружина, командвана от майор Борис Михайлов. Към 13.30 ч. подкрепен от свежи сили, той успява да се вклини между 1-ва и 2-ра дружина, но е контраатакуван и отхвърлен. С нови сили, поддържани от танкове и щурмови оръдия, немците отново атакуват в стика между двете дружини. Към 16 ч. противникови танкове и пехота излизат в тила на 1-ва и 2-ра дружина. Командирите им, оценили тежката обстановка, вземат решение да ги изтеглят на по-изгодна линия. В резултат на ефикасния огън на съветската и българска артилерия и на поддръжката на 32-и пехотен полк настъплението е спряно. На 10 март 31-ви пехотен полк губи 371 бойци и офицери. По сведения на пленници противникът, който действал срещу него, е дал около 700 убити и 1500 ранени. Вечерта на 10 март 31-ви пехотен полк заема северозападната окрайнина на с. Чьокьой.

В боевете при река Драва противникът губи 4395 убити офицери и войници. От Първа българска армия са убити 1418.





1941 г.


Великобритания и доминионите скъсват дипломатически отношения с България и на 5 март изтеглят посолствата си от София.

Дипломатическите отношения между България и Великобритания са установени на 10 юли 1879 г. Прекъсвани са по време на Първата и Втората световна война.





1936 г.


Военният министър генерал Христо Луков разпуска Военния съюз и забранява на офицерите да се занимават с политическа дейност. Военният съюз е конспиративна организация на офицерството в българската армия.

С идването на деветнадесетомайците на власт се поставя началото на четвъртия период от съществуването му. След събитията от януари 1935 г., когато правителството на К. Георгиев е принудено да си подаде оставката, връх във Военния съюз вземат умереното и промонархическото течение. В резултат на това временните кабинети на ген. П. Златев и А. Тошев (1935 г.) полагат усилия за реабилитиране престижа на монархическия институт в политическия живот на страната. Закрепвайки своите позиции, цар Борис III прави всичко възможно, за да премахне Съюза. Той се възползва от неуспешния опит за преврат, предприет от полковник Д. Велчев през есента на 1935 г., и в началото на март 1936 разтуря организацията. От 1936 г. до 1944 г. Военният съюз е разформирован, но известна част от неговите дейци не прекратяват дейността си. Някои от тях се свързват с комунистите и БЗНС "Ал. Стамболийски" ("Пладне") и особено с Политическия кръг "Звено" и посредством тях участват в движението за народен фронт през 1936-1939 г. В периода на въоръжената съпротива 1941-1944 г. те не скъсват връзките си със "Звено" и се включват в подготовката и извършването на политическата промяна на 9 септември 1944 г.





1935 г.



Роден е Жельо Митев Желев- български политик. През 1958 г. той завършва специалност "Философия" в Софийския университет. Член е на БКП от 1960 г., но е изключен като антимарксист пет години по-късно. Аспирант е в катедра "Философия" на СУ “Св. Климент Охридски” (1961 г.), но през 1966 г. е уволнен и изгонен от София. След което живее в с. Грозден, Бургаско (1966-1972 г.), където написва книгата си "Тоталитарната държава". Връща се в София през 1972 г. и работи като социолог в Центъра за художествена самодейност. От 1975 г. Желев е научен сътрудник, от 1979 г. е старши научен сътрудник в Научно-изследователския институт по култура. Защитава кандидат дисертация през 1974 г. и докторска дисертация през 1987 г. През октомври 1983 г. Държавна сигурност започва дело за оперативна разработка срещу Желев за опозиционна дейност и "идеологическа диверсия" Той е председател на КС на СДС за периода 7 декември 1989 г. – 2 август 1990 г.и ръководител на парламентарната група на СДС в VII ВНС. Член е на Висшия съвет на Международната академия "Медичи" от 1991 г., патрон на Либералния интернационал, почетен председател на партия Либерален съюз и председател на Балканския съюз от 2001 г. Негови съчинения са : "Самодейното изкуство в условията на НТР" (1976 г.), "Модалните категории" (1979 г.), "Физическата култура и спортът в урбанизираното общество" (1979 г.), "Фашизмът" (1982 г., издаден на повече от 10 езика), "Релационна теория за личността" (1993 г.), "Човекът и неговите личности" (1992 г.), "Интелигенция и политика" (1995 г.), "Реалното физическо пространство" (1996 г.), "В голямата политика" (1998 г.).





1934 г.


