изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-09-25 @ 19:42 EEST
ПЕРФЕКТНАТА ГРАДИНА НЕ Е ЗАНИМАНИЕ МЕЖДУ ДРУГОТО    
Интервюта В това е убедена Марияна Драганова, която ръководи фирмата „Ланд Дизайн“, отглежда цветя и се занимава с озеленяване. Казва, че всеки обекти, който е изградила, е преживяване за нея. Слабостта й обаче е курортът Албена

 -      Г-жо Драганова, как започнахте да се занимавате с озеленяване, такова ли е Вашето образование?

-      Завършила съм Лесотехническия университет, специалност „Горско стопанство”. Като млад специалист започнах работа в разсадника на Горско стопанство - Добрич. Тогава бяха обединени двете стопанства – Добрич и Ген. Тошево. Оттам започнах. Имаше период, в който в Горското стопанство имаше бригади по озеленяване. Наложи се, освен горските видове, които бяха в производство, тъй като тогава разсадниците бяха районирани, да започнем производство и на декоративни храсти. Така започнахме производстнво на храсти от резници, които като количество не бяха малко. След това – от 1987 до 1989 г. работих в Коми. Когато се върнах, ме „хвана” Перестройката. Макар че, имаше министерско постановление и трябваше да ме възстановят на работа, по стечение на обстоятелствата ме съкратиха. Беше много трудно да се справям на свободния пазар, тогава не бяхме научени на това. Започнах друг занаят, но той претърпя неуспех. Затова се върнах отново на това, което знаех - на озеленяването. Така започнах производство на цветя.

-      Трудно ли беше началото?

-      Началото беше почти отчайващо, тъй като не се бях занимавала с това, още повече в условията на пазарна икономика. Но, с течение на времето и при добро желание, човек се учи. А, и трябваше да се научим да се справяме в пазарните отношения. Започнах с едно голо място и с една землянка в село Сенокос, където и сега са оранжериите. Това е наследствен имот от дядо ми. Това беше началната база. Не сме имали възможност да инвестираме повече.

-      Защо се насочихте точно към отглеждане на цветя?

-      Започнах с отглеждането на цветя, тъй като нашата почва не е особено подходяща за отглеждане на храсти. Ориентирах се към цветята, макар че са със сезонен характер. Работим основно с общини, с хотелите по Черноморието.

-      Колко са като площ оранжериите?

-      Като площ не са чак толкова много – около декар. Опитвала съм да кандидатствам по програма САПАРД, но там искаха да имам 2 хектара оранжерии. Затова не влизах в нормативите им. Считам, че за нашия манталитет като отношение на българина към цветята, за момента оранжериите са достатъчни. Все пак цветята не са като насъщния, а са по-скоро лукс. Човек първо мисли за хляба и едва след това, ако му останат средства, мисли за цветя.

-      Колко вида растения отглеждате?

-      Цветята са много – над 50 вида. Обикновено купувам квалитетни семена, работя с фирми, които са водещи в производството на цветя. Не събирам семената от площите, на които отглеждам цветя. Защото, тогава те нямат тези качества и характеристики, които са ми нужни – едни са с по-едър цвят, други – с по-дребен. Не са еднакви по височина. Когато аз кажа на клиента, че едно растение е високо 20 сантиметра, то трябва да е такова. Не може едното да стане 50 см, а другото – 15 см. Едно да излезе оранжево, друго – червено. Защото, когато искаме да създадем една фигура, тя трябва да е изпълнена перфектно. Не може да има отклонения.

-      Какви са преобладаващите цветя, които отглеждате?

-      Отглеждам предимно цветя, които са за външно озеленяване. Не се занимавам с вътрешно озеленяване. Има едногодишни, както и многогодишни растения. Отглеждаме тагетиси, петунии, мушкато и сакъсче, газания, далия, теменуга, бейлис или паричка, меозотис – незабравка. От многогодишнитте имаме рубекия, малко билки – лавандула, босилек, мента, маточина. За първи път ще опитам да сея стевия. Имам и рози. Не се занимавам с производство на рози, но ги поставям в контейнери, което позволява по всяко време на годината да могат да се разсадят.

-      Кои са най-подходящите за нашите почвено-климатимни условия?

