изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-09-26 @ 07:44 EEST
СЪРЦА СИРАЦИ В ЧУВАЛИ И ЕДИН УБИЕЦ НА ЛЮБОВ    
Поезия По календар би било редно да е пролет, но зимата не иска да си тръгне, а тя е от обичайните български зими - силен вятър, обилен снеговалеж, смразяващ студ, който най-добре се усеща, когато вдишваш и издишваш през носа сякаш от него висят малки ледени висулки, тук-там  се срещаха смели и старомодни дечица със шейни, които все още предпочитат играта навън вместо  компютърните. Въпреки бедствената картина, хората очакваха с нетърпение първите пролетни дни.

Еднообразието я убива, а и това не е любовна история. Събуди се на чуждо място - явно беше Събота към обяд или Неделя следобед, защото през някои от тези дни тя си избираше жертви, късаше им сърцата и на другата сутрин просто си отиваше като летен дъжд, само че тук липсва дъгата. Млада, студена като нашата българска зима, с доста бистър ум, чернокоса и с ясни представи за света, тя губеше себе си през тези дни като отдушник - не защото е развратница, а защото в период от живота й, един ловец на сърца с чувал, пълен с безпомощните органи, без които не можем да живеем, я замрази. Тя не търсеше любов, не се държеше като крехкото момиче, което гледа романтични филми или като малко кученце, скимтящо да бъде обичано. Правеше точно това, което бяха направили с нея - купи си чували за боклук от пазара и събираше сърцата в апартамента си, като жертвите й никога повече да не можеха да открият сродната си душа. За жалост, винаги успяваше да ги заблуди, че тя е жената за тях.
Усмихна се. Поне този път мястото беше приятно и чаршафите миришеха на чисто, а и бяха бели. Тя обича бялото. Посегна да облече дрехите си, мъжът до нея спеше безмълвно, а сърцето му тупкаше на нощното шкафче - беше го изтръгнала още докато бяха в едно от кварталните кафенета и той с недоумение  не можеше да повярва, че е срещнал момиче, което е гледало  всички сезони на Саут Парк. Облече се, грабна нежното сърце и за секунди спря погледа си върху спящия красавец. Как ли би се чувствал след това? Изобщо ще чувства ли каквото и да е някога без сърцето си? Щеше ли да започне и той да бъде ловец? Кой знае, тя избегна тези въпроси и просто затвори вратата. Нямаше ключове за кола. Тя няма такава, колкото и да беше студена към хората, природата означаваше много за нея и караше колело, а в този ден беше добре да върви пеша. Студът избистря мозъка, кара те да се обсебваш с мисли за топли места и приятна компания, но тя не го направи. Вървеше, сърцето в чантата й пулсираше леко и тихичко, колкото само тя и чантата й да усещат спокойния ритъм - явно мъжът още спеше.
Докато светофарът отброяваше секундите за зелено, до един стълб стоеше бездомник - дали е бездомен или имаше къде да живее, но примитивните дрехи по тялото му бяха белег на световната криза, само неговият живот и той знаеха. Направи й впечатление добротата, която човекът излъчваше и когато погледът му се срещна с нейния, той сякаш й казваше да спре да пада толкова ниско, да измие ръцете си от това да наранява всеки пореден, защото и те биха искали да видят хубавата страна на любовта. Мда, докато пресичаше с бавни крачки, осъзнаваше колко повече тя е мръсна в сравнение с клошаря до стълба. Мръсна. Ядоса се на себе си, тръшна входната врата на апартамента и веднага се отправи към торбите със сърца, които шепнейки крещяха “любов, дай ми любов”. Това я вбеси още повече. Защо беше превърнала себе си в този звяр, защо пречеше на околните да намерят правилния човек, защо се налагаше да пренася своя проблем на всички останали вместо да направи нещо добро?
Топло кафе беше най-примитивният вариант за момента. Седна с чашата на ръба на стола и нервно поклащаше левия си крак. Изведнъж стаята й се стори някак по-тясна и безформена - полилеят се превърна в светещ октопод, цветята по стената бяха живи венерини клопки, а чашата й ставаше още по-гореща с всяка минута, та успя толкова силно да почувства болката, че я изтърва на земята. Счупи се, течността се разля и без да обърне внимание на всичко това, тя грабна чувалите, облече палтото си и излезе.
Не знаеше накъде върви, но отстрани изглеждаше сякаш имаше точния маршрут за крайната дестинация. Озова се на кея, а около нея нямаше никой. Тишина и само бурни вълни. Перфектен момент за самоубийство - без очевидци, без някой, който да те убеждава, че животът е прекрасен, ледено студена вода, бърза смърт, а и за отсъствието й може би единствено след няколко дни биха разбрали и то не близки, а шефа и колегите й от работата. Сърцата - кои утихнали, кои още с големи усилия извършваха дейност, мечтаеха за собствениците си, но уви, в някой друг живот, но не и в този, никога повече. Край. Всичко свърши. Повече нямаше да има женски вариант на Джо Изкормвача, светът щеше да почива в мир, любовта щеше да събира един с друг правилните хора, а тази грешка вече нямаше да съществува. Сърцеизкормвачката хвърли торбата в бурното Черно море, а и нали е черно, все ще заличи следите, пое дълбоко студен въздух с мисълта, че утре ще накашля, но нямаше да обърне внимание, защото се чувстваше пречистена и вървеше обратно към вкъщи, като гледаше на света по-приятно и усмихнато. „А какво ще стане с тези, чиито сърца потъват в момента и се замразяват от кучия студ?” „Еми, ще се научат да живеят с това както тя направи най-после!”
Толкова добре не се беше чувствала от много време, че дори не успя да си спомни кога е било. Хлъзна се - на места беше заледено като на ледена пързалка и бе нужно да запази равновесие, все едно върви по въже. След това, отново се захвана да си припомни последния миг на пълно щастие ии... БУМ.  Докато пресичаше същия този светофар, когато се прибираше от непознатия апартамент, тя забрави да се спре, за да отброи секундите до зелено. Вече е късно, лежаща на студения асфалт, тя си припомни най-ценния момент от живота си - първата среща със своя Джо. Голям тир, шофьорът му и всички останали, които бяха на улицата в опити да извикат линейка. Пак късно. Последна глътка студен въздух и в очакване в следващия живот да срещне сродната душа, а за останалите, които беше наранила, остана само да се надяваме да не свършат по същия начин.
“Десети април, събота: От два часа стоях до един стълб и наблюдавах хората понеже имах време до обяда в столовата за бездомници. Горкото момиче, видях я по-рано - красива, нежна и излъчваща малко студенина. Е, тя явно се връщаше отнякъде, защото втория път не успя да стигне, докъдето беше решила -блъсна я тир. Случват се такива неща, дано да е била добро момиче. Поне следобед пекна слънце и се постопли - крайно време е да дойде малко топлинка. Храната в столовата пак беше боб с наденица, гадост.” Из дневника на бездомника до стълба.

АВТОР: Ралица Ивелинова – 11 е клас, ЕГ „Гео Милев”
 


Сходни връзки

СЪРЦА СИРАЦИ В ЧУВАЛИ И ЕДИН УБИЕЦ НА ЛЮБОВ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.66 секунди