В Търново е основан Съюзът на българските писатели от провинцията. Основната му задача е “да работи за създаване на условия за книжовна работа и вън от столицата и да способства да се задържат в разни краища на отечеството ни хора, които са способни и имат наклонност да се занимават с писателство”, както и да насърчава и популяризира литературния живот в провинцията. Съюзът се възглавява от управителен съвет в състав: председател, подпредседател, секретар, касиер, членове и от поверителен съвет. Пръв председател е Никола В. Ракитин. Членове са литератори, които работят в провинцията - Г. Илиев, Ст. Станчев, Д. Аджарски, П. Стъпков, Й. Ветвинов, Ив. Василев, Ат. Душков, Н. Тинчев, Вл. Селянов, Хр. Борина, Д. Осинин, П. Росен и мн. др.





1932 г.


Умира Ойген д'Албер – германски композитор. Един от най-значителните оперни композитори-веристи в немската музика. В творчеството си използва италиански оперен стил "веризъм". Автор е на повече от 20 опери, създадени по италиански маниер, но музиката им си остава немски по характер. Негови учители по пиано са П. и Х. Рихтер, а по-късно и Ф. Лист. Първата си опера "Рубинът" пише през 1893 г.. През следващите 10 години създава още 6 опери, по-значителна от които е "Каин". Голямата си слава на композитор печели с операта "В долината" (1903 г., поставена за първи път в София през 1928г. от Исай Добровен - диригент, и режисьорите П. К. Стойчев и Х. Попов). От останалите му произведения успех имат "Мъртвите очи" и "Черната орхидея".





1931 г.


Стихотворение на Френсис Кий е прието като текст на химна на САЩ “Знаме, обсипано със звезди”.





1929 г.


Роден е Георги Стефанов Генков - български филмов композитор. Автор е на музиката за редица популярни филми: "Пленено ято" (1962 г.), "Господин Никой" (1969 г.), "Герловска история" (1971 г.), "Нона" (1973 г.), "Трудна любов" (1974 г.), "Илюзия" (1980 г.), "Меко казано" (1982 г.), "Опасен чар" (1984 г.), на анимационните: "Ножичка и момченце" (1965 г.), "Стрелбище" (1965 г.), "Есперанца" (1967 г.), "Заблуждение" (1967 г.), "Урок по цигулка" (1968 г.), "Веселяци" (1969 г.), "Щурчето" (1973 г.), "Целта" (1974 г.), "От едно до десет" (1978 г.), "Горска приказка" (1983 г.), "Експеримент" (1984 г.) и др.





1929 г.


На 3 и 4 март в Пловдив е проведен конгрес на българите католици от източен и западен обряд, който основава Съюз на католическите дружества в България.





1927 г.


В София е проведена учредителна конференция на прокомунистическия Добруджански младежки съюз с орган в. "Добруджанско знаме". Той провежда първия си конгрес на 23-24 ноември 1928 г. в Шумен.





1925 г.


Излиза последен брой на в. Ек - политически всекидневник. Той е първият български вестник в две издания: утринно- "Ек утринен" и вечерно - "Ек вечерен". Издател и главен редактор е Йосиф Хербст.





1924 г.



По решение на правителството са арестувани около 500 дейци на ВМРО. На 10 март ЦК на ВМРО връчва официален протест на премиера проф. Александър Цанков (на снимката). Организацията не взема пряко участие в държавния преврат на 9 юни 1923 г., но отделни нейни четници участват в залавянето и убийството на министър-председателя Ал. Стамболийски. ВМРО подкрепя сговористкото правителство при потушаването на Септемврийското въстание 1923 г., но поради запазване на Нишката спогодба със Сърбохърватско-Словенското кралство и подписването на нови споразумения отношенията между ВМРО и сговористкото правителство в края на 1923 г. се изострят. Това от своя стана води до арестите на много македонски дейци . В края на април 1924 г. ЦК на ВМРО подписва декларация, в която заявява, че ще се бори за създаване на единна, самостоятелна, независима Македония. Организацията започва преговори с Коминтерна и Съветския съюз, а на 6 май 1924 г. подписва във Виена манифест с представители на Балканската комунистическа федерация. Независимо че след публикуване на Майския манифест Т. Александров и ген. Ал. Протогеров се отказват от подписите си, ръководството на ВМРО губи доверието на българското правителство. В организацията настъпва разрив. За това допринася и убийството през август 1924 г. на Т. Александров.





1921 г.



Канадският физиолог Фредерик Бантинг открива хормона инсулин.

Бантинг получава веществото в чистия му вид заедно с Ч. Бест и Дж. Маклауд.