-      Цветята, по принцип, са със сезонен характер. Селене, незабравка  и теменуга се водят есенно-пролетни цветя – сеят се през есента неа открито. Докато падне снегът, теменужката цъфти, паричката също. След падането на снега, тя презимува и напролет се възстановява и отново преминава в цъфтеж -  обикновено към края на май. Затова се водят есенно-пролетни цветя. Тогава се вадят от пръстта и на тяхно място се поставят цветя, които цъфтят след като премине опасността от сланите. И цъфтят до късна есен, докато започнат да падат слани. По този начин можеш да си осигуриш целогодишно цъфтене на площите. Не можем да кажем, че има растения, които не са подходящи за нашите почвено-климатични условия.

-      Колко души работят в оранжерията?

-      През лятото сме 18 души. Съставът ни не е постоянен, защото има и мъртви периоди, макар че оранжериите са отопляеми. Аз не обичам да сменям кадрите. За да се обучи един човек, първо той трябва да покаже данни за работата – че има усет и желание. Смятам, че мога да усетя дали човек става за нашата работа или не. След това го обучавам. След като веднъж влезе при нас, не обичам да сменям кадрите.

-      От колко години сте в частния сектор с отглеждането на цветя?

-      От 1998 година. Фирмата ми е „Ланд дизайн”. Занимаваме се и с проектиране на зелени площи, с изпълнението им, с изгражсането на зелентите площи. Имаме колеги, с които контактуваме, включително и по отношение на зелените площи, защото имаме клиенти, които могат да си го позволят.

-      Какъв е манталитетът на българина по отношение на цветята? Склонен ли е да харчи пари за оцеленяване и кой е склонен?

-      Обикновено, когато се строи хотел, когато се стигне до озеленяването, парите почти са свършили. Всичко е отишло за фаянс, теракота, за обзавеждане. Другата склонност по отношение на хотелите е да има повече басейни и места за шезлонги около тях, а за зелените площи остават все по-малко пространство и не считат, че е важно. Макар че, туристът не е дошъл да стои в хотелската стая, а да бъде навън и да се радва на природата. От друга страна озеленяването е такъв елемент от строителството, че може да се изгражда и на етапи. Стига да знаеш какво правиш и да имаш предварително изградена идея. В зависимост от вида на инвестицията, преценяваш коя година какво да направиш. Разбира се, трябва първо да затревиш, ако имаш поливна система – да я направиш. След това всяка година може по малко, според възможностите, да се надгражда. Но, това трябва да е предвартелно изяснено. Така,  малко по малко могат да се внасят видовете в градината.

-      Така ли правят основно инвеститорите или не...

-      Основно сеят трева. Казват „сеем райграс, за да не се грижа толкова много”. Макар че едно затревяване изисква много грижи, особено, ако нямаш вода, поливна система.

-      Има ли частни лица, които са склонни да инвестират в лични имоти?

-      Има клиенти, които искат точно определен вид градина, точно определен вид растения. Най-много се дразня, когато клиентите поискат да им сложа палма. Защото, според мен, палмите нямат място тук. Говорим за така наречения естествен подбор. Ако палмата имаше място тук, то тя щеше  да си вирее по нашите земи. Защо е нужно да слагаме един такъв вид, който изисква много грижи. Не мога да си обясня такива желания, защото, ако някой иска да гледа палми, той ще отиде на Палма де Майорка или друго място, където ги има. Нашата природа е съвсем друга и би трябвало да се съобразяваме с нея. Други предоставят избора на теб като специалист, който да им предложи решението. Други искат, например, тип японска градина, тип италианска градина, всеки е различен.

-      Какви са Вашите лични предпочитания?

-      Аз се съобразявам с вида на сградата. Вземам предвид как е оформена фасадата на сградата, нейната архитектура. Оттам изхождам и по отношение на оформлението на двора. Трябва да е обвързано, дори, ако искате, и като цветова гама. Изхождам и от големината на двора, както и дали клиентите искат да има воден или друг елемент. Аз харесвам всички растения и ги обичам. Имам слабост към клематисите, които са многогодишни. Жалкото е, че цъфтят само в определен период в годината. Имам слабост към хортензиите, които искат сянка следобедно време, към розите и то към един определен вид, който ползвам, и той е бордюрен - не става по-висок от 50-60 сантиметра. Има много хубав червен наситен цвят. Когато използвам рози, те са основно червени. Имам слабост към азалиите, и то в оранжевия цвят. Предпаочитам ги пред рододендроните, които са малко по-трудни за поддържане, тъй като изискват кисела почва. Общо-взето всичко ми харесва.

