изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-11-18 @ 20:14 EET
Още един проговори за касапницата в “Белите брези”: В “Пирогов” разпориха Индианеца жив и го оставиха да умре!    
ИнтервютаПреди две седмици “ШОУ” публикува истината на Митьо Петров - “убиеца” на елитните барети Чанев и Индианеца, в “ювелирната акция” на 14 януари 1994 г., “реализирана” от висшите ченгета Ботьо Ботев и Григор Вълков. Преди време шефката на Националното следствие - покойната Ани Крулева, първа изнесе в интервю за народното издание неизвестни, дълго крити факти и истини за братоубийственото кръвопролитие в “Белите брези”.

А след настоящите откровения пред изданието и на ексченгето Христо Христов, става ясно, че всеки от тримата, изповядали се пред „ШОУ”, знае много, но целият пъзел за кървавата мистерия “Белите брези” си остава зад завесата - ужасяваща и ревниво пазена тайна. Може би “ювелирната акция” за “профилактиране на гангстерската война” и „запазване живота и физическия интегритет на Иво Карамански” са били само бутафорна фасада, зад която се крие нещо съвсем друго?...


- Г-н Христов, каква е вашата част от истината за трагедията в “Белите брези”?
- Най-напред искам категорично да заявя, че нямам намерение да се самоубивам - нито сега, нито в бъдеще! Ако умра от куршум, това ще стане в престрелка.

- Защо го казвате?
- Първо малко предистория. Четири години след “Белите брези” счупих крак. Преди операцията в “Пирогов” някакъв анестезиолог ми сложи упойка, седна на един стол до мен да ме наблюдава и започна да ме разпитва, какъв съм, що съм. Казвам: „В момента съм безработен”. „А преди това?”. „Ами, преди това бях полицай”, казвам. Тогава той се разприказва и пита: „А чувал ли си за “Белите брези”?”. Викам - чувал съм. „А знаеш ли, че същата нощ оттам ми докараха един, който умираше?”, казва ми анестезиологът.

- Индианеца?
- Да, друг такъв не е имало. Вика: „Знаеш ли, че бях дежурен в “Пирогов” тая нощ. Оня беше много зле, умираше”. Казвам: „Добре де, не направихте ли някакви опити да го спасите тоя човек?!”. И той ми изтърси нещо, от което щях да припадна. Вика:

„Ами аз го разцепих!”

Точно това му бяха думите!!! И добави: „И като го разцепих, видях, че вътре органите му са на дроб сарма и го оставих да си умре”. Щях да стана от операционната маса и да го ударя! Бях вбесен! И в най-безнадеждните случаи се включват разни животоподдържащи системи и т.н., Индианеца е жив, а оня казва: „Оставих го да умре”!... Побеснях още повече и го подложих на разпит: „Добре, а къде беше дупката, имаше ли дупка, откъдето е влязъл куршумът?”. Защото аз вече знам, Индианеца аз лично го съблякох заедно с доктора от блока, беше останал гол, по слипове. Обръщахме го и го огледахме отвсякъде и никъде не видяхме рана и кръв. Тогава и докторът се хвана за главата и се чудеше защо няма рана по тялото, а жизнените му показатели падат. А тоя, който ме анестизираше, явно е хирург, иначе как ще го приеме тогава. Поне е бил такъв преди 4 години. Та, питам го: откъде е влязъл куршумът. Той ми обяснява...: „Ами обръщахме оттук, оттам и накрая намерихме входна рана под мишницата, размазал органите и е излязъл през таза”. Не знам... Когато съблякохме Индианеца гол на площадката на 11-ия етаж в блока, не видяхме никаква рана, нито кръв по него, нито под него, когато го вдигнахме. Накрая му викам на тоя доктор: „Ти знаеш ли, че и аз участвах в престрелката?!...”. Тоя пребледня като платно, стана по-зле от мене, олюля се на стола. Стана, излезе много бавно и повече не влезе. На негово място дойде един студент. Повече тоя доктор не го видях и не чух нищо за него...