Инсулинът е единствения хормон в организма, който понижава нивото на кръвната захар. При недостиг на инсулин в организма настъпва болестно състояние - диабет. Инсулинът е открит в началото на 20 век от румънеца д-р Николае Паулеску в Париж (нарича го панкреатин), но до 2004 г. заслугата за откриването му са приписвани на канадеца Фредерик Бантинг, който пръв е инжектирал инсулин на човек. През 1923 г. Бантинг получава Нобелова награда за физиология и медицина (1923, с Дж. Маклауд).

На 11 януари 1922 г. в Канада за първи път в света е използван инсулин за лечение на болни от диабет лица.





1920 г.


По време на публичната лекция на белоемигранта Петер Рис анархисти взривяват театър "Одеон" в София. В резултат умират 4 човека в това число и прокурор на касационния съд Вълков.





1919 г.


От Ванкувър (Канада) за Сиатъл ( САЩ) е изпратена първата в света международна авиопоща.





1918 г.



Подписан е Брест-Литовският мирен договор, между Германия, Австро-Унгария, Турция и България, от една страна, и Съветска Русия – от друга. С него се слага край на войната между държавите от Тройния съюз и Съветска Русия. Съветската държава се задължава да изплати 6 млрд. марки контрибуция; части от Белорусия и Украйна са окупирани от Германия, а части от Закавказието са анексирани от Турция. Чрез допълнителен договор с България се възстановяват дипломатическите отношения между двете страни и се урежда размяната на военнопленници и пр. Договорът просъществува до подписване на Ньойския мирен договор 1919 г.





1913 г.


Турските войски се опитват да преминат в настъпление при с. Акалан.





1909 г.


Подписан е руско-турски протокол в Санкт Петербург. С него се разрешават възникналите финансови проблеми във връзка с провъзгласяването на независимостта на България през 1908 г. На 17 януари Петербург предлага да опрости османския дълг от войната 1877-1878 г., ако Високата Портата се откаже от претенции към България, а тя заплати на Русия 82 000 000 лв., оформени като външен заем при 5-годишен гратисен период и символична лихва. Турция настоява България да и изплати като обезщетение 125 млн. лв., като в тях е включена сумата от 40 млн. златни лв., които България дължи на компанията на Източните железници. Срещу посочените компенсации Турция е склонна да признае независимостта на страната ни. Русия поема финансовите задължения на България. Тя приспада исканата сума от военния дълг на Турция след Руско-турската война 1877–1878. Турция се отказва от всякакви финансови претенции към България. Финансовите отношения между България и Русия се уреждат с подписването на Руско-български протокол 1909 г.





1907 г.



Назначено е правителство на Народнолибералната партия начело с д-р Петър Гудев. В парламентарните избори за ХI през 1900 г. и ХII ОНС през 1901г. партията на народолибералите е на едно от последните места по броя на получените гласове и спечелени депутатски места.

Княз Фердинанд I в началото на 1903 г. поверява управлението на страната на Народнолибералната партия. След убийството на министър-председателят Д. Петков, застрелян през февруари 1907 г. започва криза не само в правителството, но и в самата партия. За лидерския пост спорят д-р Н. Генадиев, Д. Петков, П. Гудев и др. Въпреки тази борба до разцепления в партията не се стига като организацията бива оглавено от Гудев.





1906 г.


Роден е Артур Лундквист- шведски писател. От 1968 г. той е член на Шведската академия на науките, която присъжда ежегодните Нобелови награди. Член е и на Световния съвет на мира от 1950 г. Автор е на повече от 70 книги и 500 статии.





1900 г.


Умира генерал-майор Константин Искров Кесяков - български военен и политик. През 1857 г. той емигрира в Русия. Там следва математика в Московския университет и продължава във Военната академия. Участва в организирането на Втора българска легия в Белград през 1868 г. Кесяков командва Първа българска дружина на Българското опълчение. Повишен е в чин полковник след боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново. След Освобождението е началник на милицията в Източна Румелия. Той е създателят и организаторът на гимнастическите дружества. Кесяков е активен участник в преврата и опита за детронация на Александър I Батенберг. След контрапреврата емигрира в Русия.





1895 г.



Роден е Рагнар Антон Китил Фриш - норвежки икономист, който допринася много за обособяване на иконометрията като отделен учебен предмет. Първоначално, под ръководството на баща си, той се подготвя за златар, а впоследствие получава висше образование в Норвегия и Франция. От 1931 г. до 1965 г. Фриш е професор по икономика в Осло. През 1930 г. основава иконометрично дружество. Съветът му към Норвежката лейбъристка партия през 30-те и 50-те год. - да възприеме централното планиране за ключовите отрасли на промишлеността, прилага на практика иконометричните му идеи. След първоначалната си работа върху теорията на търсенето, чийто резултат е щателно извеждане на последователна теория от основни аксиоми, той посвещава много внимание на създаването на логическа национална счетоводна система, на икономическо планиране и на приложението на моделирането на решението за създаването на икономическа политика. През 1969 г. заедно с Тинберген Фриш получава първата Нобелова награда за икономика. Рагнар Антон Китил Фриш умира 31 януари 1973 г.