-      Семейството помага ли ви в работата?

-      Съпругът ми, по стечение на обстоятелствата също остана без работа. Макар че е заършил МЕИ „Студена обработка на металите”, сега научи всички цветя и е дясната ми ръка. Единият ми син е в София и няма как да помага, но другият, който е във Варна в събота и неделя също е на оранжериите. Добър екип сме. Родителите ми също се включват.

-      Какви съвети бихте дали на домакините, на тези, които искат да имат хубава градина?

-      Ако имат склонност за засаждане на растения, поне да потърсят специалист, който да им разработи идеята. След създаването на градината абонаментен договор с фирми, които извършват поддържане на градини. Ако нямат такава възможност – поне веднъж в месеца веднъж да се обръщат към консултант, който да им казва какво трябва да направят в градината, за да изглежда добре. Поддържането на една градина изисква необходимото време, а не е занимание между другото.

-      Т.е. перфектната градина не може да е занятие между другото...

-      Няма начин да е между другото. Всяко растение има различен режим на поливане, различен режим на торене, на резитба. Всяко нещо в градината е специфично. Ако нямат възможност да си позволят професионаално, абонаментно поддържане на градината, то поне да се обръщат към консултант веднъж в месеца. Защото има и заболявания по растенията, при които трябва навреме да се реагира.

-      Какво е Вашето впечатление – какво е отношението на българина и добруджанеца към градината и цветята?

-      Като цяло всички харесват цветята. Аз много се радвам за това, което се прави в градския парк в Добрич. Приятно ми е, че, благодарение на кмета Детелина Николова, доста неща се направиха. Тя е една от най-хубавите. Има доста градове, които изостават в това отношение, включително и Варна. Има и общини, които работят в тази насока и се радвам, че една от тях е и община Добрич. Българинът, в частност добруджанецът, харесва цветята, хубавите градини. Радват им се, но не са много склонни да си позволят разхода. Може би, защото животът стана по-труден и хората нямат достатъчно средства. Но, все пак има хора, които предпочитат да отидат да си откраднат растение, отколкото да го купят. Седи на пейката, а ръката му зад гърба скуби 5-10 коренчета. Особено жалко е, когато започнат да изкореняват рози посред лято, защото от тази роза нищо не става, само се похабява, унищожава. Това е вандализъм. Това се възпитава през първите седем години.

-      Кои от обектите, които сте направили, са Вашата гордост?

-      Всеки един обект е изживян и изстрадан. Той е едно преживяване. Аз си ги обичам всички, те са ми любов. Но, моята слабост е курортът Албена. Започнах през 1995 г. там и работих до 2008 г., с две години прекъсване.  Бях ръководител на озеленяването в „Албена“ АД. В началото не започнах като такава, Албена е достатъчно голяма, разделена е на шест района и има работа за достатъчно много хора. Там, както се казва, въздухът е друг. Тя ми е слабост и си я обичам. Още зная коя година кое дърво къде съм засадила. Познавам я като петте пръста на ръката си. Дори, когато сега отида и видя, че нещо не е, както на мен ми харесва, се вълнувам. Винаги, когато изградя нещо, след това виждам какво още по-добро е можело да се направи. Когато правя озеленяване, ако има хотели, се качвам на последния етаж, за да погледна отгоре, тъй като оттам се вижда по друг начин. След това слизам долу и правя нещата по-добре. Албена дава възможност за изграждане на професионалисти. Там винаги е имало добри кадри. На мен ръководството ми е давало пълна свобода по отношение на изграждането на една градина, определяли са ми само лимита. Давали са ми възможност да се развивам и то в положителна насока. Но, това, което е сега Албена, се дължи и на много други озеленители, които са работили там. Особено в началото е било доста трудно. Разказвали са ми, че при залесяването на Албена са носили вода с бъчви, натоварени на каруци, за да поливат дърветата, което не е малък труд. Но, дадеността я има. Въпросът е да успеят да я съхранят.

Разговаря Станислава КРЪСТЕВА

 


Сходни връзки

ПЕРФЕКТНАТА ГРАДИНА НЕ Е ЗАНИМАНИЕ МЕЖДУ ДРУГОТО | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.54 секунди