- Това все още не обяснява декларацията ви, че нямате намерение да се самоубивате?...
- Сега ще се върна назад. Веднага в нощта след стрелбата, ни закараха в следствения отдел на Централния затвор. Привикваха ни един по един. Мене ме извикаха в една стая, където зад бюрото седна следовател от Националната следствена служба, който от пръв поглед събуди у мен някакви симпатии. Мисля, че се казваше Александър Пейчев. Пита ме: „Откъде да започнем?!...”. Отново малко предистория. Аз бях един от хората, които свалиха Индианеца долу, когато дойде линейката. В момента, в който го вдигнах с одеялото и го поставих на носилката, той протегна ръка и ме стисна толкова здраво за китката, че се наложи да му “откопчавам” пръстите един по един. Когато стигнах в разказа си до тоя момент, изведнъж следователят Пейчев се разплака. Обърна се така настрани на стола и плака няколко минути. Аз бях удивен, шашнат. Накрая се овладя, избърса сълзите си, обърна се към мен и ми казва: „Знаеш ли, че Индианеца беше най-добрият приятел в живота ми!? Един час преди случая в “Белите брези” той беше у нас и си пиехме ракията. Дойдоха ония /имаше предвид полковниците Ботьо Ботев и Григор Вълков/ и го замъкнаха с тях. Сега трябва да разследвам смъртта му. На мен обаче всичко ми е ясно. Ще ги накарам да си платят! След няколко месеца разбрах, че се е самоубил... Имал неприятности с жена, макар впоследствие да чух, че обичал много семейството си. Затова заявявам, че аз нямам никакво намерение да се самоубивам! Защото

имаше и други самоубийства или нещастни случаи на хора, свързани с “Белите брези”...

- След прелюдията, нека се върнем на престрелката в “Белите брези”...
- Митьо Петров ви е разказал общо взето случая. Аз обаче, размишлявайки през годините какво точно се случи, а от това не можеш да избягаш, стигнах до извода, че нещата не са такива, каквито изглеждат на пръв поглед. Няма да преразказвам казаното от Митьо. Ще разкажа само това, което лично на мен ми направи впечатление тогава и нещата, които се случиха, като утихна всичко.

Аз бях в средата, когато се качвахме нагоре към 11-ия етаж. Бяхме на едно стъпало. Отляво - Смилянов, отдясно - Митьо Петров. В един миг погледнах срещу Митьо и го видях с ококорени очи - никога не го бях виждал толкова уплашен! А той е невероятен полицай! Гледаше наляво, викна: “Стой! Полиция” и от стълбите отгоре започна автоматична стрелба още на сричката “по...”. Цялата дума „полиция” беше вече заглушена от гърмежите. Смилянов се наведе, даде един откос над главата си. След него и аз дадох два единични изстрела. Митьо го бяха улучили в джоба с фенера, олюля се назад, но не падна и веднага продължи напред с единична стрелба като мен.

Дотук всичко е ясно. Стреляха по нас и ние отвърнахме. По-важното е какво става, като свърши стрелбата...

- Според версиите, внушени на “официозните” медии, след “сватбарската” ви стрелба, която вие първи сте започнали, баретите Чанев и Индианеца са се превърнали в живи мишени, превърнали се в трупове?...
- А беше доказано, че това не е така, но видяхте в предаването с Митьо Петров, че тази версия и до днес се размахва. Но има и нещо друго. Според мен, освен трите барети, е имало и четвърти човек, който е бил на стълбите и всъщност именно той е започнал стрелбата. Не Билев!

- Кое ви кара да мислите така?
- Първо, мислех си, че, ако бях на негово място, щях да покося всички с един откос, без да съм барета. А с нас не стана така. Смилянов не е улучен. Аз съм в средата, и чак след два дни жена ми откри в гъстата ми тогава коса дълга драскотина от куршум, само „обръснал” главата ми отгоре. И единствено Митьо, вдясно от мен, беше уцелен в горната част на тялото. В същото време оня, неизвестният, явно е бил улучен лошо от “тегела” на Смилянов. Имам сериозни основания да мисля така.

- Изводът?
- Първата ми версия беше, че не е стрелял Билев, а някой над главата му. Когато обаче прибавих към цялата картинка и изкъртените от куршуми стъпала, версията ми вече беше, че непознатият е стрелял директно надолу срещу нас, но явно е навел прекалено ниско автомата, поради доста скъсения ъгъл към нас, куршумите са раздробили стълбището в краката му, а мен вероятно ме е обръснал рикошет. В това време самият Билев е бил по-нагоре по стълбите. Така или иначе,

при всички случаи там е имало и друг човек!