1891 г.


Умира ген. Сава Атанасов Муткуров - български политик. Завършва 2 класа на Военномедицинското училище в Цариград през 1868 г. и Одеското военно пехотно училище през 1872 г. Муткуров служи в руската армия и участва в Сръбско- турската (1876 г.) и в Руско-турската война (1877-1878 г.). След Освобождението е командирован в Българската земска войска и служи в Двадесета Пловдивска пеша дружина. Той е един от ръководителите на Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885 г.) и е член на Временното правителство на Източна Румелия. По време на Сръбско-българската война (1885 г. ) Муткуров командва лявата колона и центъра при превземането на Пирот. След детронацията на Александър I през 1886 г. заедно със Стефан Стамболов организира контрапреврат и арестува детронаторите. Той е член на регентството. Като министър на войната за периода 20 юли 1887 г. – 4 февруари 1891 г. извършва реорганизация на армията, превъоръжаване с пушки “Манлихер” . Той внася в Народното събрание първия проект за военен закон. Сава Муткуров е първият български генерал. Той е роден на 4 декември 1852 г. в Търново.





1890 г.


Роден е Евлогий Сливенски (светско име: Спиридон Попантонов) - висш духовник, митрополит. Роден във Враца. Завършва Духовна семинария в София и Богословския факултет в Черновиц, Австрия. Завръща се в България през 1916 г. и е учител надзирател в Пловдивската духовна семинария. Скоро след това приема и монашеството. От началото на септември до края на декември 1917 г. е проповедник във Врачанската епархия. От 16 август 1919 г. до 14 септември 1930 г. е протосингел при врачанския митрополит. На 20 март 1921 г. е удостоен с архимандритско достойнство. В периода 1930–1936 г. е ректор на Пловдивската духовна семинария, а през 1936–1938 г. – на Софийската духовна семинария. На 13 декември 1931 г. е ръкоположен за смоленски епископ. От 1 септември 1938 г. до 1 януари 1939 г. е секретар на Светия синод, а от 1 януари 1939 г. е викарий при сливенския митрополит. На 17 юни същата година е избран за сливенски митрополит. Евлогий Сливенски умира на 5 април 1947 г.





1886 г.


Учреден е възпоменателен медал "За сръбско-българската война от 1885 г. " в две степени - сребърен и светлобронзов.

Със сребърният медал се награждават всички лица, взели участие в боевете включително и младежите от ученическия легион, а с бронзовия – “всички лица, които са стояли на действителна военна служба от 6 септември 1885 г. до 16-и декември същата година и които не са приемали непосредствено участие във военните действия, но са влизали в състава на войсковите части, отряди и управления”, а също и гражданските лица, взели участие във войната, и служилите по време на бойните действия във военните болници и в Червен кръст.

Автор на медала е Шилер.Медалът е кръгъл и има диаметър 32 мм. Носи се от лявата страна на гърдите.Съществува и настолен медал.





1886 г.


Сключен е Букурещкият мирен договор между България и Сърбия след приключването на Сръбско-българската война. Освен от представителите на двете страни договорът е подписан и от страна на Османската империя в качеството и на сюзерен на Княжество България. Състои се от един член: "Възстановява се мирът между Сръбското кралство и Българското княжество България"

Сърбия обявява война на България в отговор на провъзгласеното Съединение.

Неочаквания разгром на западната ни съседка (пълният й разгром е предотвратен от Австро-Унгария, която се намесва) е първата защита на Съединението на Източна Румелия с Княжество България 1885 г. В този контекст Букурещкият мирен договор се явява официален акт, с който се прави първата стъпка за международно признаване на събитията от 1885 г.





1883 г.



Министрите консерватори в кабинета на генерал Леонид Соболев подават оставка.

Кабинетът поддържа Режима на пълномощията - това е основната характеристика на Вътрешната му политика. Вижданията на генералите съвпадат до голяма степен с програмата на консерваторите, участващи в правителството. Отношенията между генералите и консерваторите рязко се влошават във връзка с разискванията по приоритетите в ж.п строителство. Консерваторите настояват България първо да изпълни задълженията си по Берлинския договор - строежа на отсечката Цариброд - Вакарел, която да я свърже със Западна Европа. Руските генерали настояват за предимство на Дунавската железница, за осигуряване на връзките с Русия. Разногласията в кабинета принуждават Л. Соболев и Каулбарс да търсят сътрудничество с либералите. Консерваторите напускат правителството, генералите концентрират цялата политическа власт в свои ръце. На мястото на напусналите консерватори като управляващи министерства са назначени либерали.





