изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-09-19 @ 02:23 EEST
ВЯТЪРЪТ НА ПРОМЯНАТА    
Коментари ВЯТЪРЪТ НА ПРОМЯНАТА


ЧАСТ ПЪРВА: ПРОВАЛЪТ НА ЗАПАДА В ПОРЕДНИЯ ПОХОД СРЕЩУ РУСИЯ И КРАЯТ НА ЕДНОПОЛЮСНИЯ СВЯТ



Стената “I follow the Moskva/ Down to Gorky Park/ Listening to the wind of change…” (“Минавам покрай парка “Горки” в Москва/ и слушам вятъра на промяната…) С Wind of Change “Скорпиънс” възпяха падането на Берлинската стена. Видяхме с очите си. Падна. Светът ликуваше, хората се обичаха като братя, вятърът на промяната помиташе стария, смразен от омрази свят, дрипите на “желязната завеса” се въргаляха на боклука…

Така беше. Видяхме. Най-същественото е невидимо за очите, казва Малкият принц. За да повярваме на очите си, “Пинк Флойд” накара Стената да пада пак, и пак, и отново. Грандиозно. Не така грандиозно завършва филмът на Алън Паркър и Роджър Уотърс – когато прахоляците се разнесоха, две дечица товареха на камиончета-играчки отломки от Стената, и ги отнасяха някъде, за да построят нова Стена.

Стената не падна. Премести се.
Тя започна своя поход на Изток.
Тя продължи своя поход на Изток.
Drang nach Osten.
Целта беше и е Русия.
Както обикновено.