- Това са само хипотези. Какви са твърдите аргументи, подкрепящи версията ви?
- Най-важният е, че по стълбите между 11-и и 12-и етаж имаше цели локви кръв! Тази кръв не беше от Билев - нямаше как да е от него! По-късно ще ви обясня защо съм убеден в това.

Когато стрелбата утихна, аз и Смилянов се качихме на площадката на 11-и етаж. Той продължи нагоре да търси Билев. Аз останах. Появи се отнякъде много бързо един доктор. Аз вече бях опипал пулса на Чанев. Докторът също го видя и каза, че вече няма смисъл да се занимаваме с него. Прехвърлихме се на Индианеца. Беше жив. Докторът почна да се разпорежда: „Дай одеяло, дай стол, качи му краката на стола, за да може кръвта да отиде надолу в тялото му” и т.н. През това време отгоре слиза Смилянов с Билев, беше го намерил на 12-ия или 13-ия етаж, придружих ги един етаж надолу. Смилянов беше качил Билев в джипа и го закарал в „Пирогов”. А аз се върнах и отново се качих на площадката на 11-и етаж.

- И какво се случи?
- Ботьо Ботев се показа от вратата на апартамента на Иванов и започна да крещи: „Какви сте вие, какво правите тук?!” и т.н. Чанев и Индианеца още бяха на пода. Пистолетите им бяха паднали до тях, изпразнени, с изпразнени пълнители. С лекаря почнахме да разсъбличаме Индианеца, лично го събличах със собствените си ръце. Съблякохме го гол, по слипове. Гледаме за рани по тялото – няма. Обръщаме го по гръб и по очи, оглеждаме го – нищо! А лекарят се чуди защо губи пулс и видимо отпада. Тогава, както ви казах, дойде линейката и го свалихме с асансьора в едно одеяло, защото носилката стърчеше и не можеше да се побере в кабинката. Когато долу го качвах с одеялото на носилката, изведнъж си протегна ръката и ме стисна много здраво за китката. Едва му откопчах пръстите! Качихме го на линейката и аз - пак нагоре. Ботев и Вълков си правят някакви съвещания и ми викат:

„Изчезвай!”

Аз викам: „Няма да изчезвам, защото трябва да се запази мястото на произшествието!”.

А първия път, като се качих горе, Ботьо се показа на вратата и почна да крещи - щях да го ударя с калашника, но той избяга, скри се в апартамента. Другите още не са се показали. По едно време си викам: къде е началникът капитан Неделчев, който, като се качвахме, ме държеше отзад за колана, за да се прикрива зад мен?! Слизам долу на 10-и етаж. Той клечи до асансьорите, държи станцията в ръка, но явно не се усеща, че я държи. Качвам се пак нагоре. Ботев извади двама души от апартамента на Иванов и вика: „Това са наши момчета, сваляйте ги долу!”. Единия го познах – Магурката, бивш служител от БМБ, другият не знам дали тръгна с нас. Свалих Магурката донякъде, зарязах го и се върнах. Виждам суматоха. Ботев и Вълков се мотаят по коридора, правят си съвещания някакви и пак ми викат: „Изчезвай!”. Чанев си лежеше, където си беше.

- Наближаваме ли вече момента, който преобърна представите ви за случилото се?
- Ами да. Точно в тоя момент се появи и Иван Иванов. Нали лансираха версията, че бил зле, болен, на легло, неподвижен, страдащ от ишиас, затова Ботев и Вълков отишли при него. Той обаче излезе от апартамента пъргаво, с перфектна походка и....

- Какво?
- Излезе с кофа, метла и парцал! Първото нещо, което направи, беше да бутне гилзите, които бяха около локвите кръв на стълбището към 12-и етаж, и да измие кръвта по стълбите.

- Вие не реагирахте ли?
- Как да не реагирах?! Викам:

„Как може да заличавате следи!?”


но той мълчи и не обяснява нищо. Ботев и Вълков продължават да се опитват да ме разкарат от там. Междувременно Иванов измете гилзите от целия 11-и етаж, събра ги в нещо като лопата. Интересно беше, че не посегна на гилзите по стълбите между 10-и и 11-и етаж, откъдето стреляхме ние. В един момент Ботев и Вълков започнаха много да ми крещят, взеха да ме бутат по стълбите. Накрая се принудих да си тръгна. Полк. Ботев си привика неговите хора да разследват. Какво е ставало след това, не знам...