1883 г.


Конгресът на САЩ приема решение за създаване на военноморски флот.





1880 г.


Роден е Лев Владимирович Шчерба (3.03.1880, Петербург - 26.12.1944, Москва) – руски езиковед; проф. в Ленинградския университет; специалист по много от живите езици и по общо езикознание; чл.-кор. на АН на СССР (1924 г.; от 1943 г. е действителен член). Завършва Санкт-Петербургския университет (1903 г.), ученик на Ж. Б. де Куртене. Основни научни интереси: общо езикознание, русистика, романистика, славистика, лексикография и педагогика. Създател на Ленинградската школа в езикознанието. Магистърската му дисертация “Руските гласни в качествено и количествено отношение” (1912 г.) анализира понятието “фонема”; на проблеми от фонологията и фонетиката Шчерба посвещава още много трудове. От изследванията по фонетика на отделните езици най-известна е “Фонетика на френския език”, резултат от многогодишно преподаване на френска ортоепия. Трудът има важно място в съвременната хронология. Шчерба се занимава и с въпроси на лексикографията (“Опит за обща теория на лексикографията”, 1940 г.). Интересна по повод взаимоотношението “език-реч” е статията му “За троякия аспект на езиковите явления и за експеримента в езикознанието” (1931 г.).





1878 г.



Около 17 часа в Сан Стефано представителите на Русия и Турция подписват мирен договор, който слага край на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). Според договора се създава автономно, трибутарно българско княжество с християнско правителство и народна милиция. Окончателните граници на Княжеството трябва да се определят от смесена руско-турска комисия, но предварително се уточнява, че територията на България ще обхваща земите от река Дунав по новоустроената сръбска граница и оттам по западната граница на казите Враня и Куманово, по Кораб планина до Черни Дрин, откъдето границата се спуска на юг, включвайки Качаник, Тетово, Гостивар, Галичник, Дебър, Струга, Охрид, Охридското езеро, Корча, достигайки до пл. Грамос. След което върви на изток до устието на р. Вардар и оттам до Орфанския залив, като Костур и Воден остават в България, а Солун и Халкидическия п-в - в Турция. Оттук границата минава по брега на Егейско море до Булугьол, като Кавала остава в България, след което извива на север до Родопите и на изток до Мидия и Черно море, като Ксанти, Смолян, Кърджали, Лозенград, Люлебургаз и Малко Търново остават в България. Според договора начело на държавата трябва да застане княз, който да бъде избран от народа, утвърден от Високата порта и одобрен от Великите сили. Събрание от избрани български първенци трябва да обсъди и приеме основния закон на страната. С цел подпомагане на българския народ в началните стъпки на неговото държавно управление се предвижда в страната за срок от две години да остане временно руско управление. Османската империя няма право да държи турски войски в Княжеството. Уточняват се въпросите, свързани с наличието на османски държавни, обществени и лични имоти в България. Третира се плащането на годишен данък.

На база на Санстефанският мирен договор Румъния, Сърбия и Черна гора узаконяват своята независимост. Румъния получава Северна Добруджа, срещу което отстъпва Южна Бесарабия на Русия. На Сърбия е дадена Нишка област. Също на база на мирния договор в о. Крит трябва да влезе в сила Органическият устав от 1868 г. Босна и Херцеговина получават административна автономия. Урежда се корабоплаването през Босфора и Дарданелите. През тях свободно могат да преминават в мирно и военно време търговски кораби на неутралните държави.





1878 г.


Умира Владимир Черкаски - руски княз, общественик и политик. Завършва Юридическия факултет на Московския университет през 1844 г. Привърженик е на славянофилството. Сътрудничи на списание “Руска беседа”. Член е на Тулския губернски комитет и участва в подготовката за отменяне на крепостното право. От 1861 до 1863 г. Черкаски е миров посредник на Тулска губерния, а до 1866 г. - главен директор на правителствената комисия за вътрешните и духовните работи на кралство Полша. По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) е пълномощник на Червения кръст при действащата руска армия и завеждащ гражданската част в България. Начело на Временното руско управление след смъртта на Черкаски застава неговият заместник генерал Димитрий Анучин.





1875 г.



Премиерата на операта “Кармен” от Ж. Бизе в Париж в театър "Опера Комик" завършва с пълен провал, но във Виена постановката е посрещната с изключителен ентусиазъм. Бизе умира 3 месеца след премиерата.