Мечти
Четвърт век “цивилизованият” Запад смяташе за свое неотменимо право и свещен, “демократичен” дълг да поучава Русия, да я унижава, а тя, Русия, да мълчи и да подсмърча виновно в ъгъла.
Русия няма право да защитава своите интереси.
Русия няма право изобщо да има някакви свои интереси.
Русия няма право да защитава своите сънародници.
Русия няма право да бъде най-голямата държава в света.
Русия няма право да се шири на 17 млн. кв. км.
Русия няма право да притежава 60% от природните богатства на планетата.
Русия няма право изобщо да има каквито и да било права.
Русия има само задължения.
Русия има само едно просто задължение – да легне и да мре. Да бъде така любезна да се саморазпадне и да изчезне от географската карта. В името на “евроатлантическите ценности”, “демокрацията” и “всеобщото благо”.
И така – 25 години. (Ако не броим 1812-а и 1941-а.)
През 1994 г. Бжежински (“Глобален безпорядък”) отправи неприлично предложение към Русия – да се разпадне. На: Сибирски Далечен изток (ориентиран към Китай, Япония и Корея), Санкт-Петербургски регион (който да се сближи с Германия и Скандинавия), още 1-2 рускоезични държави и няколко “неруски държавички”.
Вдъхновен, Соломон Паси (и трима “независими” оракули), произведе през 2000 г. една брошурка – “Краят на предпоследната империя: Разпадането на Русия”. Според Паси – поне на 7 части:
- Европейска Русия (Русия) – столица Санкт-Петербург, евентуален член на ЕС и НАТО, валута – евро.
- Сибир – столица Новосибирск, валута – долар/евро.
- Далекоизточна република – столица Хабаровск, гравитираща към САЩ, Япония, Корея и Тайван, валута – долар/йена.
- Анклавът Калининград, “който притежава особено ценно географско местоположение и е предмет на специален интерес от страна на Балтийските републики, Северните държави и Полша”, статут – зона на “офшорно благополучие”.
- Карелия – благоденстваща офшорка като Калининград.
- Обособяване на Южноруските територии около Каспийския басейн.
- И “като страничен продукт на разпада” – “някои малки независими държавици като Чечня и евентуално други, обособени по етнорелигиозен критерий”.
Според Паси изчегъртването на Русия от картата на света ще донесе вечно щастие и благоденствие на целокупното човечество: “Предстоящото разпадане на Русия ще бъде едно от най-значителните събития в геополитиката на 21-ви век… ще срути остатъците от мита за втори геополитически полюс (ето къде е заровено кучето! – б.а.), построен върху морални норми, противоречащи на евроатлантическата ценностна система… ще бъде триумф на либералните ценности… и принос към утвърждаването на съвременната система на международна сигурност”, за да заживеем – най-сетне! – в “един свят без най-голямата по територия страна, която има почти 60% от ресурсите на полезни изкопаеми и граничи с 42% от населението на света”.
Но окончателният “триумф на либералните ценности” предстои, защото: “Съдбата на предпоследната империя е предвестник на разпадането и на последната, Китайската империя. Но това е предмет на друго есе”, завършва Паси многообещаващо. Друго есе тъй и не се появи. Китай едва преживя този факт.
И както Бог говори чрез устата на младенците, тъй и Менторите говорят чрез устата на Паситата. Те са изпълнителни, целенасочени и вдъхновени, те  разпарчетосват Русия, втикват ни във войни, легитимират терористи, ксенофоби и неонацисти.
Иначе Западът обича Русия. Искрено, безкористно! Особено – нейната безкрайност, ширнала се на 17 млн. 124 хил. 442 кв. км., нейните гори, реки, жито, нефт, газ, въглища, уран, никел, олово, цинк, волфрам, желязна руда, злато, сребро, платина, скъпоценни камъни… И цялото това богатство се намира (неизвестно защо, недемократично някак) на някаква руска територия – черна несправедливост, която обижда, огорчава и направо наранява чувствителния Запад.
За да поправи тази въпиеща несправедливост, Западът хвърли всичките си усилия и енергия да огради Русия с Берлинска стена от запад и юг, да я изолира, да а превърне в геополитически пигмей, в икономически просяк, да я изтласка далече от Европа, в азиатските глъбини, а най-добре – да я натика в Северния ледовит океан. Да не пречи.
Четвърт век Западът не промени своята тактика и стратегия. По западните граници на Русия – държави-членки на ЕС и НАТО, откъм юг-югозапад – надлежно организирани и финансирани от САЩ “цветни революции”. Масово производство на васали, на инструменти за натиск, на остриета срещу Русия. И докато васалите, умилени, “лъжливи уста слушат със вяра”, Западът не откъсва алчно око и от техните природни богатства. “Ударното приемане на България и Румъния, както и на бивши Съветски републики в ЕС и НАТО, беше недопустим натиск върху Русия”, казва днес Робърт Гейтс (бивш шеф на Пентагона).
Елцинова Русия! Това беше въплътената мечта на Запада, златното време, в което превърнаха руската мечка в плюшено мече. Обаче Путин изправи Русия на крака, върна на руския народ самочувствието и достолепието, и обърка самодоволната, егоцентрична концепция на Запада. Тази концепция катастрофира на Майдана, опалена от неонацистка злост и потъна безславно край бреговете на Крим. Язък за 5-те млрд. долара!

Справка.
Украйна (от староруски – оукраина, окраина, окрайна) означава “погранична земя”. До ХVІІІ в. Русия така нарича пограничните военни зони и територии. “Украинци” означава “жители на пограничните земи”. През XVII в. с думата  “украинци” (ukraincy) Полша обозначава полските шляхтичи в граничните източни земи, за да ги отличава от руснаците, които поляците никога не наричат “украинци”.
Държава Украйна няма, но има Киевска Рус – сърцевината, духовната идентичност на Русия. В нейното съграждане участват волжските българи, после пристигат българските монаси и книжовници, донасят кирилицата и православието, и започва великото духовно въздигане на Русия. От ХІ до ХVІІ в. предстоятелите на Руската православна църква носят титулатурата “Митрополит Киевский, Московский и всея Руси”. От 1389 г. до 1406 г. митрополит Киевски, Московски и на цяла Русия е св. Киприан Български. Той обединява духовно Русия и съхранява единството на руската земя и църква. Той е единственият духовен и политически водач, който не се подчинява на Златната орда, организира (като своя родственик св. патриарх Евтимий) всеобщата съпротива срещу Тимур, и повежда духовенството, армията и божия народ пред стените на Москва, издигнал в ръце чудотворната икона “Св. Богородица Владимирска”, а Тимур се оттегля. Заради това чудотворно избавление руският народ почита св. Киприан като всеруски чудотворец още приживе.
До 1917 г. западните части на днешна Украйна се намират ту под полско, ту под литовско, ту под румънско, ту под австро-унгарско владичество. За първи път държава Украйна се появява на картата след 1917 г. с подписа на един човек, чиито паметници украинските неонацисти събарят в захлас, а полският външен министър позира ухилен пред останките на един такъв паметник. Името на човека е Ленин.
През 1922 г. Украйна влиза в СССР и получава като подарък източни територии, които хич не са “окраина”. През 1954 г. Хрушчов приподнася на Украйна още едно сладко подаръче  – Крим. Крим е завладяван от готи, хуни, прабългари, хазари, Киевска Рус, Византия, кумани, монголи, генуезци, Чингис хан, Османската империя. В Крим през 860 г. пристигат св. св. Кирил и Методий на своята най-деликатна мисия – хазарската.
От 19 април 1783, когато императрица Екатерина II подписва Манифест за присъединяване на полуострова към Руската империя, Крим е интегрална част от Русия. Крим никога не е бил интегрална част от Украйна.