- Кое все пак ви навежда на мисълта, че на стълбището, при започване на стрелбата, е имало четвърти човек, освен трите барети?
- Ами то е ясно! Тези локви кръв не бяха от Билев! Когато Смилянов го сваляше отгоре, видях, че на панталона си имаше само едно кърваво петно, но не течеше никаква кръв. Явно локвите кръв бяха от друг човек.

Кой е той?

- И къде изчезва този човек, след като Смилянов сваля отгоре само Билев?
- Когато ротният се качи и почна да се разправя с Ботев и Вълков, аз реших да проследя кръвта и се качих нагоре. Значи, тя намаляваше по стълбите и на площадката на 12-и етаж вече никаква я нямаше. Как така!? Срещнах един човек от блока, който ми каза, че апартаментът на Иван Иванов всъщност е мезонет и има врата, освен на 11-ия, и на 12-ия етаж. Ето къде е изчезнал раненият неизвестен!

Убеден съм също така, че Билев е дошъл без автомат. Когато Смилянов го сваляше надолу, забелязах, че дулото му е без муфа, което е невъзможно. Всички автомати в поделението им са с муфи. Самият Смилянов му каза да го предаде, защото ние бяхме единствените униформени, но Билев категорично отказа. На входа на “Пирогов”, където Смилянов го откарал, винаги има дежурен полицай, на който всички влизащи вътре са длъжни да оставят всякакъв вид оръжия – от нож и отвертка, до пистолет и пушка, да не говорим за автомат. Билев и на него отказал да предаде оръжието си. Влязъл да се лекува с автомат в ръка!? По-късно се обадил на командира си Красимир Петров, той идва и взема автомата. Първоначално се удивих на първата експертиза - че с автомата на Билев изобщо не било стреляно, защото знаех, че срещу нас се откри автоматичен огън. После почнах да мисля и си казах: ами да! С него наистина може да не е стреляно!

- Как така?
- Много просто! Билев слиза с автомата на неизвестния, от който е стреляно, затова не го дава на никой. Идва в “Пирогов” Красимир Петров, прибира го, този автомат изчезва, взема служебния автомат на Билев, който изобщо не е напускал поделението на баретите, и оръжието отива за експертиза. За сравнение – нашите автомати бяха иззети още същата вечер в Софийско градско управление на МВР. Всичко това обслужваше версията им, че първо ние сме открили огън, а Билев изобщо не е стрелял. Е, след това се доказа, че стрелбата е започнала автоматично отгоре-надолу

и историята стана мътна и кървава. Но без никакви последствия за тях

Когато задържаха Митьо Петров, отидох с него. Вкараха го в кабинета на главния военен прокурор Николай Колев. Отвън чакаха двама униформени. Казах им: „Ако изкарате Митьо с белезници, ръцете ви ще изсъхнат, по-голям патриот от него не съм виждал! Него и на “Майор Векилски” да го пратите, сам ще отиде и сам ще се заключи отвътре”. Изведоха го с белезници, а на вратата се показа Николай Колев. Вика: „Ти какво правиш тук?!” и започна да ме заплашва: „Много да не знаеш и внимавай какво приказваш, че и теб ще те вкарам в затвора!”. Викам му: „Може да ме вкараш, ама, като изляза, ти не трябва да си в България...”.

- И като теглим чертата на цялата история, какво се получава?
- Според мен на тази среща за никакво опазване живота на Карамански, за никаква гангстерска война не е ставало въпрос,

а за нещо друго!

Не знам дали ви казах, че в същия ден на престрелката от 10 сутринта до следобед пазихме Пето РПУ, защото се очакваше мутри да обикалят наоколо във връзка с евентуалния арест на Карамански. Към 16.00 се чу, че Кръстника дошъл и сам се предал именно в Пето РПУ. Вдигнахме блокадата и оттам право на инструктаж за нощната смяна. Последваха “Белите брези”...

- Тогава? Какво следва от цялата история?
- Казах, че няма да се самоубивам, но имам семейство, а на вас дупе да ви е яко...


Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ
http://www.blitz.bg
 


Сходни връзки

Още един проговори за касапницата в “Белите брези”: В “Пирогов” разпориха Индианеца жив и го оставиха да умре! | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 1.15 секунди