Жорж Бизе (Александър Сезар Леополд, при кръщаването наречен Жорж) е френски композитор. Един от най-значителните представители на френското оперно творчество от втората пол. на XIX в. На 17 годишна възраст създава известната "Симфония в до-мажор", а през 1857 г. печели с "Доктор Миракъл" обявения от Жак Офенбах конкурс за оперета. Същата година завършва Консерватория и с кантата си "Кловис и Клотилда" печели Рим. премия. В Италия е от 1857 г. до 1860 г.; създава комичната опера "Дон Прокопио", операта "Гуслата на емира", оркестрови и инструментални пиеси, кантатата "Васко да Гама". Усилено продължава да твори и след завръщането си в Париж: "Ловци на бисери" (1863 г.), "Иван Грозни", "Красавицата от Перт", "Джамиле", музиката към "Арлезианката" от А. Доде, "Кармен".





1872 г.



Роден е Борис Стоянов Дрангов- български офицер, полковник. Родом е от Скопие. През 1891 г. той постъпва във Военното училище в София, но през 1894 г. е освободен от него. През следващата 1895 г. е разжалван и е изпратен в строева част като получава офицерско звание. По време на Илинденско-Преображенското въстание1903 г. напуска военната служба и възглавява чета в Македония. След въстанието продължава образованието си в Генералщабната академия в Русия. През 1907 г. се завръща в България и продължава службата си в армията. Полковник Дрангов взема участие в Балканската война 1912-1913 г. и Междусъюзническата война 1913 г. След въвличането на България в Първата световна война 1914-1918 г. отново е на фронта. Загива при Завоя на р. Черна (местност в Македония) като командир на Девети пехотен полк. Дрангов е талантлив военен публицист. Автор е на редица съчинения като: "Помни войната!” , ” Съвети за строеви офицери" и др.





1867 г.


Членове на ТБЦК изготвят в Букурещ “Молба” до руския император Александър ІІ (на снимката) за решаване на българския политически въпрос с помощта на Русия. “Молбата” е подписана от Иван Грудов, Антон Цанков, Атанас Андреев, Райчо Попов и други членове на комитета.

Тайният български централен комитет (ТБЦК) е създаден през пролетта на 1866 г. по инициатива на Иван Касабов и след съгласуване с новото румънско правителство в Букурещ. Крайната цел на комитета е освобождението на България. ТБЦК има устав и програма, предвиждащи изграждането на широка комитетска мрежа на територията на Румъния, Сърбия, Южна Русия и България. Организацията трябва да подготви въстание, разглеждано като част от една по-мащабна общобалканска акция срещу Високата порта. ТБЦК разчита на финансовата помощ на румънското правителство. След като Румъния успява да уреди спора си с Турция, ТБЦК временно преустановява дейността си. През 1867 г. комитетът става инициатор на няколко шумни пропагандни акции, имащи за цел популяризирането на българския политически въпрос (брошурата “България пред Европа”, Мемоара до султан Абдул Азис, мемоарите до Наполеон ІІІ и до Александър ІІ и др.). Печатният орган на ТБЦК е в. “Народност”.





1865 г.


В Русе започва да излиза в. "Дунав", официалният вестник на Дунавския вилает. Списван е на османо-турски и на български език. Българската част се редактира от Иван Чорапчиев и Стоил Попов. Излиза всяка сряда, а от 2 март 1866 г. - всяка сряда и неделя. Цената му е 40 гроша.





1863 г.


Основана е Националната академия на науките в САЩ.





1862 г.



Васил Левски взема участие в боевете на Първата българска легия с местния турски гарнизон в Белград. Проявява голяма храброст и ловкост, заради което получава прозвището Левски. Този момент бележи включването на Левски, под влиянието на Г.С. Раковски, в национално - освободителното движение.

Васил Левски (В. Иванов Кунчев, Дякона, Апостола) e виден деец на националнореволюционното движение, революционен демократ, гениален идеолог и организатор на българската национална революция, създател на Вътрешната революционна организация, на Българския революционен централен комитет.





1859 г.


Роден е Бончо Боев - икономист, действителн член на Българското книжовно дружество (дн. БАН). Роден е в Котел. Завършва право в Москва, специализира държавни стопански науки в Германия. Завръщайки се в България, той заема ръководни длъжности в Министерството на финансите, а от 1906 г. до 1908 г. е управител на БНБ. Боев е професор по финансови науки и статистика в СУ "Св. Климент Охридски", член р на Международния статистически институт. Той е един от първите автори, които отделят стопанската история като самостоятелна наука. Има редица изследвания в областта на данъчното облагане в България, цените, паричното обращение и пр. Бончо Боев умира на 1 декември 1934 г.