Част втора: Тройният преврат в Киев, или как Западът се провали политически, дипломатически и морално. За неонацизма – конкретно.

Трофеят

Украйна! Най-мечтаният трофей, перлата в короната на Запада! Най-тежкото русофобско копие, вклинено между Русия и Европа. Геополитическият ключ към “окончателното решение на руския въпрос” (ако си послужим с терминологията на Химлер, Хайдрих и Айхман от конференция край Ванзее) и главно – към увековечаване на безразделната световна власт на хегемона САЩ.
Украйна и Крим са съблазън жива за НАТО. Една човеколюбива ракетка може да прехвръкне от Харков в Русия за 2 (две) минути. А който държи Крим, той контролира Черноморието и Проливите. За НАТО отцепването на Косово е прекрасно, защото затвърждава стратегията за разпарчетосване на Балканите на малки, удобни за поглъщане хапки. Обаче всенародният референдум в Крим е агресия, защото превърна в химера мечтаното владичество над “непотопяемия самолетоносач на Средиземноморието”.
Русия с Украйна е велика държава, Русия без Украйна е азиатски парий, ерго – да им (си) вземем Украйна, постанови Бжежински през 1997 г. (“Голямата шахматна дъска”).
Днес Бжежински и Кисинджър говорят за “финландизация на Украйна”, за “съседски отношения, взаимно уважение, обширни икономически контакти с Русия и ЕС”; за Украйна, която “не трябва да влиза в НАТО”, за да е “мост между Русия и Запада”, а “Западът трябва да разбере, че за Русия Украйна никога не може да бъде чужда страна”.
Греъм Алисън (съветник на Картър) предлага “белгийско решение за Украйна” – неутралитет, гарантиран от Изток и от Запад.
САЩ не искат Украйна като мост. А като предмостие в настъплението срещу Русия. По същия начин гледа Хитлер на Украйна. Хитлер употреби бандеровските главорези за мръсната работа. САЩ употребиха техните политически потомци в тройния преврат в Киев – държавен, неонацистки и геополитически. Ако някой е забравил – Хитлер се провали. Ако някой не вижда – САЩ се провалиха. Колко непоносимо!
На САЩ им трябваха 25 години, грузинския фарс (останал в историята с изяждането на една васална вратовръзка), серия “цветни революции” и “арабски пролети”, и майданския позор, за да изтрезнеят от самовлюбеното опиянение на планетарен хегемон, който дресира света с преврати, “човеколюбиви” бомбардировки и “мироопазващи операции”, след които избуяват терор, нищета, диктатури, сриват се държави, изчезват култури. В интернет има едно списъче (5 нагъчкани вестникарски страници) на превратите и войните, организирани от САЩ само през ХХ и ХХІ в. 