1855 г.


На руския престол се възкачва Александър ІІ (1855 г.-1881 г.), от династия Романови. Той е най-големият син на Николай I Павлович и Александра Фьодоровна. Възпитател на Александър ІІ е генерал Ушаков П , а наставник - поетът В. А. Жуковски. Политическото положение в Русия след неуспешната Кримска война (1853-1856 г.) създава условия за реформи и Александър II ги започва. Отменя крепостното право на 3 март1861 г., за което е наречен Цар Освободител. Отменя също телесните наказания и въвежда нов университетски устав през 1863 г. Александър ІІ провежда земска и съдебна реформи. Започва подготовка за военна реформа. От 1862 г. обявява публично държавния бюджет. След 1866 г. се извършват няколко опита за атентат срещу императора. Това довежда до засилване на ролята на органите за вътрешна сигурност и репресиите срещу радикалните течения, организации и движения. През 1880 г. Александър ІІ създава върховна разпоредителна комисия начело с граф Лорис-Меликов. Александър ІІ приема закон за градско самоуправление през 1870 г. и закон за всеобща военна повинност през1874 г. В областта на външната политика руският император обръща особено внимание на т. нар. източен въпрос и отмяната на условията на Парижкия мирен договор от 1856 г. За да засили руското влияние на Балканите, той започва война с Турция (1877-1878 г.). Войната завършва с успешния за Русия Санстефански мирен договор (1878 г.), който обявява България за свободна държава. Берлинският конгрес (1878 г.), затвърждава политическото положение на Русия в Европа като велика сила.

През 1866 г.продава на САЩ Аляска, през 1864 г присъединява към територията на Империята Туркестан., Хива през 1873 г. и Кокандското ханство през 1876 г.

Александър ІІ става жертва на атентат, организиран от радикалната организация "Народна воля".





1854 г.


Роден е Александър Людсканов - политически и държавен деец. Роден в Търново. Завършва Робърт колеж в Цариград, след което следва в Новоросийския университет в Одеса. Не успява да го завърши поради започналата Руско–турска освободителна война 1877–1878 г.. Постъпва като преводач в щаба на ген. М. Д. Скобелев. Участва в боевете при Ловеч и Плевен. След Освобождението е втори секретар на българското дипломатическо агентство в Цариград, а след това е главен секретар в Министерството на външните работи. По време на режима на пълномощията 1881–1883 г. преминава в опозиция. Заминава за Париж, където завършва правни и дипломатически науки. Русофил по убеждения, Людканов е сред ръководните дейци на Прогресивнолибералната партия. Няколко пъти участва в управлението на страната: министър на търговията и земеделието (19 февруари 1901 г.–9 март 1902 г.), управляващ Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията (от 21 декември 1901 г.), министър на вътрешните работи (9 март 1902 г. – 5 май 1903 г., 16 март 1911 г. – 1 юни 1913 г.) и на земеделието (1 юни г.– 4 юли 1913 г.). Член на англо-българския арбитражен съд в Лондон. Александър Людсканов умира на 4 март 1922 г.





1845 г.


Флорида става 27-я щат на САЩ.





1842 г.



Късно вечерта Георги Раковски отива доброволно при руския вицеконсул в Галац Карнеев, който от своя страна го предава на румънските власти. От 11 февруари до този момент той се укрива в Браила при свои приятели, където подготвя Браилския бунт. На 10 февруари 1842 г. бунтът е разкрит от румънската полиция, приближените му са арестувани, а той успява да се укрие. След като научава за арестите Раковски се предава и на 14 юли е осъден на смърт. Поради гръцкото си поданство е необходимо да бъде изпратен от Цариград в Атина, за да бъде изпълнена присъдата, но гръцкият посланик в Цариград Ал. Маврокордатос вместо за Атина тайно го изпраща във Франция – Марсилия, където престоява година и половина. Поради липсата на средства и невъзможността на замине да учи в Париж, през 1844 г. се връща в Котел под името Георги Раковски.





1842 г.



В САЩ за първи път в световната история е приет закон, регламентиращ детския труд.





1837 г.


Андрю Джаксън и Конгресът САЩ признават Република Тексас.

В периода 1821-1836 г. Тексас е част от Мексико. През 1836 г. се обявява за независима република. През 1845 г. Тексас става 28-и щат в САЩ





1823 г.