Въженцето
ЕС се провали, защото връчи на Украйна не документ за асоцииране, а договор за капитулация, смъртна присъда, просната на 1000 страници. От Украйна се искаше да въведе 20 000 “стандарта” на ЕС, да убие собственоръчно своята индустрия и селско стопанство; да промени за своя сметка стандарта на своя релсов път (30 000 км), за да прекъсне ЖП-връзката с Русия; да се откаже от безмитния режим с Русия; да се подчинява на решенията на ЕС, без да е в ЕС и без право на глас; и да плати за това удоволствие 165 млрд. евро.
Украйна нямаше право дори на плахото питане “Сами ли да си носим въжето, или ще ни го осигурят по брюкселска линия?”. Брюксел вече беше оферирал цената на въжето. Няма нормален политик, който да подпише подобно издевателство, бил той и корумпе като Янукович.
ЕС се провали, защото не е нито европейски, нито съюз, а пиколо, момче за поръчки на САЩ. Мадам Нюлънд, като суща солистка на “Пуси райът”, възнагради пиколото с изтънчената реплика  “Fuck the EU!”, а нашите истеричави мегарусофоби примряха от кеф и потънаха в сладостна нирвана, понеже са архипоклонници на пуситата и тяхната префинена стилистика.
САЩ се провалиха, защото продължиха най-нагло да представят войната срещу Русия като битка за Украйна, и завладяването на Изтока – като благотворителен коктейл. Пука им на тях за не`ква шибана Украйна и за не`къв шибан ЕС!
Западът се провали, защото 25 години гледа на бившите соц. страни като на плячка, на територии, предназначени за заграбване, разграбване, разпарчетосване и опустошаване – икономическо, историческо, институционално, духовно, морално, нравствено, човешко и всякакво. В името на всемирното благо.
В Украйна Западът се провали политически, дипломатически и морално. Опозори се невъзвратимо.

Позорът
Всичко започна като граждански протест срещу едно корумпирано управление, изроди се във фашизоиден погром и завърши като неонацистки държавен преврат. Антиолигархичната “революция” на Майдана приключи с овластяването на олигарси, нацита, ксенофоби, расисти, русофоби и антисемити.
Загинаха 82 души. Честват ги като “небесната сотня”. Всъщност честват антигероите на Майдана – Барозу и Тягнибок, Аштън и Ярош, Маккейн и Музичко. И Нюланд. Тези 82 души не “жертваха живота си в името на евроинтеграцията”. Те са жертви на подготвените, инспирираните, финансираните, легитимираните, разкрасяваните престъпления на украинските неонацисти. Които немедленно бяха закичени със званията “носители на евроценностите”, “борци за европейско бъдеще” и прочее лицемерна комплиментарност, тъй щедро изливана откъм ЕС и САЩ, и от нашите възторжени медийни пусита под зоркото око на СЕМ, който бди да не би някой да накърни крехката душевност на бандеровските шпицкоманди.
За неонацизма трябва да се говори конкретно. С факти и картинки, понеже в България цари бездънна, грижовно отгледана безпаметност и блажена безпросветност.