Роден е Гюла Андраши - австро-унгарски държавен деец. През 1867 г. е назначен за министър-председател на Унгария, а от 1871 г. до 1879 г. е министър на външните работи на Австро-Унгария. Като ръководител на австро-унгарската делегация на Берлинския конгрес 1878 г. съдейства активно за ревизирането на Санстефанския мирен договор 1878. Гюла Андраши умира на 18 февруари 1890 г.





1820 г.


В САЩ е приет Мисурският компромис. Според него в Щатите едновременно се позволява робството в Мисури, което в същото време е отменено в Мейн.

Мисурското споразумение е законодателен акт, приет от американския Конгрес, с който Мисури е допуснат до съюза като 24-я щат. След като територията заявява желание за участие като щат без ограничения за робството, конгресмените-северняци неуспешно се опитват да добавят поправки, които да ограничат последващо заробване. Когато Мейн (първоначално част от Масачузетс) пожелава да стане щат, споразумение благодарение на Хенри Клей позволява на Мисури да участва като робовладелски щат, а Мейн като свободен щат, като робството е забранено оттогава нататък в териториите северно от южната граница на Мисури. Споразумението на Клей на пръв поглед урежда въпросите с разпространението на робовладелството, но подчертава териториалното разединение.





1801 г.


Давид Емануел става първия евреи, заел поста губернатор в САЩ. Той е губернатор на щата Джорджия.





1792 г.


Умира Робърт Адам - английски архитект, представител на английския класицизъм. Работи съвместно с брат си Джеймс Адам (1730 г.-1794 г.). Изгражда рационални стопански постройки (Кенуудхаус в Лондон, 1767 г.-1769 г.), обществени сгради (Единбургския университет, 1789 г.-1791 г.), жилищни квартали (Аделфи в Лондон, 1768 г.-1772 г.) и др. Придържа се към строгите класически форми, използва изящен декор, отделя голямо внимание на интериора и мебелите. Робърт Адам е роден на 3 юли 1728 г.





1709 г.



Роден е Андреас Сигизмунд Марграф- немски химик, член на Берлинската АН от 1738 г. Той открива фосфорната киселина и магнезия. С помощта на микроскоп открива през 1747 г. кристали захар в тънки резени от корени на цвекло.





1705 г.


Петър I издава указ за наборна служба, с което се поставя началото на първата редовна руска армия.

Петър I Велики (1672 г.-1725 г.) е руски цар (от 1682 г.), първият руски император (от 1721 г.). Син на цар Алексей I Михайлович; от династията Романови. Наследява короната от Фьодор III (1682 г.) царува заедно с брат си Иван под регентството на сестра им София Алексеевна (до 1689 г.). Започва модернизация на Русия: реорганизира администрацията, установява йерархията на чиновниците (учредени са сенат, колегии), страната е разделена на губернии, построява новата столица Санкт-Петербург (1703 г.). Поверява на Светия синод управлението на църквата, като я отделя от държавата. Използва опита на западноевропейските държави в развитието на промишлеността, търговията и културата. За да получи излаз на Черно море, отвоюва Азов от турците (1696 г.). Обявява война на Швеция, но претърпява неуспех при обсадата на Нарва (1700 г.). Успява да отвори руски "прозорец" на Финския залив. През 1709 г. разбива при Полтава шведския крал Карл ХII, който търси убежище в Турция. Потегля срещу турците, но е обкръжен при р. Прут и едва се спасява от плен (1711 г.). Губи Азов, но чрез Нищадския договор получава Лифландия, Естландия, Карелия и част от Финландия. Открива АН в Петербург (1725 г.), Морската академия. Създател е на съвременният граждански шрифт (дн. печатна форма на кирилицата), въведен е нов календар (1700 г.).





1703 г.



Умира Робърт Хук - английски физик, член на Лондонското кралско общество и негов секретар, открил през 1660 г. закона за еластичността на твърдите тела (закон на Хук), установил точките на топене на леда и кипене на водата, въвел термина “клетка”, усъвършенства барометъра, огледалния телескоп и микроскопа.





1605 г.


Умира Климент VIII (Иполит Алдобрандини) - папа (30.01.1592 г.- 3.03.1605 г.). Става кардинал през 1585 г. През 1592 г. е единодушно избран за папа. Старае се да защити Папската курия от испанско влияние и постепенно я противопоставя на Испания. Служи като посредник за сключване на мирния договор във Вервент (1598 г.), който постановява постоянен мир между Франция и Испания. Опитва се да върне крал Джеймз I Английски и кралица Ана Датска към католицизма, но не успява. С негово специално разрешение в Рим на 17 февруари 1600 г. е изгорен Джордано Бруно.
 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА - 3 МАРТ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2017 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0,06 секунди