ТЕ
Всичко започна като граждански протест срещу една корумпирана власт. На Майдана държаха речи, пееха, скандираха, свиреха на пиано и си поделяха черпак гореща супа.
После дойдоха ТЕ.
Щурмоваците, шпицкомандите, наказателните отряди, погромаджиите. С маски, каски и щитове, с бухалки, вериги, метални пръти, коктейли “Молотов”, катапулти и 15 000 огнестрелни оръжия. Дойдоха, украсени със своите нацистки символи. Символи, които нашите медии и патологични русофоби не забелязаха. Не ги забелязаха и западните приносители на “евроценности” – ценности, подплатени с 5 млрд. долара и подсладени с курабийките на мадам Нюланд. Не ги забелязаха, защото не искаха. Или защото, поради невежество, не знаят какво означават.
Шпицкомандите на Тягнибок (“Свобода”) дойдоха под знака Wolfsangel на своите жълти ленти и знамена. Wolfsangel означава “вълча кука” (когато е вертикален), но и “върколак” (когато е хоризонтален). Това е един от символите на СС; на 4-а полицейска танково-гренадирска СС дивизия (4. SS-Polizei-Panzergrenadier-Division); на 2-а моторизирана СС дивизия “Дас Райх” (2.SS-Panzergrenadier-Division Das Reich); на две холандски СС дивизии (23-а и 34-а), всички те – с един девиз – “Моята чест се нарича вярност” (Meine Ehre hei?t Treue). “Мистериозните” снайперисти, които избиха беззащитни хора, носеха жълти ленти. Баронеса Аштън знаеше кой ги е организирал. Знаеше и мълчеше.
Върху щитовете на щурмоваците от “Десен сектор” на Ярош изгряха “черни слънца”, придружени с посланието “14/88″. “14″ означава “14 думи”. Те са: “We must secure the existence of our people and a future for white children” – “Ние трябва да осигурим съществуването на нашия народ (нашите хора) и бъдеще за белите деца”. Как? С вярност към Хитлер – “88″ означава “Heil Hitler” (осмата буква в латиницата е “Н”). Автор – Дейвид Лейн, ултрадесен американски расист, ръководител на терористична група, чиито специалитети са въоръжени грабежи, бомбени атентати и расистки убийства, с доживотна присъда, умира в затвора през 2007 г.
“Черното слънце” (Schwarze Sonne) е 12-лъчна свастика, основен символ в нацисткия мистицизъм, носител на тайното арийско учение; то придава на нордическата раса особени сили и способности, можели да го видят само духовно извисени личности, но ако го види някой непосветен, обезумява. В централната “Зала на оберупенфюрерите” в училището по идеологическа подготовка на офицерите от СС във Вевелсбург (“SS Schule Haus Wewelsburg”), което си е окултният център на СС, на пода има огромна мозайка на “Черното слънце”. Прочее, “черното слънце” е символ на “Ерата на Водолея”, в която ще тържествуват свръхчовеците, а другите ще пукнат – поне така си вярват нашенските свръхчовеци – тинк-танкове и “експерти”.
Връхлетя “елитът” на погрома – “Бели молот”. “Белият чук” е символ на расизма, неонацизма и ксенофобията, на ненавистта към “жидовете” и “черните”, към “боклука”, сиреч – към “неукраинците”, чието съществуване накърнява расовото превъзходство на “чуковете”.
Шпицкомандите на “Тризуб” дойдоха с черно-червените знамена на бандеровците от ОУН и УПА; с бандеровския символ  – кръст, който преминава в меч – мечът, който трябва да посече “москалите” (московците, руснаците), “жидовете” (евреите) и “кацапите” (руснаците, които живеят в Украйна); с бандеровския възглас “Слава Украине! – Героям слава!”.
Развилняха се “бойците” от УНА-УНСО – организация, създадена от Юрий Шухевич, който е син на Роман Шухевич, който е дясната ръка на Степан Бандера и един от ръководителите на ОУН (Организация на украинските националисти) и главнокомандващ на нейното военно крило – УПА (Украинска въстаническа армия), командир на батальона Nachtigall (“славей”), и на 201-ви охранителен полицейски батальон (201.Batalion Schutzmannschaft). “Славеите”, под командването на Шухевич само за месец в Белорусия избиват 2000 съветски партизани, само на 4 юли 1941 г. избиват 4000 евреи в Лвов (от 100 000 евреи в Лвовското гето оживяват по чудо 300). В Лвовската касапница загиват 46 университетски професори-поляци, избити по списък. Председател на Политическия съвет на УНА-УНСО и координатор на “Десен сектор” беше Сашко Белий, който размяташе автомат по медиите.
Не изостанаха и хората на Белия вожд – несменяемия лидер на “Патриот Украины” Андрей Билецкий, който проповядва нациокрация, авторитаризъм, великодържавен и ядрен статус на Украйна, забрана на партиите и частните медии и – внимание! – “Конфедерация на страните, разположени в геополитическия триъгълник Балтика-Балкани-Кавказ, с лидиращата роля на Украйна”.
Майданистите посрещнаха с овации живите бандеровци и галичинци, нахтигаловци и роландовци, накичени с нацистки ордени, обвеяни от зловеща, кървава слава.
Това се ТЕ.
(следва)

Велислава Дърева

В. Дума

http://afera.bg



 


Сходни връзки

ВЯТЪРЪТ НА ПРОМЯНАТА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.13 секунди